Сега да се върнем пак към началото.
Още при обсъждането на пияно, темата за документите излезе на преден план, основното изискване при пътуване по африканско бе паспорта да е с валидност поне 6 месеца, нашите и на двамата изтичаха по скоро. На другата сутрин, вече поизтрезнял, докато се чудех какви съм ги изпонаписал и сътворил, Асен се обади, че си е пуснал заявление за нов паспорт... Егаси, явно ще се ходи, срам не срам, отидох и аз, че си смених и личната карта покрай това. Поръчката бе експресна, трябваше да пускаме искане за визи, защото от дума на дума , вместо да идем като нормални хора през отпускарски сезон, решихме да го направим зимата – причината е прозаична , на Асен му се натрупва отпуск, който може да ползва до края на годината, без прехвърляне, и за следващата да вземе две седмици, това му е единствената възможност да събере свободен месец време. Така датите бяха заковани – две седмици преди нова година + 2 след нова година. Петък 13 ти декември ми звучеше странно за подобно начинание, но е факт че тогава започна моето пътуване. По късно като обсъждахме, бяхме единодушни – не го ли бяхме направили така екстремно и импулсивно това пътуване, може би никога нямаше да го направим.
Кандидатстването за виза за ЮАР е доста комплицирано – 68 лв по банков път + няколко вида документи и заявление по образец, искат извлечение от банкова сметка, месторабота, самолетна и хотелска резервация и тем подобни глупости, служителите са киселяци, но факт е, че веднъж приели документите, ако не те върнат , ти издават виза. Това става 14 дни преди заявеният полет, паспорта остава там. Казвам го , поради факта, че като резервираш полет, имаш 3 дни да го платиш, а реално не знаеш дали ще имаш одобрение от посолството. При апликацията, в нашият случай, трябваше да посочим мултивиза, защото смятахме да напускаме страната, и пак да се върнем от друго място. На нашите визи бяха написали, че важат само с приложен самолетен билет (не бяхме видели), така , че когато се прибрахме през Мозамбик с мотори, това ни изигра много лоша шега – нямахме ги на хартиен носител, ще пиша и за това после. За хотелски резервации Асен ползва някаква туристическа агенция, даже си бяха истински, но се анулират. За останалите държави според нета визи се издавали на място, това се оказа точно така, проблеми не сме имали, и всички бяха с цена 50 долара, а с Ботсвана сме безвизово.
За полет до ЮАР опциите които видях са 3 – КЛМ през Холандия, Турските през Истанбул и Дубайските. Най бюджетно се оказа с последните – около 1200 лв на човек, отиване и връщане, но уловката е, че предлагат да носят само 25 кг багаж, а другите – 40.
Това в последствие ни причини доста главоболия. Лети се от София директно за Дубай, имаш почти 3 часа до следващият полет, което според Асен било критично малко, не вярвах, докато не видях летището, с размери на наш областен град, страшна грандомания – тичаш като кон, терминали безброй а то край няма...
Ваксиниране и превенция.
За ходене по екваториалните райони, според разни сайтове, се изисква ваксина за жълта треска, която е и единствената задължителна, и няколко пожелателни. Да се сдобиете с нея, трябва да идете в някое РЗИ теоретически, да си платите, да ви я направят и да ви връчат жълта книжка-международен имунизационен паспорт. Звучи лесно, но когато се явих за моята жълта книжка в РЗИ Видин, на служителката и падна ченето като чу какво искам, а в погледа и се четеше „Вероятно сте за съседната сграда...”(отсреща на улицата се намира психиатричното отделение). Може би заради цвета на книжката която исках, знам ли... Това за мен значеше поредната разходка до София, батака с ваксините е огромен. Реално от по стари времена знам, че съм задължително ваксиниран за доста неща от дете, но дори личният ми лекар не знае за какво, трябвало да му донеса имунизационен паспорт да попълни, ама аз да му кажа какво да попълни, защото няма база данни. В Сф си направих ваксината (някаква френска) и си взех имунизационният паспорт, 130 лв струва общо, става със записване, но аз отидох на късмет и успях. Ваксината е доживотна, и може да има доста странични ефекти. Там има и разни курсове за такива като нас, както и бонус ваксини за който иска.
За маларията ваксина няма – всеки застоял се повече в Африка, рано или късно я хваща, ние разчитахме на хапчета Лариам, пият се 2 седмици преди да идете там, всяка седмица там, и две след като се върнете (още ги пия), според рекламата 90% има шанс да ви предпазят, или да се отървете по леко. Цената на едно хапче беше повече от кутия цигари по спомен, но друго срещу тая напаст комарена май няма, освен репеленти и гривнички дето си взехме. Не помогнаха много, в крайна сметка аз ползвах тапи за уши преди да заспя, само и само да не чувам жуженето, с хапането претръпнах някак си. В по читавите хотели има мрежи над леглата, не сме ги ползвали, в палатката е ясно че съжителствахме.
Коментар