Обява

**go6o** · 25-02-11, 11:48

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Понаписах малко , не е толкова описателно , но все пак e нещо ...
-------------------------------------------------------

Всъщност, връщайки се назад във времето , в спомените ми изникват различни моменти , около цялото пътуване, в различен порядък , но обединени около едно незабравимо преживяване. Тръгването ми от Видин с автобуса , раница и каска в ръка , все още объркан от сполетелите ме "изненади" , МП3 то на макс , заради качилата се по късно голяма малцинствена група , насядала около мен , за която понятията лично пространство , тишина и хигиена не бяха познати ,сменящите се уж познати пейзажи , които не бях виждал от тоя ъгъл и т.н. и т.н. ...
Поненеже с пътеписа на Фори се получи , това което се получи , а аз ще доописвам отдавна минали неща, най-вероятно ще пропусна много, надявам се и някой да помага , но все пак ще се опитам да допредам есенцията на преживяното. В общи линии идеята , която споделих във форума , беше това:"Понеже официално навлязохме в 2010, ще нахвърлям и аз малко щрихи , върху какво пътуване се замислям , заедно с Фори , за да покажа част от Красотите , които ме вдъхновиха мен лично , за този странен , непознат , и не толкова комерсиален ( с някои изключения ) маршрут . Изповядвайки веруюто , че е важно да тръгнеш , и да стигнеш , по непознати места , попивайки видяното по пътя и наслаждавайки се на карането , без да следваш конкретен точен план по часове и километри , е възможно част от маршрута да не е точно това което си планираме , но при всички случаи ще е ПОВЕЧЕ от очакваното. След миналогодишният трип на Запад , беше логично да се замислим , за минаване по места , които са ни непознати , до колкото е възможно ." Ставаше въпрос за обиколка на почти цяла бивша Югославия , маршрута беше идеен , което ще рече че се преценяваше според ситуацията.
--------------
Спускането от Копаоник беше определено по лесно - студа намаля осезаемо , пътят беше чист , природата страхотна . Минаването през Нови пазар си е малко хаотично , за втори път се убеждавам,въобще самото място си е леко ориенталско , на фона на останалите сръбски градове - това е лесно обяснимо , бяхме почти до косовската граница , региона явно си е такъв. Граничният пункт се намира във фургон до един мост , а този на Черна гора беше на няколко киллометра след това , межеду границите имаше доста къщи даже . Малко след граничния пункт спряхме , да се съберем , а 20 – тина км след това официално спряхме za почивка на на бензиностанция в Рожаье , да хапнем , пийнем и заредим . Пътят до там се вие в живописен каньон , и е доста интересен. Всичи се чувстваха явно по спокоийни , имахме околло двеста километра път, нямаше граници . За настроението допринесе и интересна скучка с Асен .Тъй като времето беше преобладавщо , той носеше и водонепроницаем панталон , който сега беше разкопчал . Докато си приказвахме , забелязах как заплесната черногорка, потегляща от бензиностанцията , влачи мотора му за куфара . Показах му , той подскочи и се развика , махайки с ръце , жената се обърна недоумяващо , а в този момент му паднаха панталоните. При гледката на мъж с вдигнати ръце и свелчен до глезените панталон , тя смутено се обърна и продължи маневрата, но този път беше спряна от дружния ни рев , докато Асен панически си вдигаше панталона ...
Първа промяна в плана – спускане надолу към Албания беше отхвърлена ( леле, на там ако бяхме тръгнали , какво ли щеше да е...), времето беше непредсказуемо , такова си остана и през цялото ни пътуване. Решено бе да тръгнем направо към Подгорица , на Беране хванахме на ляво , а от Андриевича си бях харесал един шорткът , за да излезем на централният път за столицата. Път , малко силно казано , щото не го забелязахме , но след кратко мотане го налучкахме – по скоро асфалтирана пътека, както се изрази някой .

Но каква красота ! По карта отсечката беше около 50 км – не изглежда много , но тези километри бяха дълги и запомнящи се – пътят се виеше все по високо , през гори и ливади , иглолистни и широколистни дървета , понякога толкова гъсти , че сякаш пътувахме в тунел . В страни се мяркаха остри зъбери на заснежени високи планини – цялата държава си е планинска .

