Турция - Грузия и обратно през 2022 год.

[ВладиЧ]

Ами то мокро не е имало. Някой и друг гьол тук там и пресичането на някоя, и друга река по черните трасета из Кавказ, но то това кой го брои за мокро....

[Esper]

Вальо, третият участник беше с по-хард гуми - мецлер каро.
Само около Кападокия би се възползвал от възможностите им - наистина и на практика.

Но той не беше с нас точно там.

За такъв тип трипове - максимум 50:50.
Даже с Каро нямаше да тръгна от тук като се има предвид, че съм карал такива та какво остава за рошавите, стокови гуми на Хондата!

[Scrapheap]

Най-добрите гуми, които съм слагал, са Мишлен Сирак. Бях много доволен, точно при подобен маршрут.

[Esper]

Едната от гумите, които сложих спешно за този трип беше точно Сирак.
Нова но с 5 годишен дот и преоценена на 50лв.
Не можах да откажа на предложението.

Разкошна гума, нула забележки до тук.

Обаче аз сирак съм карал и преди.
За 2 сезона материала стана пластмаса и хазарт при употреба.

В конкретният случай, предвид цената и никаквото време за реакция - находката беше и все още е попадение в десятката!

[ВладиЧ]

22.08. - 510 км.
Вардзия - Ахалтцикхе - Вале (Грузия) - Пософ( Турция) - Чилдир - Чилдир гьолу - Карс - Ани - Дигор - Тозлука - Ъгдър.
Този ден трябваше да напуснем Грузия и пак да влезем в Турция. Избрахме да минем през граничният пункт Вале - Пософ, защото беше на няма и 15 км под град Ахалтцикхе, който пък беше съсем близо до Вардзия.

Крепост Рабат в Ахалтцикхе.


Крепост Рабат. После тръгнахме към границата.
След като минахме границата започна сериозен проход към Ардахан. Вече, обаче бяхме в Турция и шосето разбира се беше широко, като магистрала. Това не му попречи на този път да мине през превал висок 2644 м нмв. Времето застудя, изскочиха и едни черни облаци, и побързахме да се спуснем в ниското. После ме беше яд, че не спрях да снимам табелата на върха на прохода. Не за друго, а защото табелата беше абсолютно чиста без никакви лепенки по нея. Явно любителите на лепенките още не се бяха добрали до тука.
Валери си тръгна за България, защото много му домъчняло... На нас Мирослав, изобщо не ни беше домъчняло, и нямахме никакво намерение да бързаме да се прибираме, така че се разделихме с Валери, и тръгнахме в съвсем друга посока.

Вече съм пред езерото Чилдир.


Езеро Чилдир.


Езерото Чилдир е на 2000 м нмв.


Стигнахме Карс и от там свихме на изток към Ани. Това са част от стените на Ани.


Друга част от стените на Ани.


Влизаме в Ани.




Входът гледан от вътре.


Главната християнска катедрала на града.


Друга фасада на главната катедрала.


Катедралата отвътре.


Тук е бил олтарът.


Странично крило.


Каньонът на тази река в момента е границата. В ляво на снимката е Армения, а в дясно Турция.


Улица в Ани с малки магазинчета отстрани.


Джамия.


Ето пак границата. В ляво е Армения, а в дясно Турция.


Малка църква.


Куполът на малката църква.


Тук е бил олтарът


Куполът на параклис използван за царска гробница.


Куполът. Майстори са го правили!


Някъде по пътя към Тозлука.


Групата по пътя.


Хотела в град Ъгдър. Моторите бяха на платен паркинг по 8 лири (90 стотинки) за денонощие. А единична стая в този хотел струваше 280 лири (30 лева).
Станах рано сутринта и се разходих из град Ъгдър. В центъра му има огромна джамия. Естествено не пропуснах да я снимам.

Джамията в центъра.

[Esper]

Така и не разбрах какво ценно намираш на стерилна табела, неотстреляна или не налепена със стикери.
Ебаси скуката, черно-бяло, ок - в случая синьо-бяло КЛИШЕ

[Esper]

Град Ани адски ме впечатли.
Отново по причина, че си падам много повече по миналото отколкото по настоящето, предполагам.
Другата причина е че нямах представа от мащаба и историята му до момента в който го видях.

