Индия. Ладакх. Хималаи 2026 год.

[the slow heart]

Тва е монтаж ръбишли, не може дедо Влади на ктм

[ВладиЧ]

Добро се оказа. Малко му е гадна и корава седалката иначе върви гада и гори малко. Някъде към 3/100. Тия бяха с капли 17х19. Мисля че КТМ 390 R ще е малко по-добре. Те са с 18х21 капли и по-добро окачване.

[ВладиЧ]

И така. Все още е 18-ти август и все още не сме стигнали до Падум.

Пейзажи преди да стигнем Падум.


Реката вече е Дода Чуу.


Стигнахме Падум. Минахме през него и се качихме на този панорамен къмпинг.


Някъде в далечината заваля дъжд, но при нас не.




Къмпинг Панорама.

[ВладиЧ]

На 19-ти август тръгнахме от къмпинг Панорама край Падум към един превал над 5000 м нмв. Идеята беше да го изкачим и пак да се върнем в Падум. За голямо наше съжаление ни заваля дъжд още малко, след като излязохме от града. Но каквото, такова. Не сме от захар.
Преди да излезем от града посетихме един малък манастир и водопада край него. Град Падум е свято място за будистите и около него има изключително много манастири, ступи и свети места. Даже името на града Падум е от името на будистки монах открил това място.

Малък манастир.


Водопадът.


Пейзаж край Падум.


Реката е Лунгнак.


Планината беше унищожила бетоновият мост. Върху останките му са поставили стоманен, а в момента строеха друг голям и висок мост също стоманен малко по-настрана.


Ето ме и мен...


Новият мост, който строят.


Хималаи.






Върхът на превала Шинку Ла 5050 м нмв. Изкачването беше доста брутално, в дъжд по много тесен път с изключително много остри завои, и серпентини. На места имаше доста черни участъци от пътя, като повечето от тях бяха точно в завоите. Не съм спирал да снимам там. То и спирането и тръгването си бяха проблемни на този път.


Ние дойдохме от дясно на тази снимка. Повечето коли и МПС-та идваха от ляво на снимката, където предполагам пътя е бил по-лек.


Дедо на Шинку Ла.








Спуснахме се там, от където тръгнахме да изкачваме прохода. Дъждът спря да вали. Този връх е Гомбо регион. В превод означават Тронът на Гомбо. Той е свещен връх за будистите и е висок 5520 м нмв.Началото на прохода започва точно по край основата на този връх.




Спряхме при дабите пред върха да пием по един чай масала. Някои от нас ядоха омлети.


Даба.


Този черният баир в ляво в далечината е началото на прохода. Над него има още много, което не се вижда от облаците.


Връщаме се към Падум.


Пътя е много добър. Съвсем скоро са го асфалтирали. По-рано е бил черен.




Поредният манастир кацнал на скалите.




Дефиле. Реката вече е Занскар.


Хималаи.

[sonda]

Браво, Влади, много вълнуващо !

Обаче нашите от пътното пасти да ядат пред индийците като гледам, пет хиляди метра, но асфалта нов и гладък..

[kameno karp]

Ми той е гладък,може би защото е нов. На последната снимка,дебелината му изглежда,като че ли да е нарисуван.😂

[ВладиЧ]

Доста дебел слой полагат. Над 10 см слой, а не като нашите 3 см.

[kameno karp]

Явно снимката лъже. На други снимки от следващия пост,наистина се вижда солиден слой асвалт.

[ВладиЧ]

На 20-ти август тръгнахме от Падум към Лех по долината на река Занскар. Трябваше да минем през Ламаюри и през три високи превала. За голямо наше съжаление още от тръгването ни заваля дъжд. Такъв ни бил късмета.

По дефилето на река Занскар. Пътя беше съвсем скоро асфалтиран, за да се насладим спокойно на грандиозните гледки. По-рано е бил черен и прашен.




МПС-то с което аз се придвижвах...



Екстремия...








