Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

[go6o]

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Съжалявам за забавянето , снимките са подготвени , ще се постарая да отделя време и да попиша малко.

[go6o]

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Понеже си легнах рано , събуждането не ми беше чак толкова неприятно , но това до момента в който не погледнах навън – сивите облаци по небето и лекият дъждец не вещаеха приятно придвижване – времето беше фактора който на този етап ни промени маршрута – решихме да караме по основният път през Босна , към Хърватско , да посетим Плитвицкия резерват , а от там да се спуснем към адриатическото крайбрежие и остров Крк , където да къмпингуваме.
Слязохме до площада, който си беше на 100 тина метра от мотела , и се разположихме на масите под чадърите . Преди година седяхме на същото място с Фори , пиехме традиционно кафе и наблюдавах същата гледка , с разликата че грееше слънце, а сега беше мокро , и това особено много личеше по проскубаните и подгизнали гълъби , мотаещи се наоколо. Закусихме и се върнахме за багажа и моторите. Този път се опаковах добре , че предишният ден влагат ми дойде в повече, за краката си взех пликове , и ги омотах със скоч (не тиксо , че Асен не е съгласен ...) , а преди това импрегнирах ботушите с ВД40 от Марков . Мислено си надрасках маршрута , който ще следваме , сбогувахме се с Фори и Стела , които се прибираха , поради липса на време , арогантен шеф и прочее обстоятелства, и поехме на запад , към изхода на града.Отново километричният булевард , с доста движение, но го преминахме почти без да спираме – работеща „зелена вълна” в действие. Излизането от Сараево си е проблем , не само бягството от нашата столица е тегаво , заредихме и скоро след това излязохме на магистралата , която е единствена в страната и е около 40-50 км , че и е платена.
Някъде след Травник ( градче с очебийно много търговски центрове ) , спряхме да хвърлихме малко дрехи - слънцето се показа . Пътят е хубав , природата супер, зеленинка и планини , китни селца ...



Благодарности за всеотдайния фотограф!
На разклона на град Яйце ( ама че име ) спрях на моста, че предишният път не видях къде се намира водопада, този път го забелязах от шосето , и отидохме да го видим. Приятно място на река , на хълма се вижда и добре изглеждаща крепост, рекичката минава през парка и после пада от 15 метра – cool !


Време беше да се хапне нещо , но аз настоявах това да е в градчето Босански Петровац , хем имаше и бензиностанция , предишният път мястото ми хареса. Направихме си кралски обяд , като истински пътешественици , даже разгъвахме карта, да ни видят , снимахме се с бутилката сараевски киселяк

, и щастливи и доволни тръгнахме към намиращите се наблизо вече Плитвицки езера. Този път минаването през Бихач не ме изтормози, даже ми хареса града , изглеждаше много приятно централната част .Границата е с паспорт контрол на едно гише , минава се за около минута , и бяхме в Хърватско . Усеща се разлика в населените места, колкото и да са близо , макар и били до скоро без граница – архитектура, подредба. Неусетно стигнахме главният път за Загреб , а от там и до парко мястото на единият от двата входа за езерата . Аз като запознат направо подкарах към паркинга на който предишният път се направиха на разсеяни и не ни искаха пари . Повтори се същата ситуация – махане да минем отстрани на бариерата и да се разполагаме. Може пък наистина да е безплатно за мотори , знам ли . Бях решил да не влизам , тъй като съм идвал и преди , ама Емил настоя да почерпи един билет , та да го запомня с добро ( 15 Е ...) .

Нахвърляхме дрехите по моторите ( ГРЕШКА) и се отправихме на разходка. Моста е над пътя , но ние пресякохме шосето като истински Болкан рокери , притичвайки в лек тръс , и се наредихме за билети. Писал съм и преди за мястото , а и инфо има много в нета, та няма да се повтарям – красиво място , добре и умно стопанисвано , и златна мина за държавата.

