До ИРАН 2012

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Е,никой ли няма да даде мнение,за съединителя?
Уж,все големи специалисти....

[Aloud]

От: До ИРАН 2012

специалистите в момента оправят други съединители, тук сме само лаиците и тия дет четем, та кво викаш за съединителя?

[CarTest™]

От: До ИРАН 2012

............................................................
Сега е момента,аз да задам въпрос,на форумните капацитети,да видим кой,ще се сети за проблема на съединителя.
Маслен съединител.

Калпаво масло??

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Калпаво масло??

Дали??.Но,не мисля.Предният път,като ми се случи ,беше със МОТУЛ.А,Васил,със такова масло,което бях на пътуването,на Варадерото,кара над 10 000км.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Успях от картата,да изкарам клип от фонтаните на Ереван.

http://www.youtube.com/watch?v=wIZjJcTuFmY&feature=youtu.be

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Прибрах се в хостела,нашите австралийци,бяха набарали някакви литовки,току що настанени в другата стая.Единия,ми услужи със таблета си,а другия със зарядното за апарата.Със момичето на "рецепцията",набелязахме точки за утрешния ден.Беше неделя,и я попитах,дали работят сервизите.Странно ,за мен,но ми обясни,че в Армения,няма почивни дни,и всеки ден е работен,впоследствие се убедих,че е така.
Сутринта,станах рано,още преди закуската,стегнах багажа и дим да ме няма.
Днес ,трябваше да посетя"най старата"църква в света,голям предхристиянски храм ,манастира Гегхард,и обиколка на езерото Севан.И най важното,да видя какво,ще правя със съединителя,мира не ми даваше.
Имах,бегъл спомен,че преди 3 години,пак ми беше направил същият номер,но смених маслото и се оправи.Реших,че първо трябва,да намеря,що годе,някакво по качествено масло,да го сменя,и ако не помогне,тогава жокер"обади се на приятел".
Маслото,с което бях РЕПСОЛ 10/40,пълна синтетика,дадоха ми го за 12 000км.,без смяна.Аз вече бях на 9 000км.
Тръгнах на изток от Ереван за най старата църква.Беше още много рано и сервизите бяха затворени,реших ,че на връщане ,ще стане работата.
Намерих църквата,изглеждаше стара,но чак пък най старата,арменска измишльотина.Иначе и табела сложили,че е най стара.Както казва Ники<<в Армения,всичко е най>>









от паркинга на църквата

Мотора си вдигна нормални градуси,и съединителя,пак отказа.С голям зор се върнах до околовръстното,на Ереван.Пълно със сервизи,за смяна на масла и магазини за автоаксесоари.НО,маслата им бяха само руски в туби,и във варели.Попитах ,поне във пет,но резултата все същият.Как да налея М10Д.Навсякъде,казваха,че са хубави масла,но аз им нямах доверие,нещо.И никой,незнаеше,каде да намеря хубаво масло.Накрая,спрях на една автомивка.Мислех,мислех,престраших се.Ще наливам руско масло,бях в безизходица.
Попитах,момчетата на автомивката за последно.Пратиха ме в един магазин ,на 500м.Влизам в магазина,пак само руски.Питах продавача.Изкара,от един забутан рафт,туба MANNOL 20/50 автомобилно(за друго не се и надявах).За първи път,чувах за такава марка.Каза,че е германско,и да като прочетох"произведено в Германия".Малко,се чудих,но нямаше как,купих го.Върнах се на автомивката,попитах дали мога да го сменя там,разрешиха ми.Източих старото,налях новото,само филтъра оставих,щото не носих.Реших все,пак да направя оборот на мивката,и ми измиха мотора.За едно измиване,ми поискаха 10$,опасни са тези арменци.Със ехидна усмивка им дадох 8,в дребни драми.
Дотук,добре.запалих,на неурална,оставих,няколко минути да си работи,качвам се и тънци.Пак същата работа,препотих се.
До замъка,на който трябваше да отида,оставаха 40км.Тръгна трудно,но реших да стигна и тогава да се обаждам до Бг,все пак в БГ,беше още рано сутрин,и неделя.
Излязох от Ереван.Може би след 30тина км.,се откри една панорама към Арарат,не се сдържах и спрях.





