Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ей Димо, мина година откак ставахме сутрин в 6 за да гледаме по цял ден самотната точица на Спота, чиято траектория се гънеше между някакви шоколадени тортички с пудра захар на връхчето.

Nik вярно е, че мина година от тръгването за Памир, но няма година от завръщането. Дано няма упрек в написаното от теб

Искам да попитам .. за човека, когото си закарал ... този със счупеното колело?! Гледам снимките и не мога да разбера, какво правят там? От какво живеят? Как се прехранват? Та там освен камънак и планини не видях нищо друго ........

И аз така гледах, като теб. И питах ...
Наистина не зная точно. Човекът каза, че имал животни някъде там, но не ги видях. Храната се вижда на снимката, тя винаги е такава... Купа кисело мляко, купичка със сметана, хляб и чай. Значи мляко има. Но ако има стадо, моите представи за животновъдство включват ежедневно доене и предаване на млякото, което не могат да консумират. Там условия за съхранение - няма. И категорично липсват производните - сирене и/или кашкавал. Доколкото в следващата държава - Киргизстан се появиха тучни ливади, зеленина и големи стада - покрай пътя имаше и продавачи на малки сухи топчета (тяхното сирене), но в Памир - този артикул липсваше.
Вероятно изобщо не става дума за съхранение (поради нищожния добив), а просто за прехрана. Т.е. местят се с животните по избрани от тях места, като добива им стига за да се прехранват и за вълна, като разчитат на размножаването им и увеличаване на стадото. Изобщо не може да става и дума за колене или ... месо. То просто липсва.
Моите наблюдения са, че всъщност киргизите днес са номадския народ. Памирците са далеч по уседнали. Хората, които се изнасят на юрти през лятото, препускат с коне из планините и имат големи стада са киргизите. Памирците водят малките си магаренца по пясъчните полета и наистна имат изключително суров и тежък живот.

[Nik Nikolov]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

... Дано няма упрек в написаното от теб .....

К'ъв упрек ? Ето как изглежда Мургаб отгоре. Всички останали те гледахме от там:

http://maps.google.bg/maps?f=q&sourc...31307&t=h&z=16

[Ilarioncho]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ех, Димо, снимки, снимки, снимки... За да излязат тези прекрасни кадри вероятно си направил още стотици, хиляди, които няма да видим. Когато човек се сблъска с нещо толкова нереално, нормалната подсъзнателна реакция е да се опита да се приспособи. Повечето хора го усещаме като пресищане на сетивата. В един момент чудесата спират да правят впечатление. Възхищавам се на упоритосста и методичността с която си снимал. Успял си да запазиш интереса си жив и да търсиш начин да запечаташ заобикалящата те красота за да я споделиш с нас. Успял си, намерил си начина.
Благодаря!

[//Радо//]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Хубаво че има такива като вас, че повечето ако мръднем за 3 дена нанякъде на почивка го говорим по една година.
Страхотен разказ!

[ВладиЧ]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Направо ми бъркаш в здравето с тия снимки на Алайската долина...
Само да вметна, че тази долина, която е равна почти като нашата Тракия е на 3000 м надморска височина, тоест малко по-височка от Мусала, а веригите, около нея са от шест хилядници и пик Ленин 7134 м.

[bugys]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ъъъъъъ.... няма ли още....
Пътеписа е веднъж!!! Два дена не съм мърдал да чета и гледам... гледам и чета... и изведнъж още преди Байконур свърши... аз ли изпускам нещо?

[Ясен]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ъъъъъъ.... няма ли още....
Пътеписа е веднъж!!! Два дена не съм мърдал да чета и гледам... гледам и чета... и изведнъж още преди Байконур свърши... аз ли изпускам нещо?

Нищо не изпускаш, толкова има. Димо ги пуска през няколко дни, за да ни дразни и за да отидем на изложбата.

[Black Art]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Димо - Предстои ми пътуване октомври месец до Иран. Четейки твоя невероятен пътепис, реших да включа евентуално посещение и до Туркменистан. Бих се радвал на каквато и да е информация извън пътеписа, за Туркменистан. Така също и на някакъв съвет или помощ относно туркменска виза. С пожелания за все по далечни и интересни места.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

К'ъв упрек ? Ето как изглежда Мургаб отгоре. Всички останали те гледахме от там:

http://maps.google.bg/maps?f=q&sourc...31307&t=h&z=16

Разбрах те Ник. И аз така ви гледах

Ех, Димо, снимки, снимки, снимки... За да излязат тези прекрасни кадри вероятно си направил още стотици, хиляди, които няма да видим. Когато човек се сблъска с нещо толкова нереално, нормалната подсъзнателна реакция е да се опита да се приспособи. Повечето хора го усещаме като пресищане на сетивата. В един момент чудесата спират да правят впечатление. Възхищавам се на упоритосста и методичността с която си снимал. Успял си да запазиш интереса си жив и да търсиш начин да запечаташ заобикалящата те красота за да я споделиш с нас. Успял си, намерил си начина.
Благодаря!

Да, наистина има много снимки. Обаче пресищането дойде и за мен. Точно около 2 000км след точката, за която сега ви разказвам ... и приключих със снимането А умението да споделяш го имаш и ти уверявам те, и много го ценя ...