Първият превал, който изкачихме беше Чотогори Ла 3995 м нмв. Не беше много лесен за изкачване, въпреки не особено голямата си височина.







Вторият превал който изкачихме вече беше по-висок. Синге Ла 5060 м нмв.




Джорджи и част от групата ни на Синге Ла.


След известно време успяхме да изкачим и третият превал Сир Сир Ла 4800 м нмв.









Започнахме да спускаме надолу от планината. На дугият ден щяхме да минем през Ламаюри и да се приберем в Лех. Имахме уредено спане в хотел в някакво малко село по пътя ни.

Спускаме.




Спускаме.




В двора на хотела.

[ВладиЧ]

На 21-ви август отбихме леко в страни от пътя за Лех, за да посетим манастирите в Ламаюри. Те са от 12-13 век.

Гледки по пътя към Ламаюри.
















Отсрещният склон срещу манастира. Древен будистки символ на слънцето, който нацистите са откраднали.


Влизаме в манастира.


Част от село Ламаюри. Вижда се пътя към Сринагар.


Манастир Ламаюри. Сгради към манастира.


Гледка от терасата на главният манастир.


Вътре в манастира.




Ступи.


Пак поглед към символите на отсрещният склон.


Ламаюри.


От Ламаюри тръгнахме по пътя за Сринагар, за да изкачим един проход с превал.


Това е превалът на прохода Фоту Ла на 4300 м нмв.


На върха на Фоту Ла.


Фоту Ла.


Поглед от високо.


Това е служба, която поддържа пътищата в планините. Много ги обичаме...


Слизаме.


Върнахме се пак в Ламаюри, излезнахме на главният път към Лех и потеглихме нататък.


Гледка от град Лех.


Нашият хотел.

[ВладиЧ]

На 22-ри август имахме почивен ден. Посетихме някои забележителности на град Лех и се разходихме из центъра му. Решихме, че няма да разкарваме моторите из трафика на града и поръчахме две таксита, които ни возиха на разни места близо половин ден. Цялата работа с такситата ни излезе по 200 рупии на човек, или малко под 2 евро. Повече пари платихме, за да влезем в царският дворец на Лех, които според мен е една дупка...

Град Лех от високо. От терасата на манастира.






Манастирът Ганглес Гомпа.


Град Лех е разположен, на около 3600 м нмв.




Малко по-луксозни квартали.


Голямата ступа над града.


Огромна статуя на Буда.


Части от Лех.


Дедо Влади над Лех.


Върху тези две каменни кули са палени сигнални огньове на времето за връзка и предупреждение към околностите.


Входа на кралският дворец от 17-ти век на крал Сенгеге Намгиял. Това е била резиденцията на кралското семейство на Ладакх.




Стая в двореца.


Модерна обществена сграда в центъра на Лех.


Пешеходна улица в центъра на града.


Друга пешеходна улица.




Поглед към центъра. На заден план се вижда част от двореца и манастирът горе на върха.


Почти в центъра на Лех.

[ВладиЧ]

На 23-ти август тръгнахме към долината на Нубра. За целта трябваше да преминем през Кхардунг Ла. До скоро смятан за най-високият проход в света. Индийците го бяха определили, като висок 5602 м нмв. Но в действителност се оказа, че малко са се изсилили. Прохода наистина в висок, но малко над 5400 м нмв. Вече има и по-високи проходи от него.

Части от пътя към Кхардунг Ла. Долу в ниското е град Лех.


Както виждате пътя е хубав и широк. Изкачването не е особено екстремно и трудно.


Върхът на прохода.


Дедо Влади на Кхардунг Ла. Тука съм малко по-високо от базовият лагер на Еверест. Височината се чувства осезателно. И след всяко по-рязко движение и усилие следва задъхване. Кислорода във въздуха тука е към 50%.


Нашата група на върха на прохода.


Моторите ни и част от тълпата на върха на прохода.


Самият връх.