И,тук стана чудото.Нямаше и помен от проблемите със съединителя.Всичко,беше наред.Смяната на маслото си свърши работата.Явно,трябваше да се развърти маслото на скорост.
Как,ги правят,тези японци,незнам.Датчик за стойностите на маслото,ли има,или просто е случайно,но маслото,като се сговняса,съединителя отказва,като индикатор.После,като се върнах,разпитвах и монтьори и колеги,никой незнаеше.За другите марки не важеше.Как,са го постигнали от Ямаха,незнам,но тогава се радвах,като малко дете.
Стигнах до храма.Беше пълно със туристи.


















Хубаво,бе това място,но ми предстоеше голямата гордост на Армения.Манастира Гегхарт.
На паркинга ,позволих на един търговец на сувенири,да се снима на мотора със телефона си.За мен беше учудващо,защото там хем няма абсолютно никакви мотоциклети,хем не обръщаха никакво внимание,дори имах чувството,че мразят моторите.Никаква емоция.
Като,попитах търговеца ,след сесията,дали няма да ми подари някой незначителен сувенир,си поиска 2$.
Самият манастир,е много интересен,и е наврян в кучи гъз във планината.Половината е изкопан навътре във скалата,а фасадата е доизградена от камък.Има и висока крепостна стена.















Това са вътрешните зали,изкопани в скалата.





Ето,как се снима във тъмно помещение със сенник.







тези колони,са от монолитна скала.











Следващата ми точка ,беше Арменското море,или езерото Севан.Мацката в хостела ми препоръча да го обиколя цялото(250км.),но реших да мина със половин обиколка.Ще разбера от Ники,дали е било грешка.
До там се стигаше по единствената,що годе приличаща магистрала,но по пътя,и от почти цяла северна Армения,беше пълно със такива гледки.

Все пак се домъкнах до плажа.







Тук се запознах,със иранеца със който си говорихме за политика.Седяхме на два шезлонга пред водата ,и така минаха два часа.Много ми беше интересен разговора.И,тогава окончателно реших да не обикалям "морето".Незнаех,каде ще спя,нито каде да отивам,само знаех,че трябва да посетя един полуостров със манастирски комплекс,навътре в езерото.И така стигнах там.Времето,бе супер ясно,и се виждаше,почти цялото езеро.





























Тук се запознах със колегата с Триумфа,чийто мотор видях в Ереван.Бяха двойка.Той австралиец,прелетял до Англия,купил си мотора и тръгнал наобратно.В Тбилиси(Грузия) в един хостел,се запознал със мацката(също от Австралия),и се залюбили.Бяха много сладки.Той веселяк,отвсякъде,а тя тъжна(на моменти плачеше),защото,той трябваше да продължи на следващия ден за Иран,а тя нямаше виза.

