Турция - Грузия и обратно през 2022 год.

[ВладиЧ]

18.08. - 280 км.
Кутаиси - Мцхета - Жинвали - Кхоми - проход Датвисвари - Шатили.
Тръгнахме рано от Кутаиси, но не и преди да направя няколко снимки на центъра му.

Фонтан в центъра на Кутаиси.


Фонтанът.


Обществена сграда в центъра на Кутаиси.


Част от водохранилището край Жинвали. От там свихме към прохода Датвисвари и евентуално Шатили. На десетина километра след Жинвали видях, че съм на изминати 250 км. На 300 км на мен ми светва лампата за резервата, а до Шатили имахме към 70 км с прохода. Ще трябваше да качвам прохода на резерва, ако не налеех бензин. Просто забравих да заредя...
Миро и Валери ме задминаха, отпрашиха напред и пропуснаха отбивката край Жинвали за Шатили. Аз свих натам, на където бяхме тръгнали и взех да се ядосвам. Чудех се, какво да правя. Извадих и си включих телефона, и тъкмо да взема да дрънкам, и те дойдоха. Бяха се усетили, че мен ме няма и са объркали пътя.
Но най-интересното беше, че някакъв грузинец, като ме видя как псувам и се ядосвам, че карат напред без да знаят пътя, ми подари три сливи, за да се упокоя, да не се нервя... И така пропуснах зареждането.
Понеже сме с различни мотори, с различен разход и различни по обем резервоари, много рядко се уцелвахме да зареждаме на една, и съща бензиностанция.
ГПС-ът на Миро показа, че има бензиностанция нататък по пътя ни. Потеглих спокоен, вместо да се върна в Жинвали и да заредя. Намерихме след около 15 км въпросната бензиностанция, но тя беше затворила и не работеше. Е такъв гаф, да тръгна из планината без бензин отдавна не бях правил...


Малко след Кхоми на около 20-30 км след Жинвали намерихме този хотел край пътя. Все още пътя беше с асфалт. Заехме една стая с три легла за 90 лари (61 лева) стаята, и понеже още беше обяд, свалихме част от багажа, и тръгнахме към Шатили.


Вече сме по черният път на прохода Датвисвари. Естествено лампата за резервата ми светна. Реших, че ще карам още малко нагоре и после се връщам, защото резервата ми беше, за около 70 км, а до Жинвали, и до бензиностанцията от тук имах към 40 км.


Пътя се катереше нагоре по прохода. Валери се отказа и се върна обратно към хотела. Миро имаше бензин, защото неговата резерва светва чак след 350-370 км, пък и както вече писах не зареждахме заедно и едновременно. А аз карах нагоре, лампата за резервата ми светеше и все си виках, още малко, и се връщам...


Започнаха сериозни серпентини към превала на върха на прохода. Аз все още карах нагоре...


Превала на върха на прохода Датвисвари -2676 м нмв. До тук бях карал 40 км с бензина ми за резерва. До Шатили имаше още 20 км спускане, а после пак връщане през този превал и чак след това надолу към хотела в Кхоми, и бензиностанцията край Жинвали. Прецених, че ако карам до Шатили на връщане със сигурност ще закъсам за гориво насред тая планина. Перспективата хич не беше розова. Хвърлих няколко много яки благословии по адрес на собствената си глупост и казах на Миро, че няма начин да карам с него до Шатили. Ще трябваше да тръгвам обратно от тука и пак бях на кантар да стигна до бензиностанцията, но поне, ако закъсах щях да съм в цивилизацията. Така, или иначе бях изкачил прохода до най-високата му точка и тръгнах обратно, а Миро хвана към Шатили.


Проход Датвисвари.






Слизам надолу.


Ако някой си мисли, че пътя тук е с много малък наклон, да погледне водопадите на реката край пътя.


Гледки край пътя.


Река Арагви, която тече край този път, изобщо не се шегува.


Изпълненията на река Арагви.

