Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

[dsredkov]

Решението на министър Масларова, да събере празниците от 1-ви до 6-ти май за мен беше много глупаво и неуместно. Имах страшно много неща да свърша за кратко време, а на никой не му се работеше и мислеше къде и как да прекара подарената ваканция. Метеорологичната прогнозата за предстоящата седмица беше дъждовно и студено време. Имах някакви нетвърди уговорки за кратки мото пътувания с няколко приятели от неофициалния клуб на BMW-motorrad.bg. Бяхме се разбрали да се съберем на 30-ти април в Сандански. Изнервен от напрежението на предварително обречения работен ден, с куп несвършени задачи в 19 ч. събрах куфарите и взимайки на задната седалка приятелката си бях готов за старт. Оказа се че само двамата с нея сме единствените, които не се бяхме уплашили от намусеното време. Бяхме готови и тръгнахме, но не стигнахме чак до Сандански, а кривнахме към Разлог. В подножието на Пирин, в един от новопостроените ваканционни комплекси, ползвам апартамент. Пристигнахме към 20.30, вечеряхме и седнах да организирам пътуването. Идеята беше да пообиколим по маршрут, по които винаги съм искал, но до момента поради подценяване или близост не съм тръгвал.
Крайната точка беше гр. Мостар в Босна и Херцеговина, а пътя трябваше да е покрай Охридското езеро, Албания, Шкодренското езеро, Черна гора, Република Сръбска. На връщане ден-два Далмация, после Будва и през планините на северна Албания, Косово и Македония - в къщи. Времето 6-7 дни, първия работен ден след дългите празници можеше да пропусна, но поради ангажимент задължително трябваше на 8-ми да съм в София.
И така Ден първи:

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Навън облаците закриваха Пирин, цветовете бяха наситени и плътни. Валеше. Време за спане и мързелуване, но не и за мотоциклет. Имах уговорка с приятели за закуска, която продължи почти до обяд. Но тъй като ни чакаше път, а нямаше изгледи да спре към 11.30 тръгнахме, с надежда след Предела времето да се оправи. В Кресненското дефиле ту ни валя, ту спираше, на КПП-то на Кулата учудващо бързо минахме и пред нас беше традиционния път към Касандра.
Дъждът отведнъж се усили, но на хоризонта пред нас небето беше светло, така че дъждобрани не слагахме, а навивах ръчката на газта, с цел по-бързо излизане на слънце. Някъде преди Солун, когато бяхме вир вода и зъбите ни тракаха, преминахме дъжда, температурата стана към 18 градуса, асфалта изсъхна и имах всички обстоятелства да се усмихна. Преди Солун, надясно към Едеса (Воден) и по нов маршрут за мен. Заредиха се кафяви табелки с указания на исторически места и разкопки от Егейска Македония. Маркирах някои от тях в главата си, но не спирах, тъй като плана за деня беше около 400 км., а тръгнахме късно.
Северна Гърция е много различна от всичко, което познавах досега. Релефът е хълмист, множество малки селца, ненатоварени пътища, планински образувания, може би Баба планина, голямо езеро и исторически римски път, така към 17 часа стигнахме до гр. Лерин (Флорина). Решихме да пием кафе и да потърсим място за сане около Преспанското езеро, но центъра на града ни грабна и решихме да останем.

Спокойно, чисто място, исконна българска земя от древността.

Проверих в 2 хотела и за моя изненада нямаше места, в третия взехме стая за 45 евро без прозорец, но с работещ радиатор, топла вода и приятен рецепционист, който изпълняваже функции и на консиерж.

В едно много уютно етно местенце седнахме да хапнем. Разбрахме се, като аз си говорех български, а момичето може би на македонски, музиката беше почти като в кръчма в Банско, но пееха на гръцки. Необичайно за Гърция, но в менюто нямаше каламари и лефер, имаше вкусни кюфтета J.

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Вечерта градът беше много жив и пълен с народ.
Сутринта решихме да закусим на Преспанското езеро. Момчето на рецепцията беше любезно да ни препоръча едно селце Фсарадес, на брега.
По пътя натам изкачихме няколко върха, погледнахме Лерин от високо:

Минахме покрай много приятен ски курорт – алписка хижа, от която непосредствено тръгваха два лифта.