Пак като с каньона на река Ефрат - дафаааа ?!?!?

Турците мисля, че нямат право да притежават това място.
Най-малко не намирам морално основание предвид състоянието му.
Би трябвало да го подарт на Армения - и без това кльона е на един чеп място!

Ама това е една утопия… Говоря си колкото да става течение.
В книгите само се случват такива неща и далеч не във всички.

[p-pleven]

Все пак благодарение на турците имаме тези останки:

През 1921 г. турският парламент гласува заповед към главнокомандващия Източния фронт – ген. Казъм Карабекир всички останки от Ани да бъдат изличени от лицето на земята. В мемоарите си Карабекир твърди, че е отказал да спази тази заповед, но състоянието на останките днес говори за частично спазване на тази заповед.

[Esper]

Това, както и закъснялото им решение да го обявят за паметник ме кара да мисля, че нямат морално право да притежават мястото.
Иначе щетите по него според мен са предимно от битово естество.
Десетилетия наред местните са го използвали като склад за строителен материал.
Готов и подреден камънак на едно място - супер далавера.
Сега възстановяват, разриват но...
Не мисля, че ще направят чудеса.

[p-pleven]

Да, както навред, готов матрял е добре дошъл. Само в България е изключение ... ххахаха.
Ако сте забелязали, до паркинга, дето е входа, понеже вече йок матрял, местните селяни правят тухли, подобни на нашите керпичени, самоче место керпич омесват сместа с овчи лайна.

[ВладиЧ]

23.08. - 490 км.
Ъгдър - Догубаязит - Ишак Паша сараи - Мурадие - Еркич - Ахлат - Татван - Немрут кратер - Муш.
Ъгдър е на, около 50 километра от Ереван, но няма граничен пункт. Двете държави Армения и Турция не поддържат диполоматически връзки, и границата между тях е затворена. Ако искаш да влезеш в Армения трябва да минеш през Грузия.
От Ъгдър към Догубаязит минаваме точно по край Арарат. Той върха се вижда в действителност още от самият град Ъгдър, но сега времето беше много мътно и почти нищо не се виждаше. Не ставаше и за снимки, за това ще кача една снимка от миналата година, когато пак минах от тука.

Връх Арарат 5155 м нмв.

Стигнахме Догубаязит, прекосихме го и се изкачихме от другата му страна до двореца на Ишак Паша.

Стара джамия край двореца.


Входа на двореца.


Вторият вътрешен двор.


Кладенецът и кучешките къщички.


Тронната зала на двореца.
В пътеписа ми от миналата година съм качил много повече снимки на този дворец и съм написал историята му. Който се интересува да отвори и да прочете.

Мотори на колегите моторджии в Догубаязит.


Някъде из Турция близо до границата с Иран.


Не всичко е равно там. Още преди Мурадие минахме по край тази планина, която имаше все още преспи сняг, около върха. Оказа се, че това е планината Тендюрек висока 3542 м нмв.


Малко след Мурадие видяхме и езерото Ван.


Красотата на езерото Ван. То си е направо море. И водата му е солена.


Ван гьолу.
Минахме по северният бряг на Ван през Еркич и Ахлат, и стигнахме Татван. В началото на града има отбивка на север за кратера на вулкана Немрут. Свихме на там и след 20 км се изкачихме на 2935 м нмв, и погледнахме в кратера на вулкана.

Кратера на Немрут с голямото езеро в дъното.


Дясната част на кратера.


По павиран път слязохме на дъното на кратера до главното езеро.


После карахме до Муш, където взехме една стая за 1000 лири (108 лева) в този Гранд хотел с 4 звезди. Това в същност беше апартамент с две стаи и тераса, така че нямахме притиснения.


Снимка от прозореца на апартамента ни в град Муш.

