Tweet
От: До ИРАН 2012
На границата ,руснаците ме гледаха доста подозрително,докато чаках на опашката от автомобили.
На всички граници се пререждах,но тук реших,че трябва да внимавам,все пак беше сублимен момент,от моето пътуване.
Всичко ставаше много бавно,много тежки процедури и строго изглеждащи служители.Не след дълго,любопитството им надделя,и малко по малко ,започнаха да ме обсаждат.
Първо дойде ветеран от Афганистан(цивилен).Беше инвалид,със един крак.Незнам,точно какъв играеше там,но всички от служителите го познаваха и поздравяваха.Подхванахме разговор за моя маршрут.После ,той видимо впечатлен,ме осведоми ,че е ветеран от войната във Афганистан.После започнаха да прииждат униформени.Един със комуфлаж,друг със червена униформа,трети със друга униформа.Много различни служби имат на тази граница.
Много бързо,отношението им се промени.Казаха,ми да се прередя ,и се започна едно попълване на документи,ужас.Но постоянно ме предаваха от един на друг.Всичко беше нормално,само процедурите им бяха тежки.Дадоха ,ми куп документи,които трябваше да предам на излизане от Русия,но бяха много мили всички.Отношението,към мен ,спрямо другите преминаващи ,бе много по различно.няколко,пъти ме питаха,откъде знам ,така добре езика.отговарях,че когато,бях малък се учих,и няколко пъти бях посетил Москва.А ,Москва за тях е друга държава.
Единят, от служителите,който взе най много отношение,към мен,се представи със пълното си име<<Алан,еди кой си>>,със гордост подчерта,че е чеченец.Попита дали,ще ходя в Чечня,аз му отговорих отрицателно,но той се засмя,и каза:
-Знам ,ви аз вие мотористите.Ходите на,най странните места,кадето един обикновен турист,никога няма да си помисли,да отиде.Аз,много харесвам,такива хора като вас.
Отначало,се засмях,но като се замислих,за приключенския дух,който повечето,от нас имат,всичко си дойде на мястото.Просто,не бях се замислял,за това.
Нямах пукната рубла,и попитах митничарите,дали мога да заредя,в някоя бензиностанция със карта,защото придвидливо бях на резерва(бензина в Русия е ,около 0,90$).Еднозначно,ми отговориха,че на границата,няма банка,а на бензиностанциите не взимат карти(грешаха,явно там картовото плащане не е на почит).
До Владикавказ,бяха 30тина км.щях да стигна с късмет.
На бариерата,отново бърза проверка,и бях в Русияя.На блутута,повтарях-В Русия съм,в Русия съм.
Продължих по същия каньон,със много хубав асфалт.Пътищата в Кавказките републики на Русия са много хубави.Много държавни пари се наливат,за инфраструктура,и дори за всичко.
Това е в отговор,на сепаратистките настроения във някои кавказки републики(Чечня,Дегестан,Северна Осетия),мисля,че се справят,много добре.
Нямах намерение да влизам в Владикавказ,но предвид ситуацията,трябваше да намеря банкомат или банка,да си купя рубли.
Нвлязох през един булевард ,в града.Движех се бавно и се оглеждах за банка.Видях МОЛ,сигурно има банкомат,намерих го,но не взимаха Виза,разочерование.Попитах минувачи,казаха отсреща на една пряка има банка и банкомат.
Намерих ,я.Банкомата ,също не работеше със ВИЗА,но влязох в банката.Ужас,днес раздавали пенсии.Също,като при нас ,само пенсионери,и със пореден номер.Взех си номер,но щях да мина след 30мин.,по моя преценка.Не издържах ,помолих охраната,да мина преди всички,обясних му,какво правя там,разбра.Заведе ме на една каса,и всичко се подреди.
Първата бензиностанция,беше на Газпром,и изненада работят със ВИЗА.Но проблема във руските бензиностанции е,че да си напълниш догоре резервоара,е чист късмет.Там,зареждаш,колкото предварително платиш,щото постоянно ,явно си патят.Касиерката е зад решетки и стъкло,говори само през интерком.Колкото пари дадеш,толкова,ще заредиш.Това ,ДО ГОРЕ, не важи.Разбрах,го бързо,но не го проумях във първия момент.
Сега е,момента да напиша,че много съжалявам,че не отидох до Чечня.Там ,от където минавах,границата със Чечня,бе на 20км,а Грозни,бе на,няма и 100км.Поне да се снимам,до табелата Чеченска република,ей така само от тривиалност,колкото и зле да звучи.Смятам го ,като един,от най големите пропуски, от пътуването.Много,ме е ЯД.Просто,следвах предварителния маршрут,а бе грешка.
Набързо излязох от града,и навлязох в предкавказките степи.Планината,ми остана от ляво и се отдалечавах.Над мен се сгъстяваха облаците,притъмня ужасно,но дъжд все още нямаше.
