Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Южна Странджа

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Южна Странджа

    Събуждам се рано.
    Малко след 5.
    Тук-таме проблясва някоя звездичка, но студа веднага убива всякаква романтика.
    Чудя се дали да пътуваш с мотор е добра идея в момента - мръзнеш, студено е, а за да затвърдят мислите ми, от автобуса на бензиностанцията се изсипва една камара летовници по къси гащи и рокли.
    Бре, добре, че сложих зимната подплата, а Гери ме чука по каската - няма ли вече да тръгваме!

    Целта е да се поразходим кротичко и кратичко из Източна Тракия, по южните склонове на Странджа, за да видим как живеят съседите, а и да проверим дали нещата, за които разказаха Gorgio и Nik Nikolov все още са си там.
    Първа изчатква (маркетингов трик на Honda ) и се понасяме към границата.

    По едно време слюдата започва да замръзва - първо се изпотява, после по нея се появява скреж, много красиво ... ама все пак сме само 3-ти септември, какъв е този студ?
    Пътя Бургас - Малко Търново е под всякаква критика - кръпки повече от звездите в небето и с облекчение въздъхваме, когато сме вече на турска територия. Комшиите са се погрижили за нашего брата и са пуснали в експлоатация перфектен, 4 лентов път до Лозенград (Kırklareli).

    Мога ли да помогна с нещо?
    Ами ... да, къде се намира музея и къде да сменим някоя и друга лира?
    На нас това ни е първото пътуване до Турция, макар да имам чувството, че вече я познавам добре - толкова пътеписи имаше в последно време. Правилно думат - все се намира някой, който иска да помагне.

    Намираме музея - красива, стара къща на два етажа - на първия, природонаучна сбирка - препарирани птици, а на втория в няколко раздела, част от историята на този край, но все до Римската империя. В нета пишеше, че музея имал над 3500 експоната, бил много богат и т.н., ама сигурно са ги скрили в някое хранилище. Не отбират от български и не заплащаме никаква такса, но за сметка на това успявам да преброя работещите там - 5-6 човека. Явно държавата добре се грижи за културата им ...



    Следващата спирка е гр.Мидия (Kıyıköy). Пътя до него минава през Визе, който ще разгледаме на връщане. Асфалта до морето е перфектен, много завои, изкачвания, пускания, но все пак все още сме си в Странджа.





    Сещам се за Дъг, който се чудеше както правят кравите по средата на пътя, там нямало никаква трева. Е, и тук е така - стои си кравата в завоя, точно по средата и предполагам се чуди от коя страна на пътя е по-хубавата трева ...



    Градчето Мидия е точно както го описаха Джорджо и Ник - спряло време, соц.изглед, страхотна атмосфера, много стари къщи, но за съжаление започнали вече да се разрушават. Всичките мъже са на улицата - пият чай.
    Морето се е простряло в цялата си прелест, а плажовете са празни ...







    В пристанището, животът сякаш е спрял.
    Почти не се виждат хора, на едно място пият чай, а на друго кърпят мрежи.
    Спокойствие!





















    Старите къщи самотно поглеждат над улиците.
    Дали някой, някога ще ги възстанови?
    А, дали трябва?







    А, на плажа има раздвижване:



    Разгледахме старата крепостна стена и след малка почивка отскачаме до скалния манастир построен в чест на Св.Николай. Красота, само това мога да кажа. И преклонение пред хората издълбали този храм в скалите. Не, че е много, ама винаги като влизам в скален манастир или църква, сякаш усещам духът на времето.
    Пред него е имало и голяма надстройка, разрушена през годините.



















    Връщаме се до гр.Визе и веднага се покатерваме на върха му, в подножието на стара крепост. От нея са останали само кула, вход и малко стени, но в боровата горичка има сянка. Даммм ... сянка. Времето от началото на нашето пътуване коренно се измени и вече е над 30 градуса. Ужас, събличаме се!
    В града са интересни още "малката Св.София" - църква, преобразувана на джамия, но имаща голяма прилика със Св.София в Истанбул (ние не намираме приликата) и античен амфитеатър от 4-ти век, който също не успяваме да намерим, но става време за тръгване. Джандармите ни гледат с интерес зад чували с пясък, аз също ги гледам, ама като виждам преимуществото им - леки картечници и благоразумно се оттегляме.









