Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

[abalon]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Георги, мога само да кажа - адмирации за хубавите снимки и споделените емоции от това красиво пътешествие!

[Димо]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Благодаря ти. Много приятен разказ и супер маршрут. Чета си го бавно, връщам се пак си гледам, и му се радвам. Как избрахте маршрута? Някой познавач ще да го е правил. Пусни един трак, да не ровим в гугъл, мераклиите на които ни се ще да ходим по вашите стъпки С Дафин сте вървели близо един до друг, но все пак има разлики в маршрута ви. И нощните снмики от Трогир ...Браво, браво.

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Това са снимките на Фори :

"Въпреки, че много ме е яд на моите снимки (4 дена да снимам на настройки за изкуствено осветление в стая, още не мога да си го простя), ето и линковете към тях:"

http://picasaweb.google.com/forry123/Se ... iaAlbania#
http://picasaweb.google.com/forry123/CtNKoD#
http://picasaweb.google.com/forry123/Hrvatska#
http://picasaweb.google.com/forry123/BiH#

Моите определено са по добри , но нямам нерви да ги качвам , някой по запознат , да ми каже ако има начин за мързелив "upload" ( например показвам му папката и то си ги катери...) да каже, че така да му посочвам всеки път какво да качи и да ми се влачи , направо е мъка.

[sergej]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Страхотни снимки, хваща ме носталгия, обаче нити една снимка от мой Сплит

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Ами , ще довърша пътеписа , там мислех да напиша за Сплит нещо, но в общи линии понеже пак изостанахме от планирания преход, само преминахме през града. Ако щеш ми вярвай , докато карахме , бях със зяпнала уста , заради това което виждах , валя ни и малко дъжд , но града ми хареса невероятно , мисля на другото пътуване задължително да му отделя време .

[sergej]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Аз съм малко субективен, обаче по хубаво от стари град (Сплит) няма , а колко е чисто. Обаче това всичко е нищо, сравнение с островите ни, специялно Корчула и Хвар или Корнати

[Ali_007]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Браво много хубав пътепис. На невероятно краси места сте били, направо ви се възхищавам. А и пътя до там като геледам от снимките е бил готин, имали сте си всичко черен път,кал, асвалт а пък и не е много далече от България, кой би повярвал, че "близо" до нас има тъкава великолепна природа. Успехи в следващите експедиций, а ние "публиката" ще се надяваме на снимки

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Продължението:

Писъка на алармата ме изтръгна от непробудния сън в 6 часа, и първото ми желание беша да смачкам GSM а, но само го бутнах от шкафчето , и продължи да писука досадно. Поосъзнах се малко и бавно се надигнах. Ръцете ме боляха ужасно около предмишниците , умората не беше изчезнала още , а следващият етап започваше . Отидох на терасата, беше светло, времето се очертаваше да е слънчево. Влязох да си взема един душ , и доразсъня , Фори се беше надигнал също, изядохме по един кроасан и започнахме да стягаме багажа. Бяхме се разбрали със собственика да дойде в 7 ч. и да ни отключи, за да можем да изкараме моторите, човека беше точен до секунда. Тръгнахме към Шкодер , вече бяхме близо , терена равнинен, всичко изглеждаше доста по цивилизовано – кокетни къщи тук там, обработена земя , добра настилка на пътя . Въобще , ако се мине само около морето , няма да се изгради реална представа за страната, контраста е голям , както и няма да се видят дивите планини , на които стадата кози пасяха на ръчна, както се изрази един мой приятел.Фори имаше някакви излишни албански леки ( то той само монголски тугрици май не носеше, ама щото не ни беше на път...), и затова спряхме да заредим . В самия град Шкодер не влизахме , отбивката е в началото , в подножието на изглеждаща доста запазена крепост.