И с тях,много се разприказвахме.Той,ми разказа за Грузия и Русия,аз за Иран.Нямаше търпение за Иран,а мацката ревеше,голяма картинка.На всяка моя хубава дума за Иран,мацката се мръщеше.Дадох,симкартата за Иран,обясних,му как да я зарежда и колко е евтина.Вече ме боготвореше,Сладури.Попитах,го дали в Англия,няма БМВ ГСи,че си е купил стар Триумф.Буквално ,ми изпя песента на Даер Стрейтс,ПАРИ ЗА НИЩО(нищо лично).Той,ме попита за същото(но на четящите пътеписа ,догодина ще отговоря).Междудругото,мацката беше учителка по английски в Сидни(на емигранти),и много учудващо за мен,каза ,че говоря по правилно, от някои австралийци,дано не визираше Аборигените(забравих да я попитам).
На паркинга ,се разделихме,те към Ереван,а аз към най западната граница със Грузия.Следващата,ми точка беше Батуми(Грузия),и реших да карам докато,ми омръзне,и намеря подслон.
Карах,по познатите ,отвратителни(асфалтови) пътища.Може,би защото и двата,кола ми бяха изтървали вече,но се чувствах,много некомфортно.Но ,не,пътищата им бяха лоши,в Грузия и Русия,беше ОК.
Спрях във град Ванадзор,без да искам.Обърках пътя,излязох от околовръстното,и се набих в центъра.Добре дошло,хапнах сандвич,обмених пари,и продължих.
Стигнах,до град Гюмри,на 40км. от границата.реших,че е добре да пренощувам там,и утре да атакувам Грузия.
Спирам,пред спирка в центъра.Три жени(на възраст),питам за хотел,никой не ми обръща внимание(гаден моторист),продължавам.
Спирам,пред една кола,щото виждам,че има човек вътре.Излиза ,някакъв и ми вика да се разкарам,щото нямало да може да излезе.
Поуспокоих,го набързо,попитах го за хотел,каза наляво ,надясно и си там,без никакво внимание.
Тръгнах,на кадето,що годе бях разбрал,и хоп,в една пресечка,видях мотор с човек,но впредвид ситуацията подминах.Чух ,някои да вика,спрях.Обърнах.Възрастен мъж със Ява 250сс.Викам,търся хотел,казаха,че някъде тук се намира.Скочи на мотора и вика ,карай след мен,че половината улици са еднопосочни,да не те набара полицията.
Пича,беше готин,закара ме ,влезе със мене,съобщиха ми цена от 60$,и той вика идвай,ще те закарам на друг хотел.
Намирам ,се в центъра,а карам по неасфалтирани улици,ужас.Стигаме пред един портал.Влизаме пеша,до рецепцията,той се опитва да превежда на арменски.Започнах,да говоря руски,и всичко си дойде на мястото.Казаха,че стаята струва 50Е.,казах,че не мога да си позволя такава сума,просто изключено.Извикаха една камериерка,говориха си на арменски,и ме попитаха,колко мога да си позволя.
Обясниха ми,че е частна квартира до самия хотел,със всички удобства ,и със закуска в хотела.За първи път,незнаех,как да реагирам.
Не исках,дори и половината да им давам.Почнах,от 15$,видях,че нещо се проточи разговора,помежду им,предложих 20$.Съгласиха се.Нашия ,рокер,набързо каза,че отива на рибалка(за риба)и изчезна.
Къщата се намираше ,точно пред хотела.Голяма порта,вкарах мотора пред вратата на стаята ми.Пуснах си душ,и излязох да разгледам града.Имаше,статуя на Ленин и стар църква(типично за Армения),и нищо друго по впечатляващо.Намерих пицария със интернет клуб в едно.Хапнах,проверих си маршрута за следващия ден,и се прибрах,погледах телевизия ,и съм заспал.
Сутринта,отидох до хотела,имаше шведска маса.Беше пълно със германски пенсионери.Наядох,колкото можах,дори си направих сандвичи,за изпът,и тръгнах.
Минах,през изключително бедни села,със много лоши пътища пак,но стигнах границата.
От арменска страна,само някакви фургони,бързо преминах.Грузинската сграда,бе доста масивна,и отношението ,коренно се промени.
Всички,грузински служители,ме гледаха много по различно.Всеки ,искаше да говори със мен,но за тов а после.Сега за Армения.
Армения,е невероятно,красива страна.Пожелавам,на всеки да отиде,там,НО.Започвам,от пътищата.Трудно,може да се нарече пътна мрежа.Имам,чувството,че някои пътища(особенно в южна Армения),са от Съветския съюз,и не са барани,оттогава.Дори,новите им пътища,са под всякаква критика.Има,няколко магистрални отсечки,които,могат да се приемат за добри пътища,но ние(мотористите),минаваме транзит, там.Интересните места,са много изоставени,може би защото там си карат ,ладите и волгите,и хич не им минав през акъла,че има туристи.
Сега,ще кажа,че първата нощ,която прекарах със Хамлет,той ме попита за България.Как е живота,при вас ,по ТВ,говорят,че никак не е добре.Обясних му,че има и хубави неща,все пак,но не всичко е хубаво.Цените се увеличават,заплатите,не.Попита,ме -добре,колко струва една кола при вас.-Зависи ,каква е ,му отговорих.помисли,и каза ,един ХАМЪР,колко струва-Незнам,може би,100 000 $-И,тук струва толкова,каза.Тогава,не разбрах примера,със Хамъра.Впоследствие,видях,че за арменците Хамъра,е супер кола.На всеки десет,лади и волги,имаше един Хамър.Явно беше мода.
После,хората,без да искам да ги обиждам,са арменци.Чел,съм пътеписите на Дъг,кадето много ги харесваше.Може,би аз идвайки от Иран,ми се загуби чувството,за човечност,но никак не ми се понравиха.Личи,си,че са много измъчен народ,но все пак някаква човечност,трябва да има.Незнам,как да го напиша,но манталитета им е ,АРМЕНСКИ.Пак,повтарям,не искам да ги обиждам,просто,така ги възприех.
В Армения,всеки момент,очакват,да започне война със Азербайджан.Ако,не е Русия(имат,голям военен контингент),и в частност Путин,досега войната да е започнала.Азербайджан ,купува най модерното оръжие от цял свят,за да може да си върне загубените територии(и не само.в Армения има много азери),но всичко зависи,от Москва.
За,мен Армения,въпреки всичко,си остава готина дестинация,и не съжалявам,че минах от там.НОООО,все пак ,радио ЕРЕВАН,има окончателната дума.Въпросът е-Може,ли на един мотопътешественик,да му хареса в Армения-.отговорът-Да,ако си остане в ИРАН>

