Tweet
Малко ще понапиша относно пътуването ни с Мони от 04 до 07 юни в Македония. Повода беше мото събор в местността Мариово, организиран от мото клуб "Guardian angels" гр.Прилеп.
Та така тръгнахме на 04.06.2009г. в 13.30 часа от Shell Драгичево.
Първа спирка естествено беше след Дупница при.... то се вижда на снимката
След като напълнихме с "гориво" продължихме към Благоевград. Идеята беше да минем през КПП Лисичково. По пътя ползвахме и двамата GPS и естествено това доведе до едно прекрасно объркване. Още повече, че малко по-късно разбрах, че съм задал маршрута не към Благоевград, а обратно към София и се чудехме що така все ни връща. Все пак сме си в България и "намерихме" Благоевград почти лесно. Там малко по-трудно се ориентирахме за посоката към Лисичково, но и нея нацелихме. И още след Благоевград с изкачването на планината започнаха красотите
Пътят не е много добър, но се кара спокойно. Стигнахме и заветното КПП
Тук времето наистина е спряло. Границатаа минахме за около един час. Има само едно гише, но македонските митничари не си дават много зор. Просто стояхме и чакахме някой да ни обърне внимание, щото били много натоварени. За самото минаване трябва паспорт, талон на мотора и зелена карта. На място се попълва една бланка, на която слагат печата, а не в паспорта и част от нея ти връчват, след което вече си минал. Тук ще поясня какво следва след това минаване. Ние казахме, че пътуваме за Прилеп и митничаря ни обясни, че като пристигнем "се явете у полиция". Ново двайсе. Оказа се, че задължително трябва да се отиде в полицията, където отново се попълва бланка за регистрация на чужденец, от която отново ти връчват един отрязък и така дези два бели отрязъка се пазят, защото иначе няма излизане от Македония. Това е нов закон влязъл в сила едва преди десет дни. Все пак минахме успешно, снимахме ограниченията, които също трябва да се спазват, щото глобата примерно за настъпване на осова линия е 125 евро.
С лека скорост се понесохме по Македонските пътища, които между другото са доста добри, с изключение на отделни участъци.
От Благоевград бяхме си купили и нормална карта на Македония. Обаче отново се доверихме на GPS и отново объркахме пътя. Качихме се на някаква планина, после слязохме и стигнахме до гр.Неготино, където си включихме в начертания маршрут. Объркването беше за добро, защото така минахме през много красиви места.
Естествено имаше и спирки за по цигара
След Неготино пътя беше вече ясен и в 19.00 часа стигнахме в Прилеп. Тук намерихме доста хубав хотел. Казва се "SALIDA" /N41 19.956 Е021 33.312/ Цена за нощувка със закуска за единична стая е 20 евро. Вечерта присъствахме и на "матурска" - това там е нещо като абитуриентски бал, но за завършването на 8 клас. Беше страшна лудница. Малко снимки вечерта, като мен силно ме впечатлиха осветените игрища, на които до 1 часа вечерта играеха деца - нещо, което отдавна не бях виждал
Ето и хотела на следващата сутрин и гр.Прилеп
След обилна доза кафе потеглихме към мястото определено за среща за мото събора - площад Александър
Тук ни посрещнаха много дружелюбно, раздадоха ни фланелки, стикери, наредихме моторите и започна великото чакане от 10.00 часа до 13.00 часа, когато беше обявено тръгването.
Събраха се над 100 мотора, като имаше хора от Хърватска, Сърбия, Унгария, Словения и ние двамцата. Организацията беше перфектна. Полицията беше затворила целия център на Прилеп, а местните жители го приемаха като някакъв голям празник. Навсякъде центъра беше озвучен, хората усмихнати, снимки много и въобще едно прекрасно настроение. Интересното беше, че в Прилеп има посолство на Норвегия и там двама посланници подред се оказа, че са мотористи и те са основните спонсори на мероприятието.
А мотори всякакви
Така в 13.00 часа изслушахме поздравленията на кмета и огромната колона потегли към местността Мариово /N41 09.782 Е021 46.969/
Пристигнахме на мястото и съответно започнахме разгъването на палатките
Беше вече около 15.30 часа и потърсихме спасение от жегата /32 градуса/ на ето това място
Тук моите снимки прекъсват за доста голям период от време, тъй като пиенето на 10 бири е всеизвестна спортна дисциплина и няма смисъл от документиране. Естествено се запознахме и с много хора, разказваха ни интересни неща за Македония и за живота на хората там, за законите и още куп неща. Имаше организиран футболен турнир, на който ние бяхме само свидетели, но стана страшен купон.
