Дивото зове 2011

[Purple Elephant]

Ден 9--Май 22

Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:





По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме.
По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: "Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ". Ей значи, трабваше да спра...

Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население--2 Дано съседите се разбират:



Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Anchorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: "Нямаме намерение да се задържамe там". Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

[Purple Elephant]

Ден 9--Май 22

След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в Chicken, малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори... И бабите искат да видят Аляска









Започнаха да се появяват дървета--явно не сме толкова нависоко вече:



Стигнахме и до Chicken:

[Purple Elephant]

Ден 9--Май 22

Това селище има доста интересна изтория. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното--Пиле

Страницата където може да се прочете още нещо:
http://www.chickenalaska.com/index.html

Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи... Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира.

Някои от забележителностите:






Накрая се залостихме в бара:



Който беше интересно "декориран":




След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо:



Е, и аз да не остана назад, ммм:



Някои по-нормални снимки:



Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница:


След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Нищо освен някакви сладки:


Държателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме.

[Purple Elephant]

Ден 9--Май 22

След време стигнахме до Tok, където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy's), а и ние бяхме гладни:





Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките.

Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме кумпинг и се установихме. Това е добре, но открихме че комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:





Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам...



Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън:



Данни от този ден:

[Тихомир]

От: Дивото зове 2011

Чета и си мисля, какъв ли е шансът да се срещнат на ферибот нейде в Аляска двама българи, земляци при това, и да не си направят дори една снимка заедно?

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Чета и си мисля, какъв ли е шансът да се срещнат на ферибот нейде в Аляска двама българи, земляци при това, и да не си направят дори една снимка заедно?

Колега, човекът беше от Montana, USA. Извинявам се за недоразумението, отсега нататък ще се постарая да пиша названия в съответния език.

[Тихомир]

От: Дивото зове 2011

Колега, човекът беше от Montana, USA. Извинявам се за недоразумението, отсега нататък ще се постарая да пиша названия в съответния език.

Ясно. Така написано го взех като да е българин от Монтана. Затова се и учудих.

П.П. Сега като се замисля ми изглежда доста странно да щъкат двама българи в Аляска, че и да се срещнат, но ме заблуди понятието "земляк". За мен "земляк" е човек от мястото, където съм израснал и където са корените ми. Явно сме вложили различни значения на думата.

[Purple Elephant]

Ден 10--Май 23

Day 10--May 23, 2011

Планът за този ден беше да стигнем до полуострова Кенай (Kenai peninsula), където искахме да разгледаме тази част на тихоокеанското крайбрежие.
Аз исках да организирам риболов.

Маршрутът може да се види тук:
http://www.google.com/maps?saddr=Tok...mra=ls&t=h&z=6

На излизане от къмпинга научихме къде бяхме отседнали през нощта:



Пътят AK-1 не престана да предлага изумяващи пейзажи. Мисля си, че апаратът ми съвсем не показва достойно това което се виждаше, а и снимах с една ръка, в движение:







Беше крайно време да спрем за да снимаме лосове отново:

[Purple Elephant]

Ден 10--Май 23

По едно време спряхме заради ремонт по пътя. Преди да тръгнем бяхме чели по форумите че в Аляска мотоциклетисти имат право да преминат в началото на колоната. Нямаше такова нещо. Явно вече им е писнало от такива като нас.

Колегата ме снима как аз снимам:



Аз от своя страна го улових как той ме снима:



В GlennAllen спряхме да заредим--аз използвах момента да извадя ядене от чантите, за да отбия номера с обяд. А и повече място да има в чантите



След като потеглихме отново, минахме покрай Matanuska Glacier (глетчера Матануска), който се виждаше от пътя.



Повече за него може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Matanuska_Glacier

След това си спомням че карахме зад караван, шофирана от "афро-американец". Докато имаше само 1 лента в посока, той караше с около 45 мили в час и ни съдра нервите... Забавно беше че когато се отвори и 2-ра лента и тръгнахме да задминаваме, той изведнъж наду на 90 мили в час Същите дивотии като в Калифорния, само че по- на север.

[Purple Elephant]

Ден 10--Май 23

Заредихме отново в Anchorage, и както бяхме обещали на митничаря, не се задържахме. Беше страшно горещо. От другата страна на града, вече до океана, гледката беше напълно различна, и забелязах че вятърът от океана беше безмилостен, а и страшно студен. Това са може би 2 от снимките които най-много ми харесват от това пътешествие:





Пътят към Soldotna беше с доста завои, след един от който си спомням че видях кон който си пасеше спокойно покрай пътя. Чудех се какво ли прави тук пък точно кон... След като се изравних с него забелязах че беше лос. Тези са си доста огромни.