Прибрах се в хотела към 17 часа. Миро си дойде малко преди смарачаване. Стигнал до Шатили и се върна, а аз само изкачих прохода Датвисвари. Този път толкова. Бях минал вече 65 км на резерва, а имах още към 30 км до бензиностанцията. Миро имаше шише с 1 литър бензин, което сипахме в моят резрвоар. С този литър отгоре трябваше да се добера до Жинвали. Това ми осигуряваше поне още 20-25 км път.

[Esper]

18.08. - 280 км.
...
Пътя се катереше нагоре по прохода. Валери се отказа и се върна обратно към хотела. Миро имаше бензин, защото неговата резерва светва чак след 400 км, а аз карах нагоре, лампата за резервата ми светеше и все си виках, още малко и се връщам...

Това с резерва ми от гориво не е точно така.

Правя 400+ километра от резервоар но имам навик си използвам активно резервата и не ме тресе депресия като светне лампа.
По тази причина предпочитам да имам под ръка 1/2 или литър гориво.

А ти си признай, че просто забрави да заредиш овреме в конкретният ден

В конкретният трип гледах да зареждам с вас за да оптимизираме спиранията.
Ако бях с дъргела просто щях да пропускам едно цяло ваше зареждане заради обема на ачербиса.
С тази хонда трябваше да зареждам 150км след вашите 250, което щеше да бъде досадно.


Пък Шатили само по себе си не беше място, което си струваше да се види на всяка цена.
Не толкова заради него а заради планината си струваше да ида до края на прохода.

Ето една снимка от Шатили за зор-заман:

[ВладиЧ]

Ами забравих да заредя... Нали отпрашихте напред с Валери и пропуснахте отбивката край Жинвали за Шатили. Аз свих натам и взех да се ядосвам. Чудех се, какво да правя. Извадих и си включих телефона, и тъкмо да взема да ти дрънкам и вие дойдохте. Бяхте се усетили, че мен ме няма и сте объркали пътя.
Но най- интересното беше, че някакъв грузинец, като ме видя как псувам и се ядосвам, че карате напред без да знаете пътя, ми подари три сливи, за да се упокоя, да не се нервя... И така пропуснах зареждането.
Понеже сме с различни мотори, с различен разход и различни по обем резервоари, много рядко се уцелвахме да зареждаме на една и съща бензиностанция.

[ВладиЧ]

19.08. - 300 км.
Кхоми - Жинвали - Ананури - Степансминда - църквата на Гергети - Жинвали - Тианети - Ахмета.
От Кхоми се върнахме пак в Жинвали. Заредих на бензиностанцията там. Бях минал на резерва точно 95 км. Със сигурност щях да закъсам, ако не беше литъра бензин на Миро. От там решихме да ходим по църкви и манастири, а после да продължим с планините.

Водохранилището при Жинвали на река Арагви.


Ананури.






В църквата на Ананури имаше служба. Водеше я самият патриарх на Грузия. Имаше и хор, който пееше божествено. Запалих няколко свещи и се помолих за нашето семейството, и за успеха на това пътешествие.


Кавказ.


Кавказка красота!




Горе в дясно на тази снимка е Кръстовият превал.


Част от наблюдателната площадка "Дружба на народите."


Друга част от площадката.


Кръстовият превал - 2395 м нмв. Официалната табела на превала е цялата наплескана с три слоя лепенки от смотаняците минали по този лек асфалтов път, така че не я снимах. И без това нищо не можеше да се прочете на нея. Отвратителна мода!!!


В далечината се показа връх Казбек.


Върхът на Казбек се видя.


Връх Казбек - 5033 м нмв.


