Tweet
Малко ще понапиша относно пътуването ни с Мони от 04 до 07 юни в Македония. Повода беше мото събор в местността Мариово, организиран от мото клуб "Guardian angels" гр.Прилеп.
Та така тръгнахме на 04.06.2009г. в 13.30 часа от Shell Драгичево.
Първа спирка естествено беше след Дупница при.... то се вижда на снимката
След като напълнихме с "гориво" продължихме към Благоевград. Идеята беше да минем през КПП Лисичково. По пътя ползвахме и двамата GPS и естествено това доведе до едно прекрасно объркване. Още повече, че малко по-късно разбрах, че съм задал маршрута не към Благоевград, а обратно към София и се чудехме що така все ни връща. Все пак сме си в България и "намерихме" Благоевград почти лесно. Там малко по-трудно се ориентирахме за посоката към Лисичково, но и нея нацелихме. И още след Благоевград с изкачването на планината започнаха красотите
Пътят не е много добър, но се кара спокойно. Стигнахме и заветното КПП
Тук времето наистина е спряло. Границатаа минахме за около един час. Има само едно гише, но македонските митничари не си дават много зор. Просто стояхме и чакахме някой да ни обърне внимание, щото били много натоварени. За самото минаване трябва паспорт, талон на мотора и зелена карта. На място се попълва една бланка, на която слагат печата, а не в паспорта и част от нея ти връчват, след което вече си минал. Тук ще поясня какво следва след това минаване. Ние казахме, че пътуваме за Прилеп и митничаря ни обясни, че като пристигнем "се явете у полиция". Ново двайсе. Оказа се, че задължително трябва да се отиде в полицията, където отново се попълва бланка за регистрация на чужденец, от която отново ти връчват един отрязък и така дези два бели отрязъка се пазят, защото иначе няма излизане от Македония. Това е нов закон влязъл в сила едва преди десет дни. Все пак минахме успешно, снимахме ограниченията, които също трябва да се спазват, щото глобата примерно за настъпване на осова линия е 125 евро.
С лека скорост се понесохме по Македонските пътища, които между другото са доста добри, с изключение на отделни участъци.
От Благоевград бяхме си купили и нормална карта на Македония. Обаче отново се доверихме на GPS и отново объркахме пътя. Качихме се на някаква планина, после слязохме и стигнахме до гр.Неготино, където си включихме в начертания маршрут. Объркването беше за добро, защото така минахме през много красиви места.
Естествено имаше и спирки за по цигара
След Неготино пътя беше вече ясен и в 19.00 часа стигнахме в Прилеп. Тук намерихме доста хубав хотел. Казва се "SALIDA" /N41 19.956 Е021 33.312/ Цена за нощувка със закуска за единична стая е 20 евро. Вечерта присъствахме и на "матурска" - това там е нещо като абитуриентски бал, но за завършването на 8 клас. Беше страшна лудница. Малко снимки вечерта, като мен силно ме впечатлиха осветените игрища, на които до 1 часа вечерта играеха деца - нещо, което отдавна не бях виждал
Ето и хотела на следващата сутрин и гр.Прилеп
След обилна доза кафе потеглихме към мястото определено за среща за мото събора - площад Александър
Тук ни посрещнаха много дружелюбно, раздадоха ни фланелки, стикери, наредихме моторите и започна великото чакане от 10.00 часа до 13.00 часа, когато беше обявено тръгването.
Събраха се над 100 мотора, като имаше хора от Хърватска, Сърбия, Унгария, Словения и ние двамцата. Организацията беше перфектна. Полицията беше затворила целия център на Прилеп, а местните жители го приемаха като някакъв голям празник. Навсякъде центъра беше озвучен, хората усмихнати, снимки много и въобще едно прекрасно настроение. Интересното беше, че в Прилеп има посолство на Норвегия и там двама посланници подред се оказа, че са мотористи и те са основните спонсори на мероприятието.
А мотори всякакви
Така в 13.00 часа изслушахме поздравленията на кмета и огромната колона потегли към местността Мариово /N41 09.782 Е021 46.969/
Пристигнахме на мястото и съответно започнахме разгъването на палатките
Беше вече около 15.30 часа и потърсихме спасение от жегата /32 градуса/ на ето това място
Тук моите снимки прекъсват за доста голям период от време, тъй като пиенето на 10 бири е всеизвестна спортна дисциплина и няма смисъл от документиране. Естествено се запознахме и с много хора, разказваха ни интересни неща за Македония и за живота на хората там, за законите и още куп неща. Имаше организиран футболен турнир, на който ние бяхме само свидетели, но стана страшен купон.