Моста – с дървени греди , спирахме да снимаме от него , изглеждаше като в някоя страна от 3 тия свят , клатеше се даже доста осезаемо. Реката – прозрачна, което май не беше добре, защото се виждаше заринатото с боклуци речно корито. Имаше рибари , и сериозно движение. Продължихме , пътя беше отново добър( на общият фон) , с доста завои , минаваще през няколко села , не лошо изглеждащи. На един завои една баба с едно магаре тръгна да пресича , без дори да се огледа , Фори успя да го избегне , минавайки му от пред, аз пък отзад ( това звучи и малко перверзно) , оная дори не спря. Все пак благополучно стигнахме границата – отново тип будка, малко по солидна . Никакви пробелми , искаха 1 евро някаква такса, аз нямах , оня ми кимна че ако нямам, да не се тревожа ( странно за митничар... ) но Фори плати. Отново черен път до митницата на Черна гора . Там малко се забавихме, имаше голяма група с мотори , идваща от Унгария, с много разнообразен мото-парк - от БМВ та до Априлии, обаче всичките лъскави и нови и с нови екипи. Ние – коренна противоположност , не толкова заради по старата техника , а заради измъченият си вид – с по един пръст прах по нас, и кал по моторите. Завързахме нещо като разговор , опитах се да му обясня , че там от където идваме, няма пътища . „Аhaaa, offroad „ – грейна разбиращо човека . „Тц , there is no ROAD !” – натъртих аз . Не ме разбра , а и техният маршут беше надолу край морето за Гърция, така че нямаше значение , ама ме набра яд че няма как да си обяснят просешкият ни вид. Потеглихме отново , пътят беше тесен , без маркировка, но добър, в далечината се забелязваха внушителни върхове , ухаеше прекрасно от разцъфналите дървета. Оградите ( това и в хърватско беше така) бяха от камъни, поради явният излишък по крайбрежието, къщите добре изглеждащи.



Бар го подминахме по околовръстното , а на хълма преди Улцин спряхме да поснимаме.



Великолепни пейзажи са по цялото крайбрежие . Характерното за района са грандиозните строежи и ремонти , поставя се канализация , което води до големи задръствания. На разклона за Подгорица спрях , Фори не се виждаше , помотах се 10 тина мин. – не идва . Звъннах му – каза че мотора се е повредил . Тръгнах обратно, беше на отбивка, точно след едно място , на което висяхме 15 мин. в задръстване. Спрях разопаковах се и загледах умно в поразхвърляната Африка. Каза че е спряла , все едно свършва бензина. Почнаха се един сваляня на капаци , проверка на токове, бензини, ала бала. В крайна сметка се оказа че е бензиновата му помпа – специална разработка на НАСА (майтап) – вакумна , която беше сложена точно с идеята че е по сигурна от оригиналната – не качваше бензин. (Техническо отклонение – резервоара на този мотор слиза по дълбоко от нивото на карбураторите , заради което е необходимо бенз.помпа . Решението беше да се напълни резервоара и да се направи байпас) . Фори взе моят мотор и отиде да търси бензин, аз се заех да тегля маркучите и да се боря със скобите. Обърнах мотора надолу по нанадолнището , преместих маркучите и чудото стана – запали. Звъннах му да се връща, щяхме да се придвижим на ход до най-близката бензиностанция. За инфо на Африкан-гилдията – мотора издъража гарантирано 200 км , с директен байпас, без бензинова помпа – проверено в релни условия. Напълнихме резервоара , и от тук насетне процедирахме така – на всеки 150 км ( горе-долу) Фори зареждаше , а аз през едно – на около 300 км. , за по сигурно. Проблема беше решен, но отново загубихме време . По пътя спряхме да снимаме острова Св.Стефан , и от хълм край Будва. Това което видях дори и за малко ми хареса – курортен град, с добре подържани паркове , страхотни плажове и невероятни панорамни гледки.



Продължихме към Котор, пътят е с изкачване и серпентини( след албанската епопея не ми направиха впечатление...) , има и тунел иначе , горе на билото се открива невероятна гледка към града.



Спуснах ме се , зяпайки и търсейки къде да спрем, видях няколко мотора , паркирани в нещо като парк до площад и реших и аз да се изтипосам там.Спрях доволен , въпреки изненаданите погледи на пешеходците, и погледнах към другите мотори. Срам- бях се натресъл на някакво изложение на Харли пред входа на старият град, мръднах малко по нататък с Фори, но един човек ни направи недвусмисле знак с ръка, че не става и там.



