Югозападни Балкани

[stefans]

За да преодолеем по лесно шока от некарането през зимата, да си спомним какви ги свършихме през миналото лято. Искам да разкажа за едно наше скоростно ( предвид краткото време с което разполагахме ) пътуване из югозападните Балкани, от типа г....з път да види. Участници бяхме - аз, Стефан с мотор BMW R1150R и Кънчо с мотор YAMAHA TDM 900i.
На 03.06.2013 г. около 08 ч. се срещнахме на бензиностанция Лукойл в Панагюрище, пихме по кафе, преброихме се, снимки и газ

След около 2 часа минахме границата на Калотина, обменихме малко пари, за да имаме за храна и гориво предвид маршрута, който си бяхме начертали, снимки и пак газ.

По план до вечерта трябваше да стигнем Черногорското адриатическо крайбрежие и за целта на Ниш хванахме пътя за Прокуплье, в Блаце спряхме да се поразтъпчем, хапнахме, снимки и отново по моторите.

Започнахме да се изкачваме в планината по добри пътища с красива природа и страхотни гледки и така стигнахме до Копаоник


След задължителните снимки се спуснахме към Нови пазар и след около 50 км. минахме границата и влязохме в Черна гора. От тук започна интересното. Уж на карта карахме по първокласни пътища, но действителността беше различна

Карахме по тесни къдрави пътчета на надморска височина 1400-1500 м., на места асфалта липсваше, населени места тук-там,

над нас заснежени върхове

под нас в бездната сини реки

суров, страшен, но и предизвикателен пейзаж.

Колкото и лош да беше пътя някак си издрапахме и на Биоче се включихме към главния път, заобиколихме Подгорица и продължихме до Петровац на мору, където по предварителен разчет трябваше да се установим на къмпинг. Местни хора обаче ни препоръчаха къмпинг "Маслина" в близкото селце Булярице. Къмпинга е указан с табели в близост до морския бряг е, чист с добри бани, с постоянно налична топла вода и магазин за хранителни стоки на близо. Собственика ни обяви цена от 5 евро за човек, палатка и мотор и ние разхвърляхме катуна. Баня, храна, бира и сън
След 8 ч. непробуден сън (продукт на чистата ми съвест) надникнах от палатката изкефих се на изгряващото слънце, тоалет, закуска и фотосесия

Разтоварихме багажа от моторетките и го складирахме по палатките, след което поехме по крайбрежния път

Наслаждавахме се на карането, пътя и гледките

Стигнахме до остров Свети Стефан

и нали съм си Нарцис не можех да пропусна


Постепенно навлязохме в Будва, паркирахме моторите и тръгнахме по крайбрежната. Изуми ни невероятното съчетание на палми с дървесни видове като дъб и липа например. Стигнахме до пристанището, полюбувахме се на яхтите


а аз и на този красавец

След това влязохме в обградения с крепостна стена стар град, разходихме се по тесните улички, снимки


и хайде отново на крайбрежната, където забелязахме този ветеран

Обядвахме в близкото ресторантче и тъй като времето летеше възседнахме моторетките и поехме по панорамния път към старата Черногорска столица Цетине. От пътя се откриват красиви гледки към крайбрежието и разположения в ниското Будва

Пристигнахме в Цетине - малко градче с исторически център - разходка, кафе и снимки



Поразпитахме как да излезем към панорамния път от Цетине към Котор и след като обещахме да караме много внимателно тръгнахме. Оказа се, че пътя е широк не повече от 3 м. От едната страна е скат,а от другата пропаст

От към пропастта обезопасяването е такова

За сметка на това пътя е къдрав


и гледките си ги бива


Най красивото обаче предстоеше, но за това по късно.

[drago varvar]

От: Югозападни Балкани

Добро начало , давай да видим на татък към Котор какво видяхте

[gstg]

От: Югозападни Балкани

Минавал съ по тези пътища , браво хубав маршрут.

[stefans]

От: Югозападни Балкани

В един момент планинския хребет остана зад гърбовете ни и пред очите ни се разкри Которският залив

Побързах да заснема моторетката на този уникален фон

полюбувахме се на гледката и тръгнахме по фибите надолу. Тактиката е следната - караш ускорявайки до 5та - 6та, след което спирачки, 1 ва, почти обратен завой с който слизаш на долното ниво и пак отначало, но в другата посока. Така около 15 пъти. Често спирахме за снимки

Снимките обаче не могат да предадат цялостното усещане от пейзажа. Така постепенно се спуснахме до началото на града

Гледките обаче си останаха забележителни

Карайки из града акостирахме на паркинг пред входа на крепостната стена защитавала старият град, където не пропуснахме да попозираме


