Tweet
Останах длъжник, с незавършеният ден, тук е качен, ако модератор/администратор сметне за нужно, може да го коприрам във форума.
http://balkanmotoadv.com/bg/patepisi...a_part_IV.html
По скоро обаче , исках да напиша и друго -
Всъщност, ще е леко лирично отклонение. По това време трябваше да съм в Африка, по план , или да съм се върнал вече. Е, не стана – светът полудя и вече не същият. За съжаление , мисля, че вече няма и да бъде, идват нови реалности, трябва да се адаптираме и свикваме. Та в този ход на мисли...
Не губете време, осъществявайте мечтите си.
Ако някой преди само година ми беше казал , че ще стигнем до това положение, щях да го обявя за луд. Вероятно не само аз.
Сещам се преди доста години, когато планирах обиколка в близкия изток ( Сирия, Ливан, Йордания и т.н.) , точно преди да тръгна избухна война. Някак си ми светна лампата, за промяна в мирогледа.
Някои неща са сега или никога.
Това не е непременно лошо, но е факт. Няма как да се върне времето и събитията, но – Палмира не е същата, скалните арки в Мароко и на о.Гозо ги няма, не можете да се къпете спокойно в Памукале, без тълпи хора , докарани в автобуси, и под погледа на жандармерия, да пушите цигара сами на Немрут, докато изгрява слънцето и т.н. и т.н.
Вече не.
Бил съм на едни и същи места преди години и сега. Усещането не е същото, ситуацията не е същата. Цивилизацията, комерса и човекът настъпват навсякъде, светът се променя.
Всичко гореизписано , е в контекст , с това, което искам да кажа за Африка.
Континентът, синоним на тайнство, красота, авантюра и какво ли не.
Едно от последните места, в което магията на природата се усеща силно, където можеш да се губиш, да се удивляваш, да откриваш нови неща, да си жив, да се чувстваш нищожен и в същото време част от всичко това. Да стигнеш лимитите си, да ги надскочиш.
Това се променя и изчезва. Изчезва с невероятни темпове. Изсичането на горите, лакомата експлоатация от всякакви компании, увеличаването на населението и нужда от обработваеми земи унищожава това, което си представяме като чуем Африка. Много скоро табелите (вече е започнало) по пътищата, ще предупреждават за домашни животни, а не диви. Перфектно асфалтирани шосета ще кръстосват континента, не за друго, а за да може камионите изнасящи ресурсите, да се придвижват безпроблемно. Дивите животни ще са само екзотика и натикани в смаляващи се национални паркове. Туристическата индустрия ще се съсредоточи върху това да ви изстиска , показвайки ви животни през ограда, и хора в резервати, в шарени носии. Населението ще се комерсиализира .
Давам пример в това отношение – Мароко – прекрасна страна , с най .. да не обидя с всеобхватна квалификация хората там, меркантилното население, което съм срещал – всеки поглед , въпрос , снимка са сметнати в пари. В едно забутано градче в екваториална Африка, младеж с мотор ни заведе до хотел, карайки с мотор пред нас, и когато Асен се опита да му даде пари, попита „Ама защо?”
Ще разкажа , за нещо , което мен ме впечатли много – епизод от пътуването. При много дълъг преход , няколко стотин километра , в Танзания, през диви местности, се натъкнахме на три булдозера, които буквално проправяха път през джунглата, и това много ми напомни на сцена от филма „Аватар”. По натам пътя се трасираше, а след това пък вече и бе асфалтиран. Знам , че там вече има прекрасно шосе, но и знам , че ако мина сега от там, няма да позная мястото, и усещането ми няма да има нищо общо с това, което съм изпитал.
Мога да продължа още, но, мисля че няма смисъл, това което пиша е лично, и не знам дали е разбираемо.
С най-добри пожелания за всички, имали търпението, да изчетат написаното.
Следвайте мечтите си!
http://balkanmotoadv.com/bg/patepisi...a_part_IV.html
По скоро обаче , исках да напиша и друго -
Всъщност, ще е леко лирично отклонение. По това време трябваше да съм в Африка, по план , или да съм се върнал вече. Е, не стана – светът полудя и вече не същият. За съжаление , мисля, че вече няма и да бъде, идват нови реалности, трябва да се адаптираме и свикваме. Та в този ход на мисли...
Не губете време, осъществявайте мечтите си.
Ако някой преди само година ми беше казал , че ще стигнем до това положение, щях да го обявя за луд. Вероятно не само аз.
Сещам се преди доста години, когато планирах обиколка в близкия изток ( Сирия, Ливан, Йордания и т.н.) , точно преди да тръгна избухна война. Някак си ми светна лампата, за промяна в мирогледа.
Някои неща са сега или никога.
Това не е непременно лошо, но е факт. Няма как да се върне времето и събитията, но – Палмира не е същата, скалните арки в Мароко и на о.Гозо ги няма, не можете да се къпете спокойно в Памукале, без тълпи хора , докарани в автобуси, и под погледа на жандармерия, да пушите цигара сами на Немрут, докато изгрява слънцето и т.н. и т.н.
Вече не.
Бил съм на едни и същи места преди години и сега. Усещането не е същото, ситуацията не е същата. Цивилизацията, комерса и човекът настъпват навсякъде, светът се променя.
Всичко гореизписано , е в контекст , с това, което искам да кажа за Африка.
Континентът, синоним на тайнство, красота, авантюра и какво ли не.
Едно от последните места, в което магията на природата се усеща силно, където можеш да се губиш, да се удивляваш, да откриваш нови неща, да си жив, да се чувстваш нищожен и в същото време част от всичко това. Да стигнеш лимитите си, да ги надскочиш.
Това се променя и изчезва. Изчезва с невероятни темпове. Изсичането на горите, лакомата експлоатация от всякакви компании, увеличаването на населението и нужда от обработваеми земи унищожава това, което си представяме като чуем Африка. Много скоро табелите (вече е започнало) по пътищата, ще предупреждават за домашни животни, а не диви. Перфектно асфалтирани шосета ще кръстосват континента, не за друго, а за да може камионите изнасящи ресурсите, да се придвижват безпроблемно. Дивите животни ще са само екзотика и натикани в смаляващи се национални паркове. Туристическата индустрия ще се съсредоточи върху това да ви изстиска , показвайки ви животни през ограда, и хора в резервати, в шарени носии. Населението ще се комерсиализира .
Давам пример в това отношение – Мароко – прекрасна страна , с най .. да не обидя с всеобхватна квалификация хората там, меркантилното население, което съм срещал – всеки поглед , въпрос , снимка са сметнати в пари. В едно забутано градче в екваториална Африка, младеж с мотор ни заведе до хотел, карайки с мотор пред нас, и когато Асен се опита да му даде пари, попита „Ама защо?”
Ще разкажа , за нещо , което мен ме впечатли много – епизод от пътуването. При много дълъг преход , няколко стотин километра , в Танзания, през диви местности, се натъкнахме на три булдозера, които буквално проправяха път през джунглата, и това много ми напомни на сцена от филма „Аватар”. По натам пътя се трасираше, а след това пък вече и бе асфалтиран. Знам , че там вече има прекрасно шосе, но и знам , че ако мина сега от там, няма да позная мястото, и усещането ми няма да има нищо общо с това, което съм изпитал.
Мога да продължа още, но, мисля че няма смисъл, това което пиша е лично, и не знам дали е разбираемо.
С най-добри пожелания за всички, имали търпението, да изчетат написаното.
Следвайте мечтите си!
Коментар