Част от тълпата на върха. Както казах до тук пътя не е особено труден и тежък, за това има тълпа. Например на Синге Ла, който е висок 5060 м нмв пътя е много по-тежък, стръмен и опасен. За това там нямаше никой.


Яни и Десо от нашата група.


Ще слизаме. Пътя е нататък.

[ВладиЧ]

По този път ще караме към Нубра.


Снежната преспа край върха на Кхардунг Ла.


Спускаме се.


Част от пътя на спускане.


Поглед назад. Довиждане Кхардунг Ла.


Белите върхове, които се виждат в дъното на тази снимка са в Каракорум.


Пейзажи по пътя.




Това вече е долината Нубра.


Част от долина Нубра.


Манастир Дискит.


Долина Нубра.


Статуя на Буда срещу манастира.


Манастир Дискит.


В долината Нубра има пясъчни дюни, които са дюните с най-висока надморска височина в света. На близо 4000 м нмв са. Моторите ни са пред една такава дюна.


Където има пясъчни дюни има и камили... Това са Бактрийски камили.


Част от групата ни реши да язди камили.




Тръгват към Хималаите с камили...


Останалите камили кротко си преживят на пясъка.


В някакво село малко след манастира намерихме това място за спане.




Гледката пред бунгалата ни.


А това е снимка на оригинален тибетски таван на моето бунгало направен от тополови пръчки.

[ВладиЧ]

На 24-ти август тръгнахме към езерото Пангонг Тсо. Имаше прави асфалтови отсечки и групата се юрна да гони високи скорости все едно за първи път виждат асфалт. Аз не карам така. Не съм дошъл тука в Хималайте да си правя скоростни състезания и изостанах. Групата замина напред. По едно време видях група индийски мотоциклетисти с Енфилди, които свиха от главният път и подкараха наляво към един мост над река Шиок. Попитах ги на къде отиват. Към Пангонг Тсо. Ми отговориха. Ами и аз съм нататък. И подкарах с тях. Карахме по левият бряг на Шиок по леки черни пътища. Минахме през разни махали и когато пътя свърши свихме надясно, и през друг мост над реката пак изскочихме на главният път. Аз карах с тях. Те не гонеха и не си правеха състезания. Пак карахме по десният бряг на Шиок. В един момент започнахме да се спускаме към коритото на реката и започна офроуд. Коритото е много голямо, широко е може би 3-4 км. Огромно е, както и всичко тука в Хималайте. Офроудът не беше много тежък. Имаше доста камъни, пясък и чакъл. Няколко Тойоти с туристи се залепиха за нас. Качвахме се по склона по край брега на реката, а там изскачаше асфалт. После се спускахме надолу към коритото и пак започваше офроуда. В един момент нещо офроуда взе да става по-тежък. Стигнахме до място на което моторите бяха спряли, и колите също. Оказа се около 150 метра изкачване, като по самият път течеше река дълбока, около 30-40 см. Улеят по който течеше реката беше пълен с камъни колкото футболни топки, или човешки глави. Гадна работа. Слизаха тези, които се возха по двама на мотор, за да може водачът сам да премине. Една малка индийка 1,55 висока ги командваше здраво. Всички газеха из водата. Разни снимаха с телефони отстрани шоуто, но на мен хич не ми беше до снимки. Прекръстих се и тръгнах. Подмяташе ми насам натам задницата на мотора, но с краката го удържах. Разбира се веднага станах мокър до коленете. Остана ми още двадесетина метра, но стана по-дълбоко, а някакъв голям камък ми блокира задната гума и не можеха да кача мотора по него. Е те тука вече ще падам - помислих си... Дойде някакъв млад индиец на 30-35 години. Вика ми - Ще се справиш ли? Май няма да мога - отговорих. Аз съм на 72 години... Индиецът се опули, като чу тая информация и ми вика - Дай на мен. Разменихме си местата. Момчето се качи и даде много газ. Аз държах мотора от едната страна и бутах, а от другата страна държеше и буташе един друг индиец. Малката индийка, която командваше показваше, от къде точно трябва да мине предната гума. И минахме. Изкараха мотора малко по-нагоре на сухото и го опряха на пачият крак. Благодарих им... Бях мокър до коленете, а обувките ми джвакаха. Чак тук си позволих да извадя фотоапарата и да направя снимки.

