До ИРАН 2012

[elinz]

От: До ИРАН 2012

Страхотен пътепис и снимки.Поздравления!!! Благодаря за споделеното!

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Веднага след Шираз,пътят навлезе в голяма бяла ,пясъчна пустиня.Тук,таме някой зъбер в далечината,малки оазиси,с по 2,3 полуразрушени постройки,пресъхнали реки,и така 600км.Прав и пуст път,голяма скука.Жегата,започна да се усилва.На 50,60км,започна да се усеща морския въздух,голяма влага.Пред мен висока,червена планина,навлизам във голям каньон,после тунел и излизам в долината на града.Поглеждам 44",слънцето отдавна се бе скрило над някаква мараня.Видимоста,рязко падна,плувнах в пот.Нямах уред за влажноста,но със сигурност бе над 95%.Започна да се образува,голяма колона ,от камиони по магистралата.
Вече,бях във града,но невиждах почти нищо от него,атмосферата ,бе изпълнена със влага и пясък.WELCOME TO HELL.
Града,беше почти пуст,рядко се виждаха хора,само коли,със затворени прозорци,и все така свирещи,докато ме разминават.
Навигацията ми показваше,че се движа непосредствено по брега,но аз море невиждах.Видях табела за хотел и влязох.Ох,кеф климатизация.Колко струва ,да отседна,при вас-100$-Нее.
Карам си из широки ,еднопосочни булеварди,и няма кой да попитам за хотел.Бях в центъра,и навигацията ми зареди хотел на 400м.
Из тесни улички стигам,и на бегом във фоаето.Предложиха ми стая,без собствено WC,за 30$,въобще не се двоумях,наех я.
Бях ,решил,предвид,че е голям морски град,и най важното пристанище на Иран,да остана две нощи,но много бързо си промених решението.Идеята,ми беше,да разгледам,каквото мога ,и рано сутринта,да бягам на север.Бях,много разочарован.
Целия ,бях мокър,освежих се и излязох.



В,този град живееха ,само араби и индиици.Заради влажноста и жегите,Персите се бяха изнесли от там.Пълно със просяци и ваксаджии по призрачните улици.Мръсотия и воня, навсякъде.
Плажът



Водата приличаше,на рядка боза,а бях на стотина км. от един от най известните курорти на света Дубай.Впоследствие разбрах,че водата и там е такава,да се чуди човек.









Аз,съм морски,и съм свикнал,в която и държава да съм,да посетя крайбрежието.Но тук,беше голяма грешка.Нямаше ,абсолютно,нищо общо с Иран,който вече познавах.
По улиците хората,ходеха със маски на лицето,как ли дишаха.Аз ,без маска едвам си взимах въздух.



А,някой дори си дремеха на улицита,без да обръщат внимание,на атмосферните условия.



Много странно,80% от търговските улици,бяха банки и кредитни къщи(стотици).А останалата,част магазинчета за контрабандни стоки,и повечето маркови.С лодки и корабчета,ги пренасят от Оман и Дубай.Местната полиция,не ги закача,заради ширещата се бедност в града.
Неиздържах,повече навън и се прибрах в хотела.Обадих се на Васко,да му кажа,че не мога повече и се връщам(шега).Той се притесни,докато му обясних,че съм стигнал най далече,и вече тръгвам наобратно,но ми оставаха повече км. от колкото,бях изминал.
Въобще не ми се излизаше навън,и седнах на кръчмето във хотела,да вечерям.
Поръчах си някаква местна риба ,но да е добре изпечена.Или,аз бях много гладен или рибата беше разкошна,но си поръчах още една.Докато ми сервираха втората риба ,сервитьора потайно ,ме попита искам ли истинска бира.Срадост отговорих ДА,и попитах ,колко ще ми струва.-12$.Не ,ми се пазареше,а и нямах търпение да отпия.Донесоха ми кутийка Амстел,само да ми покажат,и ми я наляха тайно във цветна чаша.Това,беше най хубавото ,нещо,което ми се случи тук.
На сутринта,станах много рано(към 5),за да избягам от жегата.Натоварих мотора и дим да ме няма.Толкова,бързах да се махна от това място,че забравих да сипя бензин,и разбира се свърши на едно кръстовище.До като се чудих,от каде да намеря бензин,както обикновенно спря моторче със двама младежи.Естествено първо ме попитаха дали съм Американец,но бяха разочаровани от отговора ми.Единия ми вика-Америка ЙЕС,Иран ФААК.Посмяхме се,намерихме на улицата бутилка от минерална вода,изкараха маркуча от резервоара и ми наляха,към 300гр.Обясниха ми ,че след 2км,има бензиностанция и се разделихме.
Рано сутрин ,маранята не бе ,така гъста,и успях да видя голям град със много новостроящи се комплекси.Явно,привикваха хора с безплатни апартаменти,иначе немога да си го обясня.Както и да е,вече Бандер Абас,беше зад гърба ми.
Днес,трябваше да стигна град Керман,през град Бам.Град,в който има много ,какво да се види,според думите на Амир от Есфахан.
От бързане,да избягам,изтървах кръстовището за Бам,и продължих по царския път за Керман.След два дни,това щеше да ми коства допълнителни 400км.
Пак минах през червената планина през тунел,но на друго място,и след 200км.влязох,във друга пустиня,със по сух въздух,и"нормалните"37'.Пътуването,пак стана песен,докато не минах още 100тина км.,и двигателя спряяя.Посред нищото в пустинята ,виждаш само хоризонта около теб.
Ами сега?Почнах. Ток - има. Бензин - има. Разхвърлях го целия. Спряха две коли но нищо не разбираха и не им дадох да пипат нищо. След половин часово чесане по главата, при 37гр.на въздуха реших, че трябва да е бензинова помпа. Закачих я директно с кабели за акумулатора. Ни вопъл, ни стон. До тук добре. От местните дето бяха спряли с колите разбрах, че най близкото населено място е на 80км от тук. Неволята ме чакаше. Имах две писалки. Разглобих едната за да имам тръбичка и направих байпас, дет се вика. Изпих си водата от бутилка за 1,5 литра и я напълних с бензин. Мушнах маркуча в капачката и я закачих на слюдата. Готова система за преливане. Запалих и тръгнах,но на всеки 10тина км. спирах за зареждане на бутилката от резервоара. Между другото се оказа, че тази писалка е найлонова и се стопи. Добре че имах друга пластмасова, която издържа. И така стигнах до бензиностанция. Заредих и реших да пробвам на пълно дали ще има ниво за самотек. Бинго,но докога? Зареждах на всяка бензиностанция и се добрах до Керман.

Докато разпитвах месните с ръкомахане за хотел спря още една кола. Някъкъв взе да ми се обяснява пак. Викам му "НО ФАРСИ" той изкара телефона си и ми показва снимки на някви пистарки. После вика механик,механик. Ама я ела, че ми трябваш. Вадя аз помпата от джоба, а той грейна с усмивка, явно разбрал, че имам нужда от помощ. Тръгнах след него. На няколко пресечки ме закара на приличен хотел. След няколко минутно пазарене се настаних, а той долу ме чака до мотора. Вече се беше смрачило и се разбрахме за следващия ден в 11ч. да донесе нова помпа за смяна.
Това,беше най хубавия хотел на ,който спах през цялото пътуване.Собственици ,са двама братя(много любезни),които бяха идвали в България на почивка,преди 20г.,и много им харесало във Варна.
Във Иран,всеки който беше чувал за България,знаеше единствено Варна,не София,Пловдив,Бургас и др., а Варна.Морската градина ,в Балчик градината,Златни пясъци,Албена.После,като се замислих,ходил съм няколко пъти на Ботаническата градина в Балчик,и най много групи,бях виждал от Иран.
Хотела,беше лукс.Цената бе 35$,съ7с закуска,но като го напусках,ми направиха отстъпка(изненада)за 30$.Беше полупълен , със костюмари,само аз(засега) някакъв,гаден моторист.





