Балканика - мотопис

[go6o]

Предистория:

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=185235


Мотопис с елементи на разсъждение

Започвам да пиша това нещо , с леко предварително разяснение. Няма да е точно пътепис, нито разказ, и аз не знам какво ще се получи, та за това го нарекох мотопис. Докато го чета някой, ако го чете, със сигурност ще се зачуди що за маршрут, идеи, безотговорност и непукизъм, както и още много неща бликат от него. Дълго ще е за обяснение, едва ли ясно, а и смятам, че не е особено важно – това пътуване си бе такова, и това е.
Беше началото на юни, висях си в офиса, разглеждайки неангажиращо уеб пространството, когато Емил се опита да ми формулира идеята си за мотопътуване , и то по скайпа - Централна Европа, нам кво си , замъци.
-Ще дойдеш ли с мен?
-Ъ, аз ли ??? Ммм, едва ли , не ме кефи нещо.
-Добре де , ами на къде да се помотаем?
-Ми някъде по наблизо, да е по диво, и по неясно и разни такива засукани неща.
Няколко дни след това:
-Гърция ? Има хубави планини, проходи?
-Бива, виж там измисли нещо.
То в Гърция бях ходил един път, пролет беше , с идеята че е по топло. Освен че ме валя три дни, духа ме вятър от всички посоки, и някои особености в пътуването, май друго не помня. На прибиране на прохода Петрохан беше -1 ц, за допълнение на картината.
Още няколко дни след това:
-Джумерка, Праманта, четох разни форуми, готино е?
-Ми добре - почти се навих аз – прати нещо да видя.
Изпрати ми той някакви снимки със засукани завои, и аз им хвърлих един поглед, не особено заинтересовано.
-А за кога е това?
-Е , нали ти казах, на 6 ти юли излизам отпуск, и тръгваме!
-Моля ?! Че това е след няколко дни бе?!
-Е аз от един месец ти говоря!!!
-Офф, добре...
Добре , но колко да е добре... мотора ми не е излизал от гаража от миналата година, като изключим едно тестово каране, за да видя още веднъж , че гумите ми наподобяват пистов слик, веригата ми е увиснала, и въпреки че нямам и ГО, и преглед, машината се движи, и то не лошо. Последваха редица перипетии, които няма да споменавам, че са за отделна история, и реших вместо петък, да тръгна късно вечерта в неделя.
Петък:
Та точно в тоя петък смених предна гума, минах на преглед, и си направих ГО, като отделно поисках зелена карта, за която си доплатих, макар че според информацията не била нужна. В събота смених и задната гума, сложих си падналото огледало, няколко екстри, които видях на пазара, като втори степенк(стъпенки?), малко изнесени напред, за да сменям позицията на каране, че писва при дълги пътувания. Дори сложих мигачи. Това че не работеха нещо, си е друг въпрос. Като се върна , ще ги погледна, рекох си.
Вече бях готов – палатка, дреболийки в куфара, половин шалте, спален чувал, малко дрехи в чантата на резервоара и фото апарат, дъждобран си имах под седалката, даже се оборудвах с инструмент, към традиционния ми комплект от няколко свински опашки и клещи добавих френски ключ и някаква мултифункционална джаджа. Приготвяйки документите, нещо ми се стори че ми се губи. Какво ли , замислих се – талон, книжка, лична карта ... пари... Пари? ПАРИ !!!
Бях забравил да си взема евро...
Звъня на един приятел и му викам:
-Трябват ми 300 евро за утре.
Мълчание.
-Ало, чуваш ли ме? – питам аз.
И се почна – колко е кофти положението, как точно в тоя момент, колко невъзможно е... Изслушах всички неща, известни и на мен всъщност, влязох в положението на човека, посъчувствах му даже, и накрая му обясних.
-Тръгвам утре за чужбина, искам да си КУПЯ евро, ама е неделя, имаш ли някаква идея как да стане?
Въздишка на облекчение.
-Така кажи бе човек!
Обади се той на друг, който има чейнджбюро , та си взех валута – вярно малко едри банкноти , но това са бели кахъри. Разчитах и на кредитна карта Виза, но не много, след перипетии тук-там с нея, а и все пак спътниците ми бяха заможни хора, щяха да помогнат ако се наложи.