[p-pleven]

Арарат МНОГО добре се наблюдава от село Бардакли, по пътя посока езерото Ван. Арарат и Кючук Арарт - на калъп
Самото село е... тотал леш и за сега ми е "фаворит" за най-злето, дето съм виждал... освен кошарите от тухли от смес лайна и слама по пътя до там

[ВладиЧ]

24.08. 500 км.
Муш - Бингьол - Елязиг - Малатия - Гюрун.
Този ден имаше здраво каране по хубавите турски пътища. Минахме няколко превала по 1600 - 1800 м нмв и навъртяхме километри. Турците карат, като откачени по тези пътища. Все едно за първи път виждат асфалт. Гонят със 130 - 140 а някои и с повече км/час. Камиони, бусове, баничарки, да не говорим пък за леките коли. Всеки настъпва газта, като за последно. А ние карахме с 90-95 км/час. Разбира се пътищата им са много хубави, широки и гладки, но при такива скорости, с които карат турците, като стане катастрофа последиците са ужасяващи. Бяхме свидетели на такава катастрофа.

Това са следите от зверска катастрофа. Хладилен ТИР натоварен с кутии прясно мляко се блъснал в лека кола. ТИР-а и колата бяха напълно изгорели, а двете платна на пътя бяха засипани с кутии прясно мляко поне 200 метра. Остатъците от ТИР-а се виждат в дъното на снимката, там където започва завоя. Колата е под него. Естествено бяха спряли движението и веднага се образуваха колони от коли и МПС-та. Ние с моторите се промъкнахме най-отпред на колоната. Миро се притесни, защото знае как се тутат и мотат тук в България при подобна катастрофа с жертви, и затварят цели пътища най-малко за ден, ако не за часове. Предложи да се върнем малко назад и да търсим черен път, за да заобиколим катастрофата. Викам му - Сокойно. Това е Турция. Тука не се мотат при катастрофа. И наистина след 15-20 минути полицайте разбутаха и разритаха, част от кутиите с мляко, и пуснаха бавно колоните, и движението. Когато минахме край изгорелият ТИР и колата под него след това по асфалта течеше направо река от прясно мляко, която прегазихме. Само мляко нямахме още по моторите от това пътешествие...


Това е пейзаж от Гюрун. Малко градче, но с много голям и хубав хотел в центъра.


4-звездният хотел Акташ в Гюрун. Стаята струваше само 300 лири (32 лева). Разбира се взехме две стаи.


Банята в 4-звездният хотел Акташ в Гюрун.


Банята. Не снимах кабинката на душа, но там освен нормален душ имаше и вертикални дюзи, които можеш да нагласиш, за да те обливат навсякъде. Мисля, че в България е абсурд да се намери подобен лукс толкова евтино.

[Стоян Боюков-Sariones]

Абсолютно си прав. От десетина години с дъщерята обикаляме по България (най-вече в Родопите) и мога да покажа разни "интересности". В момента точно това правим. А пътеписа много ми харесва! Поздравления, за което! Малко да се съживи форумът. Бъдете живи и здрави!

[Esper]

Преди 2 месеца нощувах в х.Триградски Скали за 18лв.
Помислих че не съм разбрал.
Не допусках, че има такава цена.
Турците са без конкуренция наоколо.
Едва там разбрах какво е да плащаш с усмивка и удоволствие.
Много рядко се случва това а навсякъде и за всичко - никъде другаде.

Поне на мен, де!

[Esper]

Малко преувеличаваш по отношение на шофирането им.
Не забелязах нищо драматично извън големите им градове, където почти не сме влизали.
Но тази катастрофа наистина е била ужасен дизастър и беше станала малко преди да минем от там.
Ако не беше спрял да смучеш фантичка преди този град можеше като нищо да сме на 1 ред

И определено беше прав за организацията.
Тука щеха да мерят с рулетки и рисуват с тебешир по хасфалтя часове наред.
Там пуснаха движението за нула време но след нас отново спряха всичко - не знам забеляза ли.
Реката от мляко наистина беше рядка гледка но остана незаснета

[ВладиЧ]

Викаш, добре, че спрях да пия Фантичка малко преди катастрофата... Това ни спаси...

[ВладиЧ]

25.08. - 290 км.
Гюрун - Пинарбаши - Пазарйорен - Девели - Угрюп - Гьореме - Къмпинг Кая Кападокия.
Малко километри минахме през този ден, защото целта ни беше Кападокия.

Край Кайзери се издига бившият вулкан Ерджиес - 3916 м нмв.


Дедо Влади край Ерджиес.