Вечерта завърши с огромен огън, който мен малко ме притесни, тъй като палатката ми беше доста близо, а на Мони почти в огъня.
Все пак оцеляхме. Сутринта мислихме да разгледаме манастирите в Мариово, но нашите нови приятели ни показаха маршрут към Охрид, минаващ през планините и било много красиво, а манастирите не били кой знае какво. Като местност Мариово е много красиво. Навсякъде планини, много малки села и сега се стремят да развият там селски туризъм, защото е доста пусто от към население. Мен лично ми хареса много, защото е все още едно диво място. Отново доза кафе и тръгнахме обратно към Прилеп. Там се отчетохме в Полицията и тръгнахме към Охрид. Тук отново нашият много добър приятел с име GPS ни избра страхотен маршрут - един запустял път навътре в гората успореден на главното шосе. Но пак си струваше. Така следвайки "маршрута" стигнахме Преспанското езеро. Много голямо езеро и всичко около него като ресторанти, почивни станции са запустели, разрушени, нащо като при нас на яз.Голям Беглик
Поснимахме се малко и продължихме през планината към Охрид. Маршрута беше ето този, достигайки надморска височина от 1609м.
Тук горе се откри и гледката към Охрид. На снимка е частта, която е в Албания.
Започнахме спускането към Охрид. Пътя беше много хубав с невероятни завои от всякакъв вид.
Така минавайки през два по-малки курорта стигнахме до Охрид. Тук е с около 40% по-скъпо от останалата част на Македония. Настанихме се в хотел Ривиера /N41 06.713 Е020 48.098/ като цената за единична стая беше 36 евро, но пък е точно до езерото. Последваха обяди, разходки, вечеря в една прекрасна таверна - все нормални неща.
Дойде и сутринта на 07.06.2009г. За този ден бяхме планували да минем през останалите езера /Глобочичко, Дебърско, Мавровско/ и язовири в Македония и после към дома, карайки по странични пътища точно по границата с Албания с маршрут Охрид-Струга-Дебър-Маврово-Гоштивар-Скопие-София. Доволен съм, че точно този ден с малки изключения нашия приятел GPS-а си даде почивка и не ни търсеше забавления. А местата бяха наистина красиви.
Ето и гледка към пистите на курорта Маврово
След като слязохме от планините температурата в ниското беше вече 35 градуса. Излязохме на главния път за Скопие и от там вече нямаше кой знае какво. На магистралата ни изненадаха като в началото се плаща 20 динара, след 5км още 20 динара, след 10 км още 30 динара и на следващите три вече не плащахме, а минавахме където е вдигната бариерата, щото стана смешно. Магистрала от тип Тракия, дълга около 150 километра, а се плаща на 6 места. Нямаше никакъв проблем като минавахме без да плащаме, защото така прават и местните мотористи. По магистралата освен жегата си беше страшна скука. Стигнахме на ГКПП- Гюешево, където минахме за около 15 минути давайки онези две заветни бели картончета. Така завърши малката ни обиколка. Всичко беше прекрасно. В София на Княжево дори една кака с джип успя да ме блъсне и да ме събори, но за щастие всичко мина добре.
Ето и целия маршрут, като по-долу ще сложа и трака, за тези които са по-любопитни и ще пътуват в тази посока. С червеничкото е отбелязан маршрута на нашия приятел.
Аз лично не бях ходил в Македония, но определено мога да кажа че доста се впечатлих. По-голямата част от страната са само планини. Доста красива природа, в по-олямата част все още незаселена от огромни комплекси, spa центрове, хотели и т.н. За каране на мотор там е идеално, защото никъде не може да се намери прав участък далъг повече от 10 километра. Само завои. Хората са много дружелюбни, все още усмихнати /щото не са влезли в Европейския съюз/.
И малко статистика
1евро=60 динара
1 литър бензин 95 = 59 динара
Километрите по маршрута - 1012км.
Като пари на мен ми излезе 180 евро
Ето линк към всички снимки, които са доста некачествени, но такава ми беше техниката този път.