Прекосихме моста и спряхме на паркинг до една банка. Оставихме багажа на моторите и седнахме да пием по бира в едно заведение до крайпътният булевард . Тъкмо започваше да вали. Пийвахме , наслаждавахме се,



обсъждахме



и планирахме . Градът – малък, подреден, туристически . На тръгване ядохме по един много вкусен сандвич , в малко заведение. Единодушно бяхме решили да обиколиме залива , а да не ползваме фери то – решението беше оправдано от видяното - крайбрежната ивица е тясна , и застроена в по голямата си част – виждаха се от стари сгради и катедрали, до нови вили , пътя се виеше между залива и планината .





Минахме през Херцег Нови и след малко бяхме на граничният пункт – минаване за минута, другия беше доста далече след това , там също ни провериха бързо . В Хърватско пътя беше добър ( ама навсякъде) , крайбрежието става обаче с по малка растителност , появяват се характерните бели скали . На отбивка пред Дубровник спряхме да се насладим на гледката , имаше и телескопи за по 1 евро, но се задоволихме със зума на апаратите, и без това щяхме да влезем в града.



Въпреки че туристическият сезон не беше стартирал официално, тълпите хора бях окупирали всичко, готиното е че има паркинги специално за мотори ( кога ли и тук ще се сетят , че от карането на мотори и скутери в града може само да спечели трафика) , та успяхме да спрем, макар и на различни места. Фори като по консервативен си взе каската , аз оставих всичко на мотора, и тръгнах само с фотоапарата. Градът е описван многократно, известна туристическа дестинация е , доколкото знам е бил посъсипан през войната, но сега това не личеше. Нещо като умалено копие на Венеция , да речем, без каналите, но по култивирано и не толкова помпозно. Крепостната стена е напълно запазена , и много внушителна. Разноцветни тълпи хора се движат във всички посоки , кафенетата на всяка отбивка ( както беше писал някой – не ти сервират кафе , ако не си поръчаш обяд, не проверихме обаче).





Мястото е от категорията must see, а и е близо до България. Напуснахме града , имаше натоварен трафик и поехме по пътя към Сплит. Минахме моста , после през залива до Затон и неусетно стигнахме границата с Б&Х. Тясната ( около 30 км ) ивица изход на море си има интересна история, който иска , да я прочете, няма да я разказвам, че и без това май много се разписах. Преминаването на границата е символично , на пункта една мацка с униформа ми кимна, спрях пред нея и почнах да ровя за документи , но тя ми каза да продължавам. В град Неум цари строителен бум, от това което се вижда, не можах да си изградя представа за града , но по някои орнаменти на къщите ( арките ) , си личеше леко ориенталския отенък на региона. Излизането беше по същият начин , и пак бяхме в Хърватско. За пътищата казах че са добри , но в съчетание с плавните завои и страхотните гледки , които се откриваха, карането на мотор беше истинско удоволствие. Изобщо Хърватско като дестинация за мотор е нещо супер.



Спуснахме се към плодородна долина – сигурно някога е имало разливи на реката , с невероятно подредени градини . Малко над Плоче има отбивка , от която се виждат хубави езера в далечината , спряхме да си доядем останките от някакви сладки, и отново потеглихме .



Мислех да спрем в Макарска , но само заредихме гориво, времето напредваше По пътя ме впечатли Омиш , там пресякохме река , градчето е на много живописно място , не след дълго навлязохме в ривиерата преди Сплит – множество малки населени места, почти без ясна граница между тях , хубави къщи , красота. Тъкмо влязохме на магистралата в града , когато заваля , слънцето беше залязло , а аз с тъмните слънчеви очила се опитвах да налучкам пътя , който нямаше и как да се обърка всъщност.





