Обява

Свий
Няма добавени обяви.

До ИРАН 2012

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #76
    От: До ИРАН 2012

    Много смислен и съдържателен пътепис-много можеш да научиш от него.За пореден път доказва , че същността на човека независимо , бял, жълт, черен или какъвто и да е, е да бъде добър, гостоприемен и любознателен.Лошото в него се е зародило когато някой се е опитвал да експлоатира тези му качества за своя изгода и е по- скоро защитна реакция.БРАВО ЗА СМЕЛОСТТА ДА ГО НАПРАВИШ ПЪТУВАНЕТО!!!Само не ми стана ясно само защо реши това да ти е последния пост в тоя пътепис? От Армения телепортира ли се в Бургас? Не бъди толко стиснат , а го довърши!!!
    Питането ми е за водата, задължително от магазин в бутилки или как ?И още , като правихте разузнаване преди да тръгнете...кога е най-добре от към температури да се ходи там(че е топло е ясно )?

    Коментар


    • #77
      От: До ИРАН 2012

      Първоначално публикуван от egerchev Преглед на мнение
      Много смислен и съдържателен пътепис-много можеш да научиш от него.За пореден път доказва , че същността на човека независимо , бял, жълт, черен или какъвто и да е, е да бъде добър, гостоприемен и любознателен.Лошото в него се е зародило когато някой се е опитвал да експлоатира тези му качества за своя изгода и е по- скоро защитна реакция.БРАВО ЗА СМЕЛОСТТА ДА ГО НАПРАВИШ ПЪТУВАНЕТО!!!Само не ми стана ясно само защо реши това да ти е последния пост в тоя пътепис? От Армения телепортира ли се в Бургас? Не бъди толко стиснат , а го довърши!!!
      Питането ми е за водата, задължително от магазин в бутилки или как ?И още , като правихте разузнаване преди да тръгнете...кога е най-добре от към температури да се ходи там(че е топло е ясно )?
      Подред
      Не ,съм се телепортирал,но имам зор,със времето.И в Армения,ще попътуваме,споко.И там е готино,но бледнее пред Иран.все,пак Армения,е доста малка по територия.Ще я минем със един пост.Трудното мина.

      Водата за пиене,не е никакъв проблем.Мисля,че струваше под 0,50$,1,5л.Има,я навсякаде по много,и винаги студена.В по големите градове,и на туристическите места,има чешми(същата дума на фарси)през 100м.,като автомати,но без пари,а с бутон и е ледено студена.Проблема с водата в Иран е за поливане.Намерят ли вода в пустинята,правят чудеса.Най продаваният продукт там е,хидрофорна помпа,всеки втори магазин е за помпи и маркучи.

      За,моя маршрут времето,беше идеално.Тръгнахме на 12ти май,но мисля,че може и малко по рано.Проблема е Турция,ако се мине между капките.За есента,съм резервиран,октомври бях в Йордания и Египет,горе долу на същата ширина,много вятър от пустинята,предполагам и в Иран е така.Пролетта,може би е най подходящия сезон.
      Димитър Анастасов
      d.anactacov@gmail.com

      Коментар


      • #78
        От: До ИРАН 2012

        Не се случва често да пиша тук, но за този пътепис няма как . Много ми допадна стила и погледа ти върху преживяното. От днес Иран е твърдо в бъдещите ми планове.

        Коментар


        • #79
          От: До ИРАН 2012

          Поздравления! За куража и пътеписа!
          Все си мисля, че днес е малко по-опасно за такова пътуване, но четейки...?!
          Освен моторджии има ли джипове адвенчъри, кемпери?
          Да си жив и здрав!
          Няма безнадежни ситуации; има единствено хора, които гледат безнадежно на тях.

          Коментар


          • #80
            От: До ИРАН 2012

            Страхотен пътепис

            Коментар


            • #81
              От: До ИРАН 2012

              Ето на тая снимка горе по средата се вижда лампата,там има много такива ,в Ирак също бяха навсякъде,много светят и консумират малко ток....Ако не си си взел за БГ..направи го...Има още едни с по широка спирала !Свети като 300 Ватова лампа където едно време ги ползваха за отопление на пилета.....Тея светят яко !

              Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
              Kawasaki Versys 650 2008 Suzuki 600 DUCATO 3.L 180 hp. и други
              Анатолий Пейчинов o8875о9815
              https://dvrbg.com/

              Коментар


              • #82
                От: До ИРАН 2012

                Пътеписа е СТРАХОТЕН,изчетох го на един дъх!!!!!С нетърпение очаквам продължението!

                Коментар


                • #83
                  От: До ИРАН 2012

                  Първоначално публикуван от Roninn Преглед на мнение
                  Ето на тая снимка горе по средата се вижда лампата,там има много такива ,в Ирак също бяха навсякъде,много светят и консумират малко ток....Ако не си си взел за БГ..направи го...Има още едни с по широка спирала !Свети като 300 Ватова лампа където едно време ги ползваха за отопление на пилета.....Тея светят яко !

                  Още от първите дни в Иран,ми направи впечатление,че всички лампи са енергоспестяващи и във всякакви форми и спирали,въобще не съм видял обикновенна крушка.Незнам,дали е забранено или е някаква държавна директива,но доколкото знам и в Европейският съюз ,вече са забранени.
                  Радвам се,за този пост.Щях да го пиша в пътеписа,но ми се стори ненужно да ви знимавам с някакви крушки.
                  не съм си взел,защото мястото за багаж,ми бе много ограничено.Пък и сега крушки да нося от Иран.
                  Междудругото,това осветление,не е единственото масово в Иран.Много,домакинства(най вече, богати),и обществени сгради се осветяват на газ,чрез електрическа инсталация.Като натиснеш ключа,се задейства,някакво запалване и същевременно пуска газ.Представям си го ,като цяла електрогазова инсталация в стените на някой апартамент,примерно.А там от най малката землянка,до най големия палат има газоразпледеление,и сигурно е почти безплатно.
                  Димитър Анастасов
                  d.anactacov@gmail.com

                  Коментар


                  • #84
                    От: До ИРАН 2012

                    Така е,имат проблем с тока в близкия и среден изток,не достига за всички домакинства ,и аз незнам дали има забрана за лампи с нажежаема жица,ще питам нашите хора там,специално Ирак изгарят газ в атмосферата за умопомрачителни $ на ден....нямат инсталации за втечняване,превоза е нерентабилен в пустинята а и няма кой да им го купи......така че там където има газ наистина сигурно е безпрецедентно евтин ! !
                    Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
                    Kawasaki Versys 650 2008 Suzuki 600 DUCATO 3.L 180 hp. и други
                    Анатолий Пейчинов o8875о9815
                    https://dvrbg.com/

                    Коментар


                    • #85
                      От: До ИРАН 2012

                      Първоначално публикуван от nikita66 Преглед на мнение
                      Поздравления! За куража и пътеписа!
                      Все си мисля, че днес е малко по-опасно за такова пътуване, но четейки...?!
                      Освен моторджии има ли джипове адвенчъри, кемпери?
                      Да си жив и здрав!
                      За сега ,е много безопасно,но знае ли човек за утрешния ден.Все пак си мисля,че е малко вероятно да стане патаклама скоро.Държавното управление,може да го наричат със всякъкви епитети(вероятно е така),но се стреми към благоденствието на държавата и народа,по свой си начин.Съвсем ,скоро (това е мое мнение)със това ембарго,ще клекнат,и ще сте стигне до споразумение.Проблема е извън Иран,по скоро в Израел.Бил,съм там и знам за какви фанатици става въпрос.
                      Автотуристи със сигурност,има,но аз или не съм ги видял,или не съм ги разпознал.Докато проучвах Иран,изчетох доста чужди пътеписи,най вече със кемпери и джипове.Във хотела ми в Язд,се запознах със двойка холандци(че какви да са),които бяха със автомобил,но не го видях.Незнам ,каде бяха паркирали.
                      Димитър Анастасов
                      d.anactacov@gmail.com