по големия от братята


двамата

без помпа



Излязох,на разходка из града.Тук,вече картинката бе друга.Много чист,подреден град,много зеленина,с усмихнати хора.Пак ,бях в истинската Персия.
Хапнах дюнер,намерих си интернет клуб,посърфирах,и се прибрах да почивам.На другия ден ,бях предвидил да сменим бензиновата помпа и да разгледам, многото интересни места наоколо.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Станах в 8.00,закусих обилно в ресторанта на хотела,и започнах да си човъркам по мотора,чакайки механика да ми донесе бензиновата помпа.Чаках до 12.00,но НЕ.Помолих Касим(малкия брат),да се обади на механика,на номера,който придвидливо бях взел.
До ,час ще дойде.Касим ,ми каза,че иранците не са прочути със точноста си,и се заприказвахме.Разпита,ме подробно за БГ,много искал пак да дойде,на почивка.Синът му,живеел в Канада,и би било добре да се видят у нас.Докато си,говорихме провери в интернет за полет,оказа се,че има чартъри ,пак до Варна за 250$,двупосочния от Техеран.
Механика ,дойде към 13.30ч. с нова помпа ,и демонстративно ми показваше,че е Японска.Но,не беше сам.Със него,бяха двамата,му братя,ей така за калабалък.Сменихме ,я набързо,извиках Касим да превежда,и се проведе обичайния разговор.Според братята му,механика бил,най добрия в града.Бай,оглеждаше мотора,и започна да обяснява нещо на Касим,но аз разбирах,че има някакъв проблем,по жестовете.Обясниха ми,че според механика,има някакъв шум във двигателя,и може да стане голям проблем.Аз ,този шум го знам от години,но нито се е усилвал,нито ми е създавал притеснения.Искаше,да ми отвори първия цилиндър,и се съмнява във ангренажната верига.Естествено,че му отказах.Сглобиха ми мотора,и попитах,колко.Касим вика,искат 1 000 000(60$),усети,че цената не ми хареса,и направи пазарлък.С усмивка,ми казаха новата цена,800 000.Запрегръщаха ме ,и почнаха снимките.
Механика



братята,му.

Носеха,куфар с инструменти,и ми предложи да си взема,каквото ми трябва,но отказах.Отвори,старата помпа,каза,че ще се опита,да я поправи,ако имам време,и утре,ще я донесе.Размислих,и без това денят заминаваше,а аз нищо не бях видял още,и се съгласих.
Беше станало 15.00,и се чудех на каде да хвана.И,хайде по центъра,да изпробвам новата помпа,и да хапна нещо.
Керман



движението е пълен хаос,като навсякъде там.



Спрях на едно заведение,за бързо хранене,и докато поръчвах,чух глас,на познат мотор.Излизам,гледам Клиданор(аржентинеца),и още един ГС Дакар,да преминават.Махнах,но бяха подминали.Докато,съжалявах,и се чудих,дали да ги последвам,гледам да се връщат,във насрещния поток.Клиданор,познал мотора,и обърнали,много се зарадвах.Хапнахме(и те гладни),запознах се с другия пич.Оказа,се германец,запознали се в Язд,предния ден,и заедно дошли до Керман.Казах им,че имам добър хотел,те се зарадваха,но Клиданор,искаше първо да разгледаме ,някаква ботаническа градина във пустинята,една от най хубавите в Иран.В предвид,че вече имаше ,каде да се настаним,отпрашихме тримата за градината.Аз,знаех за нея,но бях я предвидил за утрешния ден.
На около 30км.,от града в пустинята,райско място.









Водата,какви,ли не чудеса,прави.Зад стените е пълна пустиня.











Ето и пустинята,извън стените,на градината.

тук,ми свърши лентата,демек батерията на фотоапарата.А ,все още не искам,да притеснявам Клиданор да ми изпрати неговите снимки.По нататък,живот и здраве,като си завърши пътуването,ще ги имам.
На,Клиданор,видимо много му хареса,и попита охраната дали ,може тук да си опъне палатката и да пренощува .Казаха му,че няма проблем и той остана,а ние със строго изглеждащия Ханс(Ще го наричам,така.забравих му името.а и не беше,мноо общителен),се върнахме в хотела.Ханс,се настани,и на него много му хареса хотела.
Излязохме,да хапнем нещо за вечеря,и после ,той се прибра да спи,а аз отидох в интернета.Междувременно,се разбрахме,за следващия ден.Аз,имах намерение ,да отида,във древен град наблизо,а те с Клиданор,имаха уговорка,дасе срещнат на градината в 11ч.,и да продължат,към Бам,което мен ,никак не ме устройваше.Бам,е на 200км. от Керман,със връщането ставаха 400км.Сега ,разбрах предимството,да пътуваш сам.
Разбрах,се с Касим,като ми дойде ремонтираната помпа,да я оставят,при него.
Сутринта,след поредната обилна закуска,отпраших сам,за древния град АРГЕ-РАЙЕН.Просто уникално.На 100км.от Керман,по пътя за Бам.

Огромен ,град музей.









самоснимачката,моят най верен приятел.
















Сега,като,качвам снимките,съм убеден,че усещането е съвсем по друго,много по,по.
Тръгнах ,на обратно.Трябваше да посетя,някакъв оазис,любимо място,на местните.Стигнах до разклона,спрях,почудих се,и реших Бам.
Още,от Бандер Абас,а после и в Керман,ми разказваха за Бам,че е в реставрация,и немога да го разгледам отвътре,но аз реших,поне да го видя.Снимките за Бам,бяха величествени,а и се надявах да се срещна с другите.И,така тръгнах за Бам.На,първата бензиностанция,спирам,и наще там.



Седнахме ,да изпием по чай,и докато пиехме,не се сдържах,и почнах да,ги базикам.
Който спреше на бензиностанцията,отиваше на моя мотор и се снимаше,беше се събрала цяла тълпа,по едно време.
-Каде сте тръгнали със тез мотори ве,никой,не ви обръща внимание,голям смях...
Продължихме,заедно.На самия вход на Бам,Ханс,зареждаше координатите на хостела,кадето,щяха да отседнат,но нещо не се получаваше.Аз махнах,на едно моторче,човека спря,обяснихме ,му името на хостела,и пича с радост,ни закара.
Има,места за отсядане в Иран,където,дори да нее лукс,не ти се иска да излезеш.Този хостел,беше точно,такова място.







Собственика,много ерудиран възрастен мъж,според мен туристически трик.Клиданор и Ханс,си взеха двойна стая,и собственика,попита-Но ,вие сте трима.Отговорих му,че съм в хотел в Керман,и багажа ми е там.В,този,момент,много съжалявах,че трябва да се връщам.