Сплит ми направи невероятно впечатление – много жив и подреден град, от това което видях на бързо , осветен , търговски центрове ( единият беше толкова голям , че чак си свалих очилата , да съм сигурен че не се лъжа в това което виждам – “Mercant center” – близо 300 м дължина на фасадата. ), инфраструктура , заслужава си да му се отдели време , нещо с което ние не разполагахме, бяхме тръгнали за Задар ( не че стигнахме до там де...) . Продължихме, по пътя ни валя , който е крал без каска в дъжд, знае че при по голяма скорост сякаш игли ти се забиват в кожата , а от капките дъжд , които оставаха на очилата ми и от насрещните фарове не виждах почти нищо. Когато се добрахме до Трогир вече не валеше , но беше тъмно, спряхме на островчето при старият град , оставихме си моторите на мото-паркинга на тротоара и се поразходихме .



Това място не е толкова популярно , както други утвърдени туристически дестинации за Хърватска, но по мое мнение заслужава голямо внимание , най-малкото за една романтична вечер – островче , без автомобили , с паркова зона и някогашни аристократични къщи с тесни улички и заведения, обградено от всякъде яхти. Истински оазис. Метнахме се отново на моторите, с идеята да стигнем поне Шибеник , и поехме пак на изток . Покарах известно време , но ми беше вече писнало, и за това като видях табела за соби , въобще не се зачудих , а отбих . Няма и секунди и отвътре дотича собственика , разбрахме се за 30 евро да преспим+ закуска, имаше и гараж. Пита ни от къде идваме – казах му от Албания , той се учуди и каза че няма много туристи от там (разговор на енглези..) , след което му обяснихме че сме от България, а само изглеждаме албански, просто от там сме минали. Качихме багажа , стаята не беше лоша, макар че в Албания условията бяха по добри. Изкъпахме се и излязохме да се поразходим и хапнем – оказа се че сме в Марина , собственика ни обясни че 700 м по надолу има заведения , обаче май е имал в предвид разстоянието по права линия, защото се наложи да обиколим един залив , с тузарски яхти, докато излезем на централната алея . Намерихме една местна пицария , хапнахме , пихме по бира и се повлякохме на обратно – силите ни бяха привършили.

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Бяхме решили предишният ден, докато пиехме бира , да поспим малко повече , тъй като пътя взе да ни идва в повече от очакваното, за това станахме в 7 ч, за 8 ч. бяхме поръчали закуската. Събрах багажа и всички зарядни , разхвърляни по стаята, но забравих да снимам един контакт, разположен много интересно , на около 2.50 м . над пода , вероятно се ползва само от гостуващи звезди на NBA . В салона домакинът вече беше наредил закуската – всичко беше чудесно – кафе, сокове, мляко , сладко, саламчета, яйце... . Имаше голяма панорамна тераса с чудесна гледка ,



очертаваше се поредният слънчев ден, слънцето беше доста високо. Хапнахме , облякохме се и потеглихме , след кратка борба с гаражните врати



, импровизираният маршрут включваше каране по 3 то класни пътища, вещаещи интересни моменти , поне до Книн, после си беше стандартният път за Загреб, който щеше да ни изведе до Плитвицките езера и границата с Б&Х. Шосето се стелеше между характерните каменни огради , доста тясно и лъкатушещо , но без неравности .



Стигнахме до село , където GPS а упорито показваше път, за който местните не бяха чули , в крайна сметка се доверихме на хората и продължихме. Проблемът беше че всички пътища си с изглеждаха еднакво добре , но в крайна сметка , когато пресякохме магистралата и минахме под нея , вече бяхме сигурни че сме на прав път – гр.Дрниш. Пейзажа е с характерна ниска растителност и много каменист , села не се забелязваха , само табели сочещи вляво и в дясно отбивки ( при нас е прието навсякъде пътя да сече всяко село ,неудобно и за пътуващи и за местни ,no coment …) . Спряхме да заредим на една бензиностанция в пустошта , не можех да скрия удоволствието от карането по безлюдните пътища , с плавни завои и огромна видимост( третокласен хърватски и третокласен албански път са коренно различни неща) . „Как пък нямаше една дупка” – даже се възмути и Фори...