Църквата на Гергети. Света Троица от 14 век. Новият асфалтов път беше затворен. Качваха се само високопроходими машини по черният път до горе. Още, като пристигнахме там долу и ни обявиха, че с тези мотори горе няма да можем да се качим. Помислих, че се бъзикат с нас, но шофьорите бяха сериозни. Започнахме пазарлък. Шофьор ни предложи оферта по 30 лари (20 лева) на човек, за да ни качи до горе. Аз му казах, че повече от 10 лари на човек не даваме. Накрая се разбрахме за по 20 лари (14 лева) на човек, за качване и сваляне, пак долу при моторите. Качихме се на Митсубиши Делика 4х4 и потеглихме нагоре. Пътя наистина се оказа ужасен! Огромни камъни, колкото телевизори и около тях други, колкото футболни топки. Ужасни стръмнини и наклони! Наистина нямаше да можем да се качим с моторите до горе, а беше само 3 километра този път. Оказа се, че асфалтовият път е затворен, защото премиера на Грузия щял да идва на църквата на Гергети. И горе на самата църква пак ни даваха зор и бързаха, но успях да се помоля, да запаля няколко свещи, и да снимам, преди да тръгнем надолу. И да добавя, че тази църква е с каменен иконостас. За първи път видях църква с каменен иконостас и с два огромни каменни кръста в ляво, и в дясно в горната част на иконостаса.


Църквата над Гергети.


Така се вижда връх Казбек от църквата на Гергети.


Иконата на Света Богородица в църквата на Гергети.
Интересно е да се знае, че от 14 век иконата на Свети Георги няма нищо общо с нашите икони на Свети Георги. Не е на воин на кон с копие и ламята в краката му. Свети Георги от 14 век е воин с корона на главата с кръстосани ръце и в едната си ръка държи меч. Почти същата икона видях и в Ананури, където също е от 14 век. Явно това с коня, копието и ламята е измислено по-късно през вековете. Освен това забравих да напиша, че навсякъде и в Ананури, и в църквата на Гергети беше пълно с поляци. Какво търсят в грузинските църкви не разбрах, тъй като те са католици.


Долу в ляво е Гергети, а в центъра на снимката е Степансминда.
Когато слязохме долу в Степансминда там тъкмо пристигаха кавалкада от черни джипове, черни мерцедеси и черни лъскави микробуси. Явно идваше властта.
Тръгнахме обратно пак по пътя през Кръстовият превал към Ананури и Жинвали, а от там свихме към Тианети и Ахмета.


Карст край пътя под Кръстовият превал. Под пътя там има чешма, от която тече чиста газирана минерална вода с разкошен вкус. Като Михалковската вода от магазина.


По пътя между Тианети и Ахмета снимах това растение. Кръстих го –"Син грузински трън". За първи път виждах син трън. Според Мирослав някой специално го е боядисал, за бъзик и за да ме шашка... Ако е така, бая се е потрудил, защото този трън растеше с километри край пътя...
В Ахмета намерихме хотел за 60 лари (40 лева) стаята и заехме три стаи. Това щеше да бъде базата ни, за да атакуваме Омало. Ресторанта беше срещу хотела.

[Esper]

По отношение на църквата Герети моя прочит беше, че не толкова временния път е ужасен колкото комерсиалният трафик от шибани 4 колесни консерви беше в повече.

Скапани жипки, все едно гледам подстъпите към 7-те рилски езера от х.Пионерска преди 15 години.

Не че от тогава мой крак е стъпвал там по какъвто и да било начин но асоциаците са сходни.
Хард комършъл от селски тАрикати!

Прекалено в повече от всичко за моят вкус беше мястото.

Иначе достъпът не беше ограничен - нито пеша, нито някой ще спре доро есовица да тръгне нагоре.

Отговорността обаче е изцяло на шофьора.

[Esper]

Ето още няколко от същият ден, преди Гергети, Кръстов превал, картата показва 2400м:



Планината такава, каквато я харесвам - обръсната и надраснала гората.

И един нескопосан опит за панорамна снимка от панорамната площадка.
Поляризиращият филтър е много як но пречи на камерата в такъв режим:




Айде Владич, давай нататък.

