Предистория:
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=185235
Мотопис с елементи на разсъждение
Започвам да пиша това нещо , с леко предварително разяснение. Няма да е точно пътепис, нито разказ, и аз не знам какво ще се получи, та за това го нарекох мотопис. Докато го чета някой, ако го чете, със сигурност ще се зачуди що за маршрут, идеи, безотговорност и непукизъм, както и още много неща бликат от него. Дълго ще е за обяснение, едва ли ясно, а и смятам, че не е особено важно – това пътуване си бе такова, и това е.
Беше началото на юни, висях си в офиса, разглеждайки неангажиращо уеб пространството, когато Емил се опита да ми формулира идеята си за мотопътуване , и то по скайпа - Централна Европа, нам кво си , замъци.
-Ще дойдеш ли с мен?
-Ъ, аз ли ??? Ммм, едва ли , не ме кефи нещо.
-Добре де , ами на къде да се помотаем?
-Ми някъде по наблизо, да е по диво, и по неясно и разни такива засукани неща.
Няколко дни след това:
-Гърция ? Има хубави планини, проходи?
-Бива, виж там измисли нещо.
То в Гърция бях ходил един път, пролет беше , с идеята че е по топло. Освен че ме валя три дни, духа ме вятър от всички посоки, и някои особености в пътуването, май друго не помня. На прибиране на прохода Петрохан беше -1 ц, за допълнение на картината.
Още няколко дни след това:
-Джумерка, Праманта, четох разни форуми, готино е?
-Ми добре - почти се навих аз – прати нещо да видя.
Изпрати ми той някакви снимки със засукани завои, и аз им хвърлих един поглед, не особено заинтересовано.
-А за кога е това?
-Е , нали ти казах, на 6 ти юли излизам отпуск, и тръгваме!
-Моля ?! Че това е след няколко дни бе?!
-Е аз от един месец ти говоря!!!
-Офф, добре...
Добре , но колко да е добре... мотора ми не е излизал от гаража от миналата година, като изключим едно тестово каране, за да видя още веднъж , че гумите ми наподобяват пистов слик, веригата ми е увиснала, и въпреки че нямам и ГО, и преглед, машината се движи, и то не лошо. Последваха редица перипетии, които няма да споменавам, че са за отделна история, и реших вместо петък, да тръгна късно вечерта в неделя.
Петък:
Та точно в тоя петък смених предна гума, минах на преглед, и си направих ГО, като отделно поисках зелена карта, за която си доплатих, макар че според информацията не била нужна. В събота смених и задната гума, сложих си падналото огледало, няколко екстри, които видях на пазара, като втори степенк(стъпенки?), малко изнесени напред, за да сменям позицията на каране, че писва при дълги пътувания. Дори сложих мигачи. Това че не работеха нещо, си е друг въпрос. Като се върна , ще ги погледна, рекох си.
Вече бях готов – палатка, дреболийки в куфара, половин шалте, спален чувал, малко дрехи в чантата на резервоара и фото апарат, дъждобран си имах под седалката, даже се оборудвах с инструмент, към традиционния ми комплект от няколко свински опашки и клещи добавих френски ключ и някаква мултифункционална джаджа. Приготвяйки документите, нещо ми се стори че ми се губи. Какво ли , замислих се – талон, книжка, лична карта ... пари... Пари? ПАРИ !!!
Бях забравил да си взема евро...
Звъня на един приятел и му викам:
-Трябват ми 300 евро за утре.
Мълчание.
-Ало, чуваш ли ме? – питам аз.
И се почна – колко е кофти положението, как точно в тоя момент, колко невъзможно е... Изслушах всички неща, известни и на мен всъщност, влязох в положението на човека, посъчувствах му даже, и накрая му обясних.
-Тръгвам утре за чужбина, искам да си КУПЯ евро, ама е неделя, имаш ли някаква идея как да стане?
Въздишка на облекчение.
-Така кажи бе човек!
Обади се той на друг, който има чейнджбюро , та си взех валута – вярно малко едри банкноти , но това са бели кахъри. Разчитах и на кредитна карта Виза, но не много, след перипетии тук-там с нея, а и все пак спътниците ми бяха заможни хора, щяха да помогнат ако се наложи.
Неделя:
Времето хубаво, аз замислено гледам една карта, купена от Сърбия – „Западни балкани”. Та точно в картата , с която разполагах, Гърция беше резната изцяло, като изключим 1 см от северната и граница. Викам си , тоя па Емил, къде я измисли тая Гърция. Отскочих до офиса да сваля карта и да си разпечатам, само че нет нямаше - този пролетно летен сезон ще го запомня определено с небивали гръмотевични бури, дъжд и честата липса на интернет – рутерите гърмяха периодично. Върнах се в нас и си надрасках от гуглето– Йоанина + 7 села със странни имена, които бяха по пътя в планината, дето трябваше да се срещнем. Понеже забравих, да спомена , че Емил е от Варна, а другия спътник Ицо – от Елена, те тръгваха един ден по рано, щяха да се срещнат в Златоград, да спят там, а в понеделник да се видим направо в избраната хижа, намираща се в Джумерка. Тая планина ми бе по тъмна от тъмната материя като информация, само знаех, че мястото ни на среща е около 60 км от магистралата за Игуменица, та викам си – какво толкова - ще ги открия.
И си легнах да спя спокоен. Да, след няколко часа ме чакаха 900 км път за деня...