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Имам,съмнения,за маслото,че в горещините,на Иран,може и да се е сговнясало.

[Goblin]

От: До ИРАН 2012

Остарявайки маслото започва да събира вода. Тя се отразява доста зле на общата му устойчивост на високи температури, и става омагьосан кръг.

[CarTest™]

От: До ИРАН 2012

Имам,съмнения,за маслото,че в горещините,на Иран,може и да се е сговнясало.

Ъъъ ... май съм познал ...
Ял съм го това дърво и друг път пак на Ямаха XVS 1100

Ама, и аз карам Африката с Репсол 10/40 и ... до сега не съм имал ядове ...

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Ъъъ ... май съм познал ...
Ял съм го това дърво и друг път пак на Ямаха XVS 1100

Ама, и аз карам Африката с Репсол 10/40 и ... до сега не съм имал ядове ...

Истината Румба,е някъде посредата.Мисля,че му дойдаха много километрите,на това масло.При това интензивно каране,и на високи температури.За пръв ,път минавам,със едно масло толкова км.Винаги на 7,8 хиляди го сменям.Няма толкова голямо значение марката,просто трябва по редовно да се сменя,и да не се слушат препоръките на производителя.Бях,много изненадан,от дистрибутора,като каза,че мога да мина 12000км.с това масло.Иначе,Репсол,ми харесва,като масло.

[ВладиЧ]

От: До ИРАН 2012

10/40 минерално, или 10/40 синтетика? Минералното не може в никакъв случай да изкара 12 000 км. Даже 10 000 км не може да изкара. Синтетиката мисля, че може.
Африката аз я карах с 10/40 полусинтетика на Лики Моли и сменях през 8-10 000 км. После сипах 10/50 пълна синтетика с идеята, че ще го сменя след 12 000 км, но продадох мотора и не успях да завърша теста.
На БМВ-то 20/50 минерално пак на Лики Моли не може да изкара 10 000 км. След 7-8000 започва много здраво да го гори по 200-300 грама на 1000 км, до като първите 3000 км гореше по 30-40 гр на 1000 км. Сега съм с 20/50 полусинтетика на Игол (за къстами), която трябва да изкара 10 000 км на БМВ-то. Тест!

[c_chanev]

От: До ИРАН 2012

Владич, хората тук говорят за мотори а ти се буташ да разправяш как твоя плуг горял по кило масло за двучасова разходка Шегувам се разбира се.
Митьо, всяко масло в даден момент се 'износва' и свойствата му падат рязко. Предполагам, че точно това се е случило при теб, все пак една от задачите на мотоциклетното масло е да държи съединителя в изправно състояние

