Индия. Ладакх. Хималаи 2026 год.

[ВладиЧ]

И така на 28-ми август имахме почивен ден. Разходихме се пак из Лех. Купихме подараци за близки и познати, и си почивахме.

Сергийте на тибетският пазар. Купих магнитчета за хладилник и други сувенири от Ладакх.


Снимка близо до центъра на Лех. На заден план се вижда част от двореца.


Друга снимка от центъра.


По главната улица. Джамията в центъра.

[ВладиЧ]

На 29-ти август, около обяд излетяхме от Лех към Делхи. Ще кача малко снимки на Хималайте снимани от самолета.

Тръгваме си от Лех.


Довиждане Лех.


По-ниските части на Хималайте.


Започват да изскачат петхилядници.








Вече се виждат и първите ледници.


Върховете стават все по-високи, а ледените езици пълзят край тях.




Ледници...


Върхове и ледници...
Пристигнахме в Делхи и от там веднага тръгнахме с голям бус към Агра. Делхи - Агра е към 160 км. Вечерта бяхме в хотел в центъра на Агра. На другият ден щяхме да разгледаме Тадж Махал и след това пак да се върнем в Делхи.

Хотелът ни в Агра.


Надвечер. Улицата пред хотела ни. Върху разделителият бордюр между платната спят бездомници.


Маймуните са навсякъде.

[ВладиЧ]

И така на 30-ти август много рано сутринта тръгнахме към Тадж Махал. Тръгнахме много рано за да избегнем тълпите и жегата през деня, а също и да видим изгрева на слънцето в Тадж Махал.
Тадж Махал е храм-мавзолей, който се намира в Агра, Индия, на брега на река Ямуна. Той е построен приблизително между 1630-1652 г. по поръчка от императора Шах Джахан („Повелителят на света“), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане на 14-то им дете. Тя е била тогава на 39 години. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра на мястото на гроба на Мумтаз мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата съпруга. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан. Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и на неговата съпруга.

Един от входовете към комплекса. Снимките са малко мрачни поради ранният час.


Друг от входовете с павилиони за гости.




Главният вход сега. Входовете са направени толкова големи, за да не може извън тях да се вижда мавзолея.


Мавзолеят на Тадж Махал. Красотата и симетрията му са изключителни!




Почти цялата ни група пред Тадж Махал.


Симетрията е и към входа.


Страничен изглед.


Река Ямуна.


На другият бряг срещу мавзолея е трябвало да се построи друг такъв мавзолей, но от черен мрамор. Но не успели по финансови причини.


Страничен поглед към входа.


Симетрия.


На тази индийска манекенка и правеха фотосесия. Аз понеже съм с голям обектив успях да я снимам от далече.


Красива е тая циганка...
До като разглеждахме навсякъде се напълни с тълпи народ. Всички размахваха телефони и се подреждаха за да се снимат пред Тадж Махал. Добре, че вътре в самият мавзолей беше забранено снимането и имаше ограда, около саркофазите. Представям си, какво чудо щеше да е, около тези саркофази с телефоните... Как щяха да ги барат и опипват и какви селфита щяха да си правят... Видях как група жени се юрнаха да опипват някакви мрамори по фасадата на мавзолея, след като екскурзоводът им ги излъга нещо.
Сега забелязах, че мен ме няма на снимките. Пропуснал съм да си увековеча мутрата пред Тадж Махал... Това е така, защото аз предпочитам да снимам и показвам красотата на света и избягвам да снимам мутрата си пред тая красота.

[ВладиЧ]