                      Коментар


                      • #86
                        От: До ИРАН 2012

                        Първоначално публикуван от Luke Преглед на мнение
                        Не се случва често да пиша тук, но за този пътепис няма как . Много ми допадна стила и погледа ти върху преживяното. От днес Иран е твърдо в бъдещите ми планове.
                        Ехаа.Лъчо ,точно твоя пост предаде тежест,за мен.Гледах ти филма за Норд Кап,и мислехме със Васката,да направим такова представяне на пътуването,но уви,разделихме се и камерата остана в него.
                        И за мен Норд Кап е ,бъдещ план.
                        Димитър Анастасов
                        d.anactacov@gmail.com

                        Коментар


                        • #87
                          От: До ИРАН 2012

                          Малко офф... с какво тези хора си изкарват прехраната в пустинята.. и каква е местната храна?

                          Коментар


                          • #88
                            От: До ИРАН 2012

                            Първоначално публикуван от _kalata_ Преглед на мнение
                            Малко офф... с какво тези хора си изкарват прехраната в пустинята.. и каква е местната храна?
                            Почти половината от Иран е в пустини,но са слабо населени.Кадето са населени,задължително е в оазис,и отглеждат животни и сеят разни култури,и така се изхранват.Да не забравяме,че живеят там от хилядолетия.По ръба на пустините имат големи градове,кадето много силно е развита индустрията и търговията.
                            Но,ако става въпрос за целия народ,все пак са 85 000 000,живеят и работят във силно развита местна икономика.И имат,много плодородни земи,и продължават да облагородяват пустинята,чрез поливане.
                            Всичко се произвежда там,почти няма внос.От влакове,автобуси,камиони и всякакви превозни средства,до бяла и черна техника,дори и мобилни телефони,всичко,за което се сетите.
                            Във цялата,страна в момента се строят ЖПлинии,и съм сигурен,че ще пуснат супер бързи влакове,въобще инфраструктурата е на световно ниво.

                            Кухнята е ,като турската.Дори има спор между двете страни за някои манджи и ястия.Наблягат на телешко и агнешко(овче) месо,ориз и много подправки.На мен ,кухнята ми допадна много.Кебапи,шашлици и разни други вкусотии,а сладкишите им са убийствени.
                            Димитър Анастасов
                            d.anactacov@gmail.com