Групата се разпокъса , не виждах останалите , и за това спрях до една река , да изчакам, малко след това дойде Емо ВеЕфЕров , но другите ги нямаше. Сигнал на телефоните – нанай си ( то па по тези чукари където обикаляхме , това си беше обичайното състояние – searching …). Върнахме се няколко километра назад , и на един завой с голям наклон заварихме идилична картина – трансалп подпрян на трупче , до него кротко африка дреме , Стела снима панорамите засмена, Асен – на една страна захвърлил куфар , на друга - капла свалена , а уста ( предполагам) – проклина цяла вселена...

Фори небрежно наблюдаваше ситуацията , май и той като мен си нямаше идея какво да се прави – нашата философска концепция беше друга , на нас просто такива неща не ни се случват . За да се добие по ясна представа , ще кажа че аз носех един спрей за гуми , мултифункционални клещи и няколко свински опашки . НО ! Тук бях шашнат от подготвенноста и оборудването, което носеха спътниците ми . Като се започна едно разопаковане , наредиха се инструменти , нова гума ( старата беше наистина неизползваема – арматурно желязо с дебелина почти сантиметър беше разпрало вътрешната) , щанги – 7(седем) броя , помпа и т.н. – все едно бях в бокс на ГП то. С дружни усилия проблема бе решен , гумата ОК , но имаше още нещо – докато са вдигали мотора , както си е бил на трупчето , паднал, и дръжката на спирачката беше счупена – трябваше да разчита само на задната , но все пак можеше да се движи. Даже се майтапих с Асен – как може да не е взел дръжка резервна, що за безотговорност . На което той отговори, сразявайки ме , че има , ама е за съединителя , а по късно , вече на пътя към Подгорица , ме хвърли в потрес, на едно място , където спряхме да снимаме, като след кратко трескаво ровичкане в куфара извади ... дръжка за спирачка , в найлонче ! Имал съмнения че носи , ама не можел да се сети подробности на момента ...
Въпреки че на влизане в черногорската столица се събрахме , поради настъпилата вече тъмнина и километричния ремонт на булеварда успяхме да се разделим , докато търсим пътя за Цетине . Асен , следван от Емил , смело поеха по грешният път , напътствани от ГПС а , докато ние с Фори се доверихме на табелите. Доста уморени пристигнахме в града , спряхме пред една къща , с надпис че се дава за гости . Помотахме се из двора, ключа беше на вратата даже , ама не се самонастанихме . Мина младеж с атрактивна кола, пита ни какво търсим , след като разбра , ни каза да караме по него . Спря ни на центъра и ни посочи информационен център, а до него хотел . Докато умувахме , дойде един чичка, обяснихме му какъв ни е проблема, оказа се че той дава стаи под наем , и можем да идем при него . Чудехме се как да стигнем, а през това време оня се метна зад мен , и ми качи т..... на резервара, понеже раницата ми беше вързана отзад на седалката , място нямаше много , и ми вика карай . Егаси фена , през целият град , без каска, при непознат , на мотор , крещейки ми навигираше. „Пансиона” се оказа много приятен , ще изровя визитката на човека. Тук ни откриха Асен и Емо, бяхме им есемеснали подробности , нахвърляхме багажа , и се раходихме – сгради с интересна архитектура , доста оживено място .

Малка черногорска закачка между старата столица Цетине и новата - Подгорица( Титоград ) - Питат столичани за Цетине , какво представлява , и те отговарят "Ми какво - село ..." , питат другите за Подгорица - отговора е - " Па какво ... големо село ... "
Пихме по една бира , и се прибрахме , тъй като ни се беше понатрупало доста за деня . Край на Ден Първи - возене от 5 сутринта до 22 вечерта .

**go6o** · 25-02-11, 11:50

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Събуждането сутрин – дори когато си в собственото си легло не е приятно , ако е от аларма някаква , а след такова натоварващо каране си беше направо ужасно . Каквито и планове да се прави относно часа на тръгване , забавянето се увеличава средно с около 30 мин + пропорционално на броя пътуващи .В общи линии при нас закъснението беше около час , което принципно не е проблем, нямахме график , но Иво и Боби , които се върнаха за талона , вече бяха в Котор , и ни чакаха . Опаковахме се , хапнахме някакви бутерки , някои даже се разходиха по чаршията , и потеглихме – първа цел – бензионстанцията . Тук Емо се зае да ни води , и така получихме възможноста да направим една панорамна обиколка на града , докато я открием . Котор се намира на около 30 км . от Цетине , и в общи линии има 3 пътя – нормалният – на юг , и два екстрийм варианта , нац.парк Ловчан – на запад , през мемориала , и на севрозапад през Ньегуши , по който тръгнахме ние.