Та така тръгнахме на 04.06.2009г. в 13.30 часа от Shell Драгичево.
Първа спирка естествено беше след Дупница при.... то се вижда на снимката
След като напълнихме с "гориво" продължихме към Благоевград. Идеята беше да минем през КПП Лисичково. По пътя ползвахме и двамата GPS и естествено това доведе до едно прекрасно объркване. Още повече, че малко по-късно разбрах, че съм задал маршрута не към Благоевград, а обратно към София и се чудехме що така все ни връща. Все пак сме си в България и "намерихме" Благоевград почти лесно. Там малко по-трудно се ориентирахме за посоката към Лисичково, но и нея нацелихме. И още след Благоевград с изкачването на планината започнаха красотите
Пътят не е много добър, но се кара спокойно. Стигнахме и заветното КПП
Тук времето наистина е спряло. Границатаа минахме за около един час. Има само едно гише, но македонските митничари не си дават много зор. Просто стояхме и чакахме някой да ни обърне внимание, щото били много натоварени. За самото минаване трябва паспорт, талон на мотора и зелена карта. На място се попълва една бланка, на която слагат печата, а не в паспорта и част от нея ти връчват, след което вече си минал. Тук ще поясня какво следва след това минаване. Ние казахме, че пътуваме за Прилеп и митничаря ни обясни, че като пристигнем "се явете у полиция". Ново двайсе. Оказа се, че задължително трябва да се отиде в полицията, където отново се попълва бланка за регистрация на чужденец, от която отново ти връчват един отрязък и така дези два бели отрязъка се пазят, защото иначе няма излизане от Македония. Това е нов закон влязъл в сила едва преди десет дни. Все пак минахме успешно, снимахме ограниченията, които също трябва да се спазват, щото глобата примерно за настъпване на осова линия е 125 евро.
С лека скорост се понесохме по Македонските пътища, които между другото са доста добри, с изключение на отделни участъци.
От Благоевград бяхме си купили и нормална карта на Македония. Обаче отново се доверихме на GPS и отново объркахме пътя. Качихме се на някаква планина, после слязохме и стигнахме до гр.Неготино, където си включихме в начертания маршрут. Объркването беше за добро, защото така минахме през много красиви места.
Естествено имаше и спирки за по цигара
След Неготино пътя беше вече ясен и в 19.00 часа стигнахме в Прилеп. Тук намерихме доста хубав хотел. Казва се "SALIDA" /N41 19.956 Е021 33.312/ Цена за нощувка със закуска за единична стая е 20 евро. Вечерта присъствахме и на "матурска" - това там е нещо като абитуриентски бал, но за завършването на 8 клас. Беше страшна лудница. Малко снимки вечерта, като мен силно ме впечатлиха осветените игрища, на които до 1 часа вечерта играеха деца - нещо, което отдавна не бях виждал
Ето и хотела на следващата сутрин и гр.Прилеп
След обилна доза кафе потеглихме към мястото определено за среща за мото събора - площад Александър
Тук ни посрещнаха много дружелюбно, раздадоха ни фланелки, стикери, наредихме моторите и започна великото чакане от 10.00 часа до 13.00 часа, когато беше обявено тръгването.
Събраха се над 100 мотора, като имаше хора от Хърватска, Сърбия, Унгария, Словения и ние двамцата. Организацията беше перфектна. Полицията беше затворила целия център на Прилеп, а местните жители го приемаха като някакъв голям празник. Навсякъде центъра беше озвучен, хората усмихнати, снимки много и въобще едно прекрасно настроение. Интересното беше, че в Прилеп има посолство на Норвегия и там двама посланници подред се оказа, че са мотористи и те са основните спонсори на мероприятието.
А мотори всякакви
Така в 13.00 часа изслушахме поздравленията на кмета и огромната колона потегли към местността Мариово /N41 09.782 Е021 46.969/
Пристигнахме на мястото и съответно започнахме разгъването на палатките
Беше вече около 15.30 часа и потърсихме спасение от жегата /32 градуса/ на ето това място
Тук моите снимки прекъсват за доста голям период от време, тъй като пиенето на 10 бири е всеизвестна спортна дисциплина и няма смисъл от документиране. Естествено се запознахме и с много хора, разказваха ни интересни неща за Македония и за живота на хората там, за законите и още куп неща. Имаше организиран футболен турнир, на който ние бяхме само свидетели, но стана страшен купон.