Планът,беше,да стигна до Баксан,и от там по едноименната долина,да стигна до връх Елбруз(някои,го смятат,за най високия в Европа,други го смятат в Азия,но е по висок от Монт Блан).Познат украинец,бе ходил със мотор до там(до базова станция има лифт за автомобили),и ми обясни подробно,каде да си оставя мотора и как да продължа пеша.
Стигнах до Баксан,но точно тогава небето се отвори,и стана Ад.Успях да се скрия,на една бензиностанция,точно на разклона за Елбруз.Постоянно гледах табелата<<Елбруз 89км.>>,но дъжда не спираше.Бензинаджията,ми говореше,как не съм уцелил подходящият сезон,за изкачването,а аз гледах табелата и се надявах дъждът да спре.
В Кавказкия район,климата е много странен.Понеже е много висока планина,облаците не могат да преминат на Юг,и се спират от северната страна на планината,и започват едни постоянни валежи.А аз,уцелих точно сезона на това климатично явление(средата на Юни).
Много е странно,в Грузия ,която е на същата географска ширина с Бг,има субтропичен климат,точно заради високата планина,която не пропуска ниската облачност.А от север на Кавказ,в Русия се отваря небето и вали всеки ден по 12ч.
На бензиностанцията висях ,поне 4 часа,а дъжда не спираше и не спираше.
След,дълъг размисъл,реших,че Елбруз,друг път ,ще го атакувам,и продължих по пътя за Бг.
Възприех го,като пътя за прибиране,и нищо нямах в предвид,вече в Русия.Получих и лоши новини,от България,и реших от тук натаък да се прибирам.Щях да обърна внимание само на Крим и Одеса.
Дъждът намали ,и аз поех.Ту намаля,ту се усилва.Минах,няколко вътрешни граници със засилено полицейско присъствие,но не ме спираха,заради дъжда и си продължавах.
Стигнах до Пятигорск.Много красив град и балнеологичен център,със много санаториуми.Градът се намира между пет високи баира,оттам и името му.Аз ги видях,чак на сутринта,когато времето се пооправи.
Случи се,нещо интересно докато си търсих хотел.Спрях пред един хотел,да питам,но направо ме изгониха със цена,и отвън питам гражданин,за друг по евтин хотел.
Казвам,му.
-Аз,съм чужденец,и си търся някой евтин хотел,може ли да ми помогнете.
-Аз,също съм чужденец-на перфектен руски,ми отговаря.
-Аха,добре,а откаде си ти.
-Ами аз,съм от Дегестан,но тук живея от 5г.
Чудя се,да се смея ли.Както и да е,намерих си приличен(уж) хотел,но последните два етажа,се бяха наводнили,а там бяха евтините стаи.След,кратък разказ,откъде идвам и накъде отивам,ми дадоха стая на долните етажи,на същата цена(25$).Със външна баня,но голяма и уютна и със телевизор.Не,че ми трябва,но днес беше мача Русия-Чехия,от Европейското по футбол.И мачове не гледам,но имах половинка от чачата,която беше ми останала от Батуми,и си търсех компания от телевизора.Почти нямах сухи дрехи,и не ми се излизаше днес.Все,пак отскочих до близкия супер,да си накупя салата и вечеря.
Не мога да разбера,как държава,със толкова евтино гориво има такива скъпи цени на хранителните продукти.Беше по скъпо от Бг ,със поне 30%.
Изпих си чачата,даже не разбрах,какъв е резултата от мача,и съм заспал.
Много ранобудни ,тези руснаци.Сутринта в 7ч.вече,всички щъкаха по улиците.Времето,се беше пооправило,малко ръмеше,но не след дълго спря.На север,виждах рязко открояващото се чисто небе.
И така си карам,към Бг.По,едно време,една пистарка със момче и момиче,ме изпреварва.Поздравихме се със клаксон,и всеки по пътя.Във задръстванията ги настигах,на празното пак отпрашваха,и така към 100тина км.
На една отбивка ,бяха спряли да пушат.Докато се чудих дали да спра,спрях на 500м. от тях.Пича запали мотора и дойде,а момичето взе каските и пушейки,дойде пеша.
Заприказвахме се,изглеждаха много свестни.Сергей и Светлана,със Хонда Х11.Естествено,не вярваха от каде идвам,че се наложи да им показвам паспорта.Казаха ми,че докато сме се разминавали,съм имал много изморен вид.Предложиха да хапнем заедно,на готино кафе по нататък,и аз се съгласих.