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

И така,вече сме в Грузия.
На границата грузинците,ме посрещнаха,много приветливо.Разпитаха ме набързо.Невярваха,че идвам от Иран(като,че ли незнаеха ,че границата м/у Турция и Армения е затворена).Попитах,ги колко км. до Батуми,казаха 450км.Чакайте,ве Гармина показва 280км.Казаха,че съм в грешка.Изкарах маршрута на екрана,и им показвам.Погледаха,след размисъл ,единия каза ,може и от там,ти си със мотор.Стана ,ми интересно,понеже предната вечер на Гугълмапса,не ме пускаше от там,макар да си личеше,че има пътна графика.Пак ,ги питах,какъв е този път.Отговориха-през планината,тесен,но не се притеснявай,ще минеш-повярвах им,иначе трябваше да обикалям половината Грузия.Побазикаха,ме за арменските пътища,смених 100$ и продължих.Вече,се чувствах в Европа.
Заредих на първия ШЕЛ,експериментално,и хоп картата мина.Пътищата много добри,чак перфектни.Междудругото,на границата попитах,дали мога да разговарям на руски,изгледаха ме многозначително,и казаха-разбира се,че може.Макар да ,бяха в остър конфликт с Русия,езика беше официален.
Крам си,през разни дерета ,покрай рекички,готини баири,завойчета,слабо движение,просто чудно.Точно,преди разклона за Вардзия,видях стара крепост,и спрях да поснимам,направих няколко снимки ,и батерията на фотото,пак свърши.Умрях,от яд,впредвид ,че Вардзия,ми беше топдестинация ,за Грузия,а няма да имам снимки.В Ереван,неможах да намеря зарядно за апарата.Колко,бях тъп тогава,без да се сетя,че имам телефон.
Последните снимки.



Разгледах,набързо Вардзия.Готино,място.Нещо средно,м/у Петра и Кападокия,но в много по малък мащаб.На снимките,които гледах ,преди това,изглеждаше,по добре.
Минах,през средно голям град,със голяма крепост,на която в средата имаше храм със златни куполи,но не спрях.Чак,като го подминах,от яд,се сетих,че мога да правя снимки с телефона,голям съм бунак.Още ме е яд,като се сетя.
Бях изминал 150км.,от границата.Както си карах по перфектният път,изведнъж свърши.Викам си,сигурно ремонт.Минах пет,минах десет км.,все същият,и аз сам,пред планината,на черен път.Гледам навигацията,всичко е ок.Видях деца,които си играеха ,до пътя.Питам,за Батуми,ДА отговарят те.Продължих,по едно време една Жигула със бясна скорост,ме изпреварва,докато,му махна,ме подмина(и свирка нямах вече),добре че на един завой по нагоре,беше спрял да говори по телефона.Изчаках,го любезно,да не му прекъсна разговора,но той май нямаше намерение да затвори.Затвори,усмихна се,и вика накъде.Викам-Батуми-той вика -и аз ,съм за там,карай след мен-попитах-това ли е пътя-той-ДА-колко остава до асфалта-той-около 30км.,но нагоре пътя става по хубав,няма страшно.Питам,го защо пътят е такъв,а той ми отговаря<<Хората в Тбилиси,изядоха и изпиха парите,а за път не дават>>.Тогава,се позамислих,дали да не се връщам,но впредвид,че трябваше да се връщщам,към 20км,пак по черно,реших да продължа.Впоследствие ,от Ники разбрах,че цялата неасфалтирана отсечка е 56км.
Неможах да карам зад Жигулито,беше като изтърван и замина.Карам и псувам ли псувам.Пътят се изкачваше по серпентини на много високо.По едно време гледам сняг,пак гледам,пак сняг.Големи преспи,покрай пътя.Топеше се ,и водата минаваше през пътя,добре че беше каменист.Стигнах до водопад,а около него няколко джипки със туристи,снимат.Водата минаваше през пътя,и беше две педи дълбока,10м.широка.Помислих,КРАЙ,дотук бях.Спрях,поговорих с единия от туристите.Бяха израелци,тръгнали от Батуми на планинско Сафари.Питам го,Колко остава до асфалта,той вика ,около 30км.Видимо се ядосвах,а той виика-Защо се ядосваш,виж,каква природа само,това не се вижда всеки ден.Позамислих,поогледах се, беше абсолютно прав.От взирането към пътя,въобще не обръщах внимание на околната природа,а беше уникално.
Тук,влезе телефона в действие.









Минах,през водопада със поцопвания.качих се на хребета и се отвориха едни хоризонти,ти да видиш.Китни махали на колове,много сняг,и зелено,ма зелено.





Незнам,какво отглеждат,тези хора,на тези малки нивички,далеч от познатия ни свят,но всички изглеждаха щастливи,и вечно усмихнати ме поздравяваха отвсякъде.
Започна постепенно слизане,по вече много прашен път.Добре,че времето го позволяваше,не ми се мисли при един дъжд ,какво става там.Покрай мен,минаваха разни Газки и Уазки(какво друго),претъпкани със хора и багаж.