                            Коментар


                            • #89
                              От: До ИРАН 2012

                              Агарак,така се казва арменското градче,след границата с Иран.Вече,беше полумрак.На арменския край ,на моста ме спира руски граничар.Впоследствие разбрах,че има голям руски военен контингент.
                              -Здравствуй,вот ето класний мотоцикъл.
                              Започна ,да оглежда мотора,докато си вадеше телефона ,да снима.Попитах,дали мога да отида ,до КППто,но каза,че първо трябва да се обади.За,бела от последния магазин в Иран,си купих кутия цигари,поради мерака да си изхарча иранските пари.
                              Реших да запаля,граничаря,ми даде огънче,и на втория опит се свърза,със някой от началниците.Всичко ставаше ,много бавно.
                              След разговора,ме попита дали имам виза,отговорих НЕ,но от посолството,бяха ми казали,че може и на границата да си извадя.
                              Ну,харашо.Все будет,нормально,подажди немножко.(руският правопис,явно ми е голям проблем)
                              Поговорихме си,за цени,кубици,коне,похвали ми руския.Попитах,го дали в Армения,мога да общувам,със всички на руски,тои каза,ДА,без изключения(почти беше прав)Обадиха ,му се и ме пусна.
                              На КППто,провериха документите,биха ми печат,но нямаха визи.Малка суетня,и ме пратиха в митницата.Границата,беше абсолютно празна,аз бях единствения клиент.Беше,доста странно,като се замисля,после колко ирански тирове и коли,видях,може би от късния час .В митницата,всички бяха излязли,да ме посрещнат.Граничарите са руснаци,митничарите арменци.Влизам в сградата,няма никой,всички са отвън при мотора.Пак излязох,отговорих на няколко въпроса за мотора,един митничар,ме подхвана,и вика ела за виза.Попълних,някакъв формуляр,залепиха ми виза,и митничаря каза някаква сума в драми.Аз нямах пукнат драм,даже в подготовката,не си бях направил труда да разбера,колко струва един драм.Каза,че може и в долари,попитах колко,той 10$,ок на ти 10$.Взех,си паспорта,Казахме си чао и тръгнах,към багажна проверка.Всичко мина на майтап,дойде ми невероятно настроение,все пак можех да разговарям със ВСИЧКИ.И,хоп,ЧУДОО.АРМЕНЕЦА със визата,дойде да ми върне РЕСТО от 1000 драми,неможех да повярвам.Напуши,ме голям смях,попита ме защо се смея,как ми дойде на акъла тогава.-За пръв път митничар,ме подкупва-,му отговорих.Не разбра,за какво се смея,а така ми се искаше да му обясня,но не бях излязъл от митницата,още.
                              Беше 20ч.,гишето на банката работеше,смених 100$,и излязох,но вече бе тъмно като в гъз.Върнах се и попитах единия от митничарите за хотел или дали мога да си опъна палатката до сградата.Катигоорично,ми отказа,но ме посъветва,след като мина бариерата,да си намеря подходящо ,и че да не се притеснявам да опъна.Имало един хотел в градчето,но бил скъп,50$.
                              Тръгнах,но веднага ме спря някакъв.Застраховка имаш ли,викам не,а искаш ли,ами добре,нека имам.Влязохме в един ЖПвагон,изкара бумаги ,надраска,някви неща на арменски и вика 10$,за 10 дни,пълна трагедия,но платих.Струваше,ми се измама,добре,че нищо не се случи в Армения.Кофтито,бе че нищо не разбирах от тяхното писмо,а със всички се разбирах говоримо,докато в Иран ,абсолютно нищо не разбирах,но им имах пълно доверие,а тук НЕ.
                              Излязох от митницата,намерих единственото равно място на два метра от пътя.Оставих фара да работи,и започчнах да разпъвам.Изведнъж мина един тир и едва не ме издуха.Огледах се ,видях някаква лампа да свети на около 500м,събрах и тръгнах,към светлината.Някаква едноетажна порутена постройка,спрях звучно,за да ме чуят.Излиза някакъв,питам за хотел,той вика това е хотел.Огледах се,беше пред разпадане,това хотел,той ДА.Питам,колко-15$.Някак си подозрително,ми изглеждаше цялото място,но нямах избор.Много подозрително ме гледаше този тип,усетих,че вече съм в друг свят,всичко ми се струваше различно.