Седнахме,хапнахме,поговорихме.Вече,имах приятели от Русия.Казх им,че освен планината,досега нищо интересно немога да намеря,и те се учудиха.Попитах,ги добре,кажете ми нещо от което да се впечатля.Замълчаха ,мислейки.Първо казаха ,Елбруз,но се съгласиха с мен,че сега не става.Казаха,че трябвало да отида в Калмикия,там бил най големия будистки храм във Европа,но трябваше да се отклонявам много км.Цялата гледка на север от планината,бяха засяти полета,и нищо друго.Тук,там някоя горичка.Няколко пъти,пресичах реките Терек и Кубан,и това е.
Сергей спомена,че във Чечня,сега било относително спокойно.Москва си купувала мир.Много пари наливали в Размирната република.сега проблема бил във Дегестан,като видели,какво става в Чечня ,искали и те.
Предложиха ,ми да отивам със тях,на мотосъбор,близо до Туапсе,на Черно море,но аз отказах.Новините,от Бг,наистина бяха лоши,и трябваше да се прибирам.
Докато обядвахме,споделих,че от 1500км,карам без огледала,и дали някъде по пътя можех да си купя.Веднага започнаха ,едни тел. обаждания,по приятели.Казаха,че на следващия град(100км.),под някакъв мост,на околовръстното,ще ни чака момче със огледала.
Стигнахме под моста,и зачакахме.Докато,чакахме,няколко пъти ме караха да продължа със тях,и аз взех да се разубеждавам.
Дойде Игор,момчето със огледалата.
Немога да разбера,само Ямаха ли,правят,такива стойки за огледала,лявата е със стандартна резба,дясната обратна.Споделете,моля.
Даде,ми огледалата,и каза струват 1000рубли(30$).Докато си рових във чантата,за парите.Сергей,му разказваше,как ме е срещнал,и откъде идвам.
Нямах толкова рубли,и му предложих да платя в долари.Игор се усмихна,и каза-Щом е такава работата,извини ме,аз незнаех,че си мотопътешественик.Пари НЕ искам.
Ама,чакай,как така-пари не искам-може би,ми спасяваш живота,неможе така.От Иран,се научих,че не трябва да отказваш на хората,като искат да ти помогнат.
Игор,ме прегърна и каза-ЗА МЕН Е ЧЕСТ ДА ТИ ПОМОГНА-.Незнам,защо ,може би защото се разбирахме от първа ръка,но това ме трогна,най много от цялото пътуване.
На тръгване,докато се обличахме,попитах,колко дни е събора.Казаха три,но те отивали по рано,за да се насладят на морето.Веднага,взех решение.Колкото и лоши да са новините от България,все пак съм тук,и ден,два повече,не мислех,че са фатални.Тръгнах с тях,а те бяха ,много радостни.
Монтирахме само лявото огледало,но трябваше да свикна,защото досега голямо оглеждане беше,и без да искам,пак се оглеждах.
Събора се провеждаше в курортно селце на име Олгинка,между Геленджик и Туапсе на брега на Черно море.
Самото мероприятие ,се провеждаше във голям санаториум,от комунистически тип.почти не бяха останали стаи,само няколко апартамента,категория поллюкс(демек,наполовина луксозни)пълна трагедия,и им искаха луди пари.Докато оглеждахме,каде,ще се настаняваме,бяхме оставили Светла да пази моторите,а тя намерила ,точно до входа едно много приятно хотелче на половин цена.Настанихме се там.Събора,щеше да започне на следващия ден,но малко,по малко започнаха да преижда народ.
Ето как се ходи на събор,със домашен любимец....
малко на плаж
Хапнахме на едно крайбрежно ресторантче.Докато си говорихме,за дружбата между двата братски народа,изпихме няколко бутилки местен коняк(най добрия в Русия).
Това не е обикновен пипер.В Русия се нарича Български пипер(Болгарский перец),това не го знаех.
Ана и Лена,сервитьорките,много бързо ни обслужваха,и бързо се сприятелихме.
Вечерта в хотелчето,на барбекюто в двора,бяха се събрали ,някакъв местен клуб.Явно се бе разчуло за мен(моята компания,много се гордееха и разправяха на всички),и ни поканиха на масата.Как се напихме със местните рокери,не е истина.Руснаци,кво да ги правиш.
На сутринта ,със ужасно главоболие(трябва да се внимава в Русия),отидох на плажа сам.Моите руснаци,не бяха се свестили още.
Типично по руски....
По едно време руснаците,се разбудили и всички тръгнали да ме търсят.Намериха ме и ,седнахме на плажния капан.И се започнаха едни бири за изтрезняване,пак не е истина.
Първо,бяхме една маса.После станаха три.Снощи със много хора съм се запознавал,някои не ги помнех.
Местния рокер Саша,отива на плаж.
След поредния запой се пръснахме,и аз отидох в хотела да си почивам.
Починах си,и бях готов за събора.
Входа за събора,беше:за мъже-15$,за жени 5$,за жени с мотор,без пари.