Вечерта завърши с огромен огън, който мен малко ме притесни, тъй като палатката ми беше доста близо, а на Мони почти в огъня.
Все пак оцеляхме. Сутринта мислихме да разгледаме манастирите в Мариово, но нашите нови приятели ни показаха маршрут към Охрид, минаващ през планините и било много красиво, а манастирите не били кой знае какво. Като местност Мариово е много красиво. Навсякъде планини, много малки села и сега се стремят да развият там селски туризъм, защото е доста пусто от към население. Мен лично ми хареса много, защото е все още едно диво място. Отново доза кафе и тръгнахме обратно към Прилеп. Там се отчетохме в Полицията и тръгнахме към Охрид. Тук отново нашият много добър приятел с име GPS ни избра страхотен маршрут - един запустял път навътре в гората успореден на главното шосе. Но пак си струваше. Така следвайки "маршрута" стигнахме Преспанското езеро. Много голямо езеро и всичко около него като ресторанти, почивни станции са запустели, разрушени, нащо като при нас на яз.Голям Беглик
Поснимахме се малко и продължихме през планината към Охрид. Маршрута беше ето този, достигайки надморска височина от 1609м.
Тук горе се откри и гледката към Охрид. На снимка е частта, която е в Албания.
Започнахме спускането към Охрид. Пътя беше много хубав с невероятни завои от всякакъв вид.
Така минавайки през два по-малки курорта стигнахме до Охрид. Тук е с около 40% по-скъпо от останалата част на Македония. Настанихме се в хотел Ривиера /N41 06.713 Е020 48.098/ като цената за единична стая беше 36 евро, но пък е точно до езерото. Последваха обяди, разходки, вечеря в една прекрасна таверна - все нормални неща.
Дойде и сутринта на 07.06.2009г. За този ден бяхме планували да минем през останалите езера /Глобочичко, Дебърско, Мавровско/ и язовири в Македония и после към дома, карайки по странични пътища точно по границата с Албания с маршрут Охрид-Струга-Дебър-Маврово-Гоштивар-Скопие-София. Доволен съм, че точно този ден с малки изключения нашия приятел GPS-а си даде почивка и не ни търсеше забавления. А местата бяха наистина красиви.
Ето и гледка към пистите на курорта Маврово
След като слязохме от планините температурата в ниското беше вече 35 градуса. Излязохме на главния път за Скопие и от там вече нямаше кой знае какво. На магистралата ни изненадаха като в началото се плаща 20 динара, след 5км още 20 динара, след 10 км още 30 динара и на следващите три вече не плащахме, а минавахме където е вдигната бариерата, щото стана смешно. Магистрала от тип Тракия, дълга около 150 километра, а се плаща на 6 места. Нямаше никакъв проблем като минавахме без да плащаме, защото така прават и местните мотористи. По магистралата освен жегата си беше страшна скука. Стигнахме на ГКПП- Гюешево, където минахме за около 15 минути давайки онези две заветни бели картончета. Така завърши малката ни обиколка. Всичко беше прекрасно. В София на Княжево дори една кака с джип успя да ме блъсне и да ме събори, но за щастие всичко мина добре.
Ето и целия маршрут, като по-долу ще сложа и трака, за тези които са по-любопитни и ще пътуват в тази посока. С червеничкото е отбелязан маршрута на нашия приятел.
Аз лично не бях ходил в Македония, но определено мога да кажа че доста се впечатлих. По-голямата част от страната са само планини. Доста красива природа, в по-олямата част все още незаселена от огромни комплекси, spa центрове, хотели и т.н. За каране на мотор там е идеално, защото никъде не може да се намери прав участък далъг повече от 10 километра. Само завои. Хората са много дружелюбни, все още усмихнати /щото не са влезли в Европейския съюз/.
И малко статистика
1евро=60 динара
1 литър бензин 95 = 59 динара
Километрите по маршрута - 1012км.
Като пари на мен ми излезе 180 евро
Ето линк към всички снимки, които са доста некачествени, но такава ми беше техниката този път.
http://htftp.offroad-bulgaria.com/bo...MKI/MACEDONIA/
Та така тръгнахме на 04.06.2009г. в 13.30 часа от Shell Драгичево.