[ВладиЧ]

20.08. - 200 км.
Ахмета - Пшавели - Лечури - Омало - Лечури - Пшавели - Ахмета.
Това беше най-натовареният ни и адреналинов ден. От Ахмета до Лечури е асфалт. От там започва черното каране до Омало, като се минава през превала Абано висок 2926 м нмв. Километражите са различни. Асфалта е към 25 км, но черното според Гугълската карта го дават 60 км в едната посока през прохода, но на излизане от Лечури има табела Омало-75 км. Ако знаех за тези разминавания, щях да засека километража, за да видя точно, какво ще покаже, но не знаех и не го направих. Ще кача всички снимки тука, които съм направил, за да се насладите на пътя и планината. Някои от снимките са правени на отиване към Омало, а други на връщане, но няма точно дублирани.
Тръгнахме рано към 7,00 часа от Ахмета, като разтоварихме моторите и оставихме част от багажа в хотела. Това се оказа много добро решение. Тръгнахме към Омало само двамата с Мирослав. Валери се отказа от този преход. Заредих до горе резервоара на мотора при тръгването ни от Ахмета. Не исках да се повтори пак издънката, която направих със Шатили.

Още сме ниско в гората. Това обаче не прави пътя по-лек.




Започна най-веселата част.


Е от там дойдохме.




Катерим.


От тука идваме.


Ето ни и двамата с Мирослав.


Превал Абано - 2926 м нмв на върха на прохода към Омало.


Превал Абано.


Дедо Влади на превала Абано на върха на прохода. Тука бяхме към 11,00 часа.


Това е вече пътя към Омало от другата страна на превала.


За да стигнем там в далечината трябва да преминем по серпентините, които са точно под нас и не могат да се видят на снимката. Това са и най-ужасните, и стръмни серпентини, по които някога съм карал в живота си!


Последна снимка от най-високата точка на прохода и тръгваме надолу към Омало от другата страна на превала. Аз много се колебаех дали да ходя до Омало, защото се чувствах доста скапан, но Миро ме нави. Кой знае кога пак ще дойдеш тука - ми рече - Ако изобщо пак някога дойдеш... И аз се навих и тръгнах...


Долу в ниското след превала пътя следваше течението на реката.


Сградата на рейнджърите.


Село, (или махала) Кхино по пътя към Омало.


Ето го и Омало. Преди него пак имаше серпентини, но вече силно натренирани ги фраснахме без никакво замисляне.


Части от Омало. Омало се води областен център.


В Омало.


В заведението на този хостел в Омало пихме чай и безалкохолно. Беше към 14,30 часа. Бяхме доста уморени. Колебаехме се дали да останем да спим тука и утре да слизаме, въпреки, че бяхме платили хотела в Ахмета. В същност това е правилното решение за този път и проход. Стигаш до Омало, спиш и на другият ден тръгваш обратно. Ние обаче понеже бяхме "супермени" решихме, че ще го направим за един ден с отиване и връщане... Пих една Фанта, дойдоха ми от някъде неподозирани сили и тръгнахме обратно. Чудна е тая Фанта нали? За всеки случай Миро провери в информационният център, какво е положението със спането. Към центъра имало туристическа спалня с цена 23 лари (15,50 лева) за легло. Места обаче нямало. Всичко било заето. И така тръгнахме обратно.


Пак сме долу при реката.


Пак сме горе на превала Абано - 2926 м нмв. Гадните серпентини под превала от към Омало бяха с такива ужасяващи наклони, че на моменти предницата на мотора ми олекваше и моторът се вдигаше на задна гума. Освен това пътя беше не по-широк от 2,70 метра. Видимост нямаше абсолютно никаква. Тръгнеш ли да изкачваш такава серпентина караш с много газ, до като я изкачиш. Няма никаква възможност за някакви маневри, а камо ли пък за спиране, защото ще паднеш веднага. Е по тия гадни серпентини, на няколко пъти се разминах на сантиметри с едни Лендкрузери, с едни АТВ-та и накрая едва не се сблъскахме челно с един кросов мотор... Изправи ми се косата. Започнах да свиркам с клаксона си преди да атакувам всяка серпентина. По едно време Миро ми се обади по разговорното и попита, кой свирка, и защо? Обясних му, каква е ситуацията. Той караше след мен и си мислел, че свиркам от кеф...


На превала.


Тръгваме обратно пак към цивилизацията и към хотела в Ахмета.


Има още доста път, който е на там.