Книн се оказа много интересен и разхвърлян по хълмовете град, на брега на кристално бистра река. Малко след това беше отбивката , за Плитвицките езера , но имаше табела за обход ( тук мисля че ние допуснахме грешка, по натам ще обясня.). Следващият град по маршрута, беше Грачац, но стигането до там се оказа истинска епопея. При едно малко градче Кистание , вече беше явно че прекалено дълго караме на запад , спряхме и питахме за посоката – затруднихме доста хората на площада, явно здраво се бяхме омотали. Имаше предложения даже да минем през някакъв „бели пут „ ( при нас му викат „черен път” , но настилките ни са с различни цветове, тук камъните са в повече.). Уточнихме следващата цел – Обровац. Отново каране по безлюдни и добри пътища , пред града имаше кръстопът, и ние след кратко колебание решително поехме по грешният , преди града в дясно . Толкова решително , че след 15 тина мин. когато се натресохме на нова забрана и обход на пътя , бяхме минали над 30 км – темпото беше впечатляващо. Отбивката беше към невзрачно селце и каньон , минахме хубав каменен мост , и после през нещо като зона за рафтинг , се насочихме към моста и пътя който щеше да ни изведе на правилното място .



НО! Моста го нямаше, ремонтираха го. Не можех да повярвам че няма знак за това .Почнах да губя самообладание, по принцип не ме е яд да обикалям, даже много се кефя да карам из непознати места , особено в случая пътя беше прекрасен , но беше явно че трябва да се връщаме обратно доста, а това не ми харесваше. Нещо ме глождеше по обратният път, за това като стигнахме на мястото със знака за обход, спрях да го огледам пак. Тук се изясни проблема, който сами си създадохме , защото просто при нас нещата не са по този начин . Обозначението сложено на централното шосе (по памет) беше забранителен знак – път без изход . Под него стрелка в ляво и надпис 6 км. Което явно е значело че пътя в ляво е без изход след 6 км . , но ние помислихме че пътят напред е в ремонт, и да отбием в ляво ... Както и да е , подкарахме още по-бързо назад към Обровац, който се оказа много хубаво градче , разположено на брега на река , в подножието на крепост – хареса ми.



Пътят после започваше голямо изкачване , но без серпентини , запомних мястото със невероятно силният вятър, който духаше , добре че бях с тежък мотор , и се крепях на него , макар че главата ми на моменти се вееше като знаме. Недостижимият Грачац се беше в равнина след спускането , заредихме и поехме спокойни към официална цел номер едно за деня. Природата стана видимо по различна – появиха се дървета , обработваеми ниви, зелени ливади . Близо до едно село, от което се виждаха не повече от 10 къщи , видяхме голям завод на КНАУФ , работниците сигурно пътуваха от различни места в околността . Петнайсетина километра преди плитвицкия резерват , пътя вървеше изцяло през гора , виждаха се табели с крайпътни заведения и места за почивка.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Плитвишки_езера
За разглеждане на самите езера имаше 2 голями места , с парко-зони за спиране, ние избрахме номер 1 , което фактически е последната част , с най-много каскади и водопади , и съответно най-интересна за разглеждане. Паркинга е платен, но момчетата там ни казаха да минем в страни от бариерата, и да си оставим моторите до кабинката – спестиха ни от разходите. Пресякохме шосето и се озовахме на вход 1 – имаше табели с означенията на маршрутите , най-краткият е даден за 3-4 часа ( А ) , съответно щяхме да го вземем за половината време. На касата платих с карта – 110 куни или около 15 евро. Мацката ми даде билета и каза – „ Тамо е кафана „ , сочейки към останалите постройки. Понеже видя недоумението ми , се усмихна и каза „Спаваш! Оди попий едно кафе...” - явно съм имал доста изморен вид . Не я послушах , и тръгнахме по пътеката надолу . Няма да се напъвам в опити да опиша красотата на местността - поредица от кристално бистри езера , опасани с дървени пътеки за разглеждане , всичко това между хълмове обрасли с гора. Самият резерват не е ограден , но едва ли има гратисчии. Намесата на човека се изчерпваше със стълбите , парапетите, алеите , табели с означения за размера и дълбочината на езерата, както и някоя друга пейка. Сетих се за Крушуна и ми стана малко мъчно – и това което имаме като природа , не се цени , и е оставено от държавата на произвола... Чудехме се с Фори , тия как не са се сетили да пуснат кебапчета и бира наоколо , спортен риболов ( рибата само дето не беше излязла да пасе...) , школа за водолази – водата прозрачна... водни колела , джетове - ама нямат бизнес нюх явно - нас някакво си ЮНЕСКО нямаше да ни спре , ние фондовете отсвирихме , та тия ли .