Имах случка.Когато се запознах със австралийците на Севан.Момчето,ми каза,да внимавам със местните в Грузия,защото кадето и да спреш,дори ей така,на улицата,все се намира някой да излезе със чаша алкохол ,да те почерпи,и много трудно се отказвало.Случи,се.
Спрях,пред една къща.Видях,че има хора във двора,и исках да попитам,колко ми остава до асфалта.Излязоха млад и възрастен мъже,видимо пияни.Докато говорих със младия,дъртия влезе в обора,и излезе с чаша със водка в едната ръка,а във другата със сопа.
Подаде,ми чашата,аз се опитах любезно да откажа,и стана кавгата.Бяха ме помислили за руснак.Дъртия,се опита да ме удари,докато викаше-Откуда,тьй БЛЯД-но младия го спря.Веднага,разбрах за какво става въпрос,и им обясних,че съм от България,и аз сам, съм българин.Тогава,и двамата грейнаха,и започнаха да ми се извиняват,и да ме прегръщат.Много е силна омразата,към руснаците,видях го и по нататък.
Беше трудно,но след няколко часова борба ,излязох на асфалта.Пътя,пак стана идеално хубав и живописен.Започнах да усещам мириса на морето.Може и да си втълпявам,но нашето море мирише по много различен начин,усетих го по късно и в Русия,сигурно си втълпявам.Започнаха да се появяват палми по пътя,и създаваха някаква екзотика.
По пътя ,за почнаха да се появяват,на нехарактерни места доста полицаи.Първо бяха през 5км,после през два,през 1км,докато не минах,покрай голяма резиденция,със мнго джипки и лимузини пред нея.Аха,разбрах Саакашвили(президента)беше в Батуми.Докато минавах,през селата,всички бяха на пътя пременени със хубави дрехи и националните знамена.Напомняше ми,като бях малък,как посрещахме другаря Живков.Там,тези навици не бяха отживелица.Аз,бях във еуфория,всички ме посрещаха,и ме снимаха докато минавах.И аз,и посрещащите много се забавлявахме,те ми махаха,и аз съответно,голям смях..Но ,все пак личеше ,че всичко е организирано.
Навлязах в Батуми,всичко зверски се охраняваше.Нещо ,не ми се нравеше тази ситуация,и реших да попитам,някой местен полицай,каде да отседна,възможно най бързо.Исках,да стигна до морето,и на някой плаж да си опъна палатката,и така да изкарам два дни плаж и почивка.
Тъкмо стигнах до крайбрежната улица и полицията я затвори.Спрях до полицаите,всички наизкачаха.Попитах,какво става(макар да предполагах),обясниха ми,че президента е на посещение в града.Попитах за евтин хотел,за да не бъда директен за палатката.Докато,ми обясняваха,каде се намира евтиния хотел,попитах дали има къмпинг по крайбрежието.Помислиха,помислиха и казаха,че има къмпинг до границата със Турция.Обясних им,че съм в другата посока и не ми върши работа.Казаха,излизай от града,и където ти хареса ,опъвай лагер.От своя страна,попитах дали е безопасно,отговора беше-тук в Грузия,ние колим,ние бесим,няма да имаш ,никакъв проблем.Наистина,бе така Грузия,се оказа полицейска страна,в най добрия смисъл на думата.Никаква престъпност,и голямо уважение(не страх),към полицията.
Тръгнах,да излизам от града покрай морето.Спирах,на няколко места,непосредствено след града,но не бяха подходящи и имаше досадници,а аз исках,да остана сам,за пръв път.





Пътят се отделяше ,от крайбрежието,но видях табела за ботаническата градина.Влязох в пресечката,и спрях на бакалия.Огледах се по мен,неможах да си позная цвета на дрехите,целият във прах.Реших,че ми трябва квартира,най малкото ,да се изпера.В бакалията попитах за хотел.Грузинеца,вика на двеста метра има хотел,а преди хотела има евтини квартири за туристи.
Набутах се в хотела.Готино хотелче със басейн,имаше група от ирански туристи,попитах за цената.Казаха ми 60$,договарях се до 40$,и се отказах.Върнах се и влязох в един двор.излезе хазяина ,питам колко за две вечери.Вика ,ела да видиш стаите,и тогава.Много ми хареса ,без никакъв лукс,но много уютно.Каза,ако искаш 10$,въобще не се замислих.
терасата,ми.