Неделя:
Времето хубаво, аз замислено гледам една карта, купена от Сърбия – „Западни балкани”. Та точно в картата , с която разполагах, Гърция беше резната изцяло, като изключим 1 см от северната и граница. Викам си , тоя па Емил, къде я измисли тая Гърция. Отскочих до офиса да сваля карта и да си разпечатам, само че нет нямаше - този пролетно летен сезон ще го запомня определено с небивали гръмотевични бури, дъжд и честата липса на интернет – рутерите гърмяха периодично. Върнах се в нас и си надрасках от гуглето– Йоанина + 7 села със странни имена, които бяха по пътя в планината, дето трябваше да се срещнем. Понеже забравих, да спомена , че Емил е от Варна, а другия спътник Ицо – от Елена, те тръгваха един ден по рано, щяха да се срещнат в Златоград, да спят там, а в понеделник да се видим направо в избраната хижа, намираща се в Джумерка. Тая планина ми бе по тъмна от тъмната материя като информация, само знаех, че мястото ни на среща е около 60 км от магистралата за Игуменица, та викам си – какво толкова - ще ги открия.
И си легнах да спя спокоен. Да, след няколко часа ме чакаха 900 км път за деня...

[Ilarioncho]

От: Балканика - мотопис

Започва обещаващо. Чакаме още

[Стефан Слабов]

От: Балканика - мотопис

Започва обещаващо. Чакаме още

.......... +1 и аз

[p-pleven]

От: Балканика - мотопис

Снимки ще има ли?

[go6o]

От: Балканика - мотопис

Да, има доста, дано намеря време само да кача и напиша всичко по бързо, докато са пресни спомените.

[suzuki team]

От: Балканика - мотопис

Каквото и да има все ще е добре.Наистина много добре започва! В очакване сме!

[go6o]