Обиколихме експедитивно каквото успяхме, поснимахме , и обратно на моторите. Границата с Б&Х беше близо , на около 15 тина км. Граничният пункт е голям , и е само един ( ... а и двете държави не са в Евро съюза) , минава се за около минута . Не съм вярвал че само за няколко километра , може да се усети че си в друга държава – е тук беше така , не че природата ставаше друга , или пътя по – лош ( завоите всъщност станаха повече ) , не знам как да го обясня , но се усети веднага. Природата в Босна принципно много наподобява родопската – планини , но не от големите и заснежени , а по скоро заоблени и обрасли с гори , релефа е по мек. Минаването през Бихач беше малък ад – задръстване и лъкатушене по разни улици , след това продължихме по пътя , заредихме (бензина е около 1.40 лв/марки) , а малко и по късно спряхме в разкошно пътно заведение да хапнем – цените между другото са народни, валутата – босненска марка = български лев , обслужването навсякъде на висота.



Не пропуснах да се снимам с един „Сараевски киселяк”  .
Тръгнахме вече поосвежени , за Сараево . Сервитьора не ни повярва че след 3-4 часа ще сме там, имало завои.... и беше прав. Редуваха се китни селца, с хубави къщи , и не чак толкова , останах впечатлен от град Йайце , супер място за примерна нощувка, в центъра на страната , след това пък се изумих от Травник – това село ( най-вероятно е град де....) се оказа някакъв търговски център , с небивали мащаби – халета , молове , бази и всякакави магазини се простираха на километри по пътя – коли навсякъде , хора . От тук всъщност насетне движението стана доста натоварено , пътя се виеше по поречието на река ....... . Единствената магистрала е около 40 км , но е в строеж , и не е много приятно за каране. Вече по тъмно бяхме във Високо , за да видим пирамидите, което нямаше как да стане разбира се , но това не ни попречи да се качим до подножието на пирамидата на слънцето.



Там стартера ми отново се заинати да върти безпричинно , и последва половинчасов ремонт , притекоха се и едни момчета на помощ , за което им благодарих. Сараево беше вече близо, стигнахме бързо . Бях го гледал този град от GoogleEarth а , и ми изглеждаше странно – разположен по дължина, че и хаотично разхвърляни квартали ( защото са по хълмове) , та се чувствах подготвен – поредното доказателство , че докато не видиш нещо с очите си , няма как да го прецениш. Булеварда ( централният, около него е разположен града фактически ) е дълъг около 9 км , изцяло осветен , 3 лентов на повечето места, в средата трамвайните релси , отстрани разкошни нови сгради и офис центрове , нямаше паркирали коли отстрани , много зеленина – просто бях възхитен . Старата част, в която имахме резервация за хостел, беше в източната част на града , и за това го пресякохме целият. След около час лутане го намерихме , GPS а нямаше батерия , а старата част си е лабиринт – оказа се че е хотел с 4 звезди , сгушен между старите сгради наоколо и точно до една джамия . Фори се притесни - „ Ходжата ако ревне в 5 часа, ще ни съсипе спането!”. Успокоих го , че както сме уморени , със сигурност трябва да реве до към 7 , та да ни събуди, което обаче не ни попречи , да хвърлим багажа, да се изкъпем и да излезем на среднощна разходка. Осветен център , дюкянчета, калдаръмени улички, катедрала, православна църква и джамия , в перфектно състояние , не далеч едно от друго , парк , масивни сгради от началото на 20 век, по-модерни постройки – шарено и преливащо се едно в друго – горещо препоръчвам мястото .







Ядохме пица на парче , после седнахме в едни младежки клуб, където пихме по бира , и обсъдихме впечатленията , а на връщане в хотела, пътьом взехме и бутерки , да се подсладим.