                              Показа ми стаята,голяма ,празна стая със 4ри легла,нормално.Попитах,каде е банята,и ИЗНЕНАДА,няма.Каза,че има сонда,и по маркуча тече хладка вода,дори можел да ми полива,ако нямам нищо против.Помолих,го да ме остави на мира,и че сам,ще се( оправя,нямах избор.Беше,кофти,но все пак приключение.Изкъпах се със студена вода,навън бе оклоло 30",нормално(дори кеф).
                              Отивам в кабинета ,кадето каза,че ще бъде,и питам-А у вас ПИВО ест-Конешно ест-Ну давай.
                              Седнах,на съседното на него бюро ,и ох бира,ох кефф.Чак ,тогава ме попита,от каде съм(беше минал 1ч.).Като,му казах ,че съм от България,грейна,стана друг човек.Бил ме помислил за Тюрк(така наричаше всички,които идват от другата страна),защото съм бил черен(преди банята),но после съм побелял,затова ме попитал от каде съм.Не стига,че съм изгорял от слънцето,ами и карах със отворен визьор,а и без слюда на мотора всичката мръсотия е на лицето ми(всички знаем),и ме помислил за "тюрк"
                              След,като се разбрахме,извика жена си ,и синовете си,да ме покаже.Намали ми цената за нощувката на 10$.
                              Тук,дойде и другата изненада.Моя домакин,се казваше ХАМЛЕТ,синовете му с казваха РОМЕО(големия),ЛИР(малкия).УНИКАЛНО.
                              Развеселих се много.Попитоха ме ,какво,ще вечерям,предложиха ми прясна риба,май само това имаха,синовете му я хванали през деня от реката.Аз ,естествено не отказах,и започнаха едни разговори.Този,тип беше уникален.Тази сграда е била крайна гара(от 5г.има граница,там),нашия я взима под аренда,влаковете спират,щото са нерентабилни,той продава всичкото желязо барабар с релсите ,за скраб,купува си корейски джип,поръчка от Дубай,и сега държавата го съди,но неможе да го изгони,защото е доказал измислени инвестиции.Спрели ,му водата,той бил сонда,сега ако му спрат тока,щял да сложи ветрогенератор,аве голямо лице.Дори адвокат не си взел,а сам се защитава.Да дава пари за адвокати,яяя да си глеят работата,демек тотален сблъсък с Арменец(без да обиждам нацията,но незнам!!!)
                              На всичкото отгоре,той е Арменец по националност,но няма гражданство.По време на Съветския съюз,живеел в Минск,и сега е с Беларуски паспорт,и се води чуждестранен инвеститор,пълна лудница.От "хотела",нищо не печелил,но търгувал с горива,от минаващите ирански тираджии.Колкото и да ми беше атрактивен,след вечерята и втората бира,реших да си легна,но той настоя,за по сигурно да си вкарам мотора в чакалнята.То,няма джан,джун човек,но му угодих.През,цялото време повтаряше,как е щастлив,да приеме такъв "важен"гост,и как съжалява,че ме помислил за "тюрк".Понеже границата се намира в Ирански Азербайджан,най често там преминават азери,а "тюрки" викаше на всички,които граничат със Армения(Турция,Азербайджан,Нахичеван и ирански Азербайджан),като ги разграничаваше от Парсите.За персите,говореше със уважение, грузинците ругаеше постоянно,руснаците обичаше,а тюрките направо ги мразеше.Много бе запознат със историята и политиката.Надяваше се да се върне времето на Съветския Съюз.Тръгна да ми разказва старата история на Армения,но го отрязах и си легнах.
                              На сутринта,прилично се излежавах до 9.00ч.Незнаех,на къде да хвана,каде да отида,нищо не бях придвидил.Но знаех,че трябва да изчезна от тази гара.
                              Насреща,иранския баир.