От: Балканика - мотопис

Понеделник – 3 АМ
Алармата още не звъни, но аз съм буден, не можах да спя, не знам защо, не беше свързано с пътуването обаче. Измъкнах се на пръсти от стаята, слязох до гаража, и започнах да се опаковам - мото панталон, ботуши , на солидна възраст, но изпитани многократно – естествена кожа и реномирана марка – нямаха база за сравнение като качество и удобство с по новите 2 чифта които имах, сега се набляга предимно на дизайн май, фанелка от памук, яке, боне, ръкавици, каска. Добавката пратена от Емил бе електрикова мото жилетка – страхотно удобство – вярно, че те псуват всички, мислейки те за катаджия, но точно пък заради това не оставаш незабелязан – който кара мотор , знае колко важно е това, особено в нашите региони.
Избутах с мъка мотора на улицата, стори ми се по-тежък от обикновено, но още не се бях събудил явно, запалих го , хвърлих прощален поглед към дома, и потеглих. В момента в града текат грандиозни разкопки, свързани с най-модерното към момента усвояване на пари, наречено „воден цикъл”. Винаги сме били царе на всичко, що може да се закопае, и да не се вижда ... Заради тия разкопки ми се наложи да пообиколя малко, карайки тук там по тротоари и лавирайки между купчини с пясък, но в крайна сметка успях да се измъкна и хванах пътя към КПП Връшка чука – намира се на около 50 км от Видин. Заредих до горе в Кула, и се появих на нашата митница по инерция, като призрак. Служителят на гранична ме изгледа любопитно, имах вид почти като на истински пътешественик, поразпита ме къде ще пътувам, и поглеждайки документите ми, малко разочаровано промърмори:
-Ооо, ама ти си от Видин...
Факт. За добро или лошо, а и си го знаех много добре. На сръбската граница само ме изгледаха, погледнаха личната ми карта, и вдигнаха бариерата. Спрях малко след това, запалих цигара, поразтъпчах се, гледайки замислено как започваше да се развиделява - 5 ч. Същинската част започваше. Зайчар, наляво към Княжевац, път подобен на нашите второкласни, и после Svrljig (на бас че малко хора могат да го произнесат – Сврльиг). Не че ми се случва за първи път да измръзна на мотора, но , по дяволите, беше средата на лятото. Местността беше планинска, облаците се стелеха почти наоколо, ситни капчици мъгла се бяха налепили на каската ми, а едва си усещах пръстите. Облякох още една фанела, направих малка гимнастика и продължих към Ниш, шосето е ново , с доста завои, после се излиза на магистралата , която обикаля града, и поех на юг. Не гледах часовник, исках да мина максимално разстояние, това си беше просто един транспортен ден, в който се налагаше да отхвърлям километри, но с напредване на времето, започна да ми се доспива, бях си уморен, и за това спрях, някъде след Лесковац, в една овощна градина край пътя, навлязох стотина метра навътре и спрях до една бетонна плоча. Хапнах малко, опънах си шалтето, сложих си тапите за уши и заспах мигновено. Събудих се от жега, целият изпотен, слънцето вече се бе вдигнало високо , и напичаше, за да докаже , че все пак е лято. Добрах се до мотора, клатушкайки се , събрах си инвентара, и пак потеглих , прозявайки се периодично в каската. Виждайки наченки на магистрала , разбрах че наближавам Македония, имах спомени от предишни пътувания. На границата дълга колона от коли чакаше, съдейки по посоката и облеклото , предимно гастрабайтери от наша югоизточна съседка. Май тенденцията е да заобикалят страната ни, да се чуди човек що си удължават пътя. Колите бяха толкова на гъсто, че и да исках нямаше как да се промуша, така че се печех на слънцето , прибутвайки мотора си от време на време, и се наслаждавах на подвижния ориент наоколо. Табелите ЕУ тук бяха , и аз не знам за какво, всеки се вреше където може, за капак един с украински бус в моята лента привлече вниманието, и увеличи времето на съзерцанието ми. Преминах границата на гишето за 30 сек, и то другата страна се повтори същото, 1:1.
След цялата тази инквизиция, дадох повечко газ, да се повентилирам, и виждайки едно ОМВ на десетина км след това без никакво колебание спрях да заредя. И мотора , и себе си... Сипах до горе бензин, курса така и не го погледнах какъв е на местната валута, и влязох да платя , тананикайки си „Македонско девойче...”. Девойчето ме обслужи бързо, давайки ми исканите неща , като вода, енергийни напитки и т.н., но връчвайки ми тази кутия с цигари,

уби моментално романтичното ми настроение. Идеята на тия снимки със сигурност е спорна, а да не кажа, че тази си остана най-софт, на другите места дето си купувах подобна стока, сцените бяха ужасяващи. Между другото цигарите и бензина са им на едни цени , та или едното е много евтино , или другото много скъпо, така и не проверих.

[go6o]