Накрая стигнахме до градчето Кенай, обадихме се на Джо, самолетният пилот. Той ни каза да не се задържаме тук, а да се върнем в Soldotna, на около 15-20 мили по-назад. Речено сторено. Преди това обаче спряхме в мексикански ресторант, не бяхме яли дълго време и това като че ли беше отразено в настроението... Колегата започна да критикува защо ли съм си включил телефона да се зарежда в ресторанта, което аз и до сега не разбирам. Особено го подразни факта че съм намерил контакта под масата.

Данните от днес, след като намерихме къмпинга препоръчан от Джо:



Оказаха се доста мили за този ден. Къмпинга ни беше тук:

http://www.google.com/maps?q=Park+near+Soldotna,+AK&daddr=349+Centennial+Park+Road,+Soldotna,+AK+99669+(Centennial+Camp+Ground)&hl=en&ll=60.47945,-151.094842&spn=0.010784,0.038581&view=map&geocode=CQkRyGixav3VFdjXmgMduXn-9iEZhw6jdffwZw&t=h&z=15&vpsrc=0

[Ники Димов73]

От: Дивото зове 2011

Браво страхотен пътепис.Едвали лично ще посетя тези красиви места,но с твоя помощ се принесох там.Чакам с голямо нетърпение продължението.

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Някой знае ли как мога да покажа Гугъл карти с линк тук (вместо само да дам линк)? Мерси предварително за помощта

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Браво страхотен пътепис.Едвали лично ще посетя тези красиви места,но с твоя помощ се принесох там.Чакам с голямо нетърпение продължението.

Благодаря най-искрено колега--такива коментари ме мотивират да продължа с писането.

[Purple Elephant]

Ден 11--Май 24

Soldotna

Този ден започна мързеливо. Изпълзяхме от палатките, и аз исках да търся кафе. Колегата искаше да търси нещо тестяно за закуска. Ей кво съвпадение--всяко кафе би трябвало да задоволи нуждите ни!!! Освободени от досадни задължения като пакетиране на багаж, яхнаме моторите и потеглихме да търсим закуска.
Да поясня--аз не закусвам, само кафе и така до обяд. Иначе става грозно--много пътешествия до "телефона" и "декорация" която съвсем не се оценява.


Както и да е--спряхме до будката на къмпинга--питахме какичката къде би трябвало да пием кафе, и да вземем нещо на фурна за закуска за колегата. Бонус е ако е нещо местно, уникално за Soldotna. Тя възкликна: "The moose is loose!" (лосът е изтърван). И тогава посочи зад нас: "Ей там е лосът!!!"
Обърнахме се, ей верно,лос... Това да не е някой дето работи тук в костюм?



Но се оказа истина... Наистина докато тя каза това, истински лос беше застанал от другата страна на пътя. Докато позираше, както виждате, реши да полегне. Ей, мързел...

Намерихме гореспоменатото кафе:



Аз се полъгах и се нахвърлих на току-що приготвените тестени изделия:



Голяма грешка. Явно стомахът ми е отвикнал от закуска. Стана ми лошо, и когато можех да стана на крака, вардих WC-тo. Както и да е, добре че носих хапчета, та след около 30 мин се оправих. Дори успях да изляза на собствени крака от кафето:

[Purple Elephant]

Ден 11--Май 24

По-късно се запътихме се към хранителния магазин (след като се пооправих, май имаше уиски като помагало). Влизаме там, а месаря ни пита: "Момчета, какво желаете?"

Аз му казвам: "Виж кво, ние сме на мотори, палатките са разпънати в къмпинга до реката, огъня ни чака, нали се сещаш за какво става на въпрос?" Той се ухили и каза: "Ясно, ей сега идвам с тавите." След което почна да вади приготвени шишове. Ей тва е разбран човек. След това спряхме до магазина за алкохол за да заредим бира. Изумително, те са отделни магазини в Аляска, дори да са в същата сграда. В щата Montana не е така, все още не сме изкукуригали чак толкова...

За съжаление допълнителна история за този ден няма, освен че се прибрахме в къмпинга и цял ден пекохме месо и наливахме бирата. Ще оставя снимките да разкажат събитията от този ден. Ваканция!!!