                              иранската вишка.



                              гарата.

                              лозунга на гарата

                              двора на гарата,със джипката на Хамлет.Искаше да отиде до града,да купи продукти за закуската ми,но на джипката и сгънал акумолатора,и ме караше да бутам.Вежливо,му отговорих,че не закусвам(излъгах).

                              Хамлет със жена си и синовете му,Ромео и Лир.




                              Мацката,едва я свалих от мотора...

                              Попитах,колко ми е сметката,но още не осъзнавах,че съм в Армения.
                              Хамлет,вика всичко,нощувка и храна 30$.А уж ,ми намали нощувката,на 10$,а хапнах една (вкусна)риба,и две бири,а и купичка ,прясно набрани черници.Арменци,ко да ги правиш.Чудих се,ако бях бутал джипката да запали,и впоследствие,ми бяха направили закуска,колко ли щеше да е сметката.Все ,още се адаптирах.
                              На Гармина,нямах карта за Армения,понеже я бяха кодирали на 512мб.СД карта,а аз исках,да си сложа музика в навигацията,за да си слушам в каската,и при прехвърлянето на по голяма СД карта,Армения не тръгваше.Знаех,че всички пътища ,водят към Ереван.
                              Междудругото,не споменах,че след падането в Иран,вече нямах и пукнато огледало,на мотора.Вижте,на предните снимки.Надявах,се в Ереван,да намеря.Намерих,чак в Краснодар(Русия).
                              Тръгнах,спрях на първата бензиностанция,и усетих ,как джоба ми олеква,макар да знаех,че в Армения бензина е относително евтин.Беше около 1$(вече не си спомням),но в сравнение от кадето идвам....През ума,ми мина да се връщам,но като си спомних за Турция,бързо се отказах.
                              Южна Армения,много се отличава от останалата.Много насечена със голи,планински хребети.Постоянни спускания и изкачвания по серпентини.Пътищата са ,меко казано ужасни.Постоянно,караш в дълбоки коловози,със големи трапове.
                              В един момент,съединителя,започна да ми отказва,усетих го още,на излизане от Иран.На загрял двигател,не боксуване,а направо отказа.Знам,че съединителя,като замине трябва да боксува,а тук ситуацията ,бе друга.Паля,на неутрална,нормално,включвам на първа,изгасва.Тръгвам,на полусъединител,със много газ,но като натисна съединител,за да превключа на по горна скорост,пак изгасва,добре,че съм в движение,и паля на скорост,и пак се движа.Преди да тръгна,закарах мотора,на сервиз,и помолих да се обърне особенно внимание,на съединителя,понеже е фабричния и никога не съм го сменял,а тогава,беше на 45 000км.Доктора,каза супер е,нищо му няма,ще издържи и това пътуване.Но,на мен тогава,ми стричи лайното.Хубавото бе,че има колебания,ту се оправя,ту спира.
                              Сега,като се замисля,на топло време,не работеше,но на хладно всичко бе нормално.Както,и да е причината,стана ясна ,малко по късно.
                              Около 70%,от ландшафта на Армения,изглежда така.










                              Без слюда,без дисага,без огледала,мотора изглежда така.

                              Докато,снимах този кадър,апарата каза,батери из ЛОУ.Бръкнах в чантата,да изкарам другата батерия,и изненада.зарядното,със другата батерия,остана в гарата,при Хамлет.Бях,в град Горис,и трябваше да се връщам,поне 180км.Реших,че в Ереван,ще си купя,ново зарядно.
                              Във Горис,видях табела за Степанкерт,и реших да отида,да видя как е,какво има там и т. н.Поне до табелата,да се снимам.Знаех,че е близко.
                              Много,ме питаха,преди да тръгна,дали ще ходя в Нагорний Карабах.Поразлегдах,какво има в нета,нещо не ме впечатли,и както се говореше,че трябва виза и за там,категорично се отказах.
                              КППто за Нагорний Карабах,бе на 20тина/км.Спряха,ме войници,и със типичното за арменци строго изражение,ме попитаха ,на каде.
                              Казах,че искам да отида до Степанкерт и се връщам.-Какво ,ще правиш ,там-Нищо,само искам да разгледам,забранено ,ли е,попитах.
                              Ами,то няма ,какво да се види ,там,но щом искаш,отивай,беше отговора на войниците.Записаха,ми данните от паспорта,и рег. табелите на мотора.Мислех,че няма да ме пуснат,а и нямах намерение да ходя там,само исках на табелата да се снимам,но както по горе писах,нямах и батерия на фотото,и стоях,като в необрано лозе.Просто,ми се свидише времето,но да не се излагам,преминах.Покарах двадесетина км.,и реших,че нямам време,за правежи,още повече,че и снимки,немога да правя,а по пътя бях решил,да стигна до Ереван.
                              Върнах се.Граничарите,с усмивка ме попитаха,защо толкова бързо съм се върнал.Обясних,им,че трябва,днес да стигна до Ереван,и нямам време.
                              Горис, е обикновенно градче,но скалните образувания,около града,бяха доста красиви.Жалко,че нямам снимки,но съвсем скоро(сигурен съм),ще видите,от друг пътешественик във форума.След около 20км.,видях туристическа табела за Татев.Татев е средновековен манастир.Хамлет,ми каза,че трябва да се кача,на лифт за манастира,но аз реших,да го пропусна.
                              След кратко умуване,хванах по табелата.Чисто нов път,уникален през планината,след 20тина км.,стигнах до скала(по скоро пропаст),от която се виждаше манастира отсреща.Изглеждаше,уникално,мистериозно място.Има снимки в нета,вижте,го задължително.
                              Пътят,продължаваше,към манастира,но на мен ми се стори,че ще отнеме време,и се върнах.
                              Бях на голямото арменско плато.Аз ,дори незнаех за него.Пътят минаваше през платото на около 2000м.надморска.А пътя през платото,бе към 100км,но аз това не го знаех.Голям студ брах.Термометъра ми показваше 6",посред Юни,и незнаех,че е толкова дълго.Бях,без подплатата на якето и панталона,въобще ,много леко облечен,по навик.Аха,да сляза в ниското,но не.Понеже бързах,да стигна по светло в Ереван(имам проблем с очите,и немога да карам по тъмно),не смеех да спра да се облеча,мислех,че е някакъв проход,и ще сляза от високото,всеки момент,но не.И така 100км. студдд.По пътя,бе пълно със търговци на гъби,с размера на каската ми.
                              Най после,започна спускане,по големи серпентини.Коловозите по пътя станаха напречни,голямо подскачане беше.Движех се,по тесен каньон с река,много живописно.Стана топло.
                              Навлязох в една голяма долина,и докато се оглеждах,я видях.Митичната планина АРАРАТ,много е красива от страната на Армения.
                              Изкарах фотоапарата,и хоп успях да направя няколко кадъра и пак сгъна.




