Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

[giorgio]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Дафине, дори и не предполагаш, колко много съфорумници, благодарение на твоя разказ, вече са разгърнали картата на югозападните Балкани...

П.П. Тези от вас, които не се сещат кой е Дафин (dsredkov), нека погледнат аватара му и си спомнят за онази легендарна обиколка на Черно море, която преди половин година, всички следяхме с интерес...

[Мони]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Дафине,благодаря ти за страхотните снимки и увлекателния разказ!!!
И,тъй като аз също не съм посещавал тази част на Балканския п-ов,смятам при връщането от Скандинавия да се прибера,горе долу по такъв маршрут.Надявам се на някоя от следващите редовни срещи да подхвърлиш още интересни идеи,ако може и някакви тракове ще е чудесно.Благодаря предварително!

Поздрави

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Ден 4-ти - Далмация. Планът беше от Мостар по дефилето на Неретва до Плоче, оттам с ферибота през "Мало море" до дългия полуостров Пелешац и по него на юг през Стон до Дубровник.
Дефилето на Неретва беше приказно - прекрасни плавни завои, малки селца. Табелите са написани на кирилица и латиница. Направи ми впечатление, че всички кирилишки надписи бяха задраскани. Спрях до едно автентично турско село:





Изглежда много познато



Делтата на Неретва



Отсреща е Пелешац - едно от най-красивите места на Адриатика



В Плоче се оказа че следващия ферибот е след 2 часа. Направих снимка



И промених маршрута -решихме да сляза до Стон и ако не направим дълъг обяд в някое от прочутите мидени ресторантчета да покараме насевер или директо към Дубровник.
Така маршрутът придоби следния вид:

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Така в Хърватска разбират земеделието:



Заредиха се прекрасни гледки на морето и множество заливчета. До основата на Пелешац не спирах. Спрях да направя снимка на известната стена над селцето Стон.



Явно много българи бяха избрали да посетят бреговете около Дубровник през дългите почивни дни в началото на май. Запознах се с много приятна двойка с едно Мурано - Петър и Деница. Оказа се че и той кара мотоциклет и то не какъв да е, а R 1200 C - като Джеймс Бонд и те бяха тръгнали да търсят ресторант с прочутите миди. Спряхме се на този:



... и не само ние - прекрасно място за бира след хълмовете и завоите:



Естествено, че обяда беше дълъг и оставихме Ловище - най-северната част, известна с благоприятните си ветрове и любима на сърфисти и парапланеристи за някое от следващите пътувания
Петър звънна на хазяина си в стария град на Дубровник и вече имахме уредено място за нощта. Разбрахме се да се видим за вечеря.
Още една гледка към стената на Стон, заедно с "Манекена" и новият
ми приятел:

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Дубровник - стената на стария град откъм сушата:



Градината пред градските порти:



Навсякъде ухаеше омайно на жасмин. Впечатлиха ме тези портокалови дръвчета зад дебелите зидове на крепостта:



а това беше източника на уханията, които те замайваха



Те също бяха зад стената на стария град:



Зидът откъм морето:





И поглед към новата част



На цялата лудница и тълпи от туристи в чертите на стария град живееха и местни. Не знам как издържат тези хора папарашките опити на хиляди любопитни фотоапарати







Марината:



Където спокойно може да ти "падне" главата



Покривите на Града



Дубровник е красив, но много туристически - постнах някои от снимките, които предават духа на града, но като цяло на мен всичко ми изглеждаше като опаковано в целофан и поставено на панаирска сергия.
Вечеряхме в много тясна уличка, преградена с маси, като собственика, които се беше родил и израснал там не се отдели от нас. Говорихме и се смяхме цяла вечер. После тръгнахме и за нощно питие.
Кулата с часовника - не сме в навечерието на Новата година

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

На сутринта главите тежаха. Седнахме отново в кръчмата на домакина ни от предишната вечер. Предложи да закусим с гулаш. Само Петър си взе, останалите поръчахме палачинки - жълти, с яйца и мляко!
Когато дойде гулаша - крехко телешко с картофено пюре не се сдържахме и поръчахме всички, включително люти чушки и бири
Така закуската продължи до към 12 и маршрута за деня го редуцирахме до 120 км. Целта беше Будва през Котор:



Избрах да не вземем ферибота, а да направим пълната обиколка на Рисанско-Которския залив. Красиво място с няколко китни селца на водата и много реклами, табели и обяви на руски език.
Снимка на "Манекена" на фона на Котор, в началото на залива:


Точно срещу Пераст, срещуположно на горната снимка изглед към острова в средата на залива с манастира и църквата:


Пристанището на Котор, с част от крепоста на фона на "големия кораб"



След Котор директно към Будва. Когато влязохме в градчето определено нищо интересно - направо се зачудих какво му е хубавото. В последствие разбрах - атмосферата и купона.
Изглед към пристанището - отсреща голям строеж на брега, както установих на следващата сутрин отново много надписи на руски език:


Гледка на Марината на фона на стария град:




Зад крепостните стени:






Подобно на Дубровник, но много по-уютно и с отношение:

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Ден 6-ти
Планирах около 400 км. По принцип това пътуване го предприех неподготвен предварително с детайлите и импровизирах с конкретния маршрут в началото на всеки ден. В навигацията не излизаше КПП между Улцинъ в Черна гора и Шкодра в Албания, но на една от табелите на предишна граница на Черна гора видях, че има излаз. Реших да карам до най-южната точка покрай брега и оттам - с питане към Албания. Вкарах следния трак и дадох газ:


Не можах да се сдържа да не снимам "Манекена" от този ъгъл


По-надолу не спирах, тъй като навигацията изписваше около 530 км. за деня, а аз не знаех дали наистина има КПП южно от Шкодра или ще трябва да се връщам през Подгорица. Пътят на много места беше в ремонт и напредвах относително бавно. Затова не отдадох дължимото на Бар и Улцинъ. С питане след Улцинъ хванах един много тесен път в пресечена местност, където нямаше никакви табели. От време на време селца, в които отново питах - основно възрастни хора, които не ме гледаха много радушно и с един жест посочваха посоката към Албания. КПП-то изникна в нищото след един завой. Не приличаше и на граничен пункт. Отсреща албанците строяха сериозно съоръжение, но и тяхното настояще не беше по-голямо от 2 будки за вестници.
В Албания бях решил че няма да снимам бункери и мерцедеси, но не се сдържах:



Шкодра се оказа много близо, като входа на града беше през циганско гето, по един мост който беше като от филм за Индия или Пакистан. Не го снимах, за което съжалих и затова запечатах образа на този незнаен за мен албански герой, в центъра на Шкодра:


След Шкодра следваха около 200 км. в планината към Кукеш. Предварително потривах ръце при вида на сгърчената линия на трака, които ми предстоеше. В началото беше много добре - тесен планински път, ненатоварено движение, много завои, хубави гледки, добра настилка:






След час с подобен маршрут видях един Ленд Крузер с БГ регистрация, който беше отбил до банкета - мантинели имаше от време на време. Спрях. Детето повръщаше. Мъжът ми каза, че имам още 3-4 часа до Кукеш все така, вътрешно му се присмях и продължих. Нищо не се случваше - само завои на 4-5 етажа и път колкото едва да се разминем с насрещния ТИР:





В интерес на истината на мен макар и уморително ми харесваше, но от задната седалка започна едно мърморене, което се усилваше спираловидно:


За около 150 км. минахме през 2-3 села, които повече приличаха на махали, където имаше по 2 колонки за гориво, но нямаха бензин. Накрая на изпарения стигнах до едно много подозрително място, където налях и бях готов да продължа. Отсреща се зададоха 2 КТМ-ма, които изчаках да огледам. Германци. Видяха ме и спряха - разменихме впечатления за пътя, поговорихме от кой от къде е и на къде е тръгнал, предупредих ги да заредят и се разделихме. Онзи човек с тойотата се оказа прав:



Маршрут от около 200 км. пътувах 4 часа и половина. Стигнах Кукеш. Северна Албания нямаше нищо общо с Албания покрай адриатика, която открих няколко дни по-рано
Още преди началото на града кипеше усилено пътно строителство, лееха колони, подготвяха виадукти, правеха нови платна. Пътя изчезна. Истински офф-роуд по чакъл и много прах вдиган от тежките камиони. След виенето по завоите Кукеш беше много отблъскващо и нежелано място. Подминахме го с идеята да намерим някой приличен мотел на пътя.
Както казах път нямаше и след около 30-тина км. пресякохме границата с Косово.
Зелената ми карта не важеше и една много мила жена ми поиска 20 евро за застраховка - най-малкото възможно за най-краткия период. Бях уморен и ми беше криво. Опитах да се спазаря и да ме пусне като й дам на половината и без документ - не мина. Каза че няма да ми се размине при полицаите. И наистина! На това КПП след толкова преминавания на граници за пръв и единствен път митничара ме накара да отворя куфара и да си покажа багажа. И не се задоволиха с единия, а провериха всичките.
После единия от тях беше любезен да ме упъти за приличните хотели в Призрен. Градът беше на 20-тина км. Бяхме направо скапани от път.
Като изключа няколкото нарочно направени за мото пътешествия пътища в Алпите и Доломитите днешния маршрут спокойно мога да сложа във фаворитите си от пропътуваните от мен. С уговорката, че това не беше панорамен път за забавление и че за предпочитане е да си сам на мотора

[go6o]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Тоя маршут през Албания, наистина е най-засуканото нещо , през което съм пътувал . Факта обаче че го изкарах вечерта ,на фарове , и със слънчеви очила , ми развали удоволствието .