Горната част на това гадно място.


Между двете коли беше мястото, където закъсах.


Мотора ми след преминаването.
Продължихме нататък. Имаше още гадни моменти и още няколко пъти преминавахме през разни потоци, които обаче течеха напряко на пътя, а не по него, така че успях да се справя. В един момента се изкачихме по десният бряг и подкарахме по асфалта. Даже набрахме доста височина. После започна спускане със серпентини пак към коритото на реката. Айде пак ще има офроуд и веселба. Помислих си... Но не стигнах до офроуда. В един момент изскочих на кръстовище, на което се пресичаха асфалтови пътища. Спрях и взех да се ослушвам, на къде да карам? Видях една малка табелка Пангонг Тсо и хванах посоката. Подкарах по дефилето на река Тангтце.

Коритото на река Шиок. Вижда се пътя, който минава по моста и отива към десният бряг. Първо е черен, а после асфалт.


Тук съм точно на кръстовището. Спрял съм и се ослушвам. Пътя, който ми трябва е точно зад гърбът ми.


Започва дефилето.




Река Тангтце.


Излязох от дефилето и започна някаква долина. От време на време се появяваха табели за Пангонг Тсо, като километража до там намаляваше. На прав път бях.






Някъде тука, когато оставаха 20-30 км до Пангонг Тсо ме спряха на чек пункт. Платих 10 рупии (0,10 евро) за входа на прохода към езерото, дадоха ми един жълт билет и продължих нататък.


Малко след 13,30 часа изскочих пред Пангонг Тсо.

[ВладиЧ]

Изненадах се, че групата ни не ме чакаше пред езерото. Все още си мислех, че те са пред мен. После реших, че пак бързат напред и трябва да ги догоня. Пагонг Тсо е гранично езеро. То е дълго към 150 км, като задната му част е вече в Китай. Това е най-високото солено езеро в света. Някъде над 4300 м нмв. Красотата му е невероятна. Заобиколено е от пет и шестхилядници и в Ладакх, и в Китай. Сега ще кача няколко снимки да се насладите и вие на красотата на Пангонг Тсо. Наставката Тсо означава езеро на тибетски. Та запалих мотора и тръгнах да гоня групата.



Задният край на езерото там в далечината вече е в Китай.














Та преминах аз през едно село, след известно време минах през друго село и на третото село спрях. Нямаше и помен от групата ни. Разбрах, че нещо не е в ред. Нещо съм объркал. Имах интернет и пълно покритие, и потърсих връзка. На Ватсапа имах съобщение от Данчо Пачев -"Владо къде си?" Ами на Пангонг Тсо съм, къде да съм... В някакво село, което се казва Маан, според табелата му. Чакай там, ми казаха. И аз взех да чакам. Нямаше даба, или някаква кръчма, та чаках край една ограда. Оказа се, че групата тръгнала да качва някакви проходи, минала по други пътища и изобщо не е пред мен, а е доста зад мен. Аз съм хванал някакъв по-къс офроуд път, като карах с индийците и бях стигнал до езерото поне два часа преди нашата група... Та толкова време ги чаках в това село Маан преди да се съберем отново.
Направих две снимки на луната над Хималайте, до като чаках.





Събрахме се цялата група и отидохме на това място, където беше предвидено спането ни.

[ВладиЧ]

На 25-ти август тръгнахме от бунгалата край езерото Пангонг Тсо към Ханле. Пътя ни минаваше през два превала над 5000 м нмв. Малко снимки рано сутринта от пейзажа, около бунгалата и започваме проходите.



Това е над главите ни. Пет и шестхилядници.


Петхилядници.



