С мотор по Дивия Запад

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Много добре.Продължавай в същия дух!!

[Mitko69]

От: С мотор по Дивия Запад

Красота, ще взема да намина да се запознаеме и да покараме заедно.

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Много добре.Продължавай в същия дух!!

Благодаря, ще се постарая. Сега се ровя и организирам снимки.

Красота, ще взема да намина да се запознаеме и да покараме заедно.

Това ще бъде супер.

[Purple Elephant]

KLR Rally

10-12 Септември, 2010


Споменах, че голямо време през зимата прекарах в четене на форумите... В един от тях (klr650.net) видях че се сформира
събор през 10-12 Септември в планините на Североизточен Вашингтон, като единственото условие е че Ралито е само за Кавазаки КЛР...
Организирани маршрути из планината, къмпинг, огън вечерно време--всичко това звучеше доста примамливо, защо пък не? Казах за това събиране и на колегата Кайл.
Накратко, той се нави--супер!! Съгласихме се относно маршрута дотам. По-скоро той го организира а аз бях повече от щастлив да участвам

Маршрутът до там:

https://www.google.com/maps?saddr=Mi...t=h&mra=ls&z=8

На път за шата Вашингтон минахме през Ноксън, Томпсън Фалс, и през щата Айдахо.

Язовирът Ноксън (Noxon reservoir, http://visitmt.com/listing/categorie...RecordID=10772 ), където беше първата ни почивка:






На границата със щата Айдахо:






Минахме и през Сендпойнт в щата Айдахо. На път към къмпинга спряхме в малкото селище Уск за да заредим с гориво и бира.
Там ни заговори човек който караше пикап с куче отзад, питайки: "Вие за ралито ли сте се запътили?". Ние кимахме с глави.
Оказа се Боб, местен от групата в град Спокейн, и веднага ни предложи да покаже пътя до там. Ние с ентусиазъм се съгласихме.

Следвайки Боб, стигнахме до къмпинга, където съборът се състоя:



Пристигнахме и веднага започнахме да срещаме нови приятели:





Аз започнах да опъвам палатката, Кайл също... Нашият нов приятел и домакин, Боб, реши да бъде близо до нас.
Той също започна да си приготвя палатката, когато колегата Кайл забеляза отрязано дърво съвсем наблизо, кажи-речи над масата на Боб.
"Хей Боб, ти наистина там ли си решил да си опънеш палатката??"



Боб прецени ситуацията и отвърна: "Ти тъкмо сега трябваше да кажеш това..."
Ето цялата сцена описана с една снимка





Добре се посмяхме още в началото, и Боб си премести палатката до нас.

Вечерно време се забавлявахме около огъня:



Моят съучастник в много пътешествия, Кайл:

[Purple Elephant]

KLR Rally

Групова снимка на другата сутрин:





Скоро поехме из планината:





Спряхме до това малко езеро да починем:











По време на следващата почивка до водопад:














Къмпинга след като се върнахме рано вечер:





Някои от групата, Дейвид който организира ралито е вдясно:





Тази вечер имахме и барбекю, ето екипът който ни готви:





В очакване на вечеря:





Едно нещо--тия Вашингтонски момчета знаят как да палят огън!!!








Нашият приятел Боб и верният Кърби са най-отляво:





Двамата с Кайл си прекарахме невероятно. С настъпването на неделя дойде време да се връщаме. Кайл избра пътят на връщане,
и ние решихме да се върнем вкъщи в продължение на два дни (изпросихме си почивка от работа в Пoнеделник).

[Purple Elephant]

KLR Rally

На връщане минахме през Мойе Ривърс, Айдахо и спряхме да видим мостът на каньонът Мойе:








Още: http://highestbridges.com/wiki/index...e_River_Bridge


Добре дошли в Монтана!!!








Решихме да заобиколим през малко познатият Северозападен край на Монтана, местността Яак (Yaak: http://en.wikipedia.org/wiki/Yaak,_Montana )


Почивка до реката Яак:



Един от водопадите на реката:








Спряхме и в селището:





Гледка от другата страна на моста:





Скоро поехме през планината, по стари пътища по които колегата е работил преди много години като радиотехник:





Наближихме и до езерото Кукануса, което прекосява и в Канада:





Решихме да останем на къмпинг, заради бързо настъпващият здрач:





Би трябвало да имам и снимки от вечерта, но уви... Спретнахме си огън, пихме бира която беше останала, и се прибрахме по палатките...
Нямаше никой друг по това време на сезона, освен семейна двойка в каравана. На другата сутрин те дойдоха при нас и ни поканиха на кафе.
Много бях благодарен за това след студената нощ, моят спален чувал съвсем не беше подходящ... Мъжът беше полицай, който кара Харли.


На другата сутрин спряхме да разгледаме язовирната стена:








Отклонихме се по Fish River Road, невероятен път с безбройни живописни гледки:











Ралито много ни хареса и на двамата, и решихме да го посетим и през следващите години ако можем.

