Индия. Ладакх. Хималаи 2026 год.

[ВладиЧ]

Палновете ми за това лято не бяха точно оформени, ама така... Исках много да карам и надалече. Все си мислех за Монголия и поне месец каране. В един момент разбрах за Йордан Пачев и неговата фирма Трансбалканика. Той организираше далечни пътувания и то не къде да е, а в Хималайте. Беше извадил лиценз за туроператор и имаше много добре разработен план за обиколка с мотори из Ладакх, и каране през най-високите проходи в света. Помислих си: Защо пък не... Не бях виждал Хималаите от 2008 год, когато изкачих Мера пик.
Записах се и платих първата такса. Групата беше от 10 човека, като в последствие станахме 13. Фаталното число изобщо не ни попречи да си изкараме много добре.
Уточнихме там, каквото имаше да се уточнява, платих и останалите пари и на 14-ти август излетяхме от летище София към Индия. Маршрута ни беше София – Истанбул, където сменихме самолета и от там кацнахме в Делхи. В Делхи се прехвърлихме на вътрешни линии и хванахме самолет до Лех в Ладакх. На 15-ти август след обяд вече бяхме в Лех.
Предварително преди да тръгнем по интернет изтеглихме едни индийски формуляри, които попълнихме. Една камара данни, срещу което ни бше издадено разрешително за индийска виза. В документа изрично беше подчертано, че това не е виза и не ти гарантира визата. Нея (визата) щяха да ни я дадат на летището в Делхи след известни процедури. Попълвахме разни листчета със данни и минахме през разни гишета и скенери за емиграцията и накрая ни дадоха индийски визи. На летището в Лех след, като кацнахме също ни накараха да попълваме разни формуляри и листчета, но накрая ни пуснаха. Интересно, че и на двете места много се интересуваха от номерата на българските ни телефони... Любопитно е, ако ги бях излъгал за номера на телефона ми в България, дали щяха да разберат? Сега чакам обаждания от Индия...

Летище София.


Истанбул от високо.


Истанбул.
И така на 15-ти август вече бяхме в Лех. Жега беше и там, но се дишаше трудно, защото Лех е на 3600 м нмв. Откараха ни до хотела ни и ни оставиха на мира. Бяха предвидени два дни за аклиматизация, от която определено имахме нужда.

Регистрираме се в хотела Welkin higt. За добре дошли всеки получи копринено шалче, около врата.


Гледки от хотела към околностите.
















Класически таван в Ладакх. Това е таванът на един ресторант наблизо до хотела.

[edoors]

Супер! Започна се. Абонирам се и следя! Радвам се, че си доволен!

[ВладиЧ]

На 16-ти август също ни беше ден за аклиматизация, защото с един след обяд не можеш да се аклиматизираш. Докараха ни и моторите. Бяхме заявили Роял Енфилди по 450 кубика, но докараха и няколко КТМ-а 390 Адвенчър. КТМ-ите са по-нови и модерни мотори от Енфилда, но концепцията им е друга. До като Енфилда е силен в ниските обороти и е малко тежък, и тромав, то КТМ е по-лек, но трябва да го държиш във високи обороти и чак тогава е пъргав, и бърз. Ние всички от групата в България караме по-мощни и по-големи мотори, но за Хималаите не ти трябват чак толкова много конски сили и голяма бързина. Пробвах и двата мотора и избрах да карам КТМ.

Ето ги моторите!


Ето го и моят КТМ. Тая стрелка отгоре за предният щит я направих аз с тиксо, за да не забравям, че тука движението е ляво. След обяда на 16-ти август, след като взехме и моторите, понеже вече не ни свърташе на едно място решихме да направим една обиколка на разни манастири около Лех.


Поглед от входа на манастира Тикшей.


Манастир Тикшей.


Панорама от манастира.


Панорама.


Панорама.


Вътре в манастира.


Ще тръгваме нататък.


Долина, около Лех.


Манастир Стакна.


Манастир Стакна.

[ssaattyyrr]

Абонат!

[pansim]

Ооо...ВладиЧ.
В очакване на продължението.

[ВладиЧ]

На 17-ти август тръгнахме от Лех към Каргил. Разстоянието е 215 км, но въпросът не е в километрите. Имахме да минаваме дефилета и превали над 4000 м нмв, така че нещата са малко различни от България. Но нали за това бяхме дошли.