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=185235
Мотопис с елементи на разсъждение
Започвам да пиша това нещо , с леко предварително разяснение. Няма да е точно пътепис, нито разказ, и аз не знам какво ще се получи, та за това го нарекох мотопис. Докато го чета някой, ако го чете, със сигурност ще се зачуди що за маршрут, идеи, безотговорност и непукизъм, както и още много неща бликат от него. Дълго ще е за обяснение, едва ли ясно, а и смятам, че не е особено важно – това пътуване си бе такова, и това е.
Беше началото на юни, висях си в офиса, разглеждайки неангажиращо уеб пространството, когато Емил се опита да ми формулира идеята си за мотопътуване , и то по скайпа - Централна Европа, нам кво си , замъци.
-Ще дойдеш ли с мен?
-Ъ, аз ли ??? Ммм, едва ли , не ме кефи нещо.
-Добре де , ами на къде да се помотаем?
-Ми някъде по наблизо, да е по диво, и по неясно и разни такива засукани неща.
Няколко дни след това:
-Гърция ? Има хубави планини, проходи?
-Бива, виж там измисли нещо.
То в Гърция бях ходил един път, пролет беше , с идеята че е по топло. Освен че ме валя три дни, духа ме вятър от всички посоки, и някои особености в пътуването, май друго не помня. На прибиране на прохода Петрохан беше -1 ц, за допълнение на картината.
Още няколко дни след това:
-Джумерка, Праманта, четох разни форуми, готино е?
-Ми добре - почти се навих аз – прати нещо да видя.
Изпрати ми той някакви снимки със засукани завои, и аз им хвърлих един поглед, не особено заинтересовано.
-А за кога е това?
-Е , нали ти казах, на 6 ти юли излизам отпуск, и тръгваме!
-Моля ?! Че това е след няколко дни бе?!
-Е аз от един месец ти говоря!!!
-Офф, добре...
Добре , но колко да е добре... мотора ми не е излизал от гаража от миналата година, като изключим едно тестово каране, за да видя още веднъж , че гумите ми наподобяват пистов слик, веригата ми е увиснала, и въпреки че нямам и ГО, и преглед, машината се движи, и то не лошо. Последваха редица перипетии, които няма да споменавам, че са за отделна история, и реших вместо петък, да тръгна късно вечерта в неделя.
Петък:
Та точно в тоя петък смених предна гума, минах на преглед, и си направих ГО, като отделно поисках зелена карта, за която си доплатих, макар че според информацията не била нужна. В събота смених и задната гума, сложих си падналото огледало, няколко екстри, които видях на пазара, като втори степенк(стъпенки?), малко изнесени напред, за да сменям позицията на каране, че писва при дълги пътувания. Дори сложих мигачи. Това че не работеха нещо, си е друг въпрос. Като се върна , ще ги погледна, рекох си.
Вече бях готов – палатка, дреболийки в куфара, половин шалте, спален чувал, малко дрехи в чантата на резервоара и фото апарат, дъждобран си имах под седалката, даже се оборудвах с инструмент, към традиционния ми комплект от няколко свински опашки и клещи добавих френски ключ и някаква мултифункционална джаджа. Приготвяйки документите, нещо ми се стори че ми се губи. Какво ли , замислих се – талон, книжка, лична карта ... пари... Пари? ПАРИ !!!
Бях забравил да си взема евро...
Звъня на един приятел и му викам:
-Трябват ми 300 евро за утре.
Мълчание.
-Ало, чуваш ли ме? – питам аз.
И се почна – колко е кофти положението, как точно в тоя момент, колко невъзможно е... Изслушах всички неща, известни и на мен всъщност, влязох в положението на човека, посъчувствах му даже, и накрая му обясних.
-Тръгвам утре за чужбина, искам да си КУПЯ евро, ама е неделя, имаш ли някаква идея как да стане?
Въздишка на облекчение.
-Така кажи бе човек!
Обади се той на друг, който има чейнджбюро , та си взех валута – вярно малко едри банкноти , но това са бели кахъри. Разчитах и на кредитна карта Виза, но не много, след перипетии тук-там с нея, а и все пак спътниците ми бяха заможни хора, щяха да помогнат ако се наложи.
Неделя:
Времето хубаво, аз замислено гледам една карта, купена от Сърбия – „Западни балкани”. Та точно в картата , с която разполагах, Гърция беше резната изцяло, като изключим 1 см от северната и граница. Викам си , тоя па Емил, къде я измисли тая Гърция. Отскочих до офиса да сваля карта и да си разпечатам, само че нет нямаше - този пролетно летен сезон ще го запомня определено с небивали гръмотевични бури, дъжд и честата липса на интернет – рутерите гърмяха периодично. Върнах се в нас и си надрасках от гуглето– Йоанина + 7 села със странни имена, които бяха по пътя в планината, дето трябваше да се срещнем. Понеже забравих, да спомена , че Емил е от Варна, а другия спътник Ицо – от Елена, те тръгваха един ден по рано, щяха да се срещнат в Златоград, да спят там, а в понеделник да се видим направо в избраната хижа, намираща се в Джумерка. Тая планина ми бе по тъмна от тъмната материя като информация, само знаех, че мястото ни на среща е около 60 км от магистралата за Игуменица, та викам си – какво толкова - ще ги открия.
И си легнах да спя спокоен. Да, след няколко часа ме чакаха 900 км път за деня...
Коментар