Правил съм опити да описвам някои от пътуванията си , и винаги съм се убеждавал , че няма как да покажа с думи и фотографии емоцията от преживяното . Усещания , гледки и настроение , което се натрупва след всеки изминал завой – не се ли изпита лично , няма как да се предаде . Страхотно слънчево време , безлюден път с голяма денивелaция , виещ се всеред скалисти масиви , обрасли с храсти и дървета , безброй завои , кристален въздух – идва ти да крещиш и си пееш в каската .

Неусетно стигнахме табелата , обозначаваща навлизането в Которския регион , на върха на хребета ,

а малко след това се откриха гледки , приличащи на филмови декори .

Който е бил там – ще разбере , за другите – дано се убедят лично – около 700 км е разстоянието до тук. Това с личното убеждаване важи и за много други неща , които се виждат по пътя , аз лично лятото ще съм по региона , дори за един уикенд. Надморската височина е 1 км , като на длан се вижда залива , морето , околните планини ,

летището на Тиват ... Следва спускане по впечатляващи серпентини – за около км напред по права линия се слиза на морскто равнище .

Пътя , както споменах , е около половин нормално шосе , естествено без дупки , те са си наш патент , ограденa е от каменен парапет, на повечето места . Много обратни завои , хубавото е че нямаше движение , а и при толкова красиви гледки , нямаше и защо да бързаме .Бяло симпатично корабче се виждаше от горе , акостирало в пристанището , а когато спряхме на паркинга пред стария град , установихме че е с височината на жилищен блок.

Иво и Боби ни чакаха на една пейка,

оставихме моторите – аз на моя целият багаж, някои си взеха каските ( от Бг сме, резервирани , все пак) , и тръгнахме да разглеждаме старият град .

**go6o** · 25-02-11, 11:52

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Информация за Котор - по нета e достатъчно , снимките също са доста . Обект на ЮНЕСКО , не съм чул да има искания на жителите му да излиза от там , има интересна крепостна стена , като китайската , и страхотно разположение . Входа за старият град е срещу пристанището и градинката, до градския пазар , не е платен . Вътре – атмосфера и обстановка , сходна с останалите стари градове по адриатическото крайбрежие – Дубровник , Будва и т.н.

Срамежливо коте

Обиколихме тайни, знайни и незнайни кътчета , и излязохме през другата порта , от през пазара и пак на паркинга – сборно място.

Подмаршрута за деня беше – около залива , после на север , към Никшич , от там , през Шавник , Жабляк и спане в Сараево . Обиколката на залива си е страхотно изживяване ,

през Пераст и Рисан , до отбивката за новия път , който вече бе готов – изкачваше се на север по скалистия масив , перфектен асфалт и красиви гледки .

Странно (за мен ) че това фактически беше нов път , и то изсечен в скали , старият се мяркаше от време на време – тесен , с много завои , спускания и качвания . При нас нов път строен не съм виждал , на много по елементарен терен , а ако беше и в скала ... че и почти безлюден , на всичко отгоре. На едно място имаше полицай , съответно ние с 5 мотора – над ограничението . И какво мислите последва ? Не познахте ... кимане , но не за да спрем , а да намалим . Странна работа . Последните 15 тина км се оказаха истинско изпитание – пътя не беше готов , само трошенокаменна настилка – моторите затъваха , пързаляха , вдигаха прах ...

Аз като ендуро фен , подкарах по бързо , че даже се и кефех да дрифтирам по терена , макар че си беше опасно , стигнах отбивката и седнах да чакам спътниците в края на пътя . Снимах пристигащата група , но по намръщената физиономия на Емо познах че има нещо нередно .