Тука спряхме на едно интересно туристическо място. Магнитният хълм.




В същност нищо магнитно няма тука. Поради околният пейзаж пътя изглежда, че все едно се изкачва, до като той в същност се спуска. И когато оставиш МПС-то да се движи само, то изглежда, че все едно МПС-то се качва нагоре, до като то в същност се спуска. Цирка е пълен, но не и за мотори...

Река Инд, или както пише на картата Indus river.


Мътната река, която се влива в Инд е река Занскар.


Хималаи.


Ще караме по дефилето на Инд.


Хималаи.

[ВладиЧ]

И така да продължаваме по дефилето на Инд към Каргил.

Моят мотор.


Все още караме по почти нормален двулентов път.


Пътя вече става еднолентов.


Река Инд.


Тук там има населени места, но малки и нарядко.


Дефилето на Инд.




Изкачваме Намбутинг Ла.


Намбутинг Ла. На задната табела са написали 4024 м нмв. На моята карта го дават 4080 м, а като изчислиш това, което са написали с футове излиза 4390 м нмв. Индийска му работа.


Първият ни превал. Още не сме качили 5000 м нмв.


Забележете пътя. Повечето превали се изкачват по такъв тесен път. Две коли се разминават трудно обикновенно с изчакване. Пътя може да е асфалтов, може да е с камъни, като павета, а може и да е черен, но винаги е много тесен.


От там дойдохме.




Дедо е на Намбутинг Ла.


Дедо Влади в Хималайте.

[IvanIvanovi]

AI: Aко се загледате внимателно в изображението, ще откриете, че грешката всъщност идва от наличието на две различни табели на две различни военни звена (батальони) към Организацията за гранични пътища (BRO):1. Синята правоъгълна табела (на заден план)Тя гласи: HAMBUTING LA, ALT - 4024 M (13 202 фута).Тази табела е поставена от една конкретна военна рота/проект на BRO. Тя съдържа оригиналното официално измерване в метри, което се използва в индийските топографски карти за този регион.2. Големият бял бетонен монумент (на преден план)Той гласи: HAMBUTING-LA, ALT - 13380 FT (4078 метра).Този монумент е изграден от друг инженерен полк (най-вероятно 55 RCC, чийто надпис едва се чете в синьо най-долу на белия камък). Когато са издигали този паметник, те са решили да изпишат височината във футове, но вместо да пресметнат точно синята табела, са използвали грешния коефициент за закръгляне (или съвсем други данни от техните си вътрешни документи), за който споменах по-горе.Резултатът:Тъй като в индийската армия различните батальони отговарят за поддръжката на пътя в различни периоди, никой не е премахнал старата табела, когато е издигнат новият монумент. Така на разстояние от само два метра един от друг стоят два официални армейски знака, които си противоречат с близо 54 метра (178 фута) разлика в денивелацията!Това е класически хималайски чар – индийските пътища в тези региони са известни по цял свят именно с подобни странни, забавни и понякога абсурдни табели.

[aldr]

Супер , давай на север !

[Стоян Боюков-Sariones]

Аз лично не виждам снимки, ама карай! Все някога ще стане. Евала Влади! Супер си!

[aldr]

Стояне , проблема е при теб ...при мен всички снимки се виждат .

[viperr]

Всички снимки са наред.

[ВладиЧ]

Да продължим. Все още сме на върха на прохода Намбутинг Ла. Всички проходи са с наставката Ла. Това на тибетски е думата за проход.



Дедо Влади в Хималайте.