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

6 ти. Май. Първото нещо което направих , след като се събудих , бе да си тресна главата в тавана – стаята беше мансардна, и креватите бяха разположени с възглавниците към ниското.



Излегнах се пак блаженно, днес нямаше за къде да бързаме – беше предвидено малко мотаене из града и обратно към дома. Станах , не пропускайки пак да си ударя главата, и се качих прав на леглото, прозореца беше точно отгоре , като го отворих, излязох почти до кръста над покрива – панорамата беше зашеметяваща. Тук да отбележа и един не много приятен факт – многото гробища в Сараево – виждаха се в различни посоки , не знам дали са в резултат на войната, но е факт че на повечето паметници крайната дата е около 94-96 година .Слязохме отново до центъра по едно малко сокаче, между много дюкянчета, закусихме , и седнахме да пийнем кафе .Не сме пробирали мястото , сервитьора даже беше някакъв дядка . Пита ни нормално или „босненско” ( в Гърция е гръцко, в Албания – албанско , а България... турско...) , предпочетохме второто , и не сгрешихме – поднасят го в медните съдинки , както е сварено , в чашата локум и пакетчета захар ,от по 10 г. обаче .



Ароматно традиционно местно кафе , в центъра на далечен екзотичен град , в прекрасна пролетна сутрин - с една дума – КЕФ ! След половин часово мързелуване и наслада се прибрахме в хотела – стандартната процедура по опаковане и събиране , после връзване върху моторите . По-точно аз връзвах , Фори се беше изглезил с куфари... , но това е от годинките явно .Нашата посока беше на изток, и понеже движението в тази част е еднопосочно , направихме малка обиколка , тъкмо позяпах отново , и пак мога да кажа същото – хубав град, заслужава си посещението. В посока към Сърбия пътят е живописен, и минаващ през много проходи и тунели. Б&Х се води федерация , отделните административни области са отбелязани с табели – например „Република Српска” – от шосето няма как да видиш дали се променя нещо , факт е че всичко изглежда добре, и не може и да се предположи за кръвопролитните конфликти в миналото. Сега да вметна , понеже вече бяхме към края на пътуването си , за спекулациите със полицейското отношение – толкова катаджии и проверки по пътя като в България , няма в нито една държава , в която съм бил , жалко че резултата май го няма. На едно изпреварване – колона от камиони и коли по нанагорнище, тъкмо излизахме отпред , с явно доста превишена скорост, и явно доста чуждестранни , когато видяхме полицай. Имал съм такива ситуации при нас, и затова вече си го представях как плонжира с палката, виждайки летящите отсреща актове (суми). Изглежда е преценил ситуацията , че това е начина за безопасно изпреварване , защото не реагира , а си остана усмихнат. Направо се почувствах неудобно. В движение решихме да се отклоним и минем през Гораздже, без ясна идея – просто познато име от някъде . Нищо впечатляващо от града, разположен е на брега на река Дрина , центъра беше много оживен , виждаха се следи от куршуми по сградите. Пътя след това се вие около язовир / река до Вишеград - впечатляващо е , защото има може би над 50 тунела , хвърлен е много труд за този път , терена просто си беше планински. Вишеградския мост го снимах докато бях спрял на едни светофар , малко след това спряхме да заредим . Не приемаха карти , но за сметка на това взимаха евро, та си сипах гориво безпроблемно . (Малко отклонение, илюстриращо балканските нрави и страсти, от миналото на Фори – спира на бензиностаниця някъде в региона , и пита с каква валута да плати – „Каква пожелиш – динари , марки ,долари , евро .... без хърватски куни ! „ , „Е защо ?” , отговора е „ Оти мразим хървати...” ) . На Б&Х границата проверяващия ми смигна заговорнически че талона ми е изтекъл ( беше се заблудил , талоните нямат указан срок, просто бях регистрирал мотора преди 5 дена...) , но това няма да е проблем. На Сръбската граница – човека ни посрещна с „Добро дошли у Србия” ... границите не са това което бяха . Може би факта че сме с мотори , и явно се мотаем с туристическа цел , предразполагше хората, но негативно отношение не срещнахме никъде ! Пътя вървеше през национален парк „Мокра гора” , на едно от ключовите места с много катерене и серпентини , сега има нов тунел – направо миришеше на боя . Опитах се да се сетя , правен ли е тунел скоро в нашата държава ( магистрали явно не ни трябват) , единственият за който се сетих е втората „тръба „ ,при Дупница , ама то чак в Брюксел се разбра за него. Когато стигнахме Ужице , се видя че има някакво сериозно събитие , защото имаше полиция на всяка отбивка . По натам разбрахме че има мач на „Црвена звезда” с местният отбор, а президента Б.Тадич е всред публиката. Няколко километра след това ме настигна едно ХТ , водача ми направи недвусмислен знак с ръка – да пийнем, махнах му да води напред , обърнах се да предупредя и Фори . Направо се шашнах – зад него 2 те правителствени коли на президента със сини лампи , се опитваха да го изпреварят, явно неуспешно. Размахах ръце , да направи място на човека, че явно бързаше . Пуснахме ескорта, а ние седнахме в много приятно крайпътно заведени е , с подходящото име „Пътник” .