Оставихме моторите и се насочихме към стария град. Над главната порта и на много места по крепостната стена и стените на сградите е изсечен герба на Венеция - крилат лъв


Разходихме се из стария град, който прилича на умалено копие на Дубровник, но без тълпите от туристи


Напазарувахме подаръци и сувенири, премерихме колко са широки улиците


Разходихме се и по самата крепостна стена, след което излязохме, за да я разгледаме и отвън

Стената обгражда целия град, като в ниското е осигурена и с ров с вода, след което продължава по хребета почти до серпентините по които се спуснахме от към Цетине. Целият район е добре поддържан и е много красиво. За отмора поседяхме в парка пред крепостта, полюбувахме се на залива

нагледахме недвижимото имущество


по моторите и предвид напредналото време поехме обратно към къмпинга

Като пристигнахме в къмпинга, паркирахме моторетките,

преоблякохме се, напазарувахме храна и бира от магазина и излязохме на плажа с намерението да поплуваме.

Температурата на водата обаче ни разубеди, така че хапнахме, помързелувахме, изпихме си бирата, топъл душ и по леглата-утре ни чака Дубровник.
И така да обобщя беглите си впечатления от Черна гора. Това е страната на контрастите в природата - непосредствено до морския бряг се извисяват планински хребети високи над 1200 м. Долу грее слънце, а горе мъгли и дъжд. Много на брой и все екстремни планински ждрела. Не лоши пътища, по които почти липсва полиция. Търпеливи участници в движението, които не се дразнеха от безобразните ни маневри, когато без предупреждение се отклонявахме да заснемем нещо, което току що ни е впечатлило. Пътни такси и винетки за мотоциклети няма. Цените на храната, напитките и бензина - като в България. Хората - сърдечни и усмихнати, разбирахме се чудесно, като всеки говореше на родният си език. Официална платежна единица - евро.

[bochkata]

От: Югозападни Балкани

Чудесна разходка
Чакам продължението!

[stefans]

От: Югозападни Балкани

На сутринта станахме и събрахме багажите. Докато чакахме да изсъхнат палатките се помотахме из къмпинга - един германец с GS беше пристигнал през нощта и явно още спеше

Въобще направи ни впечатление, че макар и на 1000 км. от дома организма се ръководи от биологичния си часовник - ние си лягахме сравнително рано по местното време вечер и съответно ставахме рано на сутринта, а къмпингуващите наоколо холандци вечер вдигаха шум до никое време, а кога ставаха сутрин не знаем.
След като прибрахме и палатките потеглихме към Дубровник. Тъй като предния ден бяхме обикаляли из которския залив, решихме днес да спестим време и да ползваме ферибота при Тиват. Пътя е добър и бързо пристигнахме, платихме таксата от 2 евро и се натоварихме на лодката. Докато се снимахме

зад нас пристигнаха два DL 1000 и два GS 1200. Оказаха се поляци правещи обиколка на Адриатика. Първоначално говорехме на английски, но след като разбраха, че сме българи помолиха да разговаряме на руски. Обясниха, че единият от тях по късно същото лято, възнамерява да посети с мотора, бившите съветски централно азиатски републики и за целта в момента усъвършенства руския си. Приятелите му го бъзикаха, че учи руски заради младата си учителка, а той подсмихвайки се потвърди, че и по двете причини. Снимахме се заедно

Отдавна не бях говорил руски, но се оказа, че много бързо думите намираха местата си - явно старата образователна система е била много добра . Поляците разказваха с възторг за Албания и хората там и здравата плюеха гърците - не казаха защо. Със същите поляци се засякохме по късно и в Дубровник, но бързо се изгубихме в тълпите от туристи там.
След като слязохме от лодката продължихме по крайбрежието. Карахме по път заграден от палми и преминавахме през малки градчета, в които на места ремонтираха настилката и се образуваха задръствания, но с моторите се измъквахме бързо.


След 15-20 км. пътя навлезе в планина и скоро се появи табела

На самото КПП имаше опашка, но с цел спазване моторджийската традиция ние прередихме всички и набързо влязохме в Хърватска. Пътя изведнъж се промени - стана по широк и с по добра настилка. Природата също - докато в Черна гора имаше изобилие от зеленина и листата на растенията са толкова сочни и зелени, та чак чернеят ( от където явно идва и името ), то в Хърватска ни посрещнаха скалисти склонове покрити с храсталак - почти като в Гърция. Морето обаче си бе все така синьо

Постепенно крайбрежната ивица се насече, появиха се множество заливи и острови



Карахме, спирахме, снимахме и пак карахме - пътя е наистина панорамен. Скоро в далечината се появи Дубровник