От: Балканика - мотопис

Презареден, с нов фреш стайлинг, възседнах мотора, пред завистливите ( е добре де, ама не бяха и насмешливи ...) погледи на персонала, и потеглих, подгонвайки хоризонта. Той , хоризонта , в Македония не е достатъчно голям, което май е причина за многото вицове и комплекси , отнасящи се за нашите братя. Най-характерно е за тях е че тъкмо се засилиш, и трябва да спреш да платиш. Цената не е проблем, почти символична е, но с мотор е неприятно да сваляш ръкавици и да се разгащваш, ровейки за пари. Тук ми хрумна гениалната идея да си сложа кредитната карта в специалния джоб на жилетката, направен за документи,прозрачен, отпред и това бе голямо улеснение. Карти приемат , за ВИЗА - гарантирам. Ръкавиците ми са със срязани пръсти, и това е голямо улеснение при манипулации, изискващи по-голям финес, като ровене в джобове и , най-вече плащане. А бяха със срязани пръсти, щото кучето ми ги изяде, но , както се сещате , това е пак друга история...
Сигурно ще ви е странно, но реално не знаех къде ще мина границата с Гърция, не ме вълнуваше особено. При разговорите ни по рано , обсъждахме варианта да спя в Охрид, не съм ходил там, но това залегна в по нататъшния етап от пътуването, и за да не се дублира, го пропуснах за сега. Картата я бях заврял в раницата, и следвах посока ЮГ. Природата си беше сходна с нашата, шосето добро – води се магистрала, но реално е обикновен път, еднолентов обаче, защото е дублиран от друг , който не се вижда , за движението в обратна посока.
Километрите се нижеха, времето , за да не изостава, не спираше също. За добро или лошо, когато човек пътува с мотор, има предостатъчно време да мисли. Да е насаме със себе си, да гледа, да вижда, да си спомня, да анализира. Нещо като медитация. Потока на размисли и емоции обаче е неуправляем, и се отразява на настроението. Пиша всичко това, за да обясня, че при тръгването си, нямах никакво настроение, дори лека тревога, едва ли не насила ме караше някой да правя това, и то не заради друго, а заради призрака на грижите и проблемите, които ни преследват в ежедневието. Тук някъде вече започвах да се отърсвам от това до болка познато усещане, и да поемам всичко това, заради което обичах да пътувам. Свободата, вятъра, гледките, пътя... и лично на мен ми става някак си безгрижно.
Табелите за Солун зачестиха – явно следвах царския път, трафика беше поносим. Границата с Гърция изникна изненадващо за мен, мислех преди това да заредя, защото бензина със сигурност щеше да е по евтин... Не успях. Така ми било писано, успокоявах се, докато се чудех каква ли е цената на горивото там, но при всички положение ми изникваше цифра над 3 лв / литър, което си ме дразнеше.
Отново позната гледка на митницата, отново юлски пек, но в брутална форма – с мото екип е сюреалистично направо. На самото гише преминах отново бързо, и се повтори пак същото , докато се добрах до кабинката на гръцката сянка. От тяхна страна въобще не пожелаха да ме удостоят с внимание, като разбраха че съм „ from Bulgaria” и ми кимнаха да минавам. Обиден от това отношение, демонстративно отбих на сянка под едни дървета, в района на КПП и си отворих консерва – боб с наденица. Полях обяда с македонска вода, която е ясно че е най-най, и седнах на земята , да се облегна на нещо , че гърба ми вече беше изтръпнал. Улучих най-чепатото дръвче- кедър някакъв, в района, но дори бодежа от неравната му кора и пъплещите наоколо мравки не бяха в състояние да ме преместят. След като си похраносмилах известно време, вече бях в състояние да осмисля следващия си ход. Хвърлих оглед наоколо – купчини с боклуци се търкаляха навред, до и най вече около добре наредени кошчета за боклук . Транзитния поток пътуващи е нещо ужасно, за пореден път е убеждавам – тия хора не са това което са. Не че няма причини , с които и аз съм се сблъсквал пътувайки , да си говедо, като например липсата на тоалетни по границите, или малоумен персонал, но това за мен не е оправдание. Събрах си чинно остатъците от храната и се разходих до най-близкото кошче, въпреки риска останалите преминаващи да ме вземат за идиот. И пак – боне, ръкавици, яке, жилетка, каска, слънчеви очила, старт бутона.

[Стефан Слабов]

От: Балканика - мотопис

........ е старт де, защо спря?

[go6o]

