Ако ви се иска да крещите в каската от кеф, докато карате по приказни места, видени в предавания, филми, списания или на картини, или да се проклинате , че сте се прекарали и сте започнали тази авантюра, да си задавате екзистенциални въпроси от рода на „Аз нормален ли съм???”, и „Защо по дяволите правя това???”, да достигнете лимита на физическите и психическите си възможности, както и тези на машината, с която пътувате, да видите природни феномени – от аномалии във времето до странни земни образувания, жива и нежива природа, друго небе, различни хора и култури, изобщо друг свят – то тогава не се колебайте – планирайте вашето голямо пътуване в посока Африка.
Каквото и да е то, няма да ви остави безразлични...
Това няма да е пътепис. Въпреки че на третият ден заявих, че може да напиша книга, си давам сметка, че няма как да го направя, няма дори да описвам пътуването. По скоро ще се постарая да направя нещо като ретроспекция, с опит да бъда полезен на хората, които мислят да се отправят в тази посока. Ако има въпроси, ще се постарая да отговоря на тях, до колкото мога.
Как започна всичко. Ще опиша ситуацията, защото се получи така, че едва ли не тайно се озовахме в Африка.
Един ранен следобед (около средата на октомври 2019) получих по вайбъра съобщение от Асен, със снимка на много харесван от мен мотоциклет ( ГС 1150) , на добра цена, внос от Швейцария , точно какъвто си го представях – оборудван с куфари, ролбари, гардове, абс без серво и т.н., предложил му го някакъв търговец. За какво точно ми е такъв кютук е отделна тема, но факт е, че нямах мотор, защото продадох предишният си, за да си платя реперването след една катастрофа – лечение, пирони и железа. Та след кратък размисъл му казах –„Взимам го!”. Взех си бутилка уиски, и започнах мини празненство. Гледайки google earth, чертаех плахи маршрути, даже към Иран и Памир се заглеждах. В късният следобед дойде ударът на съдбата – мотора го дали на други, които взели всичко накуп. На половин бутилка това ми подейства като лична обида, и срина всичките ми мечти изградени на база бъдещата покупка. Въртях безцелно земното кълбо, псувайки методично каквото и когото се сетя, и се наливах. Та , докато си врътках глобуса, континентът, който винаги е бил синоним на авантюра – Африка , ми се набиваше на очи все повече. Без особена идея, след като доволно мислено споменавах търговеца и обкръжението му, предимно по женска линия, за да не съм валат, писах на Асен – „Какво ще кажеш да идем до Африка?”. След отговора „Е, що не?”, нещата си тръгнаха по собствен път...
Каквото и да е то, няма да ви остави безразлични...
Това няма да е пътепис. Въпреки че на третият ден заявих, че може да напиша книга, си давам сметка, че няма как да го направя, няма дори да описвам пътуването. По скоро ще се постарая да направя нещо като ретроспекция, с опит да бъда полезен на хората, които мислят да се отправят в тази посока. Ако има въпроси, ще се постарая да отговоря на тях, до колкото мога.
Как започна всичко. Ще опиша ситуацията, защото се получи така, че едва ли не тайно се озовахме в Африка.
Един ранен следобед (около средата на октомври 2019) получих по вайбъра съобщение от Асен, със снимка на много харесван от мен мотоциклет ( ГС 1150) , на добра цена, внос от Швейцария , точно какъвто си го представях – оборудван с куфари, ролбари, гардове, абс без серво и т.н., предложил му го някакъв търговец. За какво точно ми е такъв кютук е отделна тема, но факт е, че нямах мотор, защото продадох предишният си, за да си платя реперването след една катастрофа – лечение, пирони и железа. Та след кратък размисъл му казах –„Взимам го!”. Взех си бутилка уиски, и започнах мини празненство. Гледайки google earth, чертаех плахи маршрути, даже към Иран и Памир се заглеждах. В късният следобед дойде ударът на съдбата – мотора го дали на други, които взели всичко накуп. На половин бутилка това ми подейства като лична обида, и срина всичките ми мечти изградени на база бъдещата покупка. Въртях безцелно земното кълбо, псувайки методично каквото и когото се сетя, и се наливах. Та , докато си врътках глобуса, континентът, който винаги е бил синоним на авантюра – Африка , ми се набиваше на очи все повече. Без особена идея, след като доволно мислено споменавах търговеца и обкръжението му, предимно по женска линия, за да не съм валат, писах на Асен – „Какво ще кажеш да идем до Африка?”. След отговора „Е, що не?”, нещата си тръгнаха по собствен път...
Коментар