Високата такса (по наши стандарти) не притеснява хората , но мен ме е яд примерно за левчетата които дадох на скоро за да се помотая около водопадите в Крушуна .Яд ме е не за таксата, а за това че не виждам за какво взимат пари и къде отиват – нито кутиите от кисело мляко бяха изчезнали от вировете с кристална вода , нито мостовете ремонтирани , в тоалетната , ако си с обувки без платформа ( между другото , за да не помисли някой че фантазирам, я снимах , ако иска да му я пратя – на ЛС), ще си е кофти да нагазиш , докато се добереш до заветните две тухли , на които да стъпиш или клекнеш , в зависимост от идеята на посещението ти в обекта. За пушещите скари на паркинга и музикалното оформление не ми се коментира.
Впечатли ме случка с Емо , докато се моткахме по красотите – дървени алеи , потоци и водопадчета, в потока от туристи , той се опита да помогне на възрастна жена , която явно имаше затруднения. Спътничката и каза „She is blind! “ - което ни хвърли в тъча направо и ни даде повод за размисъл – хората попиваха красотата и с други сетива ...











Малко преди последният участък ни заваля отново ( спомнете си къде оставихме дрехите си) , изчакахме в един заслон да спре , и тръгнахме обратно . Дъжда обаче ни позволи да направим уникално редки фотоси на местността , на които липсваха хора – това по принцип е крайно невероятно.

Облякох си мокрото яке а останалите подгизнали неща завързах на топ-касата – съответно няколко километра по натам се вееха като корабни знамена , та спрях да си ги прибера. Грейна отново слънце , но вече беше следобед – ясно беше че ще разпъваме по тъмно , но никой не изглеждаше впечатлен от групата , чак се изненадах . Явно приеха ситуацията каквато е , това пътуване със сигурност е променило малко отношението им към мототуризма.

Пътищата в Хърватско , да се повторя пак , та да не го казвам занапред – разкошни , ненатоварени шосета – истинско удоволствие за каране на мотоциклет. Асен за пореден път се опита да ни подведе по ГПС а си , и за пореден път бе спрян . Имам чувството че доверието в тамагочито на кормилото му спадаше прогресивно за времето на трипа.


Време за "Каменица" , но пропуснахме...
Минахме под магистралата , скоро бяхме на хребета на планината , виеща се около морето

– гледка като за картичка – в далечината острови , стръмни гористи хълмове, серпентини с хубав асфалт , град на брега ... спускането беше разкошно , пътят наистина с голям наклон , дори се разминахме със полицейския радар на входа на града – реехме се лежерно по завоите и попивахме аромата на морето и залеза , който се разкри в цялата си прелест пред нас.

Град Сендж


Пътят е около морето ( що ли са го направили там да се чуди човек, толкова копане в скалите .. ние около Дунав си нямам например ...) , местността е предимно скалиста , с характерен бял цвят и храстовидна растителност , отсреща се виждаше голям остров , който се оказа нашият Крк , в крайна сметка, но моста беше 40 км напред – наистина големичък остров.

Сбъдната мечта на един човек...
Движението се увеличи осезателно , колоната от коли беше почти непрекъсната , но се движехме с добра скорост , и преди настъпване на тъмнината бяхме на новичкия мост – има такса , и то само на влизане . Малко след това попаднахме на отбивка за къмпинг и побързахме да го открием – беше на брега в началото на острова, срещу град Риека точно – доста голям като площ. Успяхме да разхвърляме багажа и опънахме палатките. Последва импровизиран вечеря , малко хапване на консерви , като особено впечатление направи една, избрана от Асен, след дълги терзания, за която твърдо останах с убеждение че е предназначена за домашни любимци – вкусът и беше уникален ( това не значи че беше вкусна) , но гладът- всепобеждаващ. Яд ме беше че толкова късно пристигнахме , и за това реших да поразгледам колкото може , та макар и по тъмно , Асен също се включи, искри на ентусиазъм не видях в другите . Това което ми направи впечатление беше страшно гъстата растителност на острова, перфектното шосе се като в тунел през гората , спуснахме се на пристанището в някакво градче – тия места си имат особен чар – осветено , наредени яхти , всичко оформено като парк, хубави вилни къщи , няма соц.недоразумения като архитектура , друг свят направо .

И се набиваше на очи почти пълното отсъствие на хора. Поснимахме и тръгнахме на обратно . Тук на мен ми се случи доста неприятен инцидент . Въпреки предупредителните знаци с еленчета покрай пътя и смотания ми фар , не сметнах че е необходимо да се влача по хубавия асфалт , а си карах неангажиращо и спокойно , до момента , в който видях диво прасе с размерите на половин мотор и 2 малки. Време за реакция никакво , спирачките на макс, гумите изпищяха (може би и аз) , мотора се поднесе , закачих свинчето странично , то изквича ( .. може би и аз), но овладях ситуацията . Размина ми се разлика от преди няколко месеца , когато раzсякох един чопър , при подобна ситуация и разучих болничния режим на травматологитя в ИСУЛ – но това е друга тема. Прибрах се и изрових ракията на Марков – с Асен се опитахме да пием и то насила, че глада и стреса пак бяха в повече , след което се отдадох на заслужен сън.