Много хора от събора,вече ме познаваха,и всеки ме дърпаше да се запознавам със неговите познати,и ми подават едни чаши със водка и хляб.Разбрах на къде отива работата и изчезнах инкогнито.Отидох да разгледам селцето.
На заден план,продавачка на сувенири.Как да не си купиш.
Тръгнах,да се връщам,и хоп един ме среща и вика.-Митя,каде беше,всички толкова те търсихме,отложиха игра заради теб.Бързо идвай,че всички те чакат.
Заведоха ме на сцената,водещия ме пое,поразпита ме хубаво пред публиката,и спечелих тениска и ваучер за 1000рубли,от играта<<дошъл на събора от най далече>>.И така ,вече всички ме познаваха.След сцената,започнаха едни наздравици.Всеки ме дърпа и ми навира чаша в ръката,всеки иска да говори със мен,да разказвам,какви работи са ми се случили,а до края на събора имаше още два дни.Започнах да усещам,че водката ми идва в повече и изчезнах до ресторанта на хотела да хапна.
Стана ,към 24ч.,не ми се спеше,и реших да се върна на събора.Какво,означава руски събор ,след полунощ?
Всички,са тасма пияни,всеки налягал под маси,на маси,във градинки ,на пейки,и други всевъзможни места.Само диджея,пуска Мадона и Майкъл Джексън,и три пияни рускини танцуват на дансинга.Голяма картинка.
Преди,това,бях решил,че немога да издържа още една ,такава вечер,и сутринта се изнасям.Бях се разбрал,със Николай(друг,руски приятел),сутринта да караме до Крим.Той искаше ,да отиде на ,най големия събор във рускоговорящите републики,който започваше ,след няколко дни в Одеса.Мероприятието се наричаше "ГОБЛИН ШОУ".Събирали,се към 50 000 мотора,много било хубаво,но аз бях решил да свърша със тези мероприятия.Николай караше,много красив софтейл на Harley Davidson.
На сутринта,ми бяха спретнали изпращане.Прясно приготвена торта ,със горещо кафе.Симпатяги,сбогувахме се и със Николай тръгнахме.
Николай живееше в Геленджик,и искаше да влезем в града,да вземе жена си и багаж.
Точно,до дома му имаше кафене,и аз реших да го изчакам там,докато се оправи.
След малко,излиза усмихнат със ново ,БМВ ГС 1200,напълно оборудвано за път.Харлито го имал за града ,а БМВето за пътуване.Бил ходил със него до Гърция,миналото лято.Минал през България със 24часова транзитна виза.Много му харесало,било много евтино,и когато сме влезли във Шенген,пак ще дойде,но за повече.
Тръгнахме за порт Кавказ,откъдето трябваше да хванем ферито до Керч във Крим,Украйна,бяха към 180км.По пътя,нищо интересно,заредихме на последната бензиностанция в Русия.Тук Николай,ме научи на един номер.Оставяш,повече пари отколкото ще заредиш,пълниш си резервоара догоре,отиваш на касата и ти връщат рестото.Само,че аз бях със карта,и така не вървеше.
Стигнахме порта,прередихме всички коли.Аз се замотах със всички документи,които ми бяха дали на влизане в Русия.Служителя на границата,ме предупреди,че имам още време от визата,и ако изляза от страната,няма да мога да вляза със тази виза,защото я анулира.Отговорих му,че е време да се прибирам и няма да се връщам.
Николай.
Наместихме моторите на лодката и тръгнахме.
Отсреща е Украйна.Керченския пролив е около 5км.
Докато пътувахме с лодката,Николай ме запознаваше със особенностите на минаването ,на тази граница.Беше сигурен,че ще имаме проблеми със митничарите.Щели да искат пари,но той нямал намерение да им дава.На мен,понеже съм гражданин на Европейския съюз,нямало да ми правят мурафети.
Слязохме от лодката първи и се наредихме на митницата.Взеха ни документите,и започнаха да обслужват колите,а ние чакаме настрани.Забелязах автомобил БМВ,със варненска регистрация.Почуках на прозореца,отвори човека,но руснак.Така ми се искаше да поговоря със българин ,тогава.Извиних ,му се,и му дойде реда за митницата,а ние продължавахме да чакаме.
По едно време ,идва униформен,и ми казва:
-Запали мотора,да чуя колко децибели е аспуха
- И как,ще го измериш,като нямаш ,апарат.
-Запали,запали.
Аспусите ,със които бях са оригиналните,тихи ,като за електричка.Паля,аз.
-Гаси,гаси,все в порядке.
Николай,не издържа,и отиде да се кара.Не след дълго ,на мен ми дадоха документите,и ми казаха да напусна митницата.
Разбрах се със колегата,да го изчакам навън.Бавиха го ,още 20тина мин.,но нищо не им дал,и го пуснали,последен.
На следващия пост,свършвам,че много се замотах,със този разказ.
На границата ,руснаците ме гледаха доста подозрително,докато чаках на опашката от автомобили.