От: Балканика - мотопис

Знаех, че трябва да мина около 900 км този ден, логично беше да съм минал две трети, повече граници нямаше, имах евро, което си беше законното разплащателно средство, така че нямаше какво да ме притеснява много нататък. По логиката на горното , подкрепена от все още греещото ярко слънце , когато видях първата отбивка на магистралата с надпис Едеса, свих. Цялото чудене относно постъпката ми, при скорост 100 км/ч и времето да разчета табелата , отне малко над секунда, но със сигурност по-малко от две. Докато карах по пътната цитадела се самооправдавах – „Е кви са тия 900 км, направи ги поне 1000 ...”. И се забих в северна Гърция.
Споменах в началото, нямам афинитет към тая страна, не знам защо. Дори факта , че ще ходя натам не можа да ме принуди да седна да почета нещо. Реално за много други държави знаех повече, от колкото за територия и държава граничеща с нашата, а това което знаех , на практика беше повече от древногръцката история, митове и легенди. Дори природата не бях сигурен в детайли каква е. Ааа, да , и азбуката. Извън централните пътища всичко се превръщаше в мистика – половината букви са като кирилицата, другата част - от физиката – табелите си бяха загадка, но понеже си нямах голяма идея къде ще ходя, на мен това за момента не ми пречеше. Пътя се виеше между села и малки градчета, но Едеса ми се загуби от погледа. Спрях на едно място да питам.
-Едеса?
Въпросителен поглед.
-Едеса!!!
-Едеса?
Ударението нямаше нищо общо, аз го слагах по средата, то всъщност e на края.
-Йес!
И човека ме насочи , казвайки няколко села, които не запомних разбира се, но , малко по на юг от моето положение. Насочих се към посоката, указана ми визуално, на няколко кръстовища спирах да питам отново, но в крайна сметка табелите за Едеса се появиха. За града бях чел някои неща, но въобще не мислех да минавам от там като тръгвах. Характерното за него е изобилието на вода, и това че се намира на един висок хълм, образно казано. При тия географски предпоставки съвсем логично се образуват водопади, които са хубава гледка, и която аз , разбира се не исках да пропускам. Изкачването нагоре е по стръмни серпентини, разположението е панорамно, къщите са буквално накацали високо над долината. Паркирах в една тясна улица, нахвърлях си багажа на мотора и тръгнах да се разхождам. Града е хубав, а гледката от крайните къщи към долината е разкошна.





Поседях малко на сянка, горещината бе голяма, на едно електронно табло по пътя видях цифрата 39 , явно си бяха градусите, и потеглих обратно, исках да заредя и бензин. На изхода от града долу в ниското, видях бензиностанция и отбих, приемаха плащане с карти, напълних до горе, взех си една вода и една вафла, и седнах на масата от вън. Заговорих се с работещия там, как е живота, има ли криза. Беше местен , заплатата му - 500 евро, но това било крайно недостатъчно.
-Ето например – посочи бутилката ми с вода 330 мл – това струва 1 евро, според мен е скъпо, нали?
Замълчах си, замислено дъвчейки вафла „Серената” от 1 евро. Аз и преди не ги харесвах тия вафли...
Споменах, че карта на Гърция нямах, но знаех че в посока изток-запад върви магистрала , на която трябваше да изляза, за да стигна до Йоанина. Питах момчето, според него кой път ще е подходящ за мен, ориентира ме горе долу, според него за около 3 часа мога да стигна до там, благодарих му и потеглих за Козани. Пътя по който минах беше приличен, стори ми се даже че малко се върнах назад, минаваше покрай някакви язовири. Излязох на магистралата и вдигнах малко темпото, след Гревена става по интересно, започват планини , има много тунели , там е и отбивката за Метеора.



На пункта за плащане подадох карта си, но оня ми каза:
-Но , онли кас!
-Онли кас, а?
Свалих си едната ръкавица, после другата, каската, подпрях мотора на стойка, слязох, бръкнах бавно в джоба си и подадох една банкнота от 50 евро, броейки бавно до 10. И преди години, и сега значи, плащането с карта в Гърция си остава проблем, предишния път заради това нещо, почти угаснах на магистралата. От тогава го помня тоя израз „Онли кас” ( only cash ). В крайна сметка стигнах до Йоанина, имаше указател за Джумерка, и свих отново на юг. Извадих листчето с имената на селата, през които трябваше да мина и го сложих отгоре на раницата на резервоара. Пътя постепенно започваше да се изкачва, но стигнах до един кръстопът , на който нямаше нищо и хванах на ляво.



Скоро се спуснах в едно безлюдно село, и спрях до един човек да го питам.



-Праманта?
Никаква реакция.
-Праманта!!!
Същото.
Тъкмо да се развикам, вече ядосан, забелязах слуховия апарат на ухото му. Егаси късмета, един човек да има и той да е глух. Запалих мотора да обърна, и тогава го чух да казва:
-Праманта?
-ЙЕС!
Ударението отново не беше там , където аз го слагах. Посочи ми с ръка на къде да тръгна, трябваше да хвана другата отбивка. Пътя на места беше с чисто нов асфалт, завоите ставаха все повече, и не след дълго видях стръмните зъбери на планината. Всичко бе изтъкано от каньони, а пътя се виеше в причудлива форма.