Първа спирка естествено беше след Дупница при.... то се вижда на снимката
След като напълнихме с "гориво" продължихме към Благоевград. Идеята беше да минем през КПП Лисичково. По пътя ползвахме и двамата GPS и естествено това доведе до едно прекрасно объркване. Още повече, че малко по-късно разбрах, че съм задал маршрута не към Благоевград, а обратно към София и се чудехме що така все ни връща. Все пак сме си в България и "намерихме" Благоевград почти лесно. Там малко по-трудно се ориентирахме за посоката към Лисичково, но и нея нацелихме. И още след Благоевград с изкачването на планината започнаха красотите
Пътят не е много добър, но се кара спокойно. Стигнахме и заветното КПП
Тук времето наистина е спряло. Границатаа минахме за около един час. Има само едно гише, но македонските митничари не си дават много зор. Просто стояхме и чакахме някой да ни обърне внимание, щото били много натоварени. За самото минаване трябва паспорт, талон на мотора и зелена карта. На място се попълва една бланка, на която слагат печата, а не в паспорта и част от нея ти връчват, след което вече си минал. Тук ще поясня какво следва след това минаване. Ние казахме, че пътуваме за Прилеп и митничаря ни обясни, че като пристигнем "се явете у полиция". Ново двайсе. Оказа се, че задължително трябва да се отиде в полицията, където отново се попълва бланка за регистрация на чужденец, от която отново ти връчват един отрязък и така дези два бели отрязъка се пазят, защото иначе няма излизане от Македония. Това е нов закон влязъл в сила едва преди десет дни. Все пак минахме успешно, снимахме ограниченията, които също трябва да се спазват, щото глобата примерно за настъпване на осова линия е 125 евро.
С лека скорост се понесохме по Македонските пътища, които между другото са доста добри, с изключение на отделни участъци.
От Благоевград бяхме си купили и нормална карта на Македония. Обаче отново се доверихме на GPS и отново объркахме пътя. Качихме се на някаква планина, после слязохме и стигнахме до гр.Неготино, където си включихме в начертания маршрут. Объркването беше за добро, защото така минахме през много красиви места.
Естествено имаше и спирки за по цигара
След Неготино пътя беше вече ясен и в 19.00 часа стигнахме в Прилеп. Тук намерихме доста хубав хотел. Казва се "SALIDA" /N41 19.956 Е021 33.312/ Цена за нощувка със закуска за единична стая е 20 евро. Вечерта присъствахме и на "матурска" - това там е нещо като абитуриентски бал, но за завършването на 8 клас. Беше страшна лудница. Малко снимки вечерта, като мен силно ме впечатлиха осветените игрища, на които до 1 часа вечерта играеха деца - нещо, което отдавна не бях виждал
Ето и хотела на следващата сутрин и гр.Прилеп
След обилна доза кафе потеглихме към мястото определено за среща за мото събора - площад Александър
Тук ни посрещнаха много дружелюбно, раздадоха ни фланелки, стикери, наредихме моторите и започна великото чакане от 10.00 часа до 13.00 часа, когато беше обявено тръгването.
Събраха се над 100 мотора, като имаше хора от Хърватска, Сърбия, Унгария, Словения и ние двамцата. Организацията беше перфектна. Полицията беше затворила целия център на Прилеп, а местните жители го приемаха като някакъв голям празник. Навсякъде центъра беше озвучен, хората усмихнати, снимки много и въобще едно прекрасно настроение. Интересното беше, че в Прилеп има посолство на Норвегия и там двама посланници подред се оказа, че са мотористи и те са основните спонсори на мероприятието.
А мотори всякакви
Така в 13.00 часа изслушахме поздравленията на кмета и огромната колона потегли към местността Мариово /N41 09.782 Е021 46.969/
Пристигнахме на мястото и съответно започнахме разгъването на палатките
Беше вече около 15.30 часа и потърсихме спасение от жегата /32 градуса/ на ето това място
Тук моите снимки прекъсват за доста голям период от време, тъй като пиенето на 10 бири е всеизвестна спортна дисциплина и няма смисъл от документиране. Естествено се запознахме и с много хора, разказваха ни интересни неща за Македония и за живота на хората там, за законите и още куп неща. Имаше организиран футболен турнир, на който ние бяхме само свидетели, но стана страшен купон.
