Ден 25--7 Юни
Караме на Юг:
Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя... Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.
След време спряхме да заредим отново, във градчето Fanny Bay. Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно се намираше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.
Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: "Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!" Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: "След малко и Клаудио ще пристигне..." Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: "The FBI!!!" Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: "Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР.." Аааа, ясно... На тръгване ги питах коя от тях идва с нас Получих отговор от рода на: "Мъжа ми се прибира скоро..."
Караме на Юг:
Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя... Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.
След време спряхме да заредим отново, във градчето Fanny Bay. Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно се намираше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.
Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: "Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!" Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: "След малко и Клаудио ще пристигне..." Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: "The FBI!!!" Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: "Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР.." Аааа, ясно... На тръгване ги питах коя от тях идва с нас Получих отговор от рода на: "Мъжа ми се прибира скоро..."
Коментар