                              Движих се,по някакво подобие на магистрала.започнах да навлизам в Ереван,но без навигация,незнаех каде отивам,нямаше и табели за центъра.Реших да карам по главните артерии,дано те ме отведат.Но съм се объркал,озовах се във някаква промишлена зона.
                              Видях спряла лада със отворен капак.Спрях и от любезност,попитах за проблема.Човека ,каза -все в порядке-затвори капака,огледа ме и попита-на каде.обясних,му,че искам да отида в центъра,и той вика ,карай след мен,и аз съм за там.
                              Карах,след него 5,6км.,на едно кръстовище,ми посочи да продължа,а той сви.Спрях на главния булевард във центъра,и докато се чудех,какво да предприема,видях до мен празно такси със отворен прозорец,и шофьора бездействаше.Приближих,попитах го за евтин хотел в района.Погледна ме стреснато(бях със каската),каза,че незнае и си затвори джама,все едно ме няма.Много са неучтиви и намръщени арменците.Като се сетих,откъде идвам,и на какво внимание се радвах,започвах да се чудя,къде съм.
                              Поитах една жена на будка за цветя,за хотел.Със празен поглед ,ме насочи към едно тунелче отсреща. На около 20м.,имало хотел на първия етаж,от жилищен блок.Намерих го,натиснах звънеца със надпис Хостел,някой ми отвори,и се озовах в един апартамент,преобразуван във Хостел.Апартамента,беше 3 стаен,малък,със няколко австралийци,иранец и разни други.Попитах за самостоятелна стая.Да имаме единички,но трябва да проверя дали са свободни,ми отговори момичето на бюрото.Заведе ме в едната стая,която беше дорма,със 4ри легла на два етажа,и излязохме на терасата,която беше отделена със лек параван.Това е единичката.
                              Не съм претенциозен,но това изглеждаше ужасно тясно.Каза ми,че за мотора има място,кадето да го вкарам,но въпреки това,нещо не ми се нравеше.Попитах,за нещо по прилично наоколо.Отговори,че ще провери,но със сигурност,ще е по скъпо.Все пак,бе доста отзивчива.Обади се в няколко хотела,но цените започваха от 50Евро,нагоре.Навън,бе вече тъмно,и реших да остана за тази нощ,пък утре,ще му мисля.Настаних се в дорма,видя ми се по широко.Най хубавото,от всичко бе,че единия от австралийските младежи имаше подобен на моя апарат,друг модел от същата марка ,но зарядното ставаше.Това,тотално ме убеди да остана.Изкъпах се,и попитах за гаража.Момичето ме поведе,до съседния вход,и ми отключи една врата.Оказа се някакъв килер,1,5 на 2м.Аз,се смеех,тя също.Били вкарвали по 3 велосипеда вътре,но мотора ми бил много голям.Миналата седмица идвали четерима австрийци,със мотори и наели гараж от съседи,но струвал пари.Викам обади се,да видим колко,ще струва.Обади се,но цената беше 15$,отказах се.Паркирах,пред входа на блока,и покрих мотора със покривалото,което си носих,но все още не бях използвал.
                              Взех си почти заредения фотоапарат,и излязох да поснимам.
                              Ереван,за сметка на цялата страна е много подреден и чист.Много красив град,особенно нощем.Цяла Армения е 3 000 000,а половината живеят във Ереван.
                              Централния площад.






