Оказа се че се е подхлъзнал и изтървал мотора . То Хонда ВФР не е точно за такива терени . Ако знаеше обаче че и за в бъдеще има изненади .... но , всичко беше ОК . Поуспокоена групата пое към Никшич – хубав път , с плавни завои , коли нямаше пак , малко преди града има места , с панорамен изглед към Никшичкото езеро , се поснимахме ,

а после спряхме на една бензиностанция е града – оказа се че точно на нея е и разклона който ни трябваше . За пореден път зачисленото ми возило ме изненада с невероятно нисък разход – около 4.7 л/100 км - за най-стария мотор в групата нещо не се връзва, но на мен определено ми харесваше. Пътя беше официалният за Босна и Сараево , но на 15 км имаше отбивка в дясно за нашата посока .

Вече на хоризонта се очертаваше масива на Дурмитор – отвесни зъбери и сняг се виждаха в далечината .
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%...82%D0%BE%D1%80

Преди Шавник поредица от серпентини ни поразсъни , спуснахме в каньона , а после последва стръмно изкачване завършващо с кръстопът – за едната посока си имах бегла идея , другия път беше по ясен. След кратка консултация поехме по по-неясния - и както винаги , това се изплати многократно . Пътя постепенно се изкачваше през гора ,

докато накрая се озовахме на едно зелено плато , с безкрайни ширнали се ливади , стигащи до подножието на планината.

Уж бях гледал снимки , ама , както във вица – няма нищо общо ... красота . После пак гледах снимките които правихме – и пак същото – няма нищо общо ! Ама понеже съм бил там , определено за мен имаше яснота . Времето напредваше , но плана включваше слизане до моста на река Тара , свихме вдясно от пътя , покрай кристални езерца и тучни ливади , вековни гори , и някакво еко село , излязохме пак на централния път , от където се спуснахме в каньона на реката.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%...D0%BE%D0%BD%29
Доволно впечатлителна гледка – мост дълъг 350 и висок 150 м , че и строен преди 70 години , на фона на планини и бистра река. На снимките направо се вижда как сме се размазали от кеф .

Последва нова гонка по серпентините на горе ( платото е на над 1400 м над.височина , долу каньона е малко над 600 м. ВеЕфЕров , след 2 курса на Калифорния байк-нам кво си ми се беше заканил , но пък аз не му дадох път (

) . Още преди да навлезем в Жабляк
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%...BB%D1%8F%D0%BA
, започнаха да се виждат строежи , разни постойки от типа вилни селища , но някак си го нямаше усещането за сериозна инвазия, района все още не явно толкова популярен, а и държавата толкова богата може би , за да съсипят мястото. Спряхме на центъра , пред прилично ресторантче , седнахме и хапнахме – страхотно удоволствие е след път , по непознати места и чужда държава , да седнеш със спътниците си , да се отпуснеш , хапнеш , пийнеш , поговориш и споделиш впечатления. Времето беше напреднало много ,но реалното разстояние до Сараево беше около 150 км , така че не се притеснявахме , още с тръгването бяхме наясно че ще се пътува пак до късно. Нещата обаче се оказаха по други. Доста по различни . На излизане от заведението , попитах двама мъже за пътя , хората ми обясниха подробно посоката , от къде се излиза от града и т.н. .Между другото споменаха че пътя е затворен - зимата била сериозна , и машините още не са успели да пробият пъртина. Имало вариант през друг проход , към село Мала црна гора и през Търса, но там липсва настилка , и са сериозни баири - планински черен път , с други думи . Не умувахме дълго , качихме се на моторите и поехме по описаният път. Тук пак да обясня - по голямата част от пътищата в Черна гора, извън централните, са от типа "асфалтова пътека" , или при нас т.н. "еднолентов път с двупосочно движение" - ако някой е ходил към Триград , знае за какво става въпрос , пътя за Ягодинската пещера е такъв . Та тоя път се виеше всред вековна гора, около горски езера и поляни , без знаци и маркировка ,

и на един от малкото разклони пропуснахме да видим невзрачната табела за Мала црна гора , която се намираше най-отдолу на няколкото табели , указващи хижа и ресторанти.

Асфалта изчезна скоро след това, но тъй като бяхме предупредени че го няма , продължихме напред. Започнахме да се спускаме надолу по каньона на р.Тара .

Грандиозни гледки , тишина и спокойствие , и ние .