Разпънахме палатките в къмпинг Кая за 200 лири (21,5 лева) общо за палатка, мотор и човек. Тука в Кападокия хотелите са с много корави цени, понеже мястото е много туристическо и комерсиално. А къмпинг Кая имаше плувен басейн, за това спечели предпочитанията ни. Цял следобед се изтягахме край басейна и смучехме бира Ефес. Имахме намерение да останем още един ден тука и да пообикаляме с моторите. Мирослав се разходи наблизо пеша и каза, че всички черни пътища наоколо са покрити със слои пепел дебел поне 8-10 см финна, като пудра захар. Това ни отказа от разходката с моторите из Кападокия. Нямахме желание да караме из финна пепел, а и не бяхме за първи път в Кападокия, та толкова да се чудим и шашкаме. Мирослав беше там за втори път, а аз за четвърти...
Преспахме и на другият ден тръгнахме. То и спането не беше особено добро, защото край къмпинга минава главен път и почти цялата нощ по него бучаха камиони. Ето малко снимки на другият ден от Кападокия.

Шоуто с балоните рано сутринта.


Балоните над Кападокия.


Част от Кападокия.

[p-pleven]

Няколко дена по-късно нощувах в района на Кападокия и термометъра на мотора показа 5 градуса сутринта, при положение, че мотора беше завит.
Момчето от бензиностанцията се беше вкоченил от студ и ме питаше дали ми било студено.... хаха... е, щом съм жив и здрав, начи е било "тамам", което още повече го шашардиса.
после карах няколко часа на температураи от 6 до 9 градуса докато слезна в равното. реално при такива температури се кара най-добре, понеже ги няма досадните турболенции на въздуха заради нагрят асфалт и други подобни.

[ВладиЧ]

26.08. - 730 км.
Къмпинг Кая - Гьореме - Невшехир - Аксарай - Хаймана - Полатли - Сиврихисар - Ескишахир - Инегьол - Бурса - Карачбей.
На няколко места минахме по по-преки пътища. Имахме намерение да спим в Инегьол преди Бурса, но поради по-преките пътища се озовахме сравнително рано там, та продължихме нататък. Гледахме вече да сме, колкото може по-близо до България. Бурса е милионен град и изобщо нямахме намерение да минаваме през него, нито да търсим там хотели за спане. Опита ни научи, че в по-малките градове има по-добри и по-евтини хотели.
Между Аксарай и Хаймана минахме по край Соленото езеро (на турски Туз гьолу). Част от снимките са от там.

Соленото езеро.




Цветовете са невероятни. Имаше лек розов оттенък езерото.




Вече сме пред Хаймана.


Дедо на 68 години с мотора си е пълен хаймана!


Гледка към центъра на Карачбей от стаята ми в хотела. Стаята струваше 350 лири (38 лева). Взехме две стаи. Хотела не съм снимал, защото беше закрит зад едни дървета. Наоколо в центъра имаше още два хотела, но не сме ги проверявали за стаи и цени. Наблизо на 100 метра от хотела, до като се мотаех наоколо намерих магазин за алкохол. В Турция тези магазини са доста редки, което вероятно е свързано с накакви строги лицензионни ограничения. В такъв магазин има всякакъв алкохол. Коняци, водки, уискита, ракии и много видове бира. Най-евтиният Ефес беше по 22 лири (2,40) кенчето. Имаше и по 28 лири (3 лева), а имаше и по-скъпи. Веднага докопах две бири, а после казах и на Миро, къде е магазина, та и той го беше посетил.
Друго интересно през този ден нямаше освен факта, че преди Инегьол ни валя към половин час дъжд. Това беше и единственият дъжд, който ни валя на това пътешествие. Но пак минахме тънко, защото този дъжд в Истанбул бил придружен с доста силна буря и градушка, а в Измир улиците плували под 50 см слои вода. Това го видях в новините по турската телевизия на другият ден, до като закусвах в хотела. А ние край Бурса по средата между тези два града минахме с половин час кротък дъжд.
Между другото забравих да напиша, че всички хотели, в които спахме в Турция и цените, които съм цитирал за преспиването са с включена закуска на шведска маса. В Грузия закуски нямаше освен, ако не си поръчаш и платиш. Само в един хотел в Грузия имаше включена закуска в цената. Този край Кхоми преди прохода Датвисвари и Шатили, там, където ползвахме една стая с три легла.