Беше 14.00ч.Голяма жега(40"),но в двора на хостела,беше много добре,и решихме да изчакаме да се разхлади ,и тогава да отидем,до крепоста.
Разговаряхме,дълго време.Кой,на къде,от каде,какво е видял,каде му е харесало.Беше готино,и ще ви разкажа.
Питам Ханс,сега на каде.-Оттук в Пакистан,после Индия,после незнам,не съм решил.
Клиданор,има проблем със визите.Не разбрах,точно,но на поляците,не им дават визи със сухоземно влизане,във Пакистан,а със аржентинския паспорт,било по трудно.Трябваше,да се качи на ферибот от Бандер Абас,до Дубай,после да кара до Оман,и тогава да влезе в Пакистан,през Карачи ,отново със фери.
Така,каза...
-отивам в пакистан,после съм в Индия,след това Непал,тогава влизам във Китай.И,ние с Ханс в един глас-това е невъзможно
Клиданор-Моля ви,оставете,ме да си мечтая.Съжалихме,го.
Беше,станало 15.00.Викам ,айде на крепоста.Клинадор-моля ,те недей,толкова е хубаво тук,а навън ,такава жега ,изчакай,още 2 часа.
Но,аз нямах време,трябваше да се връщам в Керман,за най голямо мое съжаление.
Сбоувахме се,и аз тръгнах за крепоста.
Беше,близо,спрях на КППто,поисках да си платя,но ми отговориха,че е в реставрация,и не пускат туристи.Ако искам да разгледам отдолу.Жалко,но все пак се виждаше.

работниците си отиваха,след работния ден




Вижте,тези жълти огради,това ще бъде входа,като го отворят.Вероятно долу на табелата,пише.ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО НА ТУРИСТИ

Огледах се,нямаше никой,всички си бяха тръгнали,а и жегата,беше на макс,едва ли някой,ще дойде.През загражденията,и юруш нагоре.Радвам се,че ще мога,да го споделя с вас.

















на върха









Тъкмо,свърших,със снимките,и се развикаха отдолу,разбрах,че съм разскорпериран(бахти думата).Слязох,извиних се,казах,че нищо не съм разбрал,и ме изпратиха до входа.
един,такъв ,чукан,тежи не повече,от кило.

Много,ми хареса Бам.Извиних,се повторно,и им разреших,да се снимат с мотора.Налях,си вода,там,на всяко посещавана място,има автомат за студена вода.Много,ме беше яд,че другите не дойдоха с мен,щяха да разгледат всичко.Както,и да е.
Замотах се в града,добре,че пак спрях местен моторист,да ме изведе от града(най добрия ГПС).Трябваше ,да се върна 200км.
По ,пътя ме хвана голяма пясъчна буря(незнам,как се казва),и нямаше,каде да се скрия,пустиня.



И след,като нямаше заслон,направо,през пясъка,много трудно се изчистих,на паркинга в хотела.



Прибрах се в хотела,изтупах се(трудна работа).Помпата,още я нямаше,обадихме се пак на механика,каза утре в 7.00,ще я донесе,че има мноо работа,и се отдадох на почивка.Един ,от най готините дни,беше изминал.
На,сутринта закуска в 7.00,изчаках,до 7.30,механика не дойде.Касим,каза,че няма смисъл,да чакам и ме изпрати,със съжаление.
Този,ден трябваше да ,стигна до Язд(400км.).

[Вико]

От: До ИРАН 2012

Егати...якото. На един дъг го прочетох. Постоянно ми излизаше темата ама си я оставях да набъбне и да си чета като книга. Айде чакаме следващото...

[Aloud]

От: До ИРАН 2012

...




...

Добре де, от какво са направени тези стени... Що ми се струва, че е от кал

На мен лично ми напомня на къщите от кал, които съм виждал в Африка, само дето липсва сламения покрив отгоре

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Добре де, от какво са направени тези стени... Що ми се струва, че е от кал

На мен лично ми напомня на къщите от кал, които съм виждал в Африка, само дето липсва сламения покрив отгоре

Правилно,ти се струва.Кал или някаква глина,най,често срещаният материал във пустинята.Стените са от тухли,а мазилката е кал със слама.Покривите ,са куполовидни,със дупка в средата,за вентилация,пак от глина.В Бам,дъжд вали веднъж на 5г.
Ето,това се е срутило,отгоре.

[Вальо]

От: До ИРАН 2012

Колега, уникален пътепис! Голям куражлия си! Продължавай в същия дух- чакам с нетърпение продължението.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Язд,перлата на пустинята.Градът на Александър.Учудващо е ,защо не се нарича Александрия,впредвид,че е патрон на града,и повечето забележителности са свързани със Искандер(местното име).Клиданор и Ханс,доста ми разказаха за града,и бяха абсолютно впечатлени.
Показахами,каде са спали,и запознали,но за този хотел, знаех от наш Димо,а и това е ,може би най известният хотел в Иран,за пътуващите.Силк Роуд Хотел,има го в Лонели Планет,като една от забележителностите на Язд,но за него после.
Пътя,от Керман до Язд,беше все така през пустиня,после планина,и пак пустиня(не беше скучен),но доста натоварен,и със премеждия.
Почти,бях излязъл от Керман,и ми падна зарядното на гармина,и един камион мина през него.Не работеше,но по нататък ,го оправих.
Сетне,ме спряха за превишена скорост.До,като ми махаха куките,се зачудих дали да спирам,но след 500,реших все пак,да спра.Обърнах,отивам в насрещното при тях.Просто знам,какво следва,и ме напушваше смях.
Говорят,ми нещо,аз викам Но Фарси,давам си паспорта,гледат,питат ,на каде докато ми оглеждат мотора,пожелание за по бавно каране,и ВЕЛКОМЕ ТО ИРАН.Да,но докато се хилих в каската,по пътя изпуснах бензиностанцията.Не ,след дълго мотора умря,точно пред една стоянка за камиони.Викам си,точно навреме,пред бензиностанцията,докато се предвижвах по инерция.Да,ама Не.Сервиз,за смяна на масла.Събраха ,се всички,и казвам, НО бензин.Казаха след 5км.,показах им шишето,от водата,и се светнаха.Един,отиде,да точи ,а другите ме поканиха,вътре на сянка,че беше 39'.Нарязаха една голяма диня,и започна едно плюскане.Не,след дълго пича със шишето,се върна с една 5л.туба,викам не ве ,едно шише,ми трябва.Отказаха да преливаме,и те(да не се цапам)наляха цялата туба.
Няколко пъти,им благодарих,и тръгнах.Минах,през ,няколко КППта,за проверка,и влязох във Язд.Трафика,ме водише,към центъра(Нямах ГПС),и хоп на централното кръгово,спирам.Питам,първи,питам втори,никой незнае хотела(много странно).Виждам от другата страна,на кръговото полиция,отивам ,питам,незнае.Съвсем,спокойно,паркирам до полицейската кола(ужасно движение),слизам,и демонстративно си купувам сладолед.Знаех,че е някъде съвсем наблизо,но къде.
Полисмените,явно загрижени,изоставиха трафика,и започнаха ,да говорят по радиостанцията.Не след,дълго дойде полисмоторист със малко ендуро,попита ме за името на хотела,аз му казах и той грейна(знаеше го).Показах,му,че искам да си изям сладоледа,а той ме попита,дали може да се качи на мотора(в ,това отношение,бяха много учтиви.Наще хора ми разправяха,че налазват мотора,без да питат,при мен,не бе така.винаги искаха разрешение),накефи се много.Тръгнахме,какво тръгване.Колегите,му спряха движението на кръговото.Докато стигнахме(1,5км),ми показа всичките си моторжийски маймунджалъци.То,не бяха ,спиране на движението,преминаване на червено,само на задна не изправи мотора,голям фен.Прекара,ме през едни ,малки улички,едвам мотора минаваше.Спряхме,пред една врата,немога да вляза прав,вика е тва е хотела.Гледам,него,гледам вратата,нещо не е наред,не прилича на най известния хотел в Иран.Вика,тва е,с недоумение гледам на стената написано СИЛК РОАД ХОТЕЛ,със блажна боя.
Поведе,ме.Рецепцията,до самия вход,любезно момиче ,ме пита,какво търся,а аз още недоумявам.Казах искам да отседна тук,но ако може да ме разведе,да огледам.Речено,сторено.Излязохме,от тунелчето,на входа ,и изненада.Голям вътрешен двор,пълен с живот и туристи,от цял свят.Имаше и малък,басейн със златни рибки в него.Успяха,да ме изненадат.Изпратихме,се с полицая,и си взех самостоятелна стая,за 18$.
Първо ми дадоха стаята за 24$,но просто ,така поисках да видя ДОРМА,и ми свалиха,на 18$,без,да съм искал.
Хотела,се намира във най стария квартал,на града,който е под егидата на Юнеско.Също,така е бил гостоприемница,от хиляди години,още преди пътя на коприната.
Това е входа.