Вечерта завърши с огромен огън, който мен малко ме притесни, тъй като палатката ми беше доста близо, а на Мони почти в огъня.
Все пак оцеляхме. Сутринта мислихме да разгледаме манастирите в Мариово, но нашите нови приятели ни показаха маршрут към Охрид, минаващ през планините и било много красиво, а манастирите не били кой знае какво. Като местност Мариово е много красиво. Навсякъде планини, много малки села и сега се стремят да развият там селски туризъм, защото е доста пусто от към население. Мен лично ми хареса много, защото е все още едно диво място. Отново доза кафе и тръгнахме обратно към Прилеп. Там се отчетохме в Полицията и тръгнахме към Охрид. Тук отново нашият много добър приятел с име GPS ни избра страхотен маршрут - един запустял път навътре в гората успореден на главното шосе. Но пак си струваше. Така следвайки "маршрута" стигнахме Преспанското езеро. Много голямо езеро и всичко около него като ресторанти, почивни станции са запустели, разрушени, нащо като при нас на яз.Голям Беглик
Поснимахме се малко и продължихме през планината към Охрид. Маршрута беше ето този, достигайки надморска височина от 1609м.
Тук горе се откри и гледката към Охрид. На снимка е частта, която е в Албания.
Започнахме спускането към Охрид. Пътя беше много хубав с невероятни завои от всякакъв вид.
Така минавайки през два по-малки курорта стигнахме до Охрид. Тук е с около 40% по-скъпо от останалата част на Македония. Настанихме се в хотел Ривиера /N41 06.713 Е020 48.098/ като цената за единична стая беше 36 евро, но пък е точно до езерото. Последваха обяди, разходки, вечеря в една прекрасна таверна - все нормални неща.
Дойде и сутринта на 07.06.2009г. За този ден бяхме планували да минем през останалите езера /Глобочичко, Дебърско, Мавровско/ и язовири в Македония и после към дома, карайки по странични пътища точно по границата с Албания с маршрут Охрид-Струга-Дебър-Маврово-Гоштивар-Скопие-София. Доволен съм, че точно този ден с малки изключения нашия приятел GPS-а си даде почивка и не ни търсеше забавления. А местата бяха наистина красиви.
Ето и гледка към пистите на курорта Маврово
След като слязохме от планините температурата в ниското беше вече 35 градуса. Излязохме на главния път за Скопие и от там вече нямаше кой знае какво. На магистралата ни изненадаха като в началото се плаща 20 динара, след 5км още 20 динара, след 10 км още 30 динара и на следващите три вече не плащахме, а минавахме където е вдигната бариерата, щото стана смешно. Магистрала от тип Тракия, дълга около 150 километра, а се плаща на 6 места. Нямаше никакъв проблем като минавахме без да плащаме, защото така прават и местните мотористи. По магистралата освен жегата си беше страшна скука. Стигнахме на ГКПП- Гюешево, където минахме за около 15 минути давайки онези две заветни бели картончета. Така завърши малката ни обиколка. Всичко беше прекрасно. В София на Княжево дори една кака с джип успя да ме блъсне и да ме събори, но за щастие всичко мина добре.
Ето и целия маршрут, като по-долу ще сложа и трака, за тези които са по-любопитни и ще пътуват в тази посока. С червеничкото е отбелязан маршрута на нашия приятел.
Аз лично не бях ходил в Македония, но определено мога да кажа че доста се впечатлих. По-голямата част от страната са само планини. Доста красива природа, в по-олямата част все още незаселена от огромни комплекси, spa центрове, хотели и т.н. За каране на мотор там е идеално, защото никъде не може да се намери прав участък далъг повече от 10 километра. Само завои. Хората са много дружелюбни, все още усмихнати /щото не са влезли в Европейския съюз/.
И малко статистика
1евро=60 динара
1 литър бензин 95 = 59 динара
Километрите по маршрута - 1012км.
Като пари на мен ми излезе 180 евро
Ето линк към всички снимки, които са доста некачествени, но такава ми беше техниката този път.
http://htftp.offroad-bulgaria.com/bo...MKI/MACEDONIA/
))
Ей да ви завиди човек. Двамцата, бавно и спокойно покрай езерцата ... ей така стават силните мъжки дружби 
Коментар