[go6o]

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Каквото и да препоръчват за добър сън , нямо по добро средство от размазващ ден преди това , и тъй като предишният, или по –точно предишните дни бяха такива – да споделя че спах добре , въпреки непривичната обстановка. Характерно за палатките е че след показване на първите слънчеви лъчи , вътре става като парник , и нямаш избор – трябва да станеш и да изпълзиш от бърлогата. Очертаваше се хубав ден , бяхме го заслужили след безбройните дъждове по пътя. Предстоеше ни да идем до Словения ( 50 тина км) да я обиколим по периферията с малко влизане в Италия , и да намерим място да пренощуваме, а междувременно да се насладим на красотите , което си ни беше основен приоритет. Събрахме всичко ,

Асен и Иво Марков колегиално умуват по ТрансТалповете... За мен беше достатъчно да видя че Брус Ли не е паднал от пачия крак – това е то доверието...
наредихме се чинно на касата , мацката дойде , усмихна се , и ни взе около 30% по –скъпо , отколкото ни бях казали предишният ден. Не разбрах защо се получи така, май и другите , Асен даже и каза че „дис ис нот фер”, ама това не я трогна . Егаси отношението , да се чуди човек що се пънахме да плащаме...

Къмпинга
Преди да се изнесем от острова , направихме лека обиколка до пристанището наблизо

и крайбрежните къщи , видяхме даже че има и летище.


Моста - 1430 м.
Пътят за Риека тръгва около залива , но после се пренасочва около чисто нова магистрала , направена като за списание – изнесени дъги на завоите на пилони над скалите, блестяща маркировка, шумозащитни стени , тунели с вентилация и информационни табла и т.н. – смазваща гледка, на фона на нашата инфраструктура, честно казано , развали ми настроението направо.


Следвайки инстинктите си да бягаме от общоприетите пътища , се насочихме към малко известен граничен пункт , не много далече от основният път за Триест – минахме бързо .Под бързо разбирайте за по малко от минута , нещо не характерно от Калотина на изток, и това за шенгенска граница. Противно на очакванията ми , Словения не изглеждаше толкова напудрена като Хърватско . Не че нещо им липсваше или изглеждаше зле, просто го няма онова очевидно демонстриране на мускули и възможности от държавата под формата на инфраструктура и подобни ясно видим следи на благоденствие, но се виждаше че хората живеят добре.

Иначе – прекрасна природа , хубави пътища и китни селца

, гарнирани с цветя и много слънце – всичко предразполагащо към чудесно возене беше на лице. Като идея имахме да посетим пещерата Постойна
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...D1%80%D0%B0%29
– голяма и красива, с влакче вътре даже , но след като я намерихме

си дадохме сметка че време за гледане няма да имаме и тръгнахме да търсим намиращия се на наблизо замък „Предямски град” – един от символите на Словения.
http://en.wikipedia.org/wiki/Predjama_Castle
Отвътре не го гледахме – причината този път беше не само времето , но и цената(солена) . За сметка на това наистина се насладихме на фантастичната панорама наоколо – готино място .


Имаше си подиум и пътека за рицарските турнири , които си правят там , в страни скучаеща змия се припичаше мързеливо , а туристите не бяха безобразно много.

Аварийния изход
За да не изневерим на традицията да се време по трудно достъпни места тръгнахме директно на север към първото село , пътя логично скоро свърши , ГПС а са се разпищя ужасено , но това не промени намеренията ни . Всъщност готиният участък през гората беше няколко километра, и то не лоша настилка , може би готвеха асфалтиране .

Излязохме отново на шосе , посоката беше Толмин , последваха серпентини , а после прекрасни пътища

, във вътрешността на страната, на които се подгонихме с Емо , който , измъкнал се от ада на макадама , не можеше да се накефи.