[Esper]

25.08. - 290 км.
Гюрун - Пинарбаши - Пазарйорен - Девели - Угрюп - Гьореме - Къмпинг Кая Кападокия.
Малко километри минахме през този ден, защото целта ни беше Кападокия.
...
Част от Кападокия.

Ето на един такъв кух хуй в Гьореме видях монтирана бяла пластмасова или алуминиева дограма.

То май и тази снимка ти е от там.

Трудно е да си представи човек по-голям кич и да си прави труда дори да го снима.

[ВладиЧ]

26.08. - 600 км.
Карачбей - Бандърма - Лапсеки - Новият мост над Дарданелите - Гелиболу - Кешан - Одрин - Капъкуле - България - Пазарджик - Величково.
Това бяха последните 600 км от това пътешествие. Минахме през новият мост над Дарданелите, който в момента е най-дългият в света. Общата дължина със съпътващите го съоръжения е 4,6 км, а само самият мост е дълъг 2 км и 23 метра. Такса не платихме, защото на другият бряг там над Гелиболу всички бариери бяха отворени и светофарите светеха в зелено. То и по мостовете в Истанбул от Азия към Европа не се плаща такса. Плаща се само, когато от Европа влизаш в Азия.
Моста си беше безплатен, но от там пътя веднага ни поведе, за да се качим на магистрала, от която слезнахме пред Кешан, за да не заминем за Текирдак и Истанбул. Е там вече си имаше бариери, които се отваряха с НGS стикер, но имаше и бариери с каси за кеш плащане. Е там ни взеха по 59 лири (6,35 лева) за преминаването по тая магистрала и това беше и последното ни плащане в Турция.

На моста по средата между Азия и Европа.
На Капъкуле имаше опашки и много гастарбайтъри, които се прибираха към Европа. Ние обаче най-нахално минахме отпред с моторите. Никой не се развика. Минахме за 10 минути турската митница. На българската митница опашките бяха два пъти по-големи и нашите митничари съвсем естествено се мотаеха повече, та чакането беше по-голямо. За 20 минути, обаче успяхме да се промъкнем и от там. Не ни проверяваха багажа, защото нямахме вид на куфарни търговци. Остана само да минем "златният гьол". Колите минаваха, пръскачките се включваха и после се плащаше такса на едно гише в една будка. Аз с мотора минах отстрани на гьола, а не през него заради гадните пръскачки, които щяха да ме направят вир вода с някакъв вонящ препарат. Отидох на гишето да плащам, но служителя само махна с ръка да се махам. Така де, аз през гьола не бях минал, та ми спестиха тая такса.
Това беше. Остана само да се добера до дома във Величково.
За 17 дена минахме близо 7500 км на това пътешествие. Времето беше разкошно с изключение на половин час дъжд малко преди Бурса на прибиране. Това хубаво време ни позволи за изпълним на 100% програмата, която бяхме предвидили и начертали, и за Турция, и за Грузия. Моторите се справиха без никакви проблеми. Единствено аз опънах леко веригата някъде преди средата на пътешествието, защото ни се стори, че е леко провиснала. Това беше първото опъване на тая верига, от както съм я качил на мотора. Като се има в предвид, че вече тая верига беше на някъде, около 25 000 км нищо чудно, че леко беше провиснала. Разхода ми на гориво след неколкократни засичания на моят мотор беше 3,3 литра на 100 км. Да напиша и за парите. Всичко похарчих 2100 турски лири кеш, 600 лева изтеглени от картата, където съм плащал с нея и 220 евро обменени, и използвани в Грузия за плащания там в кеш. Значи, като сложим и 30-те лева за бензин, с които заредих в България на връщане 1300 лева ми е излязло цялото пътешествие. Бензина в Турция струваше от 20,40 до 21,50 лири литъра, или към 2,30 лева, а в Грузия струваше към 2,70 лева литъра за А 95.
Това е, за сега. Пожелавам на всички дълги, успешни и красиви пътешествия!
Не чакайте, а карайте и пътешествайте! Успех!

[ssaattyyrr]

Благодаря за труда да се сподели това преживяване. И едно въпросче имам. Средно на ден по колко часа отиваха в каране?

[piron45]

Понеже вече не мога да карам мотор, се насладих на твоето пътешествие. Благодаря, струваше си да го проследя докрай.