С място за каравани

Защо в България няма едно свястно място, където човек без да се лишава от нормални условия да може да къмпингува?
Оказа се че Преспанското езеро всъщност са две езера – голямо и малко. Това е изглед към малкото

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

По тясна дига, която разделя двете и след поредица от завои стигнахме то търсеното място:







Закуска – обяд

Освен пленяващите гледки на спокойната вода, с плуващи пеликани и белите шапки на заобикалящите планини, селцето имаше самобитен чар и заслужава да се сложи като цел на отделно пътуване



След лежерната сутрин - газ към Албания.
За деня планът беше отново около 400 км. до Драч (Дуреш) и спане в града или околкостите му.

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

КПП-то с Албания го минах бързо. За съвременния бит на тази страна нищо незнаех. В Корча спрях да обменя малко местни пари. Естествено мерцедесите бяха навсякъде, но бях решил мерцедеси и бункери да не снимам - за всеки това е първата асоциация. Целта ми беше Проградец. Останах изумен от новите къщи в селата, с обработени градинки и подредени дворове. Всички къщи бяха измазани и боядисани в различни ярки цветове. Между отделните населени места нямаше пустеещи и буренясали земи.



Така стигнахме до Охридското езеро:



Планината, която се издигаше над него беше впечатляваща



Поградец, за разлика от селата през които минах беше мръсен и вехт, но гледката към езерото променяше цялото впечатление



По-нататък пътя продължаваше, като следваше кривата на брега и разкриваше панорамни гледки към езерото, като се редуваха приятни кръчмички и рибари, които продаваха улова си:






След като се отклони от брега на езерото, пътят премина през новопостроено шосе, с прекрасни завои и хубава настилка - трасе мечта за моториста :-)
Селските къщи се строят с размах и перспектива. Няма неизмазани и недовършени къщи - има такива, които е предвидено да се развиват в последствие, но не изглеждат като на "акт 14".

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

В Елбасан не спирах. Взех го на скорост, тъй като преди града ни заваля. Отново не обличахме дъждобраните, защото небето напред просветляваше. Така стигнахме до Драч (Дуръс). В южната част на града кипи усилено строителство на хотели непосредствено на адриатическия бряг. За разлика от нашето черноморие обаче, поне за сега, строителството е само в един ред и всичките сгради са на първа линия. Бяхме вече поуморени и без да спираме в прахта продължихме към старата част на града, където също имаше множество нови и красиви сгради:





Беше още сравнително рано и глъчката на града малко ни натоварваше. Пихме кафе, заредихме гориво, пообиколихме още малко и решихме да продължим към Шкодренското езеро. Идеята беше след като излезем от Дурас да търсим по-тихо място за пренощуване.







И на север, извън града пейзажите с богати села, подредени къщи и обработени земи не се промени:

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово



Покарах още около половин час и кривнах към едно селце, което беше на брега. Пътят, извън основния беше ужасен. Но за сметка на това непосредствено върху пясъка бяха подредени куп прилично изглеждащи хотелчета:



Нощувката беше 20 евро, в нормално изглеждаща стая с телевизор, климатик, чиста баня и нови чаршафи. Вечеряхме обилно по 2 лефера, салати, бутилка италианско Pinot Grigio, като цената в леки беше равностойността на 43 лева :-)
Плажът не беше от най-чистите, но такива сме виждали не само в Албания



Закусихме доволно вкусно, като такива истински храни отдавна не бях срещал. Подрасниха рецепторите и ме върнаха много години назад в детството. Сервираха ни бял ръчен хляб, дебел резен жълто домашно масло, голямо парче бяло сирене и рачел в огромно количество. Заредихме енергия за целия ден.
Предстояха ни отново около 400 км.



Преди да излезем от Албания, пейзажът беше вече традиционният за мене - планини в далечината, огромни къщи и зелени ливади

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Заобиколихме Шкодренското езеро от север и през един ненатоварен пропусквателен пункт влязохме в Черна гора. Около езерото беше живописно:






По-нататък пътят до Подгорица не беше нищо особено. В Подгорица снимах само една стара часовникува кула.



Иначе градът си беше една истинска европейска столица – чист, широки булеварди, обширни, поддържани зелени площи.
Шосето към Никшич беше много приятен мото маршрут, преминаващ през високата част на дълга планинска верига. Отсреща имаше друга подобна, а по средата имаше красива котловина.






Пътят се ремонтираше на няколко места. Тогава всъщност се замислих колко красива и мощна е била бившата СФРЮ. Голяма част от инфраструктурата на сегашните държави, появили се след разпадането е била създадена преди повече от 20 години, части от нея са разрушени по време на гражданските войни за обявяване на независимост на отделните републики и след това възстановени отново. Личеше размах на действие.
Поредица от табели указваше разстояние до манастир „Острог”. На последната табела свих към указаното място с идея да разгледаме манастия и да изпием по бира. Очаквах да е някъде наблизо от отбивката. Пътя ставаше все по-тесен, а манастир не виждахме, завоите бяха все повече и повече, накрая изчезна мантинелата и все не стигахме.