Това е вътре.









моята стая.







Местният любимец,вероятно персийска котка(не ги разбирам)





Страхотно място,просто идилия.Имаше ,много японци,холандци и немци.
Мотора ,трябваше да го приберем,в съседен хотел на вътрешен паркинг,но чаках някой,да дойде по късно.
Запознах се със един японски студент на 20г.Тръгнал да обикаля света през лятото,със самолети и всякакъв обществен транспорт.Беше минал и през София,а след Иран,щеше да ходи в Куба.Голямо лице,но му забравих трудното име.

Разбрахме се,след като прибера мотора ,да хапнем,и да ми покаже някои места в града.Докато,си пиехме чая,и говорихме,в хотела влезе двойка мотористи(мъж и жена).Поздравих ги,и излязох навън да им видя моторетките.Нови БМВета,ГС 800 и ГС 650.
Бяха холандци,Маделинде и Ариен от Ротердам.Тяхната история е много интересна,но по късно.
Дойде ,някакво момче и ни подкани да закараме моторите до паркинга,който беше на около 250м,от нас.Минахме,през най тясната уличка,която съм минавал,някога.Добре,че бях със една дисага,Ариен,трябваше да си сваля куфарите за да мине.



Оставих,ги да се настанят,а ние с Япончето излязохме на разходка.Много атрактивен,навсякъде ни спираха,и всички искаха,да се снимат със него.
Със местния баш рокер.





















Показа,ми тукашния музей на водата.







Япончето,се прибра да си приготвя багажа.Щеше да хваща днес автобус ,за Машхад,и аз се разхождах сам.
това е затвора на Александър,но щях да го посетя,на следващия ден.
тези кули,са климатици в стар стил,но още функционални.Създават,много силно течение около тях,въртят въздуха от вътрешния двор,и охлаждат,много добре.

това е пазара,на Александър,въобще всичко е на Александър.

Една,от многото джамии в Язд,се намираше,точно до хотела.
денем











нощем






По,пътя,за хотела се срещнах с холандците,и се уговорихме ,след половин час да хапнем в двора.
хубавия ден,завърши на един миндер със ,специално приготвено местно ястие,и много истории.Ариен ,отначало ме гледаше със подозрителност(?),но след известно време,се отпусна(холандци).Бях първият мототурист,който срещаха.Предната година,са били в Китай със велосипеди.За 3 месеца са прекосили Китай,от Изток на запад.Преди два месеца ,Ариен ,са го уволнили,той си намерил работа,но договора ,му стартирал,чак на 5ти септември,и ко да правят(горките),купили си по един нов мотор и юруш към Иран.После и те,като мен,искаха да посетят Армения и Грузия,но незнаеха,че границата Грузия-Русия е отворена(дори не ми вярваха),и нямаха руски визи.Следващата им спирка,бе Есфахан.Дадох им координати на хотела,и инфо за забележителностите.Разбрахме се на другия ден след закуска,заедно да обикаляме.

тов а е от затвора на Александър.





под пода са килиите.заграденото са прозорци

къщата,на местен големец,превърната в музей.















традиционна персийска врата,отясно чукат жените,отляво мъжете.

докато снимахме тази бегачка,дойде собственичката,и ни покани на чай в тяхната къща.



типична,уличка за Язд.





Стана 40',и се прибрахме в хотела.Толкова,ми беше хубаво там,че реших да се излежавам на един миндер в двора.Пълна идилия.
Донесоха,ми чай,предложиха ми наргиле,не отказах.До,края на деня не станах от миндера.Това,бе най уникалното място,на което бях отсядъл. Холандците се пресъединиха,по тъмно,вечеряхме,взехме си довиждане.На ,тях ,както и на мен,много им хареса,и щяха да останат още няколко дни.А аз,на другия ден,трябваше да съм в Кашан(400км.),със междинно спиране на,едно място в планината,което намерих в нета,Абианех.
Кашан,го избрах за пренощуване.Незнаех,нищо за там,но се оказа Бинго.

[bokov]

От: До ИРАН 2012

Ей,човече-направо ни разкова-страшно пътешествие.
Преди 20-ина години,докато гостувахме на подобен местен в Техеран май ни пообраха(мн. хитро сменили само част от доларите на 2-ма от нас с ментета,докато ни водиха на баня)-има го и тоя момент в пътешествията.
Но спомените от Иран си останаха положителни.
Давай нататък-има кой да чете.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Сега,като видях,какви съм ги писал по време на пътуването,не се сдържах,и ще сложа цитат,да се разбере,как съм се чувствал,на момента.

<<Сбъдна се една моя мечта. Исках да се върна хилядолетия назад във времето и ето - вчера и днес, това до някакъв момент се случи.
Язд е най-прекрасния град, който съм посещавал някога. Сигурно не се е променил от две, може и три хилядолетия. Хората си живеят, както по времето на Александър, дори го смятат за градски герой, усеща се духа от епохата на търговията с коприна.
Бил съм на места като Петра в Йордания и Помпей в Италия - изключително запазени древни градове, но пълни с туристи, не можеш да усетиш духа на града, хората живяли в него. Докато тук хората си живеят в хилядолетните къщи, канят те навсякъде да влезеш в дома им, да пиеш чай с тях, и въобще не си дават сметка, че са част от историята. Уникално е. За мен Язд е номер едно от дестинациите в Иран. И хотела в който се настаних ,за две нощи се намира в центъра на стария град, и от време оно е посрещал търговците на коприна, които идвали от изтока. Можеш само да стоиш в хотела и да чувстваш, че си на най-готиното място. Не случайно наричат града "Перлата на пустинята".>>--Готино съм го написал.