Все още е 30-ти август. След като разгледахме Тадж Махал се качихме на буса, с който пристигнахме в Агра и се върнахме по магистралата в Делхи. Големи скорости там не се разрешават. Бусът се движеше със 70-80 км/час. Колите малко по-бързо, може би до 90 км/час, но в никакъв случай със 130-140 км/час. Магистралата е бетонна, но по мостовете и водостоците е с асфалт. Освен това много често, може би през километър имаше напречни ивици за намаляване на скоростта. Така че такова препускане, като тука в България там няма. Имаше отбивки за Пица хът, Кентъки фрайт чикън, Бъргър кинг, Макдоналдс и други подобни световни вериги. Цените бяха по-ниски, от колкото в България. Интересно, че всичко навсякъде там в Индия, поне тези части, които видяхме бяха зелени и свежи. Никъде нямаше нищо изсъхнало и кафяво въпреки голямата жега. И между двете части на магистралата всичко беше зелено с някакви храсти с жълти цветове и някакви странни дървета. Не съм виждал нито такива храсти, нито такива дървета в България, но пак казвам всичко беше зелено и свежо.
Делхи е абсолютна лудница и много мърсотия навсякъде. Тоя град с предградията е 33 (тридесет и три) милиона... Не знам дали някой може да се го представи. Няма ясно разграничение на богати и бедни по квартали. Всичко е страшно омесено. Можеш да видиш напълно модерна офис сграда на няколко етажа и само на 20 метра от нея купчина от някакви колиби с клони покрити с някакви найлони и скъсани черги, или направо просяци, които спят полуголи на тротоара, ако изобщо има тротоар. Движението също е някакъв невиждан от нас ужас. Много МПС-та карат в насрещното без да се притесняват от това. На светофарите минават на червено без изобщо да им мигне окото, до като други в същият момент минават на зелено... По край колите и другите МПС-та се движат туктуци, рикши, мотори и скутери, а освен това навсякъде щъкат пешеходци. Хаосът е пълен. Това не може да се опише... Както каза един от нашата група: "Повече никога няма да критикувам движението в София." Клаксонът се ползва непрекъснато. Яни викаше на шофьора на буса: - "Бако, бии тромбоня, че не можем да минем"...

Това е статуя пред един индийски храм, които групата посети. Няма снимки вътре от храма, защото не даватда се влиза с фотоапарати, с телефони и даже и часовниците прибраха и ги върнаха на излизане. имам снимки от този храм само от вън.




Общ изглед на храма.


Из улиците на Делхи.




Тези снимки не дават точна представа за Делхи, но тях съм щракнал в движение от буса.


Тука пред хотела се пазарим с водачите на туктуци за разходка из Делхи.


Вече сме пред Червената крепост.

[ВладиЧ]

Червеният форт е построен от Шах Джахан през 17-ти век, когато мести столицата на империята от Агра в Делхи. Той е от династията на моголите. Това е същият император Шах Джахан, който е построил и Тадж Махал. В последствие през вековете минават завоеватели, които обират ценостите събрани в Червената крепост. Делото по ограбването и плячкосването довършват англичаните през 18-ти век. Те правят във форта казарма, там е било и седалището на генерал губернатора. Диаманта Кохинор, нефритената винена чаша на Шах Джахан и короната на Бахадур Шах 2-ри все още са в Лондон.

Това все още са стените отвън на Червеният форт.






Павилион вътре в Червеният форт.


Част от джамия.


Част от царските дворци и павилиони. Водните канали се наричат пътя към Рая.




Катеричка из парка на Червеният форт.


Катеричка.


Снимка от нашата обиколка из Делхи. Тази дупка е доста голяма. Аз съм на нивото на улицата и от там снимам. Това съоръжение е направено, за да събира вода от мусонните дъждове.





Тази арка е наречена "Вратата на Индия".

Така смятам да приключа с този фотопис. Имаше още много интересни места и моменти, но това съм снимал и такъв е моят поглед върху нещата. Всичко това не е снимано с телефон, а с фотоапарат Nikon D 7000 с обектив 18-300. Цялата тази разходка, включително самолетният билет и 400-те евро, които смених за рупии с Лех, всичко ми излезна 3100 евро. Мисля, че изобщо не е много за това, което видях и преживях в Хималайте.
На 31-ви август много рано сутринта излетяхме от Делхи към Истанбул. Там сменихме самолета и след обяд в 15,00 часа кацнахме в София.
И накрая да се похваля със сертификата, който получих в Лех от агенцията Трансбалканика. Дадена ми беше титлата от клас "Височинен ездач", която с гордост ще нося.

[aldr]

Браво Владич , сега с този сертификат спокойно можеш да караш на Белмекен ...Поздрави / вчера бях там /.