След окололо 20-тина километра катерене по стръмното стигнахме до един манастир. Оказа се долния.



Горният беше след още 3 километра, вкопан в отвесните скали. Адски много ми напомни на скалните манастири в Сумела – североизточна Турция.



На излизане от долния манастир имаше няколко ресторантчета. Спряхме в едното – предложиха ни ужасно вкусен сладкиш, който беше нещо като щрудел, но вместо ябълки беше пълен със смокини и естествено – турско кафе. Обратният път към основното шосе беше адски натоварен, като се налагаше многократно да отбивам, за да се разминем с насрещно идващите коли.

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово



Това отсреща е основния път, по който пътувахме от Подгорица. Като стъпихме отново на него се оказа, че за да продължим към Никшич трябва да изчакаме около 2 часа - беше затворен поради ремонт на участък. Полицаят беше супер любезен и като видя, че имам GPS ми обясни как да се върна назад и да ползвам малък тесен път, който бил с хубав асфалт и много добър за мотор. Беше прав – прекрасен панорамен път в планината, с перфектно покритие, много завои и хубави гледки.
В Никшич заредих гориво и продължих. Още много път имахме за деня, а времето напредваше, като облаците се сгъстяваха над главите ни. Всъщност целият път от Подгорица минаваше по средата на северно било на част от по-малките планински вериги, които съставят Динарските планини. След Никшич продължих към Билеча – град в Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина. Пътят беше изцяло плнински – ниска растителност, плавни релефни образувания, хубави завой, добър асфалт. Минахме множество много малки села или по-скоро махали, които се състояха от по няколко каменни къщи, самотни овчарници, камънаци и пасища. На КПП-то между Черна гора и Босна заваля страшен дъжд, така че почакахме да премине. И от двете страни на границата въобще не ни проверяваха. Дъжда намаля и продължихме. Хареса ми уединения манастир, кацнал на брега на езерото над Билеча.



Всъщност, оказа се прекрасен фон за поредната снимка на "Манекена"
До Мостар ту ни валя, ту спираше. Пътувахме в дълбока котловина, криволичейки с малка рекичка. Участък, прекрасен за съботно-неделна разходка в хубаво време. Въобще целия участък от този ден беше изключително приятен мото маршрут.
Мостар



Това беше и целта на нашето пътуване. Ако трябва да съм точен, трябва да кажа, че това по-скоро това беше отправната точка, а целта беше самото пътуване.
Източният бряг



И западния бряг





Камък, напомнящ за драматичните събития от близкото минало, когато мостът е бил разрушен.
И на двата бряга имаше сгради, по които ясно личаха следите от гражданските войни



Въпреки това, в тези сгради си живееха хора.

[dsredkov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Чаршията, пълна с туристи



А това е хотелчето, в което спахме



Градът много ме впечатли - имаше дух и история, и въпреки тълпите туристи се чувствах добре и уютно

[Тихомир]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Прекрасен пътепис! Благодаря! Очаквам с нетърпение продължението!

[Nik Nikolov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Чудесни снимки, изпълнени с много въздух и пространство.
Мисля че си първият описал за форума северна Гърция, едно наистина уникално място.

Благодаря !

[alex_markov]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Браво!!!
Скоро нашият Форум, Благодарение на такива прекрасни разказвачи, ще е по-интересен от Нешънал Джиографик поне аз със сигурност тук чета повече и по ми харесва

Страхотни снимки, Благодаря!

[rumbata]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

...
Скоро нашият Форум, Благодарение на такива прекрасни разказвачи, ще е по-интересен от Нешънал Джиографик ...

За което ти Алекс имаш ОГРОМНА "вина", като един от разказвачите за пример!


Дафине, пътеписа е страхотен, снимките също!
Апетитът идва с ... пътуването, надявам се това лято да продължиш в същия дух!
Благодаря за споделянето!

[boiko73]

До: Балкански полуостров - до Мостар през Албания и на връщане през Косово

Наистина невероятни снимки и невероятен разказ. Аз да си призная никога не съм разглеждал тези наши съседни държави, освен Гърция. Явно ще се пътува към Албания, Косово, Черна гора и всички останали. Много, много ми хареса. Браво за добрия маршрут.