Рано сутринта,тръгнах за Кашан.Докато ,пътувах,нищо особенно,прав монотонен път,на ръба на пустинята.От ляво планина,отдясно пустиня.
Като си правих маршрута,преди тръгването,случайно в нета попаднах на един клип за Абианех.Много ме впечатли,и реших да го посетя.Отклоних,се за Абианех,и навлязох в планината.Тесен път,постепенно изкачване ,със готини завои и китни оазиси.Абианех е етногравски резерват,все още населен .Местното население,са само зороастрийци.Зороастризма,е пред мосюлманската религия,на Иран.Поради труднодостъпната местност,кадето живеят,са успели да запазят идентичноста си хилядолетия(като индиански резерват).Власта,се е опитвала дълги години ,да ги пречупи,да приемат Исляма,но не успяват.Направили,са градчето резерват,със такса за посещение.Времето е спряло,само по газопроводите и кабелите,се разбира ,че си в 21 век.Местните,се различават много.Носиите,са им различни,мъжете нямат бради,всичко ми се стори много различно.
Пак цитат,от ТЕКУЩИ ПЪТУВАНИЯ.


<<Точно,когато вече си мислих,че съм видял всичко най интересно от Иран,се появиха доста неочаквани изненади.
Незнам,дали писах,че се запознах с един Аржентинец със Дукати Мултистрада,тръгнал на обиколка около света,минал и през БГ, та тои ми каза за място наречено Абианех.Аз бях чел за него в интернет, но не му отдадох голямо значение. Голяма грешка.
Днес ми бе по пътя ,с малко отклонение от 30км.,навътре в планината. Оказа се невероятна находка. Планинско селце,почти недокоснато от цивилизацията. Точно по времето,когато пристигнах,започна ,някаква непозната за мен религиозна церемония,но не мосюлманска. Имаше два храма,единия джамия, и имаше двама,трима за молитва и тази сграда на окло 800 метра от джамията и пълна с народ, със странни носии,които не бях виждал досега. Мъжете със много широки панталони тип чарлстон, а жените със шарени носии и бели забрадки на червени рози. Тъкмо запитах един човек от церемонията дали са мосюлмани, тои ми отговори не, но започна ритуала и се включи. Вероятно са Зороастриици, но срещнах преди това зороастрици, и не бяха същите. Самото село е в планински оазис, със червено измазани кащи, с нетипичен за Иран стил, на по няколко ката, на по 300, 400години сигурно. И пътя,беше много живописен, със страхотни завои, бях забравил какво е.>>


По пътя за градчето,беше пълно със еднотипни землянки.







самото градче.













Под градчето,минаваше река,но не в корито,а на малки канали,беше изведена до всички къщи.Дрвна ВиК система.Реката,явно идваше от върха над градчето.Можеш да видиш каналите,като пресичат под улицата,има малки шахтички,и чуваш ромоленето на водата.







Докато се разхождах,започна,някой да вика на умряло.Чуваше се из ,цялата долина.Тръгнах по звука,и стигнах,до храма ,им.Духовникът(жрецът),пееше някаква песен,но все едно ревеше от мъка.Бяха се събрали 200-300 човека.За мое голямо,щастие,предстоеше някаква ,тяхна литургия.
Храмът.Жените са на терасата,а мъжете,бяха вътре и цареше някаква суматоха.




Почти,нищо не знам за тази религия,и се чудих дали мога да снимам.А и всички,които са навън,бяха много заети,нямаше кого да питам.
Аз,седнах,пред храма,и стоях в очакване ,нещо да се случи.По едно време,спряха два пикапа,наизлязоха хора ,и започнаха да разтоварват огромно количество ,прясно приготвена храна,във големи казани.










Покрай,мен бързайки мина ,майка със дъщеря си,облечена във народна носия.Със жестове ,я попитах дали мога да снимам малката.Когато ги снимах,майката,ме спря,и сложи дъщеря си,на едно високо място,да ми позира.




Учудващо,за мен,имаше жени без забрадки,но не посмях да ги снимам.Имаше ,също и много местни туристи.






















Градусите,чукнаха 40",а и път ме чакаше,и тръгнах.На паркинга,докато се обличах,чух познат звук.Бяха два мотора,бая натоварени.Спряха на 100м.втренчени в мен,после единия дойде.Бяха ,семейство австриици със стари ГСи,май 850,не ги разбирам тия БМВета.

След,като се запознахме със мъжа,повика жената от блутута във каската,явно и каза,че няма страшно,и тя дойде.













Те,се движеха,наобратно на моя маршрут в Иран.Бяха минали,първо през през Каспийско море,и пътуваха за Есфахан.Разменихме си впечатленията,казах им,че смятам да пренощувам в Кашан.Развълнувани,ми казаха хотела на който са спали,и местата,които ,трябва непременно да разгледам.Аз,за моя сметка,също им дадох същото инфо,за моите места.Разказах им за холандците,и предположих,че на следващия ден,ще се срещнат.Попитах,ги как се държат старите мотори,със усмивка,ми обясниха,че нямат никакви проблеми досега.Имат,ги от 13г.,и не харесват новите БМВета.Аз,винаги,ги базикам,дори Ариен(холандеца),ме попита,как ми е мотора.Трябваше да,му обяснявам,че със неговия ГС,даже баба ми може да пътува.Хубавото,е че между пътешествениците,хумора,в повечето случаи,е винаги на ниво.
Разказах,им за релегиозната церемония,и да я посетят първо.Пожелахме ,си на добър път и Енджой,и се разделихме.
Тръгнах за,главния път,но се качих на магистралата,за да видя,със какво е по различна от другите пътища.Много гладък асфалт,създава илюзията,че като натиснеш спирачка ,ще се хлъзнеш,но не.Четири ленти в едната посока(без аварийната).Имаше чекпоинт,на едно място,но като спрях,ми казаха,че за мотори не върви,и продължих.
Лесно намерих хотела.Стая за 20$,без ВЦ.И вече крача,из базара.Това е хубавото,на техните базари(затова са и направени),че във най горещото време,можеш,да се разхождаш,наволя, ,нали са закрити.Най важното,място,което трябваше да посетя беше,Дворците,на бившите владетели на Иран.Квартал-музей,със няколко дворцови комплекса.Повярвайте,трябва ви една седмица,да се разгледа.Аз,посетих,първият(нямах търпение),и царския(най големия)
Точно това ,търсих там.Тези дворци,все едно бяха излязли от приказките на Шехерезада.Може и точно тях,да са имали в предвид.
Това е първия,със 3 вътрешни двора,но беше в ремонт.

























Това е царския,със много вътрешни дворови.
Но със тези снимки на сегауправляващите,беше окипазен входа.














































Много ,ми хареса това място.Толкова изящество,на едно място,никаде в Иран не бях виждал.На ръба на кича,но такава естетика.
Трябваше ,според думите на австрийското семейство,да видя и Царската градина,но нямах време за това,пък и се нагледах,на градини ,в Иран.За мен,градинското изкуство е създадено там.Още от стария завет,се споменават градините в пустинята на Персия.Не случайно,едно от старите седем ,чудеса на света ,са висящите градини на Семерамида и Вавилон.Незнам,по рано дали съм писал,но видях Бахайската стъпаловидна градина(уникална,направена на отвесна скала) в Израел(Хайфа),която е Иранско производство,така да се каже.Дай,им вода и им гледай сеира,дето се вика.Другия път,като съм там(дай боже),ще посетя и градината в Кашан.
Тръгнах си,към хотела,сас ясното съзнание,че утре,ме чака един,от най трудните преходи.
Това е нещо,което повечето от нас знаят,но там се използва за парфюми,или поне така разбрах.

