Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

[go6o]

Малко снимков материал , докато не се отплесна и забравя да напиша пътепис, от снимките не се получава реална представа , но пак е нещо , и като се има в предвид че не спирахме често да снимамае ... но , това е, подробности по натам:

Тръгване рано от София - към 6 часа, адски студ , около Трън беше 2-3 градуса, граничния пункт пуст , спряхме на високопланинското езеро Власина.:

До Македония стигнахме набързо , в Скопие ми се видя мизерно , в западната част стана по планински, готина природа, селца по хълмовте :

Някакъв язовир :

След границата с Албания:

Град Пешкопи:

Пътят за Кукеш, отначало мислехме че сме объркали нещо , но това си е официалният път.

Невярващият Фори:

Терена ставаше все по хард:

Източно албанската действителност:

Гледаха ни странно:

Много красиво и много диво:

В общи линии се движехме от планински към високопланински терен:

Предстои поредното спускане към реката по серпентини, за да поемем по поредното изкачване отсреща, и така до хоризонта ( над 80 км ...)

Радвах се че не вали дъжд, движехме се по изцяло черен път, но все пак заваля ...

Инфраструктурата приключваше с мостове , доста нарядко , с дървени греди :

В тази локва ми падна апарата, върнах се да го взема , снимката е да го проверя дали работи - отляво пропаст, отгоре скали...

Фори в Непал...

Пътят е страшен, но славен...

Явно албанското пътно управление има чувство за хумор...

И все пак.. много красиво :

Кукеш - Шкодер - същият терен , с асфалт ( не винаги ...) - серпентини и завои до безкрая...

Невероятни гледки:

Моста при Шкодер, официалният път за границата с Черна гора :

Доста мизерничко, със собствен колорит , след около час бахме в Montenegro ...

[alex_markov]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Браво!

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Идеята тук :

http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&t=14876

Надолу разказчето за съмишленици:

Телефона ме събуди в 5 часа, няколко секунди по късно чух и от съседната стая алармата на Фори. Датата беше 3 май 2009 г, намирахме се в дома му , село близо до столицата ( може би и част от нея, не знам) , и се канехме да тръгнем на (не особено)планирано пътешествие по Западните Балкани. За тази цел имахме задгранични паспорти , мотори , зелена карта , малко време, малко джобни пари и огромно желание. По принцип нашия вид пътуване си го определих в собствена категория – speed tourism – което ще рече че се набляга на каране на големи дистанции , с малко спирания, и за разглеждане на всичко което си заслужава по пътя. Облякох се и слязох долу , направих си закуска и кафе , и понеже нямаше признаци на движение , звъннах - не беше чул алармата. По принцип трябваше да пътуваме 4 ма , в крайна сметка останахме двама .Толкова рано нямаше трафик и в 6 часа вече излизахме с моторите , екипирани и готови за път ,от гаража, в центъра на София. Пътя за граничния пункт при Стрезимировци минаваше през Божурище, после се отклоняваше през селата, посока Трън. Бегло мярнах табелка с ждрелто на река Ерма, помня го от учебниците, но не видях нищо, може би защото бях умрял от студ. Едно табло преди Трън сочеше че температурата че е 3 градуса, на там стана и по студено. Тъкмо предишния ден се чудех що за екстра са отопляемите ръкохватки на мотора на Фори , и за какво ли биха могли да служат реално - е сега разбрах , пръстите ми буквално бяха посинели от студ, едва успях да заредя , когато спряхме. На граничния пункт беше почти пусто, и от двете страни , предизвикахме вял интерес с появата си и добронамерени усмивки. Пътят от татък границата е много живописен, и пуст , неусетно стигнахме до високопланинското езеро Власина, и спряхме малко да се пораздвижим и снимаме. Тук стартера ми залепна и се наложи да свалям клемата на минуса , хвърляйки ме в размисли за състоянието на мотора - бях го регистрирал 2 дена преди това, и единственото ми возене беше фактически това до Сф .Потеглихме отново, малко след това пътя почти изчезна, и се превърна в макадам, до включването му в пътя за Македония след Сурдулица. От тук вече се придвижвахме по бързо, доста усилено се строи магистрала, за свързване с македонската и главният път за Атина, май участъка към Калотина не го броят за атрактивен, и може би са прави , то ще си е магистрала към нищото , като знам околовръстното от кога го разширяват, камо ли магистрала да направим. Македонските митничари бяха с ръкавици ,заради свинския грип , безпроблемно минаване , и спиране за плащане таксите на първата магистрала - таксите са минимални, както и размерите на трите магистрали ,общо които минахме, интересното е че Скопие няма околовръстен път, та се минава през града, аз лично останах разочарован - прахоляк и мизерия около пътя. Пътувайки на запад релефа става по планински , в далечината се открояваше величествената Шар планина , в частта населена предимно с албанци , има много интересно разположени по хълмовете села, странно как се придвижват до там, особено пък зимата. Природата много напомня на родопската , и то в най-атрактивния и участък – труградското дефиле. Спряхме да заредим , и си ги премерихме .. разходите на моторите - 5.5/100 , не лошо(цена около 1.90 лв). Тук е мястото да кажа с какво пътуваме - аз със БМВ К100 РС, 1000 кубиков тежък и стар турист , Фори с Хонда Африка 750 , в общи линии доказани и солидни машини. На Дебър се отклонихме, да открием КПП то с Албания, за което нито карти , нито нет споменаваше. Дам, там си беше , от Македонска страна прилично , от Албанска ( първи впечатления ...) липсващо - една кабина тип паркинг будка и бял насип , дано да е за подготовка за асфалт. Езика - напълно неразбираем , граничният контрол обаче на ниво - няма никакви такси (преди е имало някакви , каза Фори) , питаха ни накъде , казахме Кукеш , на албански звучи по скоро Кукс , митничаря само се намръщи и показа с ръка че има много дупки , де да беше обяснил по подробно. Тръгнахме към Пешкопи , асфалт , но нееднороден, по скоро съвкупност от кръпки , с различен размер и форма , разсъждавах как може да се получи това , и стигнах до извода че само човешка ръка може да нахвърля така безразборно , оказах се прав , по късно видях как от камион се хвърля с лопата, на око, а после се утъпква с малко валяче. Табели липсваха, на едно място намалихме , имаше проверка , да проверим за посоката, но полицаят направо ни посочи накъде, преди да сме попитали. Навлязохме в Пешкопи, по едни криволичещи улици .Хм, не знам как да опиша това което е там , лично на мен гледката ми се свързва с нещо като позападнал малък град , по точно гето , от преди 20 тина години , олющени сгради -тип общежития , надупчени улици , с щипка ориенталска шарения , плюс тук там нереално за вписване скъпи и нови коли. Спрях на най-сносното на вид кафе, да починем , жената ни предложи да спим там, беше и хотел, и не скри изненадата си като разбра че ще продължим на север, но това пак не ни направи впечатление... Поосвежихме се малко , и тръгнахме отново , срещнах самотен видимо чуждестранен колоездач, идващ отсреща -как само ми оправи настроението, имало и по луди рекох си . Като се замисля сега май по скоро се е върнал като е видял какво е по натам. Нищо не предвещаваше грандиозния преход , който щеше да последва след малко, бяхме минали 2/3 от пътя , беше ранен следобед, и чудесно време. До моста на река Дрин стигнахме сравнително бързо , и там по карта трябваше да поемем надясно към Кукеш . Спрях