С мотор по Дивия Запад

[Purple Elephant]

Ден 3--Невада (продължение)

Настигнах отново групата:















Тримата мускетари



Направих тази панорама заради La Playa в далечината:



За първи път виждам и мустанги—майка с малкото:




И отново напред през пустинята:

[Purple Elephant]

Ден 3--Невада (продължение)

Хари ни показа станция от маршрута на Pony Express, пощенската служба от 1860-те:



Вдясно е колибата за куриерите, а конюшната е по-голямата сграда в ляво. Личи си че конете са били по-важни от куриерите. Тогава са наемали млади мъже до 18 годишна възраст, по предпочитане без семейство, защото вероятността да се завърнат живи не е била голяма:

"Wanted: Young, skinny, wiry fellows not over eighteen. Must be expert riders, willing to risk death daily. Orphans preferred."

Цвете в пустинята:



Отново видях мустанги:



Загледаха ме с любопитство:



Останах удивен от пустинята, и историята по тези земи… Никак не ми се искаше тази част от маршрута ни да свърши, но стигнахме и до Eureka:



Може би се питате как така се озовах с вързана резервна гума? Когато бяхме у Хари, забелязах че чисто новата ми задна гума се цепи в права линия, все едно че беше правена от 3 парчета… Хари имаше стара с още добър грайфер и ми я даде за всеки случай. Колкото и да не ми се искаше да се занимавам с носене на гуми, я помъкнах…

Обяд в китайски ресторант. Eureka два ли е мястото за добър китайски ресторант… Забележете колко голям интерес има вътре:

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Ти ако поразказваш още малко така,няма да има нужда да се чудя как да дойда до там! А от икономисаните пари ще има за една хубава почерпка като дойдеш тука! Огромно Благодаря! Продължавай в същия дух!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Огромно Благодаря! Продължавай в същия дух!

И аз благодаря Иво--продължението следва.

[Purple Elephant]

Ден 3--Невада (продължение)

След китайския ресторант дойде време да се сбогуваме с Хари. Благодарихме му за гостоприемството и екскурзията—беше голям жест от негова страна да ни приюти, че и да ни продружи.

Потеглихме по шосе номер 50, славейки се като най-пустият път в Америка.
Списание Life през втората половина на 80-те е публикувало доста негативна статия относно този маршрут, назовавайки го “най-самотният път”:

"It's totally empty. There are no points of interest. We don't recommend it. We warn all motorists not to drive there unless they're confident of their survival skills."

Служителите в Невада скоро поясняват че макар това шосе да не минава покрай увеселителни паркове и други такива, прекосява земи с богато и интересно минало. Шосе номер 50 общо взето върви успоредно с маршрута на куриерите от Pony Express.

Веднага ни стана ясно че вятърът беше убийствен.

Видяхме надпис за парк—Hickison Petroglyph Recreation Area, и обърнахме наобратно да го разгледаме.

Адам нахлупи шапка на KTM:



Оставихме моторите и тръгнахме из парка:





Петроглифи от праисторическо време—древна еротика??



Адам издивява. Да не са му повлияли петроглифите??







Изгледа в далечината:





Отново цветя в пустинята:

[Purple Elephant]

Ден 3--Невада (продължение)

След парка поехме бързичко, че деня взе да свършва… Сега се чудя защо не спряхме да опънем палатки в парка, тъй като имаше къмпинг. Сигурно заради вятъра.

Както и да е, стигнахме до Austin. В миналото селището е било доста оживено докато е имало наличие на сребро. Сега са останали около няколкостотин жители. За Austin може да се прочете още тук:

http://www.austinnevada.com/


Ние се пуснахме по главната улица, и веднага спряхме в ресторанта, “International Cafe”. Освен това имаше надпис че пранзнуват Сръбска Коледа, как да не спре човек??



Докато пихме по бира, Адам и Мартин решиха да добавят към тапетите:







Още от ресторанта:





Изкуството над пианото:




Навън по главната улица на Austin:









Не мога да си спомня точно защо не ядохме веднага в ресторанта… Отидохме до къмпинга да опънем палатки, но докато се върнем, ресторанта беше затворил…

Единствената ни алтернатива беше пицария, където 70-годишната собственичка, Мери, правеше пица….по около 2 часа всяка!! С цигара висейки от устата

Добре че я подкарахме на приказка и бири, че иначе не се чака от глад… Адам се чуди как е попаднал на това място, а Мери разказва наред:



Обстановката беше ето такава





Докато чакахме пицата, аз грабнах китара. Мери се поозъби че си позволих, но като засвирих се отпусна. Искаше и да и пея, но аз и казах че все още не съм толкоз пиян. Тя пък се зае да ме черпи уиски

Накрая пицата стана готова, но беше прегоряла Адам и Мартин се понесоха до другата страна на улицата, където ни поканиха на 21-ви рожден ден (възрастта на която се разрешава алкохол в САЩ). Аз останах, тъй като сервитьорката ме беше хванала за слушател… Докато се измъкна, Адам и Мартин бяха готови да се прибират по палатките.



Маршрутът за този ден:

https://www.google.com/maps/dir/Elko...39.4925701!3e1

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Във този Остин нямаше ли писта за нещо?

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Във този Остин нямаше ли писта за нещо?

Може би става дума за Austin, TX. Аз самият не съм запознат с автомобилни състезания...

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Щатите не ги различавам,ама един от кръговете на Формулата беше в някакъв Остин,ама кой от тия-не знам!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Щатите не ги различавам,ама един от кръговете на Формулата беше в някакъв Остин,ама кой от тия-не знам!