Надпис „Attention, extreme curves”, добавяше колорит. То с курвите навсякъде едно и също, заключих аз мъдро за себе си. Седнах на една беседка, да поснимам, а и каската нещо започна да ме души, отдадох го на това , че ми падна ченето буквално от гледките, които се откриха пред мен.





Запалих цигара, пораздвижих се и отново на мотора. Прекосих стръмен каньон , долу имаше село, с доста надписи за разни екстремни спортове, най-вече рафтинг, и продължих да следвам табелите за Праманта, макар че бяха рядко. Само да кажа, че от седемте села, които си бях записал че са ми на път, разпознах името на едно, супер ориентир си имах, няма що. В крайна сметка пристигнах , а надписа Pramandise ми вдигна малко настроението. И отново проблем. Тоя град го гледах от гуглето, за да знам на къде да хвана за хижата, само че там е хоризантална гледката, а тук ми дойде вертикално – накацали по хълмове и урви къщи, с улици , подходящи за бобслей, и ширина за една кола. Спрях на центъра да звънна на Емил, до една стена с някакви пана, аз заради изображение на жена с мотика, веднага си я кръстих „Стената на плача”



-От центъра, караш по главното шосе 3 км, после на един параклис вдясно, още 3 километра в планината, има маркировка. Ама е офроад, да знаеш...
И да знам и да не знам, трябваше да го мина. Все пак , тортата трябваше да има черешка, след 1000 км път, малко планинско дрифтене що да не ми разнообрази деня. Изкатерих някак си серпентините, и точно под един красив връх намерих хижата.



Паркирах до другите два мотора на Емил и Ицо ,



и приключих с карането на мотор този ден...

[go6o]

От: Балканика - мотопис

Извинявам се предварително, че писането ще ми отнеме доста време, просто нямам такова свободно, заниманието ми е със много сезонен характер.
Пускам линк с писано от колегата Емил по-резюмирано описание, ако модераторите нямат нищо против, а и то на практика продължава от там, където спрях аз.

http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&t=55875

[go6o]

От: Балканика - мотопис

Свлякох се до едни трупчета, нарязани за камина, доволно поемайки чист планински въздух през цигарения филтър, наслаждавайки се на красотата наоколо, близо до едно ремаркенце. Предположих , че е на някой от колегите, оказа се че те бяха само с по 3 куфара, чанти за резервоар и големи джобове.
Хижата представляваше масивна двуетажна постройка с тераса, разположена на края на голяма поляна, простираща се до подножието на висок скалист връх. Отпред сложени маси и столове, в малко дворче, украсено с цветя.



Първоначалната ми цел бе да се добера до тях, успях, седнах и си пожелах една студена бира. Добрият дух , под формата на Емил, изпълни желанието ми, да се свети името му. Ицо се къпеше, а аз целият потопен във дзен и дзън, съзерцавах залеза. Историята с бирата била обаче по дълга. Взели си я от селото, съответно мен не ме бяха предвидили, и по пътя, тая в Емиловия куфар, стресирана от изкачването, споменах че последните километри са неравни, експлодирала. Може би това просто е наказание , че не се бяха сетили за мен, въпреки че се кълняха, че причината е в цената от 2 евро кен(за фенове), но най вероятно не бяха сигурни че ще се появя.



Вдъхновен от красотите наоколо, предложих на Емил гениалната идея да си монтира канела на куфара, и спокойно да си вози бира, която после да точи, но май не му допадна предложението.

Ицо слезе скоро, и изкара ракия, собствено производство. Още от преди се хвалеше с адрония си колайдер, и с право. След първата чаша на гладно , някак си ми притъмня, но не от това, че слънцето залезе, а се понесох сякаш в облаците.