В протока между града и насрещния остров имаше акостирали круизни кораби


Постепенно навлязохме в града. Въпреки, че бяхме извън туристическия сезон, движението бе много натоварено, но ние благодарение на балканското си нахалство слязохме до крепостните стени и паркирахме на паркинга пред главната градска порта

Още с влизането в града попадаш в друг свят - всичко около теб е камък - сгради, настилка, огради. Първите улици са безкрайни стълбища надолу

По хоризонталните пресечки на стълбищата са разположени множество ресторантчета

Постепенно слязохме до тази част от града която е на морското равнище. Тук бе пълно с туристи. ходим, гледаме, снимаме


Пипнах дръжката на рицарския меч с което спазих незнам си какво поверие

Така постепенно излязохме на пристанището

В далечината се виждаха корабите заснети от нас на идване

Навлязохме в морето по каменния вълнолом и заснехме огромните каменни стени опасващи града, правещи го непревземаем в миналото


Позяпахме още малко и отново влязохме в крепостта,

търсехме кафене с гледка, за д пием кафе и да ядем сладолед. Намерихме

ядохме и пихме, след което и си платихме за това - абе тези не познават парите . В същност сладоледа беше разкошен и съчетан с невероятната обстановка наоколо си струваше и последния цент - платихме в евро. Пошляхме се още малко из града и предвид плана ни да нощуваме в Мостар решихме да тръгваме. Напазарувахме сувенири от пазарчето

Направихме още малко снимки

и отидохме при моторите. Намерихме си багажа непокътнат, въпреки, че бяхме нахвърляли каските и якетата без каквото и да било обезопасяване - явно по тези географски ширини не се краде. На излизане от Дубровник ни впечатли този круизен кораб, който плуваше в нашата посока. Покарахме известно време успоредно, след което спряхме да го заснемем


Беше наистина огромен, на най горната палуба имаше басейни и тенискортове, а по долните палуби дискотеки, като навсякъде течеше купон. Явно така живеят бедняците дето не могат да отделят пари да си купят мотор
Продължихме по крайбрежния път, като спирахме по магазините, за да си купим храна. Продавачите обаче отказваха да платим в евро, а ние нямахме куни. Една жена в крайпътно магазинче все пак се смили и ни продаде каквото ни бе необходимо

Подкарахме освежени и отново се кефехме на пътя и природата. На двете КПП на Босненския излаз на морето дори не ни спираха за проверка. Продължихме по посока на Сплит докато не излязохме на главния път за Мостар и Сараево, след което поехме по него. Скоро видяхме табела

и излязохме на КПП. Тук служителя ни поиска талоните на моторите и зелените карти, след което ги сравни с рег. табелите и номерата на рамите. Безпроблемно ни пусна и подкарахме по босненските пътища

Асфалта е добър, природата наоколо също. Неусетно стигнахме Мостар. Още в началото на града ни привлече вниманието едно хотелче, спряхме, спазарихме добра цена и се настанихме. Разтоварихме моторите, баня и вечерта излязохме из Мостар.
Модерния център не ни впечатли с нищо

в стария град обаче си бе пълен ориент

Разхождайки се из тесните сокаци излязохме на река Неретва

и построения на нея мост дал името на града

Снимахме се пред моста


след това няколко снимки от моста




продължихме из стария град


хапнахме в местния МОЛ където обменихме и малко пари, след което се прибрахме в хотелчето.
Увековечихме се във фоайето,


егати доволните физиономии, след което наскачахме в леглата, утре ни чакаха Сараево и Белград.

[stefans]

От: Югозападни Балкани

Сутринта отново се събудихме рано-рано, натоварихме багажите, качихме се на моторите и отново отидохме в стария център, където от предния ден си бяхме набелязали една "Пекара" - малка фурна с магазинче - на место се приготвят и изпичат разни закуски. Напазарувахме, хапнахме, пихме по кафе и поехме към Сараево. Пътя се движи в дефилето на река Неретва

и е сравнително широк, панорамен, с добра настилка. Начесто има тунели

които са с различна дължина, но по правило са неосветени. Обикновено са и влажни, и преминаването си е приключение. В един такъв си изкарахме акълите - влязохме в тунела с около 90 км/ч. на 6та. Оказа се обаче, че тунела е в завой, влажен и с изрязана на ивици настилка. На всичко отгоре имаше и интензивно насрещно движение. Последва яко занасяне и кръшкане, добре, че никой не падна - от тунела излязохме на 2ра с около 20 . Постепенно започнахме да се изкачваме и пейзажа стана по планински