Попитах хазяина,дали може да се изпера,той измрънка нещо,и след малко донесе леген.Не ве ,имате ли пералня.Не за гости ,нямаме.
А колко ще ми вземете за една пералня,при вас-10$-Ок,събрах си всички дрехи,и му ги дадох,а той щастлив.
Реших,че тази вечер е за мен ,и ми трябва алкохол.Не бях кусвал от близо месец.Върнах се до бакалията,купих си 1л.домашна чача(местна ракия),и провизии,седнах на беседката пред квартирата ,и се зачесах.Оказа,се че комшиите по стая са нигерийски студенти(като патладжани),минаха да ме поздравят.Не пиеха,но се разговорихме.Някакво,лятно обучение,много им харесвало тук,но септември трябвало да си ходят в Нигерия,и бяха разочаровани от,този факт.Дойде един младеж от съседната къща,бил спортист по таекондо,и той не пие(грузинците ,са по големи алкохолици ,от руснаците),бахти късмета.Разбрахме се,на следващият ден,да ми бъде гид,и да ми помогне да намерим огледала за мотора,и зарядно за фотоапарата.
На сутринта в 8ч.,се срещнахме на двора,метнах го на мотора и айде в града.
Батуми е ,много чист и подреден град,много ми хареса.Типичен черноморски град,като Бургас,Варна,Одеса.Много обикаляхме,но огледала не намерихме,но пък зарядно имаше в един магазин.
каратисчето.















ей,от там дойдох.















така се строи в центъра.



морската градина.





Хотел Хилтън





беше пълно със катерици.И в Бургас ,ги развъдиха.





Много,ми приличаше на Бургас,чувствах се на място.Само плажа,беше различен.
Разгледах града,хапнах,каратисчето се измори от ходене,и се прибрахме.Но,аз неможех така,и хайде на плажа.







Там,някъде е квартирата,ми.

Изгорях,зверски.Прибрах се ,наспах се ,и на сутринта тръгнах за Тбилиси.Много е красиво и зелено грузинското крайбрежие,само плажовете не струваха.
Стигнах до Поти.Спрях на едно кръстовище,и гледам табелите.Надясно за Тбилиси,направо за Сухуми(Абхазия).До границата,бяха 60км.Реших,че трябва да опитам да вляза в Абхазия,макар предварително да знаех,че е невъзможно.
Стигнах грузинската застава,наизлязоха граничарите.Малко,ме разпитваха.Обясних,им всичко без да крия.Те от своя страна,обясниха,че ако ме пуснат блядовете,нямам право да отивам във Русия,защото според тяхното законодателство ,пресичам незаконно държавната граница на Грузия.Бях подготвен за това,и им казах,че непременно искам да мина през Кавказ и Верхний Ларс,и въобще не смятам да преминавам в Русия през Абхазия.Записаха ми данните,и ме пуснаха,но бяха убедени,че от другата страна,няма да ме пуснат.
Преминах разбития мост, а реката бе доста широка и пълноводна,нямаше начин да се премине от друго място.
От другата страна,при моето появяване,настъпи лека суматоха.Изкочиха,няколко въоръжени войника,и започнаха да ме оглеждат,докато излезе началника.
Началника мустакат,разпасан тип,започна разпита.
-Какво,ще правиш в Абхазия
-много искам да разгледам вашата страна.Чувал съм само хубави неща.
-Почакай-и влезе да провежда тел разговор със някой повисшестоящ, от него.
Разговора се проточи,което ме навеждаше на мисълта,че има дилема,и можеше да ме пуснат.
Дойде и започна,да ми обяснява,как трябва да си изкарам виза по интернет,и няма да има проблеми.Това,всичкото аз го знаех,но се правих на луд.И все пак продължих да настоявам.
-Вижте,имам руска виза,неможе ли,поне някаква транзитна виза да ми дадете,за да вляза в Русия.Иначе,как ще премина в Русия.Всички граници със Грузия са затворени.Казаха,ми че това е единствения вариянт.
Пак,започна едно чудене,едни тел.разговори.И пак същият отговор.
-Пусни си заявка за виза по интернет,и ще можеш да преминеш.каза той
-Добре,а колко време ще отнеме да получа визата.Пак,се зачудиха,но вече си личеше ,че искат да ме гонят.Малко станах нахален.
Видимо ядосан,демонстративно запалих,завъртях задна гума и се върнах.
Грузинците ме чакаха накрая на моста,ухилени до уши.Викам им,блядовете не пуснаха,мамицата им мръсна.Много се зарадваха на изказването ми.Попитах,ги дали ще мина през Верхний Ларс,не ми дадоха точен отговор,пожелаха ми на добър път,и хванах пътя за Тбилиси.
Стотина км.,преди града ,се качих на бетонната им магистрала,доста хубава.И в Австрия,бях карал по бетонни магистрали,но тази бе по добра.
От хостела в Ереван,бяха ми дали брошура за такъв във Тбилиси,вкарах адреса на Гармина и лесно го намерих.Беше на третия етаж ,от голяма,стара сграда,но нямаше паркинг.Оставих мотора пред входа,впоследствие го завих със покривалото(никакви проблеми).
Личеше,че Тбилиси,е много хубав град.Разположен между, няколко хълма и голяма река със отвесни брегове.На всеки хълм,имаше старинни крепости и манастири.Но центъра,беше разбит до неузнаваемост.Кипяха огромни ремонти на повечето сгради,пълно със прах и минаващи самосвали.Много мръсно,и прашно.На всичкото отгоре и стана пожар,на единия хълм,и се задими ужасно.Тръгнаха едни пожарни със виещи сирени,и лудницата стана пълна.

