    Време е за кафе. В крайпътно заведение предлагат само нес с мляко, но за сметка на това обслужването е на ниво. Е, как няма - сервитьора е наше момче, от България.



    В нета намерих инфо за пещерата Дупница. Викам си, ще е интересно там и не знаейки защо така са я нарекли, за всеки случай си взех и малко вазелин
    От Визе пътя се откланя на север и започваме да изкачваме баирите на Южна Странджа.



    Гледки, завои, страхотен асфалт, хоп табела - Дупница наляво, 30 км.
    Ей, та това дори не е много път!!! Голяма просека в гората, валиран чакъл, който е залят с нещо като лепило за чакъл, хвърчат камъчета, явно никой не се сеща тук за къстъмите. Аз си мисля, то не може да е дълго и на втора, трета, занасяйки, се носим напред. И така 12 км.







    След още няколко села, отново същия път и стигаме до пещерата. Часа е вече 18.15, но уредника включва генератора, взима ни по 2 лири вход и по живо, по здраво ни пуска сами вътре. Да разберем защо се вика - Дупница. Оставяме каските на мотора, а човека вика - няма проблем. То и без това няма жива душа ...

    Аз много "обичам" пещери, за разлика от Гери и стиснал вазелина в ръчичка, плахо влизам навътре (това нещо не прозвуча добре ). А вътре - много красиво бре. Пещерата е дълга, по средата се изкачват доста стълби и се минава на по-горно ниво. През нея минава подземна река, която в последствие се влива в р.Резовска. Самата пещера е най-дългата електрифицирана такава в Турция - 3150 м.















    След пещерно влизане и излизане, винаги се чувствам така, някак си обезцветен



    Слънцето започва да се скрива и май вече е време да се прибираме. Решавам да се изхитрим и да цепим направо през планината към КПП-то. По пътя няма никакви коли. Минаваме по мостче, а под него тече р.Резовска. Пътищата обаче са перфектни - липсват дупки, навсякъде светлоотразители, табелки, все едно не сме в безлюдна Странджа. Ако някой реши от България да отиде до пещерата - туристическите табели са на всеки завой, няма объркване.



    На няколко пъти спираме да питаме местните кравари за правия път, но все попадам на луди ... или ние сме се превърнали в такива ...
    Забелязваме, че е пълно с кучета, а котки почти няма. И повечето кучета са турски кангали. Едни такива, големи, с кафеви, гладни очи ... гледат, мигат на парцали, но не гонят мотора. А, аз си мислех, че като съм с чопър (къстъм) поне тях ще впечатля



    На КПП-то от турска страна ядат ... тц, тц, тц, не виждат ли, че и ние сме гладни. Малко локум от лафката решава временно въпроса, а след печата в паспорта след яко безпътие. Маркировката като по чудо "изчезна", а толкова разбит път не видях в Турция. Дали в цялата им страна е така, не знам, но ние сме под всякаква критика.

    Минаваме през призрачен град - Звездец - никакво осветление, само кръчмата има една крушка, а по улиците пълно с цигани, които крещят след мотора. Хм, сигурно така си изразяват емоциите.

    Е, тъкмо преди да се разделим с една известна доза патриотизъм, се сещаме, че всичко си има и хубава страна. Спираме, гасим осветлението и среднощното небе се ширва с цялата си прелест - туй Голямата мечка блести, Млечния път се разлял, премигват самолети, че и спътници ... ето я романтиката. Замечтано гледаме над половин час и дори отново настъпилия студ, не успява да ни накара да тръгнем.

    За деня се събраха 600 км., много впечатления и малко тъга по заминаващото си лято ...


  • #2
    От: Южна Странджа

    Благодаря за прекрасните снимки!

    Коментар


    • #3
      От: Южна Странджа

      ...Много- хубаво бат Димо...много!
      Поздрави!
      I am just a simple man.