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

В Призрен, съгласно указанията на митничаря, търсих пътя към Прищина. Там имало хубави места за спане на добри цени. Всъщност това беше непосредствено след укрепеното съоръжение, където бяха разположени КФОР. В първото мотелче което ми хвана окото спрях. Сервитьорите заедно с рецепциониста седяха на маса в двора. Влязох с мотора директно, паркирах и загасих. Едва тогава ги попитах за стая. Отговориха ми че няма. Разочарованието беше пълно, тъй като едвам си стояхме на краката. Запалих и обърнах с нежелание. Едва тогава, след като ми видяха номера единия от тях ми вика на български - "Що не кажеш че сте от България? И ние сме българи тука. Има един апартамент. Ще ти направя отстъпка". Всъщност като огледах мотора, багажа и дрехите ги разбирах - всичко по нас беше в гъст, ситен прах от последните километри, който беше неравномерно запечатан от няколкото капки дъжд след границата. От умората изглеждахме още по-жалки и изпаднали. Както и да е - стаята беше прилична. Банята беше по-голяма и от стаята, с джакузи. С паркинга и закуската цената беше 35 евро - нали бяха българи като нас. Оказа се че там имало доста български семейства. Не ми се социализираше много, хапнахме и отидохме да спим.
На сутрината начертах пътя към дома. От Призрен имаше две възможности за Скопие - едната в посока Прищина - широк, прав асфалт и другата през Брезовица - тясно пътче с много начупена линия. Естествено избрах втората възможност:


Всъщност това беше пътя през Шар планина. Разстоянието до София беше около 400 км.
Призрен е шарено и оживено място. Много ми хареса калдаръмения мост, джамията и манастира над тях:


Времето беше облачно и се готвеше да завали. Затова без да губим време се отправихме към планината.
Отново изключително приятен мото маршрут - започна в дефилето на една река, с отвесно прорязани скали, мого зеленина и завои.




Нямаше много движение и единствено лекия дъжд от време на време, които мокреше асфалта ми разваляше усещането за пълно удоволствие.
Този знак с танка ми беше много интересен до момента, в които след един завои не се набих директно пред два хамъра в камуфлажен зелен цвят с картечниците на предния капак. Мина ми през ума да ги помоля да снимам мотора на техния фон, но се отказах от идеята и продължих. Нямаше как да ми разрешат.


Пътя се изкачваше към високото. Наоколо имаше сняг и облаците ту покриваха върха и пътя, ту ги откриваха:


Гледките си заслужаваха:


Чистосърдечно класирам тази част от пътя във фаворитите си и с удоволствие ще го повторя за един дълъг уикенд, в който ще се отдам на мото удоволствия
Скоро след като излязохме от Шар планина беше границата с Македония. Любезен граничен служител. Не ни сложи печат в паспортите, а ни даде някакви листчета - нали сме заедно в европейския съюз - не мога да го пресъздам на македонски, но звучеше супер смешно.
Следваше Скопие - мръсни и неприветливи предградия. Минах ги на скорост. После Куманово, Крива паланка, Гюешево ... На върха, където е КПП-то термометъра ми отчете 7 градуса, а беше около 1 на обяд. В Кюстендил се стопли. Спряхме да хапнем и .... захапах телефона!
Седем дни го ползвах само за часовник - кеф. Мечтая си за следващото такова бягство

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Равносметката:


7 дни - 2'500 км. близки и непознати кътчета, неоснователно подценявани. Наместих в главата си географската карта на Балканите и сложих 2-3 места, които смятам да посетя скоро и им отделя повече време.
За проявяващите интерес пускам и трака от пътуването:
may_2009.gdb

[giorgio]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Дафине, много приятно ме изненада с умението си да разказваш, както и с прекрасните снимки. Чудя се, защо не сподели своите впечатления и снимки, от онази култова обиколка на Черно море, през миналата есен...

[Мони]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Дафине,

Много яко!
Благодаря още веднъж за разказа и снимките,а най-вече за трака,дръпнах си го и както казах по-горе с огромно удоволствие ще се възползвам.

Поздрави,

П.П.Срещата довечера е в "Спорко" 19.00ч.

[ЗМЕЙ]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Определено не си скучал А пътеписа ти още повече затвърди решението ми да навестя тия места.

Поздрави !

[Димо]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Аз много се радвам и си го чета и препрочитам. Хубаво ми е, че "страшната" Албания не е чак толкова страшна, и че вече дори и в Косово се кара без съществени трудности, а това значи още нови територии за всички, на които им се бръмчи насам-натам. От друга страна маршрута си е приказка и по нищо не отстъпва на шумно рекламираните мото-маршрути в Алпите да речем, за които получавам покани с всяка покупка на дреболии от wunderlich или touratech. Да, никой не рекламира балканските маршрути, но след такива репортажи на мен не ми е необходима лачена брошурка пълна с реклами на ресторанти и хотели. Супер пътепис. Благодаря ти.

[Ilarioncho]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Дафине, страхотен стил! Пътеписа е уникален! Хиляди благодарности, че сподели преживяването. Бъди сигурен, че отделеното, за това, време е оценено изключително високо.

Приключваме планирането на пътуване по тия места, за края на Август и сега, след прочетеното, направо ми се разтрешпериха ритънките да идва по-бързо желаната дата.

Пожелавам на теб още стотици хиляди километри по прекрасни места, а на нас достъчно упоритост у теб за да споделяш емоцийте.

...Да, никой не рекламира балканските маршрути...

И Слава Богу!!! Че никак не ми се обикаля няколко хиляди километра в селца с недружелюбни и наточили секирите "домакини" (копия на Дубровник и Банско) .