Много американци имаше в Тбилиси.След загубената война с Русия,американците наливат страшно много пари в икономиката и инфраструктурата на Грузия.Цели менаджерски екипи,от щатите работят там.Няма как,да помогнат по друг начин,все пак.Грузия,ще стане крепост на Щатите в региона.
Прибрах,се в хостела.Имаше компютър за гости,проверих прогнозата за времето в Кавказ.Очакваше се дъжд ,следобед на следващия ден.Това ,окончателно наклони везните ,за изчезването ми от Грузия на сутринта.

Сутринта,на излизане се пообърках,но бързо излязох от града.Много скоро започнах да навлизам във планината.Голяма красота е тоз Кавказ.











Превала се намира от грузинска страна.Най отгоре,асфалта рязко изчезна,и започна път,наподобяващ пътя до Батуми.Започна постепенно спускане.Срещнах два Трансалпа 700,които идваха от Русия,бяха немци.Много странно им изглеждах,със моя мотор в Кавказ,на този път.Позаприказвахме се,те правят околосветско.Отиваха в Баку,да хванат ферито за Туркменистан.Трябвало да стигнат в Ню Йорк,на някаква точно определена дата,защото имали бас,със спонсора им.Изразиха съмнение,че мога да вляза в Русия,по този път.Никой не ми вярваше,че ще вляза в Русия от Грузия.По рано и австралиеца със триумфа в Армения,също изказа съмнения.И холандците във Иран,също невярваха.Но аз бях сигурен,че ще мина,макар вътрешно да имах лек страх.Немците ,ми казаха,че до границата остават 30км.,пожелахме си късмет взаимно и си продължихме по пътя.
Навлязох в долината на град Степанцминда,последното населено място в Грузия,и невероятни гледки,към връх Казбеги.









Продължих,през един каньон и стигнах Грузинския пост.Всичко мина нормално.
Руската митница стигнах след около 10км.

[tef4o]

От: До ИРАН 2012

Е а де. Давай нататък, че сън не ме лови, минал ли си я тая пуста граница или на?
Случвало се е да ме пуснат на някакви подобни "странни" места, случвало се е и да гризна дръвцето и да връщам по 300км и то с големи циркове ... разказвай нататък!

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Е а де. Давай нататък, че сън не ме лови, минал ли си я тая пуста граница или на?
Случвало се е да ме пуснат на някакви подобни "странни" места, случвало се е и да гризна дръвцето и да връщам по 300км и то с големи циркове ... разказвай нататък!

Аз зъм гризвал дръвцето,на едно друго пътуване.Евреите затвориха границата с Египет,че се наложи да обикалям целия Синайски полуостров.Към 600км.

Сядам и почвам да пиша,за довечера ,ще има матрял.