      Коментар


      • #4
        От: Южна Странджа

        Поздрави за пътуването!
        Ако някой ден опиташ - няма да съжаляваш да минеш и по пътя Царево Малко Търново, макар и там пътя да е много лош. Усещането за девствена природа е обземащо!
        Странджа е изключително красиво място.
        Има ли някакъв по-специален пропусквателен режим ако реши някой да пообиколи към границата между Турция и България в поскока р. Резовска?
        Публикувайте отговор

        Коментар


        • #5
          От: Южна Странджа

          Чудесно пътешествие в края на лятото! Поздрави на Гери! Вие двамата сте майстори на късия мото разказ - успявате за кратко време да направите прекрасен маршрут, да вземето от всичко по малко по пътя и после да ни го предадете с много емоция! Благодаря!

          Коментар


          • #6
            От: Южна Странджа

            Благодаря за пътеписа. Чудесно пътуване. Никога не съм ходил в Странджа и ще трябва и ние някой ден ще се разходим там.
            LZ2NKM

            Коментар


            • #7
              От: Южна Странджа

              Първоначално публикуван от niki uaz Преглед на мнение
              Благодаря за прекрасните снимки!
              Наистина прекрасни снимки само че .....от ТурцияГледам и се чудим чудим се и гледам

              А като бях ученик ни учеха че Турция била една изостанала страна

              Дали ше сме живи да покараме и из България по такива пътища.

              Поздрави и благодарим за снимките като не можем да отидем поне да видим какво е
              К мирной жизни не пригоден.
              Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
              ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

              Коментар


              • #8
                От: Южна Странджа

                Страхотен разказ както винаги
                Поздрави

                Коментар


                • #9
                  От: Южна Странджа

                  Стана ми едно такова светло и спокойно на душата, като прочетох този пътепис... Аз тази година леко се "изключих" от активният живот, но сега установих, че макар и без мен просто всичко е на мястото си и особена промяна няма...
                  Турция със сравнително хубави пътища. Не много хубав и равен асфалт, но без никакви дупки. Морето същото, но по-чисто и без почиващи, и къпещи се в него, и България с отвратителните ни, натоварени до краен предел пътища с много дупки по тях. Морето мръсно, но за сметка на това с много почиващи и т.н... И как изобщо "почиват" в тая тарапана, скъпотия и мърсотия не мога да разбера? Но това вече е друга тема.
                  Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                  Златомир Попов - Forry

                  Коментар


                  • #10
                    От: Южна Странджа

                    Браво!
                    Благодаря за краткия, но отнасящ пътепис
                    Per aspera ad astra.

                    Коментар


                    • #11
                      От: Южна Странджа

                      Много хубаво а и снимките са хубави. Поздравления !

                      Коментар


                      • #12
                        От: Южна Странджа

                        Чудесен разказ и прекрасни снимки!Благодаря.
                        0осем9осем7шест0осем7едно
                        Миро

                        Коментар


                        • #13
                          От: Южна Странджа

                          Страхотно разказче!
                          Скалният манастир с издяланите капители и конзоли, каменните рамки за врати, арки и сводове, все едно е зидан, е леко умопомрачителен; впечатлена съм, много.

                          благодаря!
                          the road goes ever on and on...

                          Коментар


                          • #14
                            От: Южна Странджа

                            Бат Димо,

                            Ето тези "кротичко и кратичко" са си твоя запазена марка и както и досега са подплатени със страхотен разказ и още по-страхотни снимки.СУПЕР СТЕ!

                            Благодаря!


                            Поздрави,

                            п.п. ако беше с тежко ендуро,лошите пътища нямаше да ти правят впечатление..... ;-)
                            търся си подписа....

                            Коментар


                            • #15
                              От: Южна Странджа

                              Бат Димо, пропуснали сте защитената местност, на юг от Инеада... Следващия път се отбий там, няма да съжаляваш!
                              Land Rover Discovery I; Jeep Wrangler 4.0; Jeep Grand Cherokee 5.2.
                              Honda Transalp XL600V; Suzuki DR-Z400; BMW F800GS.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X