Малко снимков материал , докато не се отплесна и забравя да напиша пътепис, от снимките не се получава реална представа , но пак е нещо , и като се има в предвид че не спирахме често да снимамае ... но , това е, подробности по натам:
Тръгване рано от София - към 6 часа, адски студ , около Трън беше 2-3 градуса, граничния пункт пуст , спряхме на високопланинското езеро Власина.:
До Македония стигнахме набързо , в Скопие ми се видя мизерно , в западната част стана по планински, готина природа, селца по хълмовте :
Някакъв язовир :
След границата с Албания:
Град Пешкопи:
Пътят за Кукеш, отначало мислехме че сме объркали нещо , но това си е официалният път.
Невярващият Фори:
Терена ставаше все по хард:
Източно албанската действителност:
Гледаха ни странно:
Много красиво и много диво:
В общи линии се движехме от планински към високопланински терен:
Предстои поредното спускане към реката по серпентини, за да поемем по поредното изкачване отсреща, и така до хоризонта ( над 80 км ...)
Радвах се че не вали дъжд, движехме се по изцяло черен път, но все пак заваля ...
Инфраструктурата приключваше с мостове , доста нарядко , с дървени греди :
В тази локва ми падна апарата, върнах се да го взема , снимката е да го проверя дали работи - отляво пропаст, отгоре скали...
Фори в Непал...
Пътят е страшен, но славен...
Явно албанското пътно управление има чувство за хумор...
И все пак.. много красиво :
Кукеш - Шкодер - същият терен , с асфалт ( не винаги ...) - серпентини и завои до безкрая...
Невероятни гледки:
Моста при Шкодер, официалният път за границата с Черна гора :
Доста мизерничко, със собствен колорит , след около час бахме в Montenegro ...
Тръгване рано от София - към 6 часа, адски студ , около Трън беше 2-3 градуса, граничния пункт пуст , спряхме на високопланинското езеро Власина.:
До Македония стигнахме набързо , в Скопие ми се видя мизерно , в западната част стана по планински, готина природа, селца по хълмовте :
Някакъв язовир :
След границата с Албания:
Град Пешкопи:
Пътят за Кукеш, отначало мислехме че сме объркали нещо , но това си е официалният път.
Невярващият Фори:
Терена ставаше все по хард:
Източно албанската действителност:
Гледаха ни странно:
Много красиво и много диво:
В общи линии се движехме от планински към високопланински терен:
Предстои поредното спускане към реката по серпентини, за да поемем по поредното изкачване отсреща, и така до хоризонта ( над 80 км ...)
Радвах се че не вали дъжд, движехме се по изцяло черен път, но все пак заваля ...
Инфраструктурата приключваше с мостове , доста нарядко , с дървени греди :
В тази локва ми падна апарата, върнах се да го взема , снимката е да го проверя дали работи - отляво пропаст, отгоре скали...
Фори в Непал...
Пътят е страшен, но славен...
Явно албанското пътно управление има чувство за хумор...
И все пак.. много красиво :
Кукеш - Шкодер - същият терен , с асфалт ( не винаги ...) - серпентини и завои до безкрая...
Невероятни гледки:
Моста при Шкодер, официалният път за границата с Черна гора :
Доста мизерничко, със собствен колорит , след около час бахме в Montenegro ...
Коментар