Завърза се разговор, кой , какво , как. Не се бяхме виждали отдавна, а атмосферата на това място и хилядите километри от дома добавят особено очарование на подобни срещи. Емил се качи да се къпе, но се върна скоро, не особено очарован, съобщавайки че няма топла вода. На това му се вика студен душ, преносно и буквално – след цял ден пътуване. Викам му:
-Аре па ти бе, не се глези, и аз ще се изкъпя със студена вода- и се затътрих с раницата по стълбите.
Стаята беше на втория етаж, с четири двуетажни легла, но хижата бе празна, така че всеки си избра стратегическо място според собствените си изисквания, и най-вече на максимално разстояние един от друг – всеки подозираше всеки , че може да хърка.



Влязох в банята, повъртях крановете насам-натам , вода нямаше. Пак повторих операцията, резултат никакъв. Без да губя присъствие на духа слязох долу при другите, и седнах да си пия ракията.



Всеки от нас бе взел консерви, и наизвадихме кой каквото носи. Някои се дублираха, явно промоционалните партиди са пуснати в цяла България. Заговорихме се за цени и се оказа че моите са малко по скъпи, без видима причина. Поне до момента в който Емил се опита да си отвори неговата. След няколко минути дърпане, пуфтене и бой с една вилица успя все пак, отбранявайки се някак си крак от местното куче Сара.





И понеже заговорих за това, да кажа че докато сина ми избираше храната за пътуването ми, взе и две консерви за котката, които се оказаха по скъпи. Дори се зачудих, дали да не ги сменя с моите, и само предположението , че нито тя ще яде това което аз взех, нито аз нейното, ме спря, но определено котешките изглеждаха по добре. Нощта се пусна неусетно, изгря луната, а разговора продължи под звездите.







Останахме на масата до късно след полунощ, докато накрая студа не ни принуди да се отправим към леглата, завършвайки този дълъг ден с непробуден сън.

[go6o]

От: Балканика - мотопис

При положение че предишният ден бе толкова натоварващ, мислех че ще спя до късно, но за изненада на спътниците си, посрещнах изгрева под планинския връх. Разположил се на масата, с чаша кафе, по нашему казано – турско, с гръцка цена от 2 евро, което домакинята ми направи, се наслаждавах на прекрасното утро. Емил имаше някакви планове за деня, идеи и маршрути, които , честно казано въобще не ме вълнуваха – наоколо беше толкова красиво, че накъдето и да тръгнехме, със сигурност нямаше да останем разочаровани.