Вечерта завърши с огромен огън, който мен малко ме притесни, тъй като палатката ми беше доста близо, а на Мони почти в огъня.
Все пак оцеляхме. Сутринта мислихме да разгледаме манастирите в Мариово, но нашите нови приятели ни показаха маршрут към Охрид, минаващ през планините и било много красиво, а манастирите не били кой знае какво. Като местност Мариово е много красиво. Навсякъде планини, много малки села и сега се стремят да развият там селски туризъм, защото е доста пусто от към население. Мен лично ми хареса много, защото е все още едно диво място. Отново доза кафе и тръгнахме обратно към Прилеп. Там се отчетохме в Полицията и тръгнахме към Охрид. Тук отново нашият много добър приятел с име GPS ни избра страхотен маршрут - един запустял път навътре в гората успореден на главното шосе. Но пак си струваше. Така следвайки "маршрута" стигнахме Преспанското езеро. Много голямо езеро и всичко около него като ресторанти, почивни станции са запустели, разрушени, нащо като при нас на яз.Голям Беглик
Поснимахме се малко и продължихме през планината към Охрид. Маршрута беше ето този, достигайки надморска височина от 1609м.
Тук горе се откри и гледката към Охрид. На снимка е частта, която е в Албания.
Започнахме спускането към Охрид. Пътя беше много хубав с невероятни завои от всякакъв вид.
Така минавайки през два по-малки курорта стигнахме до Охрид. Тук е с около 40% по-скъпо от останалата част на Македония. Настанихме се в хотел Ривиера /N41 06.713 Е020 48.098/ като цената за единична стая беше 36 евро, но пък е точно до езерото. Последваха обяди, разходки, вечеря в една прекрасна таверна - все нормални неща.
Дойде и сутринта на 07.06.2009г. За този ден бяхме планували да минем през останалите езера /Глобочичко, Дебърско, Мавровско/ и язовири в Македония и после към дома, карайки по странични пътища точно по границата с Албания с маршрут Охрид-Струга-Дебър-Маврово-Гоштивар-Скопие-София. Доволен съм, че точно този ден с малки изключения нашия приятел GPS-а си даде почивка и не ни търсеше забавления. А местата бяха наистина красиви.
Ето и гледка към пистите на курорта Маврово
След като слязохме от планините температурата в ниското беше вече 35 градуса. Излязохме на главния път за Скопие и от там вече нямаше кой знае какво. На магистралата ни изненадаха като в началото се плаща 20 динара, след 5км още 20 динара, след 10 км още 30 динара и на следващите три вече не плащахме, а минавахме където е вдигната бариерата, щото стана смешно. Магистрала от тип Тракия, дълга около 150 километра, а се плаща на 6 места. Нямаше никакъв проблем като минавахме без да плащаме, защото така прават и местните мотористи. По магистралата освен жегата си беше страшна скука. Стигнахме на ГКПП- Гюешево, където минахме за около 15 минути давайки онези две заветни бели картончета. Така завърши малката ни обиколка. Всичко беше прекрасно. В София на Княжево дори една кака с джип успя да ме блъсне и да ме събори, но за щастие всичко мина добре.
Ето и целия маршрут, като по-долу ще сложа и трака, за тези които са по-любопитни и ще пътуват в тази посока. С червеничкото е отбелязан маршрута на нашия приятел.
Аз лично не бях ходил в Македония, но определено мога да кажа че доста се впечатлих. По-голямата част от страната са само планини. Доста красива природа, в по-олямата част все още незаселена от огромни комплекси, spa центрове, хотели и т.н. За каране на мотор там е идеално, защото никъде не може да се намери прав участък далъг повече от 10 километра. Само завои. Хората са много дружелюбни, все още усмихнати /щото не са влезли в Европейския съюз/.
И малко статистика
1евро=60 динара
1 литър бензин 95 = 59 динара
Километрите по маршрута - 1012км.
Като пари на мен ми излезе 180 евро
Ето линк към всички снимки, които са доста некачествени, но такава ми беше техниката този път.
))
Ей да ви завиди човек. Двамцата, бавно и спокойно покрай езерцата ... ей така стават силните мъжки дружби 
Коментар