усмихнат след моста , и посочих черният път който се откри пред нас на Фори - какво пък толкова, на там ще се оправи , мислех си. Продължихме няколко километра, и усмивката ми постепенно изстина, нещата ставаха по зле. Третокласен албански път изглежда по зле и от колкото звучи, вервайте ми. От начало терена не беше много стръмен ,но постепенно започваше да става все по планински. Пътя - смесица от черен макадам и калдъръм, изключително неприятен за каране, непрекъснати подскоци , моят мотор си е магистрален тип турист, и това нещо си беше жива гавра, достраша ме да не се повреди нещо, карахме с около 20 км /ч , перката на радиатора започна да се включва все по често. Тук там планински потоци пресичаха пътя, единствените ППС та до момента които видяхме бяха магарета и коне. В общи линии от планински терена ставаше все по високопланински, пътя все по лош, не можех да повярвам че това ми се случва в действителност. Красивите и диви гледки не компенсираха неприятното чувство на безпокойство, при някакво евентуално объркване - технически проблем например. Телефоните нямаха покритие, табели нямаше, хора много рядко , селца от по 3-5 къщи на доста разстояние едно от друго . По едно време установих че карам сам, Фори не се виждаше никъде, изчаках го малко и се върнах , като ме глождеше неприятно чувство. Заварих го да стои до мотора, оказа се че е паднал , и не е могъл да го вдигне(мотора де...) , добре че минали местни и му помогнали . Отдъхнах си , и продължихме отново . Няма как да опиша подобаващо местата по които карахме, снимките не пресъздават дори малка част от онова , което преживяхме, на всичко от горе и не снимахме често , но толкова насечен терен не съм виждал, планина до планина, и в нея планина, инфраструктура - най много някой мост, и то рядко , което означава катерене по серпентини, спускане до реката, после пак отново , и така да хоризонта .На практика за да изминем 1 км напред , ние минавахме 3-4 по подобието на път , с безкрайни завои и голяма денивелация, оградени от едната страна от пропаст, от другата от баири и скали. По едно време се заоблачи и започна да вали , което направо ми изцеди и оставащите сили и търпение, оголените камъни се хлъзгаха ужасно, а за калта какво да кажа... кал. Добре че не продължи дълго. По пътя между другото видяхме 2 буса, ако не се лъжа, които явно бяха обществения транспорт в района ( естествено Мерцедеси, доста окаяни обаче...) . Табела малко преди да навлезем в по цивилизованият район преди град Кукеш показваше края на мъките . Когато спряхме на асфалтовия път( не че имаше много асфалт на него де) , се почувствах сякаш съм носил мотора на гръб .Тук имах глупостта да си изпусна каската ( ... поредната, вече нямам здрава, 3 броя съсипах) , и визьора ми се счупи. От тук натам останалите 2000 км ги изкарах със слънчеви очила , такова ми се таковата, образно казано. Това за момента не ми беше проблем, радвах се че се бях измъкнал от дебрите балкански, по точно , така си мислех. Подкарахме напред към града, намираше се в подножието на много красиви върхове, и изглеждаш прилично от разстояние, но си беше същият тип както предишния. Преминахме отново мост след града и излязохме на централният път за Шкодер, и каква изненада - асфалта изчезна отново . Не можех да повярвам, вече се здрачаваше, карахме в облак от прахоляк , здрачаваше се, очите ми се напълниха с боклуци ( .. ех, визьорчето миииии,,,) , завои , движение , гадост. След десетина километри асфалта се появи , за терена какво да кажа , като предишният, тесен път, на места с добра настилка, на места без , завой след завой, тунели няма , планини, планини, и какво - пак планини , спускане, качване, спускане, качване... вече беше тъмно, аз бях сигурен че съм много фешън със слънчевите очила отстрани, ама не виждах почти нищо, добре че там скорост над 50 км/ч е нереална, та успявах да карам .Между другото на места се виждаше нещо като строяща се магистрала, все пак това е пътя за Косово . Единственият стимул който имах по пътя бяха няколкото тира с които се разминахме и автобуси - е на тия им беше по гадно май... по едно време бях толкова озверял от поредното спускане към нищото в долината по 180 градусови завои , че карах на клаксон цяла минута, идваше ми да захапя кормилото от яд. Нито табели, нито някакви светлини , като че бяхме на друга планета. Това си беше чисто надценяване , или по скоро недооценяване , бяхме планували да спим в Черна гора, а замръкнахме в планините на Албания . Вина обаче нямахме, поради реално никаква информация за това с което се сблъскахме, който не вярва да порови в нета и да види. Исках само да се измъкна от проклетите планини и да карам 50 м по права линия , без да си усуквам ръцете на фльонга от поредният обратен завой, Е срам не срам, ама завой на първа с пуснат крак, на фарове, с променяща се настилка - представете за какво става на въпрос. На всичко отгоре двама(сториха ми се хлапета) държаха обезателно да ме спрат , тъй като Фори им се измъкна, единият почти ме свали от мотора, закачих го странично. В крайна сметка малко преди 23 часа успяхме почти да слезем в равнината , и направо попаднахме на един новостроящ се хотел . Вкарахме моторите в бъдещият ресторант или лоби бар, който не беше завършен, и се качихме в предоставената ни за 25 евро стая - прекрасни условия между впрочем. Събраха ни се 16 часа каране, аз ядох половин пакет семки за това време и малко бисквити. 1 мин. след като се изкъпах бях заспал . А Фори беше по бърз...
Следва.