Хапнахме без да бързаме, протягайки се мързеливо, и в стандартната ни форма на общуване , изтъкана от шеги и закачки, обявихме едночасова готовност. Това с готовността, колкото и да звучи тъпо, при пътувания от няколко души спестява много нерви и недоразумения по време на път. Друго е когато знаеш че в Х часа се тръгва, пък до тогава можеш да си бъркаш в носа, гледаш, снимаш, къпеш и каквото друго искаш, но в уреченото време се пали и потегля. Няма да се връщам в миналото и да обяснявам, какви мисли и идеи са ми идвали за хора, които чакам екипиран на мотора, докато се лутат насам натам, без идея, ред и живинка, все неразбрали или забравили нещо. На такива пътувания отивам все пак най-вече за лично удоволствие, и държа да не ми го развалят по елементарен начин, за да мога и аз да направя същото за тях. Определено малката ни група бе единодушна относно гореизброеното.
Докато се суетях наоколо, видях че домакинята провежда разговор с Емил, били оставени крановете отворени, и се наводнило. Явно аз бях виновния, защото за мен въобще нямаше вода предишния ден, и докато съм разучавал душа, не съм го затворил. Разрешихме и великодушно да си подсуши, и поехме към бензиностанцията
, намираше се в началото на града. Моторите бяха със свалено оборудване, носехме си само фотоапаратите и малко неща за хапване. Питах момата , която бе на смяна дали можем да платим с карта, и , каква изненада !
-Но, онли кас.
-Рийли? – не скрих радостта си аз.
-Йес! – грейна и тя.
Мислех да произнеса култовата фраза „Ливни ми ту литър бензин , плийз”, но само процедих:
-Фул!
Всички напълнихме, съотношението разход на 100 км ни бе 4/5/6 л . Ицо – БМВ 650, аз – Хонда Трансалп 650 и Емил – В-Стром 1000. Шарена история – изводи да си прави всеки за него си, все пак аз бях в златната среда.
Докато чакахме, Емо ми подаде странно хапче , голямо , с кафяв цвят . Изгледах го подозрително , но той ме успокои.
-Мултивитамини, не е от веселите.
-Е то остава да е от тях, да ми се претвори гръцката митология в реалност! - и то точно по тия баири да се бия с дракони и подобна гад - Дон Кихот пасти да яде.
От града трябваше да хванем странично, и да излезем на съседния планински масив, само че намирането на пътя се оказа трудно, на центъра един ме ориентира , да карам още напред, но след 200 м се усъмних , и се върнах да питам друг човек, той ми посочи пък точно обратната посока. Емил каза, че видял още в началото някакви табели, и решихме да се върнем при тях. Не беше лесно обаче, аз как да е, си обърнах мотора, но той се забави 5 мин. С идеята да си намери по равна и широка улица, се спуснал доста надолу, но , както каза после, ставало все по стръмно и тясно, и накрая се сборил с машината на улица с широчина 2 м и наклон 30 градуса. Напуснахме града по шосе потъващо към долината надолу и се отправихме на мини планински тур.
Джумерка, както аз си и викам , или Дзумерка(Чумерка) , което е правилното, е най-голямата планинска верига на Пинд и на Западна Гърция. Най-високия връх на Чумерка е Какардица и се издига на височина 2429 м. В северната си част планината е почти непреходима. Дължината на Чумерка е приблизително 40 км от север на юг, а ширината ѝ е около 15 до 20 км от изток на запад, насечена от непристъпни каньони. Спуснахме се до реката, снимки, и пак нагоре по серпентините.









Пътя е тесен, със сравнително добра настилка, но има камъни, тук там и пясък. Гледките са почти в алпийски формат – ливади, храсти, в ниската част е гъста гора, но поради южното си местоположение температурите са подходящи за каране дори да си леко облечен.

































Движение няма никакво, само един грък - чудна работа , ни застигна с едно ГТР1400, возеше някаква рускиня – това не знам дали е учудващо, и аз докато снимах насам натам, спътниците ми се поразговорили. По едно време го гледам че оня се връща, и както отбеляза Емил, като стъпихме на макадама, разбрахме защо го е направил. Нас обаче това не ни спря , и се издигахме все по нависоко, докато стигнахме почти две хиляди метровата граница, на един кръстопът. Стадо смели крави пасеше на отсрещния хълм, слънцето грееше, имаше идеална видимост и температура. Спрях и викам на колегата :
-Найс , а?
-Мдам, замечателная девушка...
-WTF? – егаси , само аз ли се наслаждавах на това наоколо, или рускинчето наистина е било впечатлително...
Извадихме по една консерва, и си устроихме гала обяд , часът – точно 12. Да не съм чул някой да твърди, че не работя по план.









ГПС показваше, че има малко до 2000 метра височина, и си викам, ще взема да се покатеря малко към върха, не може така, няма завършеност. Предложих го на спътниците, но те ме разубедиха с убийствени погледи. Не настоях повече. Емил само вика:
-Я, кажи къде се намираме, че си по близо до табелата.
Погледнах йероглифите, бяха и надупчени от нещо едрокалибрено, и засричах, налучвайки:
-Ка... Кала... Калапутис?
Емил заби поглед в картата , и след малко :
-Да не е Каларитес?
-Емиле, затрудняваш ме! – изпъшках аз, и повече не се опитах да спелувам. Да се оправят...

[Roninn]

От: Балканика - мотопис

Е...голям кеф,миналата неделя минах границата с Гърция само за проба,репетиция....Трак или маршрут някакъв различен от хартиен носител

[Ilarioncho]

От: Балканика - мотопис

Появилият се сърбез в з...ика започва да се усилва, сигурен знак, че пътеписа ти се получава добре. Само не мога да разбера защо ни мъчиш с чакане... садизъм ли някакъв си развил по тия планини или... :-)
Хайде давай нататък!