Започна изкачването.






Няма място, от където да се хване цяла панорама на завоите. Само парчета от пътя ловим, който никак не е лек.


Това е върхът на по-ниският превал Тато Ла висок 5080 м нмв.


Езеро Митпал Тсо.


След Тато Ла имаше спускане по край това езеро и след това такъв огромен баир се издигна над главите ни, че се шашнахме...


Последна снимка на езерото и тръгваме пак нагоре. Това езеро е Митпал Тсо.


Ето го езерото Митпал Тсо вече в далечината.


Катерим нагоре.


Катерим.


Ето го и превала. Каксанг Ла висок 5410 м нмв. По-високо от базовият лагер на Еверест.


Дедо Влади на Каксанг Ла.








След продължително слизане от Каксанг Ла видяхме това езеро в далечината. После минахме по близо до него.


Малък превал преди езерото Иайа Тсо.


Езеро Иайа Тсо.


Отбивка от пътя за езерото Иайа Тсо.


Спрял съм край отбивката. Долу при езерото имаше коли. Явно мястото се ползва за почивка и отдих. Нашият път, обаче не беше към езерото.


Слизаме надолу.


Слизаме.


Това вече е пейзаж по пътя за Ханле.



Вече сме в Ханле.


Ханле е малко село на 4300 м нмв. От там смятахме да изкачим Умлинг Ла 5780 м нмв. Най-високият в света. Но не ни разрешиха.


Тука спахме в Ханле.

[the slow heart]

С какво се препитават тия хора там?

[ВладиЧ]

Прохода Умлинг Ла е граничен с Китай, така че военните не ни дадоха разрешение да го изкачим. Казаха че имало някакво напрежение по границата с Китай и прохода временно е затворен.
Тука в Ладакх има огромно струпване на войски. Във всяко населено място има по 2-3 военни поделения, които често по площ са по-големи от самото населено място. Всичко се доминира от армията. Всичките чек пунктове са на армията, разрешителните също се издават от тях. Пакистан също е струпал много войска по границата с Индия, а Китай също. Всеки има някакви претенции към тези райони Ладакх и Кашмир. Всеки на думи много се бори за мир, но е струпал огромни войски тука. Местните хора не са нито индийци, нито пакистанци, нито китайци. Те са тибетци по физически данни и по начин на мислене, и това е тяхната земя, но никой не ги пита, те какво искат. Войниците по поделенията тук са индийци, а не са местни. Ако възникне някакъв конфлит тука, последствията за света ще са страшни, защото и Индия, и Пакистан, и Китай са ядрени държави, и имат ядрено оръжие.
Та на 26-ти август, след като не ни разрешиха да изкачваме Умлинг Ла, нямаше, какво друго да правим освен да тръгнем обратно от Ханле към Лех. Групата реши, че ще се отбие от пътя и ще изкачи още някакъв по-нисък проход, за да не са капо, но аз се отказах и подкарах направо към Лех. След пътя от Ханле при Лома излезнах пак по дефилето на река Инд и пейзажите бяха страхотни.

Това все още са пейзажи по пътя от Ханле до Лома.










Спрял съм на отбивка край пътя от Ханле до Лома.

[ВладиЧ]

Хималаи. Вече съм по дефилето на Инд. Но все още съм, на около 4000 м нмв.


Нямам и намерение да бързам. Къде другаде ще видя такива гледки?






Река Инд.










И аз съм тука. Някой да не си помисли, че ме няма?




Уникален мост през Инд построен вероятно от местните селяни.




Тук съм спрял, а тази снимка направих от самият мост.


Снимка на Инд от моста.


Уникално!








Късно след обяд стигнах до Лех. Преди това, когато ми оставаха към 20-25 км до Лех спрях в някакво село и в една даба изядох една огромна порция пържен ориз със зеленчуци, и пих един чай масала. Всичко това ми струваше 230 рупии, или малко над 2 евро. Групата пристигна в хотела ни някъде час след мен.