На всички граници се пререждах,но тук реших,че трябва да внимавам,все пак беше сублимен момент,от моето пътуване.
Всичко ставаше много бавно,много тежки процедури и строго изглеждащи служители.Не след дълго,любопитството им надделя,и малко по малко ,започнаха да ме обсаждат.
Първо дойде ветеран от Афганистан(цивилен).Беше инвалид,със един крак.Незнам,точно какъв играеше там,но всички от служителите го познаваха и поздравяваха.Подхванахме разговор за моя маршрут.После ,той видимо впечатлен,ме осведоми ,че е ветеран от войната във Афганистан.После започнаха да прииждат униформени.Един със комуфлаж,друг със червена униформа,трети със друга униформа.Много различни служби имат на тази граница.
Много бързо,отношението им се промени.Казаха,ми да се прередя ,и се започна едно попълване на документи,ужас.Но постоянно ме предаваха от един на друг.Всичко беше нормално,само процедурите им бяха тежки.Дадоха ,ми куп документи,които трябваше да предам на излизане от Русия,но бяха много мили всички.Отношението,към мен ,спрямо другите преминаващи ,бе много по различно.няколко,пъти ме питаха,откъде знам ,така добре езика.отговарях,че когато,бях малък се учих,и няколко пъти бях посетил Москва.А ,Москва за тях е друга държава.
Единят, от служителите,който взе най много отношение,към мен,се представи със пълното си име<<Алан,еди кой си>>,със гордост подчерта,че е чеченец.Попита дали,ще ходя в Чечня,аз му отговорих отрицателно,но той се засмя,и каза:
-Знам ,ви аз вие мотористите.Ходите на,най странните места,кадето един обикновен турист,никога няма да си помисли,да отиде.Аз,много харесвам,такива хора като вас.
Отначало,се засмях,но като се замислих,за приключенския дух,който повечето,от нас имат,всичко си дойде на мястото.Просто,не бях се замислял,за това.
Нямах пукната рубла,и попитах митничарите,дали мога да заредя,в някоя бензиностанция със карта,защото придвидливо бях на резерва(бензина в Русия е ,около 0,90$).Еднозначно,ми отговориха,че на границата,няма банка,а на бензиностанциите не взимат карти(грешаха,явно там картовото плащане не е на почит).
До Владикавказ,бяха 30тина км.щях да стигна с късмет.
На бариерата,отново бърза проверка,и бях в Русияя.На блутута,повтарях-В Русия съм,в Русия съм.
Продължих по същия каньон,със много хубав асфалт.Пътищата в Кавказките републики на Русия са много хубави.Много държавни пари се наливат,за инфраструктура,и дори за всичко.
Това е в отговор,на сепаратистките настроения във някои кавказки републики(Чечня,Дегестан,Северна Осетия),мисля,че се справят,много добре.
Нямах намерение да влизам в Владикавказ,но предвид ситуацията,трябваше да намеря банкомат или банка,да си купя рубли.
Нвлязох през един булевард ,в града.Движех се бавно и се оглеждах за банка.Видях МОЛ,сигурно има банкомат,намерих го,но не взимаха Виза,разочерование.Попитах минувачи,казаха отсреща на една пряка има банка и банкомат.
Намерих ,я.Банкомата ,също не работеше със ВИЗА,но влязох в банката.Ужас,днес раздавали пенсии.Също,като при нас ,само пенсионери,и със пореден номер.Взех си номер,но щях да мина след 30мин.,по моя преценка.Не издържах ,помолих охраната,да мина преди всички,обясних му,какво правя там,разбра.Заведе ме на една каса,и всичко се подреди.
Първата бензиностанция,беше на Газпром,и изненада работят със ВИЗА.Но проблема във руските бензиностанции е,че да си напълниш догоре резервоара,е чист късмет.Там,зареждаш,колкото предварително платиш,щото постоянно ,явно си патят.Касиерката е зад решетки и стъкло,говори само през интерком.Колкото пари дадеш,толкова,ще заредиш.Това ,ДО ГОРЕ, не важи.Разбрах,го бързо,но не го проумях във първия момент.
Сега е,момента да напиша,че много съжалявам,че не отидох до Чечня.Там ,от където минавах,границата със Чечня,бе на 20км,а Грозни,бе на,няма и 100км.Поне да се снимам,до табелата Чеченска република,ей така само от тривиалност,колкото и зле да звучи.Смятам го ,като един,от най големите пропуски, от пътуването.Много,ме е ЯД.Просто,следвах предварителния маршрут,а бе грешка.
Набързо излязох от града,и навлязох в предкавказките степи.Планината,ми остана от ляво и се отдалечавах.Над мен се сгъстяваха облаците,притъмня ужасно,но дъжд все още нямаше.