Километри серпентини , тук там кал , трева и изненади , а нищо не се виждаше . Спускането ставаше с малка скорост , заради трудния терен , за това реших да избързам напред , че започна да ме гложди неприятно чувство . Навъртях малко безумно газта , и отпраших напред . Гумите Шинко и тежкият ХДЖ се държаха странно , имах управляемостта на бобслей , но за момента ме вълнуваше друго .По пътя се разминах с един джип , чужда регистрация . Почти до реката видях двама души , да оправят някаква странна бракма, в нищото , просто си чоплеха .Спрях някак си мотора на стръмното , и ги попитах дали това е пътя за Търса. Последва недоумяващо споглеждане и отрицателен отговор - отбивката била горе, близо до града. "А тоя път на къде води ?" - отговора беше - за никъде , той тук си свършва . Притъмня ми . "А пътя проходим ли е ?".. "Мислим да нечеш мочи , тамо йе лед сада..." .Започна и да ми прилошава .След 5 минутни опити да обърна мотора на тесния и наклонен кален път се предадох , варианта беше да го изпусна някъде по урвите , или да изчакам другите , монтьорите не ми обръщаха внимание. По едно време единия ме погледна и попита " Иер ти треба помоч ? " . Па требваше ми , мамка му , и още как ! Забутаха ме , и след серия от слайдове успях да набера скорост по обратния път , не след дълго срещнах и останалите.

До колкото мога безизразно им обясних че надолу няма път . По бавно изстиващите им усмивки разбрах че асимилират информацията , и какво значи това - връщаме се обратно .
Малко от спомените на Асен:„Гледам го задава се от долу , и ни казва с каменно лице "Надолу няма път " . Викам си -егаси , то по-подходящ момент за такава шега не може да намери . Браво" . Няколко секунди по -късно - "Хм , не трепва. По-дяволите, добър е "! След още няколко секунди - "Господи, не може да бъде , не се шегува явно !"
Докато се мотаехме отпочиващо , се зададе джипа за който бях споменал. И отново нашият късмет излезе на преден план - човека се оказа от някаква мисия , на всичко отгоре беше и французин ,говорещ един любим, но неразбираем език- на майна си райна , когато най ти трябва нещо , всичко е наопаки. Извади някакви топографски карти , които само затвърдиха мнението ни че сме мнооого загазили - не че не беше ясно. Нямаше какво да губим , яхнахме двуколесните и нагоре.

Изкачването по общи впечатления беше доста по лесно , с газта се коригира по добре пързалянето. Емо засече разстоянието - 9 км до платото - нямаще и половин час каране . Слънцето беше се скрило зад хребетите , скоро щеше да настъпи мрак .

Имахме идея да опънем палатки , но се отказахме (за щастие) и се върнахме в града .На бензиностанцията , на която заредихме , питах за стаи под наем , човека ме насочи към отсрещната къща. Хората ни я предоставиха цялата - двуетажна с обширна всекидневна, около 15 лв на човек излезе. Паркирахме и се настанихме , Емо извади покривало за мотора си , видях го че е малко гузен даже , виждайки недоумяващия ми поглед - такива екстри за мен бяха непонятни . Но ще порасна и аз някога , може би ... Направихме си супер вечеринка - хапване , приказки , смях - страхотно е в края на един такъв ден да споделиш емоциите си. По едно време реших да ида да видя Черното езеро , намиращо се наблизо , сутринта нямаше да имаме време. Облякох се , запалих мотора и се спуснах през града към парка . Намира се на около километър от центъра, по изцяло осветена алея , но за съжаление не можах да го видя , тъй като има бариера , и не може да се иде с МПС , а беше прекалено студено за да се разхождам още километър .
Ей зад тия борчета е , да се добие представа за мястото:

Прибрах се

, пийнах още няколко глътки сливенска ракия ( Вивов , върнах половин бутилка в нас, егаси пиячите сме ..) и се нокаутирах.
Това е за ден 2 :

**go6o** · 25-02-11, 11:53

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Утрото беше дъждовно и мъгливо , добре че не си опънахме палатките , щяхме да подгизнем и измръзнем . Докато закусвахме и пиехме кафе във всекидневната , обсъдихме ситуацията – решено бе да се пробваме през село Мала църна гора .След вчерашният офроад , настроението беше приповдиганто , и никой не се плашеше от идеята отново да нагази извън асфалта. Да не се чудите на това упорство да се време в трудно достъпни места – просто алтернативните маршрути бяха много обиколни . Доста е тегаво да се приготвяш и си връзваш багажа на мокър мотор, и лек дъждец да се сипе по дрехите, врата ти и където успее да проникне. Оптимистично не си сложих дъждобрана – очаквах да спре. Поехме в нишка към забулените в облаци подстъпи на планината

- кристален въздух , страхотна природа .