Мост на Соча
Преди Кобарид вече личаха върховете на Юлийските Алпи, забелязваха се повече мотори , група с АТВ та ни изпревари с голяма скорост – навлизахме в царството на екстремните спортове – парапланери , рафтинг и тем подобни неразумни занимания.


На разклона точно имаше бензиностанция , на която спряхме на обилен обяд ( пакет бисквити , вафли , няколко сока и корни глезотии – после се чудех що ми падат панталоните) , наоколо имаше само мотори , и то с всякакви регистрации ... като се замисля, по хубав от моя Милениум Фалкън нямаше , може би едно Дукати 1098 , но това е въпрос на вкус .

При потеглянето свихме по нашият път, а ВФР ов отпраши към Италия... видял някакви мотори , и ги следвал , само че бяха чужди. Както и да е , върна се ... Следваща цел – връх Мангарт
http://en.wikipedia.org/wiki/Mangart
Най високият път в Словения, приказни гледки и подобни неща ми се въртяха в главата , докато катерехме прохода , докато не видях табелата , но задраскана – ще рече – затворен път – горе има сняг още .

След непристъпният Дурмитор и Дъждовете, това бе поредният удар , разнообразяващ и обогатяващ пътуването ни . Мястото на което бяхме се отбили обаче компенсираше разочарованието – поснимахаме се ,

МарковИво и Асен изследват водопадите – смокинг.сниминг, зяпинг, релаксинг - нема лабаво .


поразтъпкахме се , обсъдихме видяното ...

Граничният пункт с Италия се намира няколко километра по нагоре , но беше пуст, ама буквално – границата беше единствено на хартия , минахме без дори да намалим – голям кеф .Тук някъде има замък , от типа Волфенщайн. Майтапа на страна , феновете на играта знаят за какво говоря - типично военизирано укрепление , държало под контрол прохода през втората световна война, не се отбихме да го огледаме .

Тоя паметник е на границата, мен ме заинтригува с полегналия лъв, обикновенно по постаментите го раздават разярено и величествено , ама тукашния си беше направо уморен, а немски незнам, за да си прочета надписа.

От другата страна пътя се спускаше към някакви езера

, и после на север , през не изглеждащи впечатляващо селца водеше към Таравизио , там свихме на изток , това беше повратната и най-далечна точка от нашето пътуване

, и не след дълго отново бяхме в Словения. Там е и най-популярният им ски курорт Крнска гора

, мяркаха се изсечените просеки на пистите ,а около пътя къщички с богата украса от цветя.

Кофти е да го кажа за шовинистичните привърженици на принципа "нащо си е най-хубаво", ама картинките по шоколадите са си съвсем реални , че на живо са и доста по приятни...
Отбивката за езерото Блед,
http://en.wikipedia.org/wiki/Lake_Bled
както и пътя до там се оказаха зле и под очакванията ми , ама то в общи линии , за цялото пътуване, очакванията ми си останаха тотално излъгани. Намерихме хубав комплекс , къща с кафе, голям паркинг, и множество лодки , на брега на езерото, където се разположихме за по кафе и пре-планиране. Отсреща беше острова със замъка


http://bg.wikipedia.org/wiki/Блед_(замък)

http://www.nrgtravel.com/052/images/...d_Slovenia.jpg
, отстрани – виждащи се прекрасно планини, алеи с пейки и т.н.

Разгънахме картата информативно , анализирахме време, желание-възможности и разстояние , и решихме – тръгваме и караме докато можем , с идеята да излезем от Словения , и да намерим място за спане. Това бе момента в който се сетих че за движение из страната хората искат винетки , а нашата група си беше забележима. Обясних проблема на спътниците си , и се опитах да го забравя – няма да се тормозя сега за подробности , я. Сметката за няколко коли и кафета беше около 2х , но не беше изненадващо , имайки в предвид мястото на което бяхме , а компанията на пияния руснак, който се присъедини към нас само ни помогна да не изоставаме с графика, та не се задържахме много. Добрахме се до магистралата и от там последва скучно транспортиране през страната , а залеза ни застигна малко преди границата с Хърватско.