Фотосесията просто бе задължителна

Продължихме да се качваме на високо, без това да повлияе на качеството на пътя - плавни завои с асфалт който "държи"-кеф


Навлязохме в Сараево, набихме се в центъра и докато обикаляхме безцелно из тесните улички видяхме това кафе

Единодушно решихме да спрем, паркирахме, разопаковахме се и се настанихме

Обслужиха ни подобаващо и получихме информация, къде да идем и какво да видим. Увериха ни, че може да оставим моторите, без да се притесняваме, че нещо ще изчезне и ние тръгнахме на разходка.Наблизо имаше православен храм,

а непосредствено до него католическа катедрала

малко по в страни имаше и джамия. Контрасти. От едната страна на улицата - Европа

от другата - ориент

Доста се зачудихме къде е нашето место . Наблизо имаше дори останки от стар римски храм

Продължихме разходката по старата калдъръмена чаршия сред съвременно облечени мъже и забулени жени


Като ни напече добре, влязохме в двора на джамията, където се освежихме на чешмите и поседнахме по пейките


Помотахме се още малко, поснимахме

Качихме се на моторите, казахме Чао на Сараево и поехме към Белград. Пътя се стесни и вече не бе така гладък

Пейзажа се поразнообрази

имаше и такива моменти

Бяхме избрали маршрута през Зворник - така минахме през сръбския анклав на БиХ. Този регион е подобен на нашите Родопи - планинско каране по хубави пътища. Там само карахме и нямаме снимки. При Зворник реката се разлива и прави няколко километрови водоеми, през които минава и границата.

Самата граница минахме на КПП Лозница. От там започна участъка с най лош път по целия маршрут. До Шабац не бе каране, а борба с моторите да ги задържим на пътя. На всичко отгоре бе и адска жега. Някакси издрапахме до магистралата и пристигнахме в Белград около 18:30 ч. Настанихме се в къмпинг "Дунав".
Обявиха ни цена от по 11 евро за мотор, палатка и човек, и 20 евро за бунгало с две легла. Не се чудихме изобщо, а окупирахме едно бунгало


Къмпинга е доста соц, но е чист с големи бани с много топла вода, имаше и WiFi


има само един недостатък - Дунав е зад бунгалата и комарите са едри колкото врабчета и много свирепи

Настанихме се, изкъпахме се, напазарувахме, хапнахме, пихме по бира и дали от жегата, от умората или бирата, но се отказахме от плановете за нощна разходка из Белград. За сметка на това се натръшкахме по леглата и се наспахме .
На следващата сутрин се събудихме с бурен западен вятър и прииждащи черни облаци. Прогнозата за времето вещаеше як и продължителен дъжд. Нашите планове за маршрут включваха минаване през Пожаревац и природен парк "Джердап", но предвид очертаващия се потоп решихме да караме по скучната магистрала. По целият път раздавахме газ (в ограниченията разбира се ) и спряхме единствено за дозареждане и кафе на едно ОМV. Единствената снимка от този ден е тази

Едва влязохме в България и дъжда ни застигна. Спряхме на първата бензиностанция, повисяхме 2 часа, след което ни писна да чакаме, и така, добре накиснати, след още 2 часа си бяхме по домовете.
Ретроспекция:
2300 км. изминати за 5 дни по разнообразен терен, не много, но достатъчно.
по около 500 лв. похарчени от човек, основно за бензин.
разход на моя мотор между 4,5 и 5 л./100км. в зависимост от терена на маршрута и бензиностанциите от които зареждахме.
YAMAHA та даваше средно с около 0,5л./100км. по нисък разход на всяко зареждане.
количеството емоции за всеки е индивидуално, но при мене клоняха към + безкрайност .
Това е, поздрави, Стефан.

[churov]

От: Югозападни Балкани

страхотен маршрут,великолепни снимки...върнахте ми топли спомени

[Mitko69]

От: Югозападни Балкани

Страхотно, мерси. Още един маршрут към "To do list"

[green]

От: Югозападни Балкани

Благодаря за споделянето

[fanfan]

От: Югозападни Балкани

Благородно ти завидях.Винаги се кефя нагледките по стръмните пьтеки,на сокаците дето с нищо друго освен с тояга или с мотор можеш да идеш,нотоз маршрут е уникално красив ,заслужава си човек да яхне голямото ендуро по него.

[drago varvar]

От: Югозападни Балкани

Мниго хубав пътепис и готин маршрут сте избрали. А това че сте видяли петмачтовия кораб е късмет, 5 са в света, къмпинг Дунав и бунгало номер 5 ех спомени в него и ние бяхме отседнали на път за Алпите.

[choko]

От: Югозападни Балкани

Благодаря