Пътят постепенно се изкачваше ,

дokaто не достигнахме границата между небето и земята – облаците и мъглата бяха малко над нас , линията на видимостта се очертаваше много ясно .

Оптимизма ме беше напуснал , спрях и си облякох водонепропускливото яке – беше ми станало студено .

Подишахме , поехме дълбоко въздух се гмурнахме в сивотата. Пътя все още се виждаше , но на места изцяло беше закрит от сняг , пързаляше се , визьорите се запотиха , но ние продължихме да пъплим смело по склона.

Подминахме границата от 2000 м , и скоро започнахме да се спускаме , не след дълго се появи табелата на Мала църна гора – вярно мала – не видях повече от 5 къщи , за хора да не говорим. Продължихме по асфалтовата алея , след още няколко километра от нищото в изплуваха къщи – с.Ньиегуши.

От мъглата и дъждеца , цялата картина беше някак си нереална . Тук вече се навлякохме кои с каквото има , макар и късно – аз лично бях мокър и измръзнал вече . Мярнах някаква сянка на старица до една от къщите , и отидох да питам за нашата посока . Отминали сме я били , да се върнем , и ще видим разклона вдясно – пътя води надолу , и не е асфалтиран , през каньона, после нагоре и т.н. – елементарно . За леко еднуро . Това което ме успокояваше бе , че района е планински , на стръмните места няма кал , а е скалиста настилка – тя се пързаля , но е по добре от калта . Едно беше сигурно – до дъното на каньона щяхме да стигнем , гравитацията си е гравитация ! А за излизането ... Отначало не беше толкова зле , но постепенно наклона на серпентините се увеличи . Поради мъглата не беше ясно къде отиваме , може би за добро , аз уж водех , но си нямах и понятие от къде реално минаваме , освен чисто географски. Спрях на едно място , едва закрепвайки мотора на един камък. Исках да снимам останлите и проверя духа на групата .

Един след друг пристигаха , бавно и внимателно , с разперени крака за баланс , и физиономии , показващи смесени емоции . Емо ВеЕфЕров беше най-колоритен – то с неговия мотор , реклама на марката можеше да направи – пистов мотор на не пистово място . Хонда , че и червена , на всичко отгоре. Отново се отправих надолу, по изровените скални коловози ,

заобиколих умрял и надул се овен по средата на пътя , сигурно паднал от някъде , и не след дълго се озовах до малка хижа, с няколко маси и пейки отпред.

Езеро с кристална вода се простираше пред нас, заобиколено от двете стани от стръмни скали и гори ,

а дъжда и мъглата придавах приказно очарование на цялата местност . Наредихме се на пейките , като че беше август , и поседяхме под дъжда – мигове на безвремие.

Капки барабанещи по каската , място като извадено от приказките – сигурен съм че било така и преди много години , говорехме си че и разхождащи се динозаври биха се вписали съвсем нормално в картината. Точно при потеглянето се очертаваше проблем – на естественото мостче което пресичахме , имаше голяма локва , с кални краища .ВФР направи пирует , и като резултат имаше изкривена дръжка – пак се размина без сериозни последствия . Изкачването беше сравнително по лесно , още предишният ден се бяхме убедили че нагоре се движим доста добре. С. Недайно беше след билото

, вида беше както на другите населени места – не повече от десет къщи , разпръснати из местността.

Събрахме се там, че се бяхме отдалечили един от друг , защото пак бяхме на кръстопът – единият вариант беше отново макадам , но над 30 км , и излизахме на границата , другият – около 50 км, но по асфалт. Попреситени от оффроада , и от дъжда , избрахме второто . Тръгнахме по асфалтовото пътче , което щеше да ни изведе на основният път за Сараево.