А,това е една от любимите ми снимки,през цялото пътуване,незнам защо,не разбирам от фотография,просто ми харесва.

много,обичат водата,щото им е кът.

Минах,през рибен магазин,само да се раздразня.







Преспах,но знаех,че ме чакат 430км.до Каспийско море,на следващия ден.Един от,най трудните преходи,през цялото пътуване.Трябваше да пресека планината Алборз,по висока от всички в Европа.Имахме намерение,със Васко да изкачим най високия връх Дамаванд(5671м.),пеша разбира се.Но,с пича,който,кореспондирахме от БГ,да ни прибере моторите,се скри и останах на сухо.
Това ,е още една от причините да се върна там.

[jenia7812]

От: До ИРАН 2012

Невероятно красиво и истинско! Благодаря!

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Както писах ,знаех че ме чака труден преход този ден.
Бойко,беше ми казал,да си предвидя нощувка посредата на прохода през планината,защото движението е ужасно натоварено,и много бавно се кара.Имало,само един хотел,посредата.
И така,тръгвам по магистралата за Техеран.Все едно,че карам по най голямата германска магистрала.След,Кум и четирите ленти в посоката,се напълниха,но се движех добре.Всички,ми свирят,аз не им обръщам внимание,и си карам.Нямах време за ситуации.
Навлязох в лудницата(околовръстното на Техеран).Техерчан,не влизаше в моите планове,космополитен град,много модерен.По това,което съм гледал и са ми разказвали,не бях много впеатлен,но пътната мрежа е уникална.От всякъде детелини,големи знаци,и планината,планината просто страшна.Представете си Витоша ,от София,но 4,5 пъти по надвиснала над града,само,че от север.
Околовръстното е ,едно голлямо,безконечно задръстване.Бях,екипиран,за минаване през планината,а на околовръстното,към 11ч.,бе 36'.после 38'.Около ,мен само тирове,докато пъплих със 20,30км.ч.По едно време,си мислех,дали ще достигна въобще ,прохода днес.
Не издържах,бях пред завиране,влязох в банкета,и ела ми глей сеира.Няколко пъти ударих картера,но трябваше да се измъкна от там,колкото може по бързо.Първо бързах,второ ,усещах,как потта ми се стичаше във обувките.От бързането,изтървах една детелина,че насложих ,още 15км.,в трафика.Бях,забравил,за планини,за всичко.Голяма борба беше,но излязох ,качих се на магистралата за Табриз,и се оглеждах ,за отклонението,към Каспийско море,знаех,че е съвсем близко.Най,после рязко завих,към града,от който почваше прохода.Спрях ,да си купя вода,че ми бе свършила,и понеже е голям трафика,сервизите и магазините за авточасти,бяха,като сергии.На ,няколко сервиза,питах ,за масло 10/50,или 10/60(това,бе за Бойко и Мони),но всичките им масла почваха,от 15,просто,там нямаха такова(сигурен ,съм,че сте намерили).Тръгнах,навлязох в баирите.По,едно време,ме изпреварва полицейски мотор,и ми свири и продължава,естествено не му обръщам внимание.След 5км,същия мотополицай,ме спира,на КПП.
Обичайната процедура(документи,откъде,за къде).Показвам,му картата си,и казвам,трябва днес,да стигна тук.
Казва,няма да стигнеш,там,поне не по този път.-Чакай,ве човек,да не съм объркал пътя.-Не си го объркал,просто,този път,не е за мотори,забранен е.Отиди виж,оня знак.
Отивам,гледам знак,забранено за мотори,направо ми причерня.Връщам се,питам,от къде да мина за там.През цялата планина,от Техеран има два прохода,като и двата,ми обясниха ,че са забранени,за мотори.Трябваше да обикалям,над 700км.За,първи път,това,че съм с мотор,се обърна,срещу мен.
Сега,като,се замисля,има голяма логика.Просто,проходите са тесни,едно платно насам,и едно натам.При цялото,това беззаконие,за мотористите,като тръгнат,да минават,сигурен,съм,че е било мазало.Ченгето,ми каза,че е затворен от година,защото има,много произшествия.Пътната,им система е направена за тяхното движение,извънградско със автомобили,градско със мотоциклети,въобще,не са ни очаквали,нас гамените,мототуристи,да дойдем със нашите големи мотори,и да си правим,каквото си искаме.Да,ама аз,бях там,и немога да преминааа.
Докато се суетях(щото,бях решил,че тяхното няма да стане,а и адреналина ми беше на макс)(все пак,имах план,и маршрут),гледам,нашия мотополицай,се върти около,моя мотор и ме вика,за нещо.Пита ме,за кубиците,за килограмите,за скороста.Все,едно,че ми е най големия приятел,започнах,да му обяснявам,всичко с подробности,и му казах,ето качи се го пробвай,а той.-може,ли.Аз,ко да ,кажа,викам-може,ама ако ми дадеш да пробвам твоя.Падна смях.Неговия беше,хубаво Сузики ГС 750.Личеше,че много,го обича.Естествено,му обясних,че в Европа,това е един от най тачените мотори,и че в Булгаристан,почти всички полицаи,са със същия мотор,и са много доволни,а и аз много го харесвам.В,целият разговор,присъстваха,не повече,от 20 английски думи,всичко беше(представете си картинка),ръкомахане,сочене ,физиономии,и писане на ръка.
Върза,се.Каза,ми да тръгвам,но да бъда ,много много внимателен,да не стане някоя беля.Разбира се,му казах,че ще спазвам всички ограничения,нали все,пак съм ЕВРОПЕЕЦ.
Тръгнах,доволен от ситуацията,но след,2,3 км.спрях,няма мърдане.Тръгваш,спреш,караш със 20км.ч..Между другото полисмена,ми каза,че на следващият,ден започват,големи празници,и всички се изнасят ,към гьола,събирало им се почивна седмица,и са тръгнали,от сега.Не издържах,и газ в насрещното,добре,че насрещният трафик,бе относително слаб,но никой,не смееше да изпреварва,защото,през 5км. имаше полицейска кола.Имаше периоди,по 5,10км,изпреварвах всички.Напредвах,много добре.Но започнах,да навлизам в серпентините на превала,и насрещното чувствително се повиши.Използвах,всеки рискован момент,да изпреварвам.Големи красоти,то не бяха водопади,пропасти,отвесни скали,просто уникално,но аз не смеех да спра да снимам,нямах време за това.Почти,на превала,докато изпреварвах,цялата колона(вярвайте,колоната,беше 160км.,колкото и прохода),в насрещното се появи полицейска кола,като се изравнихме,шофьора,ми показа със жест,да го последвам,наобратно.Ужас,тъкмо бях стигнал върха,но като примерен европеец,ги последвах.След 2,3км.,на най близката отбивка спряхме,и започна едно викане,аз само стоя и гледам.Този дето ,най много викаше,след като,ми видя документите,и аз умишлено ,уж нищо неразбирах,се прибра в колата,и колегата му,ме посъветва да продължа,но много да внимавам,също ме попита,дали знам,че е забранено за мотори,но аз нали неразбирам ФАРСИ,нищо "незнаех".Обърнах и продължих,пак по същия"европейски" начин.Едно БМВ 7 серия,постоянно ,ме следваше,но след две,три рискови изпреварвания,се отказа.Слизането,беше подобно на Трансфаргашан,но много по дълго.Видях в далечината Каспийския гьол,и вече знаех ,че ще го достигна.От 160км,колкото е целият проход ,поне 100км.,карах в насрещното.Усетих,влагата и мириса,и всичко се промени коренно.Вече,се движех във джунгла.Да,толкова ,беше зелено всичко,все едно бях,на съвсем друго място,трудно,го възприемах.Целият проход,го взех за 3,5ч.
Климатът на Каспийско море е субтропик,до тропик,но като се вземе впредвид и високата планина,която спира пустинните течения,става чудо.От,пустинята,до джунглата,те делят едни 100км.,и една планина.Неисках да спирам,за снимки,защото не знаех колко ще продължа да карам докато изляза от прохода,а и бързах.
Ох море,ох кеф.Спрях,на подходящо място,според мен.Някакъв капан,но на самият бряг,и терасата бе на колове в морето,красота.
Не бях ял,от бързането,снощи в Кашан.Попитах,за храна,но се оказа ,че вървят последните ремонтни дейности за отваряне,жалко.