Планът,беше,да стигна до Баксан,и от там по едноименната долина,да стигна до връх Елбруз(някои,го смятат,за най високия в Европа,други го смятат в Азия,но е по висок от Монт Блан).Познат украинец,бе ходил със мотор до там(до базова станция има лифт за автомобили),и ми обясни подробно,каде да си оставя мотора и как да продължа пеша.
Стигнах до Баксан,но точно тогава небето се отвори,и стана Ад.Успях да се скрия,на една бензиностанция,точно на разклона за Елбруз.Постоянно гледах табелата<<Елбруз 89км.>>,но дъжда не спираше.Бензинаджията,ми говореше,как не съм уцелил подходящият сезон,за изкачването,а аз гледах табелата и се надявах дъждът да спре.
В Кавказкия район,климата е много странен.Понеже е много висока планина,облаците не могат да преминат на Юг,и се спират от северната страна на планината,и започват едни постоянни валежи.А аз,уцелих точно сезона на това климатично явление(средата на Юни).
Много е странно,в Грузия ,която е на същата географска ширина с Бг,има субтропичен климат,точно заради високата планина,която не пропуска ниската облачност.А от север на Кавказ,в Русия се отваря небето и вали всеки ден по 12ч.
На бензиностанцията висях ,поне 4 часа,а дъжда не спираше и не спираше.
След,дълъг размисъл,реших,че Елбруз,друг път ,ще го атакувам,и продължих по пътя за Бг.
Възприех го,като пътя за прибиране,и нищо нямах в предвид,вече в Русия.Получих и лоши новини,от България,и реших от тук натаък да се прибирам.Щях да обърна внимание само на Крим и Одеса.
Дъждът намали ,и аз поех.Ту намаля,ту се усилва.Минах,няколко вътрешни граници със засилено полицейско присъствие,но не ме спираха,заради дъжда и си продължавах.
Стигнах до Пятигорск.Много красив град и балнеологичен център,със много санаториуми.Градът се намира между пет високи баира,оттам и името му.Аз ги видях,чак на сутринта,когато времето се пооправи.
Случи се,нещо интересно докато си търсих хотел.Спрях пред един хотел,да питам,но направо ме изгониха със цена,и отвън питам гражданин,за друг по евтин хотел.
Казвам,му.
-Аз,съм чужденец,и си търся някой евтин хотел,може ли да ми помогнете.
-Аз,също съм чужденец-на перфектен руски,ми отговаря.
-Аха,добре,а откаде си ти.
-Ами аз,съм от Дегестан,но тук живея от 5г.
Чудя се,да се смея ли.Както и да е,намерих си приличен(уж) хотел,но последните два етажа,се бяха наводнили,а там бяха евтините стаи.След,кратък разказ,откъде идвам и накъде отивам,ми дадоха стая на долните етажи,на същата цена(25$).Със външна баня,но голяма и уютна и със телевизор.Не,че ми трябва,но днес беше мача Русия-Чехия,от Европейското по футбол.И мачове не гледам,но имах половинка от чачата,която беше ми останала от Батуми,и си търсех компания от телевизора.Почти нямах сухи дрехи,и не ми се излизаше днес.Все,пак отскочих до близкия супер,да си накупя салата и вечеря.
Не мога да разбера,как държава,със толкова евтино гориво има такива скъпи цени на хранителните продукти.Беше по скъпо от Бг ,със поне 30%.
Изпих си чачата,даже не разбрах,какъв е резултата от мача,и съм заспал.
Много ранобудни ,тези руснаци.Сутринта в 7ч.вече,всички щъкаха по улиците.Времето,се беше пооправило,малко ръмеше,но не след дълго спря.На север,виждах рязко открояващото се чисто небе.
И така си карам,към Бг.По,едно време,една пистарка със момче и момиче,ме изпреварва.Поздравихме се със клаксон,и всеки по пътя.Във задръстванията ги настигах,на празното пак отпрашваха,и така към 100тина км.
На една отбивка ,бяха спряли да пушат.Докато се чудих дали да спра,спрях на 500м. от тях.Пича запали мотора и дойде,а момичето взе каските и пушейки,дойде пеша.
Заприказвахме се,изглеждаха много свестни.Сергей и Светлана,със Хонда Х11.Естествено,не вярваха от каде идвам,че се наложи да им показвам паспорта.Казаха ми,че докато сме се разминавали,съм имал много изморен вид.Предложиха да хапнем заедно,на готино кафе по нататък,и аз се съгласих.
Седнахме,хапнахме,поговорихме.Вече,имах приятели от Русия.Казх им,че освен планината,досега нищо интересно немога да намеря,и те се учудиха.Попитах,ги добре,кажете ми нещо от което да се впечатля.Замълчаха ,мислейки.Първо казаха ,Елбруз,но се съгласиха с мен,че сега не става.Казаха,че трябвало да отида в Калмикия,там бил най големия будистки храм във Европа,но трябваше да се отклонявам много км.Цялата гледка на север от планината,бяха засяти полета,и нищо друго.Тук,там някоя горичка.Няколко пъти,пресичах реките Терек и Кубан,и това е.