По голямото нанадолнище след Търса , по което спускахме , забелязах двама с колелета – видима възраст над 60 г, мъж и жена , катереха баира, под напоителния дъжд. Егото ми на суров моторист , каращ във всякакви условия, при всякакво време и на всякакви терни беше сериозно наранено – егаси пенсионерите , а и щастливи изглеждаха ... Хубав урок , лепнах си една усмивка , и се постарах да не я свалям през цялото пътуване – та това си беше приключение , със всичките му плюсове и минуси , и никога нямаше да се повтори в този му вариант , за това трябваше да се насладя максимално на всеки миг !

Едно допълнение за тази част от маршрута , беше пуснато в резюмето , но дава представа за региона.
""Vožnja oko centralnog masiva Durmitora je teška. Veoma. Na osamdesetak kilometara puta treba savladati ukupnu visinsku razliku od 2100m. Na većem delu trase je makadam, veći deo tog makadama je loš. Treba preći nekoliko teških uspona, a ima i nizbrdica koje su sasvim dovoljne da nateraju u oči potoke znoja. Ako se vozi leti, usijani krš je rerna a biciklista mladi krompirić.

Ali...

Isplati se sav napor uložen u ovaj poduhvat. Na početku priče o Durmitoru spomenuo sam da se najlepši makadamski i najlepši asfaltni put kojima sam do sada vozio nalaze na ovoj planini. I gle čuda - oba su baš na ovoj trasi. Ovo nije samo najteža, nego i najlepša i najatraktivnija vožnja na Durmitoru. Vidici sa Štuoca, spust u dubine kanjona Sušice, uspon u nove vidike iznad Nedajna, fantastične bukove šume Milogore, ulazak u kamenu pustoš iza Trse, vožnja drugom planetom od Pišća do Stožine... Pejzaži se smenjuju na izuzetno dramatičan način. Ima pitomih livada ali i mesta kao stvorenih za snimanje filma o životu prve zemaljske kolonije na Marsu. "

"Возенето около централният масив на ДУрмитор е тежко. Много. За осемдесет километра път трябва да се минават височинни разлики от 2100 м . По голяма част от трасето е макадам , и то в лошо състояние . .... "

"Но ..."

"Цялото усилие за такъв преход се изплаща многократно . ..."

Ползвайте преводача

Не знам дали се разбира , но е добре казано ... тук има интересно инфо:
http://www.ciklonaut.com/Turoteka/19...liki_krug1.htm

Езерото пише че пресъхва лятно време , и долу става зелен оазис с прекрасна трева ...Тази снимка ми връща спомените

п.п. както се пита и човека в разказа - дали децата от Nedajno играят футбол на онова хубаво плато горе , че ако изпуснат топката , трябва да я търсят на половин километър под аут-линията , а за да я вземат трябва да минат десетина км..."

**bochkata** · 25-02-11, 11:59

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
Надявам се,че има още!

**ili4** · 28-02-11, 12:38

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Много добре описано, няма значение преди колко време се е случило.

Да питам и аз - нали ще има още?

**go6o** · 28-02-11, 13:48

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Тия дни , ще седна да подращя - за пореден път се убеждавам че е трудоемка дейност

.

**ili4** · 28-02-11, 16:15

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Не бързаме

... а и така стават по-добре.... само исках да знам дали ще има още... поздрави,

**Венци- малкия** · 28-02-11, 16:16

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Много добре ! Намятках няколко точки по картата

Благодаря и очаквам продължението

**go6o** · 11-03-11, 15:17

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Понеже нещо нямам време да пиша , ще постна малко от готовият материал , да не дразня заинтересованите . Ще се опитам да ускоря нещата , но за момента нямам много възможност.

Дъждът не преставаше, групата се разтегна отново сериозно. Не след дълго видяхме каньона на река Пива :
http://en.wikipedia.org/wiki/Piva_%28river%29

Гледката от горе е разкошна , в далечината отсреща се виждаха забулени в облаци високи върхове. Спускането до главният път за границата е в категорията „must …” , както още доста други неща , през които минахме , но човек възприема до едно положение , и после като защитна реакция май престава да вижда чудесата около себе си .

Серпентините без предпазни мантинели се виеха през поредица от ръчно прокопани тесни тунели , без осветелние, в които тук-там се процеждаше вода. На няколко места пътят правеше обратен завой в самия тунел – такова нещо аз лично виждам за първи път ...