Човека който ни отби , ни покани на местният сбор ( в Златибор, може би ще отида) , поговорихме си общи приказки , каза ни ако имаме някакви проблеми , където и да е , да звъннем , или ако минаваме от тук пак, да преспим при него . Мислех си че тоя тип хора е изчезнал , явно има още такива. Хапнахме пастърва , със салата , пихме кафе , и отново по моторите – оставха ни малко над 300 км до дома. След Чачак терен ставаше по равнинен , но движението по натоварено . В Кралиево заредихме за последно , интересен град, с омотано движение , имаше даже задръстване . От тук насетне гонехме отбивката при Пояте , за магистралата , където щяхме да се разделим – Фори през Калотина за София , аз – през Парачин – за Връшка чука . Основните пътища в Сърбия са добри , без дупки, но се забелязват кръпки. По лични мои наблюдения, колкото по малки са кръпките по пътя ( а не е изрязан цял участък например) , толкова по зле е една държава – това показва липса на бюджет . А в тази обиколка нещата си бяха точно така – колкото по на изток отивахме, толкова по малки , но по многобройни , ставаха кръпките. Границата на Връшка чука съм я минавал многократно , нищо запомнящо , дано скоро махнат визите , да живнат малко тия погранични райони. Минаването на нашенската граница е най-бавно и объркано , поради дебилната система с флашките , и разнасянето им по гишетата – от 4 до 7 , по мои наблюдения, така и не разбрах кое за какво е . На всички граници има КПП и Митничар, при нас камара народ . Всеки път ги питам не са ли чули за мрежа между компютрите , поне да споменат пред началството че има и такова чудо... за посмешище сме станали, винаги да преоткриваме топлата вода . И това беше , към 8 ч. си бях в къщи – успях да се прибера за именния си ден...  .
За край – не знам колко километра изминах и колко пари съм изхарчил , колкото и да му се вижда странно на някой , „планът” който следвахме беше от няколко точки , през които да преминем ( Дубровник, Плитвице, Сараево) , а как , от къде , и кога - това се решаваше в движение , просто си оставихме място за приключенската тръпка , а тя, за мен си остава едно от най-важните неща ,при подобно пътуване . На някои от местата ще се върна със сигурност...

[sergej]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Благодаря за срахотен пътопис

[bochkata]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Прекрасен пътепис, и прекрасни снимки! Браво.

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Ето тук нарисувах маршрута , че с тракове не разполагам , GPS а ме разсейва , а и объркването на пътя по тия райони ( изключвам Албания) , не ни притесняваше.

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Малко снимки с enhance ...

Албанските завои , преди залез:

Св.Стефан - бих се отбил за седмица...

Атмосферата в Дубровник:

Изглед от Плитвицкия резерват:

Пак:

И пак:

Сараево:

[boiko73]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Много, много добри снимки. С какво снимаш - фотоапарат, обектии