местния гъзар



В крайна сметка,преминах най трудното,а беше 16ч.Реших да хапна някъде по пътя и да си карам,пък докадето стигна.Пътят се движеше по самото крайбрежие,със много табели за стаи под наем,така,че не се притеснявах за настаняването.Самото крайбрежие,доста ми напомняше на нашето,но преди застрояването.Усещаше се влагата,и страшно ми се искаше да се топна.Периодично спирах на някой плаж,дори хапнах на едно капанче на пясъка.



а народа се къпеше





хапнах си густо прясна каспийска риба(не разбрах,каква е)

Каспийско море,е най любимото място за отдих на иранците.На,мен също доста ми хареса,изглеждаше много екзотично,със тази висока и зелена планина,навсякъде зелено,цветя и палми,готини заведения,чисто, красиви вили със големи градини,все едно бях в друга държава.Ехх и биричка да имаше.
Докато карах ,видях в един залив горичка,и в нея много палатки.Замислих се,аз вече близо 9000км.,мъкна палтка отзад,а не съм я разпъвал все още.Реших,тази вечер,предвид екзотиката да разпъна палатката.Обикновен къмпинг на плажа,със бани и тоалетни,доста заведения за хранене,плажни атракции,имаше всичко,само биричка няма.
Местата за палатки бяха на отделни бетонни постаменти за голяма палатка.





Още,щом разпънах,започнаха да преиждат едни хора.Един ми носи чай,едно дете ми донесе сирене,трети ми предложи наргиле,пак бях обгърнат от внимание.Поръкомахахме си малко и придружен от гид се разходих по плажа.







Накиснах се в морето,малко хладно но ставаше.





хапнах,няколко печени царевици.

Докато се връщах към палатката,забелязох няколко човека да разглеждата мотора.Поздравих ги,единият знаеше сносен английски,и започна едно разпитване.Никой ,не повярвя,че съм тръгнал сутринта от Кашан,и сега съм тук.Навсякъде около нас цвърчаха барбекюта,и все някой носеше нещо.Много бяха любознателни,искаха всичко да им разказвам,но клепачите ,вече ми падаха.Казах,на преводача,че ми е много приятно в тази компания,но съм много изморен и ми се спи.Каза на всеослушание,и след пожелания за лека нощ,всички се разотидоха на момента.
Бях забравил,какво е на палатка във къмпиг,малко повече ми дойде музиката,около мен,но горе долу се наспах.Това,бе първичт и последен път на палатка за това пътуване.После в Армения и Грузия,мислех правя лагер,но до разпъване ,така и не се стигна.
За днес ,бях предвил да стигна до Армения(780км).
Станах много рано,всички спяха.Натоварих съвсем тихо мотора,и го избутах до главния път,да не вдигам врява,и газ.
По пътя все така много зелено,толкова гъсти гори,че пътя все едно че е тунел през гората.После преминах една огромна долина,цялата в оризища,и така стигнах до Астара.Пътя се отклоняваше,точно пред граничния пункт,със Азербайджан.Карах 50,60 км,на метър от кльона,от другата страна на мрежата се виждаше азерския път,доста лади се движеха за модерна държава.
Започна едно катерене по серпентини,качих се на едно голямо плато.Планината Сабалан,с едноименния връх,вижда се от всякъде.





Стигнах ГРад Ардабил,на кръстовището за Табриз,видях готино ресторантче,време беше за късен обяд,и без това добре се движих.
Поръчах си кебаб с ориз,и докато хапвах,дойде човек,представи се" Аим Тичър",и попита дали може да седне на моята маса.
Попита,от къде,накъде.Чертаех,му с пръст по картата,докато нагъвах кебапа.Нахраних се,казах му че тръгвам,и да попита за сметката.Каза,ми че я е платил.Нямаше,какво да направя,във такъв случай,ако се дърпам,ще се обиди.Благодарих му,излязохме отвън ,снимка за спомен,пожелание за лек път и газ.
Преди Табриз,свих по пътя за Армения.Започнаха едни дълбоки каньони,и хоп в една зелена планина ,без нито едно дръвче,просто уникално.

Пътят,беше изключително живописен,но за разлика от всички пътища в Иран,тесен и разбит.Явно не държаха на пътната връзка с братска Армения.
Имаше много пуснати крави по пътя.Излизам ,бая бързо от един завой,и насреща ми крава.Ами сега,излизам от пътя,и в канафката по очи,пак паднах.Канафката беше дълбока 50,60см.
И новото яке се скъса,но на мен нищо.На мотора,пораженията се свеждаха до счупена на две слюда,и паднал въздушен филтър.При удара,кормилото се бе завъртяло на държачите,и смачка малко резервоара,и скъса кожата.За това ,най ме бе яд.Трябваше да карам 4000км.,без слюда.
Спряха няколко коли,да ми помогнат да изкарам мотора от канафката.Изпратих ги,и започна ремонта.Скалъпих набързо,каквото можах,защото се мръкваше,и газ.
Бях си запазил реали ,да заредя евтин бензинец ,като за последно,но тънци.На границата с Армения бензиностанция няма,имало на 20км,по нататък,но нямах време.Имаше магазин,накупих си води,сладки,бисквити,неможах да ги изхарча,останаха за спомен.
Самото място бе удивително.Малка долина,обградена със високи,скалисти зъбери,и посредата река ,по която минава границата.
Влязох в митницата,малко суета.Подхвана ,ме един митничар и ме развежда.Искаха да свалям багажа от мотора и да го минават,през скенер,но след,като ми видяха физиономията,се отказаха,сладури.Набързо,ми оправиха документите,и ме пуснаха на арменците.
Напусках ,Иран със смесени чувства.Хем исках да видя и други места,хем много ми хареса там.
Следващото писане,ще направя обобщение,за много неща в Иран,и после сме в Армения.

[Georgi_G]

От: До ИРАН 2012

Благородно ти завиждам човече. Благодарности и чакам продължението,

Желая много здраве и късмет!

[rosslan]

От: До ИРАН 2012

Благодаря, че споделяш! Много ми допада начина ти на писане, интересно,практично, изчерпателно. Поздрави!