Сергей спомена,че във Чечня,сега било относително спокойно.Москва си купувала мир.Много пари наливали в Размирната република.сега проблема бил във Дегестан,като видели,какво става в Чечня ,искали и те.
Предложиха ,ми да отивам със тях,на мотосъбор,близо до Туапсе,на Черно море,но аз отказах.Новините,от Бг,наистина бяха лоши,и трябваше да се прибирам.
Докато обядвахме,споделих,че от 1500км,карам без огледала,и дали някъде по пътя можех да си купя.Веднага започнаха ,едни тел. обаждания,по приятели.Казаха,че на следващия град(100км.),под някакъв мост,на околовръстното,ще ни чака момче със огледала.
Стигнахме под моста,и зачакахме.Докато,чакахме,няколко пъти ме караха да продължа със тях,и аз взех да се разубеждавам.
Дойде Игор,момчето със огледалата.
Немога да разбера,само Ямаха ли,правят,такива стойки за огледала,лявата е със стандартна резба,дясната обратна.Споделете,моля.
Даде,ми огледалата,и каза струват 1000рубли(30$).Докато си рових във чантата,за парите.Сергей,му разказваше,как ме е срещнал,и откъде идвам.
Нямах толкова рубли,и му предложих да платя в долари.Игор се усмихна,и каза-Щом е такава работата,извини ме,аз незнаех,че си мотопътешественик.Пари НЕ искам.
Ама,чакай,как така-пари не искам-може би,ми спасяваш живота,неможе така.От Иран,се научих,че не трябва да отказваш на хората,като искат да ти помогнат.
Игор,ме прегърна и каза-ЗА МЕН Е ЧЕСТ ДА ТИ ПОМОГНА-.Незнам,защо ,може би защото се разбирахме от първа ръка,но това ме трогна,най много от цялото пътуване.
На тръгване,докато се обличахме,попитах,колко дни е събора.Казаха три,но те отивали по рано,за да се насладят на морето.Веднага,взех решение.Колкото и лоши да са новините от България,все пак съм тук,и ден,два повече,не мислех,че са фатални.Тръгнах с тях,а те бяха ,много радостни.
Монтирахме само лявото огледало,но трябваше да свикна,защото досега голямо оглеждане беше,и без да искам,пак се оглеждах.
Събора се провеждаше в курортно селце на име Олгинка,между Геленджик и Туапсе на брега на Черно море.
Самото мероприятие ,се провеждаше във голям санаториум,от комунистически тип.почти не бяха останали стаи,само няколко апартамента,категория поллюкс(демек,наполовина луксозни)пълна трагедия,и им искаха луди пари.Докато оглеждахме,каде,ще се настаняваме,бяхме оставили Светла да пази моторите,а тя намерила ,точно до входа едно много приятно хотелче на половин цена.Настанихме се там.Събора,щеше да започне на следващия ден,но малко,по малко започнаха да преижда народ.
Ето как се ходи на събор,със домашен любимец....
малко на плаж
Хапнахме на едно крайбрежно ресторантче.Докато си говорихме,за дружбата между двата братски народа,изпихме няколко бутилки местен коняк(най добрия в Русия).
Това не е обикновен пипер.В Русия се нарича Български пипер(Болгарский перец),това не го знаех.
Ана и Лена,сервитьорките,много бързо ни обслужваха,и бързо се сприятелихме.
Вечерта в хотелчето,на барбекюто в двора,бяха се събрали ,някакъв местен клуб.Явно се бе разчуло за мен(моята компания,много се гордееха и разправяха на всички),и ни поканиха на масата.Как се напихме със местните рокери,не е истина.Руснаци,кво да ги правиш.
На сутринта ,със ужасно главоболие(трябва да се внимава в Русия),отидох на плажа сам.Моите руснаци,не бяха се свестили още.
Типично по руски....
По едно време руснаците,се разбудили и всички тръгнали да ме търсят.Намериха ме и ,седнахме на плажния капан.И се започнаха едни бири за изтрезняване,пак не е истина.
Първо,бяхме една маса.После станаха три.Снощи със много хора съм се запознавал,някои не ги помнех.
Местния рокер Саша,отива на плаж.
След поредния запой се пръснахме,и аз отидох в хотела да си почивам.
Починах си,и бях готов за събора.
Входа за събора,беше:за мъже-15$,за жени 5$,за жени с мотор,без пари.
Много хора от събора,вече ме познаваха,и всеки ме дърпаше да се запознавам със неговите познати,и ми подават едни чаши със водка и хляб.Разбрах на къде отива работата и изчезнах инкогнито.Отидох да разгледам селцето.