Ето това е пътя на спускането към Каргил. По-горе съм качил тази снимка и съм писал, че от тук сме дошли. Грешка е, но този форум не ми дава да направя редакция. Направен е така, че времето за редакция на постинг е много кратко и после край. Редакция няма. Тъпо, но факт!
Имаше табела на върха на прохода, че до Каргил са 40 км. Както виждате къщите се виждат на това населено място и аз реших, че това не може да е Каргил. Но когато започнахме да слизаме, да въртим тия завои и серпентини се оказа, че това наистина е Каргил, и до него наистина има 40 км. Аз карах зад джипа, който беше съпорт на пътуването ни от фирмата, от която взехме моторите. Вътре в тоя джип Тойота Хайлукс ни беше и всичкият багаж. По моторите имахме само шишета с вода и някоя дрешка.
И така спуснахме се в Каргил. След като влязохме в града заваля дъжд. Направи ме мокра кокошка. Добре, че карах зад джипа, защото този град се оказа много омотан и объркан. Със сигурност щях да се загубя, ако не беше съпорта. Освен това нямаше да спим в Каргил, а на някакво място на 20 км след града. Каргил е мюсюлмански град и е пълен с джамии. И така минахме през Каргил и отидохме в Ашуна. До като стигнем до там почти успях да изсъхна. Там спахме в Ashuna Resort. Вече бяхме в долината на река Суру.

Река Суру.


Утре ще караме нататък.


Част от комплекса. Виждат се части от моторите зад гъстата растителност, а в дясно е Тойотата на съпорта ни.


Хотел Ашуна.


На другата сутрин.

[ВладиЧ]

На 18-ти август беше поредният невероятен ден за каране из Хималайте. Карахме по долината на река Суру от Каргил до Падум 231 км. И така тръгнахме по долината на река Суру.



Тука минах през някакво населено място и спрях да направя няколко снимки, за да видите за какво става въпрос.






Река Суру.





Моторът ми край моста.


В далечината вече се виждат седемхилядници. Днес ще караме по край тях.


Средният е Пинакъл Пик 6930 м нмв, а последният в редицата е Кун 7077 м нмв.




Поглед в друга посока.


На заден план се вижда върхът на Нун 7135 м нмв.


Зад мотора ми се вижда част от ледник.


Ледникът се топи и тръгва реката.


Всичкото това черното е лед.


Страничен поглед на седемхилядник.


Поглед по долината на Суру.


Шестхилядници.


Будистка Ступа край пътя.

[ВладиЧ]

И сега преди да продължа със снимките да споделя малко обща информация, нещо, което не направих в началото на този пътепис.
Парите там са индийски рупии. Курса беше за 1 евро = 110 рупии. В началото, когато пристигнахме в Лех обмених 400 евро за рупии, които ми стигнаха до края на пътуването, че ми и останаха. Това ми позволи навсякъде да плащам с рупии в кеш без да ползвам други валути, или дебитни карти. Бензина си го плащахме ние, а също и храната, ако някой се сетеше да яде на обяд. Закуските и вечерите вече си влизаха в цената на спането, което бяхме платили предварително в общата цена за пътуването.
Бензина е с цена много малко под 1 евро за литър. Около 103-105 рупии. Бензина е оловен с октаново число, около 91-92. Моторите ни работеха без никакви проблеми с него. Бензиностанцийте извън големите градове са доста нарядко 200 - 250 км на места, така че трябва да се внимава и да се държи резервоарът пълен при всяка възможност.
И така да продължим с хималайските пейзажи по долината на река Суру.



На тази снимка е моят мотор и джипът съпорт на групата ни. До моторът ми с шапката е Джорджи, които ни беше гид и един от шефовете на фирмата, от която бяхме взели моторите. До него е механикът ни, който оправяше разни дреболии по моторите, ако се наложи по пътя. Не му запомних името. Викахме му "малкият". Прякорът му бил рокера...






В тази даба спряхме да хапнем и да пием чай, и безалкохолно. Даба това е магазин, закусвалня и ресторант всичко това на куп.


Гледка назад към седемхилядниците, които подминахме.


Хималаи.




На там отиваме.


А това е край нас.




И дедо е тука... Това зад мен със знаменцата вече е превал. Ще подредя другите снимки и ще напиша, кой е този превал, и колко е висок.

[ВладиЧ]

Този превал е Пенси Ла 4400 м нмв. Не е особено труден и тежък за изкачване.


Гледки, около Пенси Ла.




Джорджи и Пламен Петров на Пенси Ла.


На заден план са шестхлядници.


В далечината вече се вижда част от ледник.


Шестхилядници и ледник край тях.


Поглед напред.


Ледникът е Дарунг Друнг, а върховете зад него са Дода 6530 м нмв и Z 3 6300 м нмв.








Моторите ни подредени на това уникално място.