                              Главната улица.

                              Впредвид ,почивната седмица в Иран,беше пълно с ирански туристи.Съвсем,във реда на нещата,казината и заведенията за алкохол,бяха пълни от тях.Всички иранци,бяха изтупани,като туристи западен стил,със фотоапарати,къси гащи,гелосани.Жените,направени,леко облечени,тук там се срещаше жена със забрадка.
                              Цялата обстановка,беше много празнична.Много народ ,всичко осветено.На централния площад,имаше голям фонтан,който под съпровод и в такт,на различни,класически парчета и цветна светлина,извайваше водни съчетания.Много красиво.
                              Бях сгънал,хапнах един Бигмак,и се прибрах в "апартамента".Съвсем,като на празник,в кухнята се бяха събрали младежите на водка,поканиха ме,но отказах и си легнах.Спах добре,до към 6.00ч.,докато се прибраха младежите от дискотека.Пияни веселяци.
                              На сутринта,домакините,бяха оставили определен брой,местни тестени закуски и топъл чай.закусих,огледах мотора,всичко бе наред,и отпраших безцелно по градските улици.

                              Ето планината,от града.Беше,много ясно.







                              Немога,да си представя,колко е гадно,да си арменец,и да се събудиш със гледка,към тяхната планина Арарат,която е в Турция.

                              Изненада.Незнам,дали има нещо общо,със нашия ЕВРОФУТБОЛ.
















                              операта

                              Докато се разхождах,видях колега със английски номера.На следващия ден се запознахме вна езерото Севан.

                              Във Армения,всички сгради се строят и облицоват със камък,дори и панелките.Изглежда ,много красиво,някак старинно.







                              на фонтана







                              из,малките улички







                              фонтаните вечер,имах и клипове,но при прехвърлянето на компа,се развалиха,и немога да ги отворя.



















                              местен гъзар

                              носталгия,към миналото

                              Много е красив Ереван.Личи си,че са наляти много пари,и всичко за сметка на останалата част на Армения.Все пак типично за бивша комунистическа страна,лицето е най важно.
                              Направи ми много силно впечатление,че най многото търговски обекти,бяха салони за красота.Дали заради иранските туристи,или за пословичната красота на нацията им,но бяха на всяка улица и ъгъл, по много.
                              На следващия ден,трябваше да видя ,останалата част от Армения,но първо ,трябваше да оправя,по някакъв начин съединителя на мотора.Имах съмнения,които впоследствие се оказаха верни.
                              Сега е момента,аз да задам въпрос,на форумните капацитети,да видим кой,ще се сети за проблема на съединителя.
                              Маслен съединител.
                              Димитър Анастасов
                              d.anactacov@gmail.com

                              Коментар


                              • #90
                                От: До ИРАН 2012

                                Браво,уникално! Оправяй съединителя и продължавай с разказа.
                                За да живееш в самота трябва да си животно... или бог.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X