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Според мен,Иран е най добрата дестинация ,за мототуризъм в света.Какви са доводите,ми.
На първо място е бензина.За нас чужденците(когато бях там,сега е по евтин) струва 0.60ст.,а за местните 0.15ст.Въобще не съм го смятал за разход.
На второ място е пътната мрежа.Уникални пътища,маркировка и всичко необходимо да ти мине леко пътя.Като сметнем и подходящите атмосферни условия(много рядко вали дъжд),всичко е просто прекрасно.
На трето място.Забележителности.
Иран е толкова голяма страна,че ти трябва поне месец,да се разгледат основните забележителности.Има за всеки вкус по много забележителности.Исторически,природни,културни.Кеф ти планина ,море, красиви пустини,исторически паметници,културни градове и резервати,и много екзотика.
Четвърто.Изключително усмихнати и дружелюбни хора,и най вече(понякога досадно) гостоприемни.Просто е голямо удоволствие и приключение,да общуваш,със местните.
На пето място,слагам сигурност.По сигурен,и спокоен никъде ,не съм се чувствал.Има толкова,много полиция,че всъщност не съм допускал въобще нещо да се случи.И ако не правиш,особенно големи глупости,изцяло е във полза на туриста.Към,това мога да прибавя,и абсолютно никакви проблеми със Пътната полиция,дори напротив,само помощ,може да се очаква.А там,можеш да правиш и особенно големи глупости.
Шестото ,място е за всички останали цени.Просто е толкова евтино,че за 17 дни в Иран,изхарчих,колкото 5 дни в Турция,като не съм се лишавал от почти нищо.
Има,и още много предимства,но това,мисля обобщава моето мнение за дестинация Номер 1,за мото туризъм.Ако,някой има въпроси за нещо обезпокоително,може да ги задава,сигурен съм,че ще ги разсея.
Просто,не мога да разбера,защо Иран има такъв лош имидж,макар,че аз за мене си имам обяснение.
Като,пиша за сигурноста,визирам вътрешната сигурност.За външната сигурност,има много злонамерени мотиви,да се(надявам се НЕ) случи нещо.
Като,бях в Армения,се запознах със много интелигентен човек(архитект от Техеран).Със него вече,си позволих да говоря,за всички,моменти от политиката на Иран.Говорихме,повече от час,по всички вълнуващи мен теми.
Каза,че цялият народ е опозиция на правителството,но понеже правителството стои зад Шериата(ислямски закони),а също и държи петрола,няма как да му се противопоставят(все пак има 80%мосюлмани),а ако има някой осмелил се,го чака наказание по корана.
Каза,също,че последно време се наблюдава,отдръпване на народа от религията,точно поради тази причина.
Аз,също забелязах,че голяма част от обществото, не са религиозни,получава се един вид обратен ефект.
Видях,много силно изразена външна пропаганда.Навсякъде,където гостувах във ирански домове,гледаха външни телевизии(сателитни устройства),най често от САЩ и Великобритания,по рядко от Турция ,Азербайджан и др.,които са изцяло на персийски език.Цяла пропагандна индустрия,финансирана незнайно( или знайно) от кой.Музикални програми,като МТВ,но на персийски,със полуоблечени мацки и Рап,също гледах Дискавари със техни субтитри.Напомняше,ми на времето,когато в БГ се слушаше,радио" СВободна Европа"и разни други.Но със ,тези нови технологии,няма граници,няма никакво затъмнение.А,също така и Интернет.Преди да тръгна,много се интересувах,оказа се че Фейсбук,има 17 000 000 ирански абонати,и наистина е така.Иранците по порода са много интелигентни и любознателни,но като немогат да видят Света отвън,го гледат виртуално,и никакви забрани немогат ги спря.Навсякъде,и на всеослушание показват,че харесват Западната култура(шерията,не го забранява).Понякога,докато ме питат,дали съм Американец,имах чувството ,че ги боготворят.Ужасно силна пропаганда,на която местните власти,немогат да се противопоставят.
Икономиката на Иран,изглежда много развита.Сигурен,съм,че е било така в съвсем близкото минало,но откакто има ембарго,местният Реал,стремглаво се обезценява.Като бях там,1$-17000,сега 1$-34000,а Бойко като са били там е бил 1$-10000.
Цялото производство е местно.Купуват патенти от цял свят ,и произвеждат всичко.Прост пример,видях една марка "АМИКО",Коятоо произвеждаше,почти всичко,от камиони(влекачи),до перални и мобилни телефони.Имаше внос на маркови стоки,но цените за нас нормални,за тях двойни.Заводите за автомобили,бяха патент на Пежо,Рено и Кия,но със малко променени имена.С една дума,Ембаргото,много ги мори.Инфлацията е жестока,макар да се субсидира.Правителството продава петрол в ограничени количества,и няма постъпления,на които се държи икономиката на страната.
Попитах,моя ирански събеседник,за Ядренета им програма.Първоначално,много ме учуди отговора ,му.Той ,я подкрепяше.
Каза,че незнае,дали имат ядрено оръжие,но е сигурен,че правителството,иска да има.И,неговото мнение е,че трябва да има.Беше,сигурен,че ядреното оръжие,ако го имат,няма да се използва по никакъв друг начин,освен за респект.Сигурен,бе че Израел,или която и да е била друга страна,не е мишена.Просто,геополитическата обстановка в района го изисквало.Въобще,говореше,всякакви гадни работи за правителството,но за ядрената програма,ги подкрепяше безусловно.Доводите ,му бяха:
На първо място постави Азербайджан.
В ,Иран има над 20 000 000 азери.Рано или късно ,ще искат да вземат голямо парче от нашата земя,а Азербайджан е въоръжен до зъби със модерно оръжие,и има апетити към Армения,но според него целта е Иран.
На второ място постави Турция.
Турция,няма грам петрол,а по границата имало големи залежи,и турция,ще иска също парче Персийска земя.Не на последно място постави и Кюрдския въпрос.макар,че Кюрдите са старо иранско племе,не изключва възможноста,един ден да има независим отделен Кюрдистан,и тогава страната пак се разделяше.
На трето място,постави Арабите и Ирак.
От векове,нашия,най постоянен враг,са арабите,каза той.
На четвърто място постави Пакистан.
В ,Пакистан,има 40%,персийско население,а и те(Пакистан)имат ядрено оръжие,все някак трябва да се противопоставим.
На шесто място ,не изключи и ново Тюркско нашествие от север(Туркменистан).
Попитах,го за Афганистан,той с насмешка ми отговори,че са наши.Афганистан са персийци,а и не са дразнител.
Попитах,го за Израел,отговорът бе странен за мен.
-Със Израел,би трябвало,да сме съюзници.И ние ,и те ,макар друговерци,мразим Арабите.Но,надали ,ще воюваме със тях(евреите).
Остана,само Армения,от всички потенциални врагове.Попитах,го.
-Със,Арменците,делим тази земя от 5 хиляди години.Има ,взаимно уважение,между нас(така,бе и в Армения).И,за нас иранците,е по добре да я има Армения.
Със две ,думи от всички страни дебне агресор,и той трябва да бъде спрян,не със война,а със респект.Ние не искаме война-каза той.
Ами,това беше за Иран.Исках,някой ако тръгва натам,да знае,от първа ръка.Много е готиноооо.