Слизаме надолу.


Слизаме.


Слизаме...
Към 19,00 часа успешно се добрахме до хотела ни в Ахмета. Бяхме тотално изцедени! Тези общо, около 200 км, от които 150 км офроуд ги минахме, за около 12 часа...
Ресторанта беше срещу хотела. Отидохме да вечеряме. Там имаше група тинейджъри, които си правеха дискотека и надуваха силно някакви музики. Е този шум и джангър, вече окончателно ме довърши. Прибрах се в стаята в хотела, строполих се на леглото и направо умрях... Цялата нощ след това сънувах само серпентини, пропасти, напречни канавки, коловози, скали, пепел и чакъл... А адреналина от този, около 150 км жесток офроуд ме държа още два дена...

[ВладиЧ]

21.08. - 350 км.
Ахмета - Телави - Тбилиси - Тсалка - Пога - Ниносминда -Ахалкалаки - Вардзия.
Обърнахме посоката към България. Омало беше най-източната точка, до която стигнахме. Вече пътувахме на запад.

Първата снимка тук е чак малко преди Ниносминда. Пейзажът беше красив, но много мътен.


Крепост Хертвиси, малко преди Вардзия.


Хертвиси.


Вардзия. Скален комплекс от 12-13 век.






Резервоар, който събира подпочвени води в комплекса.


Скални олтари.


Тунели навътре в планината.
Тъй като беше вече късно след обяд решихме, че ще преспим тук някъде, около Вардзия. Намерихме близо до някаква махала един комплекс от хотели и хостели. Човека ни поиска по 60 лари (41 лева) за стая. Тъй като вече не ни бяха останали лари в кеш поискахме да платим с карти, но се оказа, че не можело. Само с определен вид техни карти можело да се плати. Тогава се сетихме, че имаме евро. Човекът сметна курса и ни каза, че ще приеме по 22 евро за стая. Обяснихме му, че по 20 евро не са проблем, но виж по 2 евро в кеш вече е проблем. Тогава той се съгласи на 20 евро за стая. Комплекса още не беше окончателно завършен, но ставаше за преспиване.

[Jimm]

Владич, с какви гуми беше? По снимките изглеждат като нещо 50/50 , ама гледам по какви пътеки се движите, сигурно много ти се е искало да са по-рошави

[Scrapheap]

Приличат на Conty Escape.

[ВладиЧ]

Точно. Континентал Конти Ескейп - 50х50% асфалт + черно. Гумите са много добри! Никъде не ме подведоха, никъде не приплъзнаха и не изпуснаха. Миро искаше да тръгне с по-рошави гуми примерно 30х70% асфалт + черно, но в предвид много дългото каране по асфалт, което се очертаваше до Грузия добре направи, че се отказа от тая идея. И той беше с гуми 50х50%. То само, за да стигнеш Кавказ и черното каране там са близо 3000 км асфалт. Ако тръгнеш с рошави гуми на кубчета до там ще станат, като сликове... А трябва и да се върнеш от там.

[Jimm]

Да, това е голямата дилема и много трудно се цели баланса, изглежда 50/50 е най- безопасното решение. Искейпа със сигурност е добро решение . Аз, може би, бих заложил на континентал TKC 70, но то съвсем универсална рецепта няма.

[MM1980]

Малееее. Неземна красота. И от няколко години се чудя за мотор, отдавах го на криза на средната възраст, ама май записвам курсове.

[ВладиЧ]

Да, това е голямата дилема и много трудно се цели баланса, изглежда 50/50 е най- безопасното решение. Искейпа със сигурност е добро решение . Аз, може би, бих заложил на континентал TKC 70, но то съвсем универсална рецепта няма.

С ТКС 70 бях миналата година, когато не ме пуснаха в Грузия. Мнооого добри гуми, но малко скъпи. Конти ескейпа са по-евтини, защото вече ги водят стар модел.

[Scrapheap]

Някога на Африката бях с Ескейп и впечатленията ми не бяха особено добри, особено на мокро, но щом са те закарали и върнали, значи са ОК.