Направо ми бъркаш в здравето с тия снимки на Алайската долина...
Само да вметна, че тази долина, която е равна почти като нашата Тракия е на 3000 м надморска височина, тоест малко по-височка от Мусала, а веригите, около нея са от шест хилядници и пик Ленин 7134 м.

Владо, Алайската долина е от местата, които не мога да опиша
Споделих, какво се вижда, но то е нищожно. Да всичко, което пишеш е вярно.
Намираш се на 3000м., пред теб е равно голямо поле. Обръщаш се наляво(изток) към Китай, гледаш в далечината непрекъсната верига от бели върхове, които се извисяват на още 3 до 4 000м. нагоре. Бавно въртиш тялото си на юг към Таджикистан, от където си дошъл - веригата е все така плътна, непрекъсната и страховита, а белият сняг става по-ярък. Продължаваш да гледаш, вече на запад и погледа ти не е слизал, прескача от връх на връх и зчезва в облаците някъде над 7 000м. Минали са пет минути, връщаш погледа си обратно ... вече минава половин час, а ти седиш и се чудиш "А това как се снима по дяволите ..."

Ъъъъъъ.... няма ли още....
Пътеписа е веднъж!!! Два дена не съм мърдал да чета и гледам... гледам и чета... и изведнъж още преди Байконур свърши... аз ли изпускам нещо?

Ясен е прав. Само те е излъгал, че става на 2-3 дни

Димо - Предстои ми пътуване октомври месец до Иран. Четейки твоя невероятен пътепис, реших да включа евентуално посещение и до Туркменистан. Бих се радвал на каквато и да е информация извън пътеписа, за Туркменистан. Така също и на някакъв съвет или помощ относно туркменска виза. С пожелания за все по далечни и интересни места.

Имаш телефона ми. Обади се. В темата за подготовката съм описал подробно какво-що. Ако си в София ще се срещнем.

[tims]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Прекрасни снимки, уловени всички нюанси на Централна Азия в образ и текст! Познавам повечето места и хора, като тези от снимките. Местните и чужденците. Тъкачката на копринени килими в Самарканд, ГАИчниците по пътищата, гостоприемните узбеки и таджики, памирците - исмаилити, немците и холандците с велосипеди. Великолепен пътепис!

[c_chanev]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Димо, треперя вече

[tef4o]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Димо, треперя вече

не само ти
Всеки път като се появи ново мнение по темата и си викам Ахаа! ... Но ще се чака явно. Успокоявам се само с факта, че чакането си заслужава

[kiketo]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Последните 2-3 седмици си имах най-чудесното четиво за запълване на времето, уви настигнах и аз писателя-фотограф и ми остава само да чакам заедно с многобройната публика следващата част от пътешествието.
Огромно благодаря за невероятния пътепис!

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

...
Със Саке-финландеца останахме да говорим до късно на двора. Хората му бяха преуморени. Пътуваха вече почти два месеца, от които единия в Монголия.
Той беше двигателя в онзи отбор и очите му светеха, но отбора беше позагаснал ... Един от тях използва момента (Саке влезе за нещо в къщата) и каза "Аз съм до тук. Утре по права линия и ... към дома. Нямам сили за повече. Само не казвай на оня. Ще ме убие. Той е луд ..."
Стояхме и пушехме пред къщата в тъмното когато чухме, викове и ясни звуци от юмруци и ритници някъде на поляната отсреща. Биеха този киргиз от снимките край моторите. Спогледахме се, к'во правим? Саке каза:
- Виж, не може да се месим. Нямаме право. Той пие от три дни ...
- Може да го убият. Вече почти не вика ...
Чуваха се само приглушени удари от ритници в тялото.
- Не, няма. Ще издъжи. Виж, това е техният живот - не нашия.
- Да, беше ужасно пиян.
- Той трябва да пие! Какво друго му остава?! Тук няма работа, няма нищо ... ако спре да пие ще мисли глупости ...
- Не зная. Може би си прав ...
На сутринта прегледах мотора. Калника се беше строшил от камънаците и го изхвърлих. Имаше разхлабени болтове по рамата, но нямаше загубени. По-лошото беше, че имаше пукнатина в алуминиевата опашка, която носеше горният куфар, фотораницата и гумите. Стойката на спот-а също беше строшена, но това не беше болка... Пренаредих багажа за да олекотя опашката, закусихме, снимка за спомен и се разделихме. Аз - на юг към Ош, те - на север към Мургаб.





Следващата спирка беше горе на прохода Талдик-3264м.н.в. Страхотна гледка. Следваха кални "фиби" до където стига погледа ...

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Следващите сто километра от пътя наистина бяха зле, кални коловози и макадам. По пътя се виждаха китайски строители и техника, които усърдно работеха и вероятно вече са стигнали Сари Таш. Спрях да почивам и снимам тази юрта на изгряващото над планината слънце, потока пред нея, както и бабата с брадва ... когато бабата дойде и най любезно ме покани на чай.


















Разпитах я за Ош, а тя само клатеше глава и каза: "Лошо е, когато умират хора...Ти не трябва да оставаш по тъмно навън."