Продължаваме на запад :

ВЛизане в Черна гора - видимо е по цивилизовано - пътища, вили ... :

Хълмовете и крепоста край Улцин:

Нечупливата бензинова помпа на Фори отказава , минаваме не гравитечно бензиноснабдяване

Остров Свети Стефан преди Будва :

Панорама от Будва:

Плаж в Будва :

Которския Залив и град Котор :

Крепостната стена виеща се по скалите , като китайската .

Приятни улички ,

Красиво градче:

Още по красиви жени ( за тази мама един приятел каза че я взима с двете и деца...) :

Обиколихме залива , впечатляващи гледки отново :

Държах да се снимам на фона на :

Дубровник:

По улиците на града:

Старият град:

Фори се запиля на някаде, а държах да се снимам отново )) .

Трогир - фантастично градче над Сплит, на островче :

Моста:

Заключената пешеходна пътека, до паркинга за мотори :

След около час бяхме в Марина ...

[go6o]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Тръгваме сутринта от Марина , след леко объркване на пътя ( то пътищата са хубави само ...) , за Плитвице:

Римски останки в нищото:

Третокласен хърватски път , в най лошия му участък, и каменни огради.. дупки обаче няма:

Приказни градчета по пътя:

Много бистри реки, със характерен цвят:

Пъво запознанство със Плитвицкия резерват, думи няма да хабя... Мащаба от снимките и ефекта се губи , водопада отсреща е 94 м.

Поредица от каскади:

Кристална вода (тая снимка ме питаха да не е снимана в аквариум - е не е ... [-X )

Дъга :

Въпросното пръскало , от 94 м:

Кристални езера:

Разни птици:

Поредният праг, зад който е друго езеро , по което можеш да се повозиш

... с корабче:

Изглед от по високо:

......
След влизането в Б&Х , седнахме в разкошно крайпътно заведение да похапнем( е там снимах с на Фори апарата), този камион обаче ми хареса много, с подобни ластици и по подобен начин си бях вързал раницата:

Влизаме в град Йайце (Яйце може би..) , с гордата табела - Йайце - кралски град - викам си , тия се поизхвърлиха . Да , ама не:

Малко , китно, спретнато уютно градче...

Тук трябваше да има снимка на пирамидата на слънцето във Високо , но понеже стигнахме по тъмно , снимах щанда , за сравнение на цените ( босненска марка = български лев) . Бензина е около 1.40 м/лв .

Хотела в Сараево - 3-4 звезди , за 30 лв...

Среднощна разходка в Сараево , въпреки умората - уникален град - модерно и старо , невероятна атмосфера , абсолютно препоръчително да се посети:






Прибрахме се да спим, сутринта пихме невероятно кафе:


Гробищата наоколо напомняха за грандиозната човешка простотия от близкото минало - почти всички са с крайна дата - 94-96 год...

От красивите хълмове около града снайперисти са ловували хора:

Гълъби:

На излизане от града:

По пътя:

Вишеград

Тук един моторист ни отби , за да пийнем нещо , хапнахме риба, поканиха ни за събор официално... близо е до Чачак (Сърбия)


... и към дома.

[Тануцо]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Страхотен пътепис
Невероятно красиви места!

[f500]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Впечатляващо!
Поздрави и от мен!

[Детелина 74]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Пътеписът е страхотен,но... снимките са големи,трябва да са 800х600,иначе Браво!

[greta1969]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Много хубав пътепис с
невероятни гледки!

[Nik Nikolov]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Благодаря, за хубавите снимки.
Прекрасен пътепис.
Благодаря !

P.S.

Пътеписът е страхотен,но... снимките са големи,трябва да са 800х600,иначе Браво!

Това беше актуално миналия век. Сега е допустим размерът 1024х768.
Все пак, се налага да си актуализираме и компютрите, ако искаме да се насладим на природните красоти, поне малко.

[pe4en]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Благодаря!!!
...красота, природа и история - пазят хората...

[maneco]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Мого живописни снимки,и девствена природа,просто немога да повярвам че някаде на балканите и не високо в планината има такива бистри реки,и толкова играеща риба(ако снимката наистина не е правена в аквариум).Чудесна история,и мисля че 3токласния път,по който сте минали няма да го забравиш никога

[gere]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Страхотно!
И мястото и снимките и пътеписа!
Благодаря!

П.П. Защо ли имам чувството че се познаваме.

[ЗМЕЙ]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Малеееее, Гошката - страхотни места сте посетили, страхотни снимки сте направили - супер !!!

Толкова се чудех какво пък толкоз й харесва Фори на тая Албания /за останалите места е ясно/, ама сега разбрах, че и там трябва да се отиде.

[reichfurrer]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Невероятно... снимките и пътеписа са чудесни. Браво!!

[boiko73]

До: Западни Балкани 2009 - Снимки + Пътепис

Много хубави снимки и пътепис. И аз не съм ходил по тези места, ама явно трябва едно турче и там да направим. Тази година мисля само Котор да посетя, че все хубави неща слушам за там, а е близо до България.