Така е--тук често се срещат градове с еднакви имена, а също и улици... Като че ли където и да попаднеш, улиците имат едни и същи названия.

Съшо така се срещат имена на много градове от стария свят--Moscow ID, Saint Petersburg FL, Odessa TX, Sofia NM и т.н. Сигурно от носталгия...

[Purple Elephant]

Ден 4—Берлин…

Не, не този обичайният Берлин…а Берлин в щата Невада

Аз станах рано и се заговорих с още един пътешественик който беше с нас в къмпинга… Готин пичага, кофти че му забравих името.

Аз си бях приготвил котлончето и варих 3 в 1 което се продава в България. Пазя го за такива пътешествия че е лесно да се носи и приготви. Човекът полюбопитства и му дадох няколко пакетчета. Той си го свари и доста му хареса!! Даде ми и на мен от неговото Starbucks Via, което е също в пакетчета. Отвратително… Общо взето ненавиждам Starbucks, ама това Via наистина на нищо не прилича. А какви кожи дерат за него…


Адам и Мартин скоро се събудиха—предложих кафе и те с охота приеха. Добре ама… след кафето искаха и закуска Поехме към International Cafe от предния ден.

Защо ли се занимавах да правя кафе…



И така—към Берлин!!!

Берлин е също изоставено селище… Основан навремето през 1897 след откриване на злато, макар че никога не просперира от големи находки. Тунелите в мината са били с обща дължина около 3 мили (х1.6 за километри). Селището съвсем запада през 1911 година.

На път за там стигнахме до ранчo Hess:


Още снимки, също и по-стари от останалите наследници на фамилията:

http://www.lussierphoto.com/hess-ranch-nevada/

Минахме и през Ione, Nevada—също селище основано в края на 1800-те. Сега има само една единствена бакалница която работи. Спомням си че черният път до там беше истинско удоволствие…





Стигнахме и до Берлин!! Аз водих групата и едва не го подминах. Берлин беше нагоре из хълмовете, доста далеч от пътя.



Не си спомням как беше на Български—където се обработва рудата?




Забравих да погледна дали имаше дата на тази гума:



Около Берлин:









Не можах да разбера как фарът е останал толкова лъскав:



Водни резервоари:







Берлин имаше невероятен изглед към просторите на Невада:



Пътят, който все още ни предстоеше:



Берлин се слави също така и с находки на напълно съхранени скелети от динозаври. Ние не се задържахме много там и потеглихме към Калифорния.

(продължението за този ден следва)

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Като гледам си открил разни работи от по миналия век,май! Браво,давай натам!

[Purple Elephant]

Ден 4—продължение…

…от Берлин Невада до Боди Калифорния

Следващата ни цел беше да навлезем в Калифорния. Адам беше набелязал още един град-призрак, ако не ви е втръснало вече—Боди, Калифорния.

На път за Калифорния избягвахме асфалта, и като че ли за известно време се позагубихме, но си заслужаваше:





Залутахме се толкова, че се наложи да прекосим река. Чудя са защо нямам снимка оттам… Минаващ със 4х4 се чудеше какво правим по тези места, но затова пък ни упъти.

Не дълго след тази среща стигнахме до асфалта:



Обърнах се да снимам и табелата на Невада, че забравих да го направя на влизане от Айдахо:



Спряхме и за снимки пред язовира Bridgeport:





Стигнахме и до Bodie, който в днешно време е парк в щата Калифорния. Заговорихме сладураната, ъъъ тоест рейнджърката на входа докато плащахме:



Тя имаше дневник със списък на чужденци които тя е пускала в парка през лятото, и като чу че Адам и Мартин са от Канада, им го връчи за подпис. Да не остана назад, казах и че ще подпиша и аз, на което тя се засмя: “Монтана не е чужда страна!!” Аз и отвърнах че сигурно доста хора в Калифорния мислят другояче.

Потеглихме към парка че взе да става късно следобед:



Bodie е възникнал по същото време и поради същите причини като по-рано описаните от мен градове-призраци. Вместо да повтарям историята, ще предоставя няколко линка:

http://en.wikipedia.org/wiki/Bodie,_California

http://www.parks.ca.gov/?page_id=509

http://www.bodie.com/


Също така и моите снимки оттам:







Имаше и магазин/музей:

[Purple Elephant]

Ден 4—продължение…

Bodie, California

Останки от миналото:





Гравитационните помпи за гориво винаги ме карат да се обърна:



В бакалницата:



Не съм сигурен че тази водна помпа е от същото време:







Пътят, откъдето пристигнахме:



Тези англичани все пипат където не трябва

[Purple Elephant]

Ден 4—продължение…

Отново на път—беше рано вечер (около 6) и парка затваряше:



Тръгнахме към езерото Моно (Mono Lake), тези снимки са от високо:





А вече и от близо:



Mono Lake ме впечатли дълбоко с образованията издигайки се над водата. Ще добавя линк с информация (има текст и на Български)--дано ви хареса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Mono_Lake

Не моя фотография, но е удивителна:

http://www.whitegadget.com/attachmen...s-1024x768.jpg

Снимки в Панорамио:

http://www.panoramio.com/photo/92411097


Веднага след езерото намерихме къмпинг в Lee Vining, където деряха кожи. Но като разделихме сумата между 3мата не беше за ядосване. Затова пък си изпросихме хубаво място. Опънахме палатките и потърсихме ресторант. Този сандвич изчезна моментално:



Мартин, щастливец след такъв разнообразен ден, може би и за това че оцеляхме предната вечер в Остин



Ммм, бира:




Прибрахме се обратно до къмпинга и откъртихме…

Следва Йосемити!!