[peshunov]

От: С мотор по Дивия Запад

Късно видях темата.....
Сашо, не ме карай да ти идвам на гости, че ще трябва да ми търсиш мотор и маршрути . Много ми е мерак да карам по гори и плании!!!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Късно видях темата.....
Сашо, не ме карай да ти идвам на гости, че ще трябва да ми търсиш мотор и маршрути . Много ми е мерак да карам по гори и плании!!!

Маршрути колкото щеш, а моторът можеш да го ползваш--мога да ти обещая че би било напълно различно от Москва!!
Ама в гората и горещи извори може да намерим, че и някое клонче ще откъснем ако трябва...

[churov]

От: С мотор по Дивия Запад

Благодаря за споделеното

[Purple Elephant]

27 Юни, 2010--Garnet Ghost Town

Седмица след като Чейс и аз се върнахме от пещерния парк Lewis and Clark, аз подкарах към изоставеното селище от времето на
златната треска Гарнет (Garnet Gost Town: http://www.garnetghosttown.net/ ).


Ако си спомняте, направихме опит да стигнем до там през Април (когато Чейс намери телевизора), но пътят все още беше затворен заради снега.


Един път вече карах с колегата Брайс (едноръкия на БМВ-то), но след като се отклоних от главния път и поех нагоре, започнах да се любувам на гледките:








Не само аз наблюдавах с любопитство (самка вапити):





Това е стара колибка където пътуващите са се приютявали в суровото време на път за Гарнет:





Изгледът от върха на прохода:





Вярната машинка която направи тези екскурзии възможни:





Информационното табло описващо Гарнет:





Спомени от отминала ера:




В самия Гарнет не спрях този път, но по-нататък обещавам снимки оттам с най-големи продробности. Вместо да се връщам
назад, реших да премина през планината. Изгледа в Южна посока:





Отново навлязох в гората:





По пътя си намерих компания:





Това ми беше последната снимка, с фотоапарата насочен откъдето слязох. Следващите ми снимки от Гарнет ще наблегнат и на самото селище.







Благодаря на всички за проявения интерес

[choko]

От: С мотор по Дивия Запад

Супер яко,поздрави.
Еееееххх,Америкаааааааа

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Супер яко,поздрави.

Благодаря колега.

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Painted Rocks--2 Октомври, 2010

През един от последните почивни дни на сезона Кайл и аз потеглихме към местност определена като парк в щата Монтана, Painted Rocks. Скалите там са наименувани така заради мъх който расте там, давайки впечатлението че са оцветени нарочно. Там има и язовир, където има доста лодки когато водата е висока. Тази местност е също така и единственият начин да се стигне до Magruder Corridor, примитивен път до Elk City в щата Айдахо--популярен с мотоциклетисти от цял свят и носещ тъмна история...

Но днес плана беше да минем през Painted Rocks, и след това да преминем през прохода Horse Creek Pass до старо миньорско селище, Шуп (Shoup) в щата Айдахо.


Първо минахме през Дарби (Darby), където през 2010 и 2011 беше проведен годишният ADVRider събор WestFest. Скоро след Дарби:



Признавам че завидях:



На път към язовира:



Скалите с цветовете, откъдето идва името на парка:



Стигнахме и до прохода:




Не знам защо съм оставил шлема в тази снимка




В далечината се виждаше дим от пожар:





Пътят надолу след прохода:



Кайл чакаше в засада с фотоапарата:

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Стигнахме и до Шуп. Забележете гравитационните помпи за гориво, все още функционират:



Правя се на идиот в магазина--"Да ги купя ли, да не ги ли купя...." )



През Шуп минава известната река Salmon River. Страхотна сьомга през риболовния сезон, и доколкото знам това е най-отдалеченото място от океана където се среща сьомга, поне на Западното крайбрежие на САЩ.

Скоро след Шуп:





Красива поза:



Ето и причината за дима:



Тези случайни зрители ми направиха впечатление с контраста в облеклото:



Колежката в офиса ме заплаши че ще ми купи такива пискюли за подарък след като видя тази снимка Аз съм навит ако дават повече мощност и по-добра икономия на горивото.

Тук Salmon River е зад мен:

[Purple Elephant]

Два дни в Glacier National Park

Този път не бях с мотор, но мисля че си заслужава да покажа снимки…

В края на Юни 2010 се измъкнах за два дена да разгледам Glacier National Park, един от 2-та известни национални паркове намирайки се в щата Монтана. Паркът се слави с величествени ледници, които за съжаление не са вече толкова величествени…

Езерото Макдоналд (Lake Macdonald) недалеко от западния вход на парка:



Реших да си опитам късмета:



Вече по-нататък, към пътят “Going to the Sun”:







Интересни автобуси--дарение от компанията Форд, които предлагат алтернатива за придвижване в парка, и вървят на газ:



Към прохода по пътят “Going to the Sun”:





Това беше до информационният център:







Намерих си приятелче:







Това мисля че е вече на следващият ден, в източната част на парка:





Пътят и гледките бяха невероятни и моторът ми липсваше:



Езерото St. Mary:











Тук тюркоазеният цвят на водата ме впечатли:





Все се опитвам да постигна нещо с макрото на фотоапарата:





Отново по пътят “Going to the Sun”, kъм западнaта страна на парка:



Пътно задръстване, Монтанска версия