На заден план,продавачка на сувенири.Как да не си купиш.
Тръгнах,да се връщам,и хоп един ме среща и вика.-Митя,каде беше,всички толкова те търсихме,отложиха игра заради теб.Бързо идвай,че всички те чакат.
Заведоха ме на сцената,водещия ме пое,поразпита ме хубаво пред публиката,и спечелих тениска и ваучер за 1000рубли,от играта<<дошъл на събора от най далече>>.И така ,вече всички ме познаваха.След сцената,започнаха едни наздравици.Всеки ме дърпа и ми навира чаша в ръката,всеки иска да говори със мен,да разказвам,какви работи са ми се случили,а до края на събора имаше още два дни.Започнах да усещам,че водката ми идва в повече и изчезнах до ресторанта на хотела да хапна.
Стана ,към 24ч.,не ми се спеше,и реших да се върна на събора.Какво,означава руски събор ,след полунощ?
Всички,са тасма пияни,всеки налягал под маси,на маси,във градинки ,на пейки,и други всевъзможни места.Само диджея,пуска Мадона и Майкъл Джексън,и три пияни рускини танцуват на дансинга.Голяма картинка.
Преди,това,бях решил,че немога да издържа още една ,такава вечер,и сутринта се изнасям.Бях се разбрал,със Николай(друг,руски приятел),сутринта да караме до Крим.Той искаше ,да отиде на ,най големия събор във рускоговорящите републики,който започваше ,след няколко дни в Одеса.Мероприятието се наричаше "ГОБЛИН ШОУ".Събирали,се към 50 000 мотора,много било хубаво,но аз бях решил да свърша със тези мероприятия.Николай караше,много красив софтейл на Harley Davidson.
На сутринта,ми бяха спретнали изпращане.Прясно приготвена торта ,със горещо кафе.Симпатяги,сбогувахме се и със Николай тръгнахме.
Николай живееше в Геленджик,и искаше да влезем в града,да вземе жена си и багаж.
Точно,до дома му имаше кафене,и аз реших да го изчакам там,докато се оправи.
След малко,излиза усмихнат със ново ,БМВ ГС 1200,напълно оборудвано за път.Харлито го имал за града ,а БМВето за пътуване.Бил ходил със него до Гърция,миналото лято.Минал през България със 24часова транзитна виза.Много му харесало,било много евтино,и когато сме влезли във Шенген,пак ще дойде,но за повече.
Тръгнахме за порт Кавказ,откъдето трябваше да хванем ферито до Керч във Крим,Украйна,бяха към 180км.По пътя,нищо интересно,заредихме на последната бензиностанция в Русия.Тук Николай,ме научи на един номер.Оставяш,повече пари отколкото ще заредиш,пълниш си резервоара догоре,отиваш на касата и ти връщат рестото.Само,че аз бях със карта,и така не вървеше.
Стигнахме порта,прередихме всички коли.Аз се замотах със всички документи,които ми бяха дали на влизане в Русия.Служителя на границата,ме предупреди,че имам още време от визата,и ако изляза от страната,няма да мога да вляза със тази виза,защото я анулира.Отговорих му,че е време да се прибирам и няма да се връщам.
Николай.
Наместихме моторите на лодката и тръгнахме.
Отсреща е Украйна.Керченския пролив е около 5км.
Докато пътувахме с лодката,Николай ме запознаваше със особенностите на минаването ,на тази граница.Беше сигурен,че ще имаме проблеми със митничарите.Щели да искат пари,но той нямал намерение да им дава.На мен,понеже съм гражданин на Европейския съюз,нямало да ми правят мурафети.
Слязохме от лодката първи и се наредихме на митницата.Взеха ни документите,и започнаха да обслужват колите,а ние чакаме настрани.Забелязах автомобил БМВ,със варненска регистрация.Почуках на прозореца,отвори човека,но руснак.Така ми се искаше да поговоря със българин ,тогава.Извиних ,му се,и му дойде реда за митницата,а ние продължавахме да чакаме.
По едно време ,идва униформен,и ми казва:
-Запали мотора,да чуя колко децибели е аспуха
- И как,ще го измериш,като нямаш ,апарат.
-Запали,запали.
Аспусите ,със които бях са оригиналните,тихи ,като за електричка.Паля,аз.
-Гаси,гаси,все в порядке.
Николай,не издържа,и отиде да се кара.Не след дълго ,на мен ми дадоха документите,и ми казаха да напусна митницата.
Разбрах се със колегата,да го изчакам навън.Бавиха го ,още 20тина мин.,но нищо не им дал,и го пуснали,последен.
На следващия пост,свършвам,че много се замотах,със този разказ.
Между другото(аз съм ти казвал), ти си главния виновник,да се върна по този маршрут.Така,че ако имате възражения,се сърдете на вас.
Коментар