Хубава магистрала, ама скука...
Голям граничен пункт, експедитивно преминаване по тъмно , и веднага след това свихме за град Самобор , да търсим място за спане . Това населено място се оказа откритие – полу-туристически град , с много приятна стара част, осветен и чист. Първо се забихме в един миризлив пансион, като от филм на ужасите , и след молби склониха да ни приютят , за по близо 20 Е на човек, но Асен се заинати и тръгна да обикаля, колкото и да го убеждавах че няма смисъл. Обаче смисъл имало – на самият център има чудесен хотел , за същите пари , паркинг, шведска маса и прочее благинки – е как да не го посетим! Ядосахме „пансионерите”, но се изнесохме експедитивно към хотела. Къпане , обличане , бира в градинката

Тук докато снимах , сервитьора тъкмо ми носеше бирата, и за малко да я изтърве , че се развиках да не ми минава пред фотоапарата , че беше с отворена бленда... абе поизнервил се бях нещо.


и разходка из града – дори успяхме да закупим последните сандвичи от затварящо заведение в парка . Приятно място се оказа това градче.



Прибрахме се доволни , на другият ден ни предстоеше досадно магистрално каране , но по пътя към вкъщи.

[go6o]

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Последният ден ... никой не бърза за никъде , въпреки почти хилядата километра , които ни чакаха ( за едни повече, за други по малко ...) .

Слязохме долу , да закусим – времето беше супер , напълнихме таблите и седнахме на терасата. Емо ми обясни принципа на хранене от шведска маса, не го запомних точно , но горе долу идеята е – изяждаш колкото можеш , и след това закусваш . На мен не ми се получи , бях свикнал с еднократното хранене на ден явно . Опаковахме багажа за последно , и след обиколка на града бавно поехме към магистралата.

Понеже минавахме през столицата Загреб решихме да свием и да минем за да разгледаме . На мен лично ми направи добро впечатление – широки булеварди , много зелени площи , нямаше го това концентриране на МПС та и хаотично-клаустрофобичното чувство , характерно за големия град.




Седнахме на едно ОМВ , след като заредихме , и за последно пихме кафе преди да се разделим – ние с Емо щяхме да караме малко по-бързо , Асен , Иво и Боби – с нормалната си крейсерска скорост на машините. Пътят до България от тук е почти изцяло магистрала , като изключим последните 100 км , до който и да е наш граничен пункт ( показателно , като се замисли човек ...) , и е изключително скучен – предимно през равнинен терен и с мързеливи завои . Просто километрите се нижат , а ти си дремеш на мотора под жаркото слънце. На границата със Сърбия нищо интересно , просто настилката стана по зле , преди Белград имаше задръстване заради ремонт на пътя, Емо не пропусна възможността да се отклони , и за това седнах на една бензиностанция на изхода да го чакам.




Събрахме се и отново на път , на Парачин се отклонихме за КПП Връшка чука . С всеки метър се усeщаше че се прибираме – едно че ме гонеше лека носталгия, друго че минавайки стотици километри от запад на изток сякаш пътуваш не само в пространството а и във времето - увеличават се кръпките, къщите стават по неугледни , появяват се тръни около пътя и буренак , усмивките на хората изчезват и разни такива впечатлителни детайли . На митницата бяхме единствени , което не попречи да си поседим двайсeтина минути – от скука не им се работеше на хората . Докато се пържех на слънцето с екипа , и псувах , незнайно кого и какво , разсъждавах върху действителността , но отговор на въпросите си не намирах . При нашите се моткахме с USB флаш памети , които никой не знае какво точно правят – майтапа на страна , спътника ми , понеже е в системата , се изгаври да ги пита – отговор нямаше . А да не говорим че за мотор пък са тотално излишни , принципа е едновремешния като в казармата – да има гърч. Вече спокойни , на Бг територия, затвърдил впечатлението че те изпращат с усмивка, но като се върнеш не ти се кефят , седнахме в малкото градче Кула, на павилионче , скрито в един трафопост. Поръчахме кафе на притеснената лелка , която каза че не и работи кафе машината ( ретро „Плевен” ка) , но ни стопли вода за по едно нес кафе – цена 25 ст... Нарисувах на Емко на картата къде сме ходили , да си прегледа и пропътува пак маршрута и го изпратих – чакаха го още над 500 км, а аз се прибрах . Та , горе долу – това беше , с напъна да го опиша си върнах малко спомените , и за това съм два пъти по доволен  .
Благодарности на спътниците за споделеното време и емоции , дано някога отново се съберем да попътуваме ...

[Венци- малкия]

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Страхотен пътепис


Самобор и на мен много ми хареса. И ние спахме в същият хотел, а пък аз го видях от Бойко