За съжаление , поради разбираеми причини , липсват снимки от най-атрактивните места – свалянето на мокри ръкавици и ваденето на апарат се оказа трудоемка операция, а моят „Кодак” се предаде пред влагата и блокира . Ще постна няколко снимки от нета , поне за бегла представа на маршрута.Ако някога имате работа по пътя Никшич –Сараево , това е отбивката за Търса , да не я пропуснете ...

Натилката се нормализира , гледките – не .

Язовирната стена :

От горе:

Пътя продължава от лявата страна на кристално синята река , виждат се тунелите през които се минава ,

и след километри , през този мост

отново се прехвърляте от дясно .
Към границата вече терена става по-мек , но все така гористо-планински . От едната страна на реката е единият граничен пункт , след архивен мост , с къмпинг под него , от другата страна е Босненското КПП . На близо има къмпинг , мястото е известна рафтинг дестинация – логично беше... Приятно ми стана когато точно там се срещнахме с група мотори, подобна на нашата , но пътуващи в обратна посока – времето явно и тях не ги плашеше. Шосето си беше от криминален тип , терена планински

На моста при Фоча се качихме на по главен път , и ускорихме темпото , доколкото бе възможно . В Сараево влязохме от южната страна , доста натовареното движение ни изненада , но успяхем да се добрем до централния булевард ( дълъг е около 10 км и пресича целият град ) , и вече бе по лесно . Целта ни бе старата част на града – след толкова мокро пътуване бяхме направо принудени да спим там.

**go6o** · 15-03-11, 09:25

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Сараево - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...B5%D0%B2%D0%BE
Карането по цялто протежение на булеварда се оказа сериозно изпитание , поради натоваренто движение .

Най-много се изтормози Асен , понеже при спонтанно формираната формация на групата се оказа заклещен на 50 см от гумата на някакъв огромен бетоновоз , и пропътува в тази стресова ситуация няколоко километра , а камиона си караше като залепен до нас . За втори път минавам през града, но първият беше нощ , та сега имах възможност да огледам повече

– шарен и пъстър град с модерни сгради , къщи по хълмовете , соц. постройки и все още видими следи от войната.

Старата част се намира в края , най-западно , улицата върви около реката

, после заобикаля старата библиотека и обръща посоката . Там се намира и символа на Сараево , мисля че е чешма

Спряхме до импровизирано базарче , и с Фори тръгнахме да търсим място за спане . Много лош вариант – без резервация си е чист късмет да попаднеш на свободен хотел/хостел. Е ние намерихме – въпреки че цената беше под 200 лв за стая , не се настанихме ... Долу групата чакаше , но активно – женската част от пътуващите не си бяха губили времето , и ни изненадаха с фантастична оферта – на няма и 50 м от мястото където бяхме спрели , имаше закрит паркинг-хотел. Такова нещо , да си призная , виждам за първи път – асансьор ти качва колата/мотора в голямо закрито помещение , и от там директно си влизаш в стаята – за 20 лв на човек .

http://vbox7.com/play:2b2279ea

Разхвърляхме се по стаите , горещ душ , релакс – имах нужда от това , в последните километри от натрупаната умора, напрежение и непрекъснат дъжд , усетих че удоволствието от карането ми се губеше. Последва инвазия към центъра на града , по чаршията

централните улици , тайни и не толкова места .

Хапване на сладолед

пиене на кафе

Катедралата ( има в съседство и реновирана православна църква и джамия )

архитектурни детайли

театъра , със следите от куршуми

Местният Биг Бен – доста висок , между впрочем

Закритият базар

Около реката

Витрина

И какво е всичко това , без

Прибрахме се доволни , вечерта отново се по мотахме , този път насоченоста на излизането не бе културна, а кулинарна – „Чевапчийница Ходжич 2” не се изложи.

Аз се прибрах безславно уморен и нахранен , но част от групата се разходи из нощно Сараево :

Така приключи и този ден.

**bochkata** · 15-03-11, 09:46

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Чудесен разказ и прекрасни снимки!Благодаря!

**bobon4e** · 25-03-11, 13:39

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Здрасти!

**Layer** · 08-04-11, 13:34

От: Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Първоначално публикуван от go6o Преглед на мнение

Така приключи и този ден.

Дай следващия ден,че ми се изчака чакането.

Обява

Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Балкани - 2010 - No Commerce - пътеписни щрихи .

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата