Пътят до коприната през Иран

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Една карта с маршрута ми в тази част



Сравнително бързо се ориентирах в Язд. Намерих си къде да спя, място за мотора и приех супер приятно предложение. Да ми отворят покрива, да си сложа статива и да пощракам... Страхотно!
-Само да имаше студена бира?
-Ние имаме чудесна бира.
-Знам, знам ама тази с пъпеша нещо ...
-Имаме и с вкус на бира, искаш ли ? А имаме и такава, каквато ти си свикнал да пиеш, също и много хубава водка и т.н. Искаш ли?
-Не, благодаря. Ако ми донесеш на покрива безлкохолна , но с вкус на бира цена няма да имаш
-Готово

[Goblin]

От: Пътят до коприната през Иран

Абстрахирайки се от невероятната красота на тези паметници - основно ме впечатлява поддръжката им. Някой в иранското министерство на културата определено си знае работата. Освен ако не е министерството на вероизповеданията, тогава нещата стават логични.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Абстрахирайки се от невероятната красота на тези паметници - основно ме впечатлява поддръжката им. Някой в иранското министерство на културата определено си знае работата. Освен ако не е министерството на вероизповеданията, тогава нещата стават логични.

Абе не знам как успяваш да се абстрахираш обаче наистина ги поддържат много. И вечер всичко е осветено с много и цветни лампички. А това, второто министерство, за което пишеш май е с ранг на мин. съвет

Обаче на сутринта в Язд ужасно ми се пиеше нормално кафе(еспресо) и по този повод ме пратиха в истински хотел за чужденци, където успях да зърна що е то ирански лукс. И изпих две
Впрочем запомнете тези "маси". Не зная как се казват, но следващия месец аз стол почти не видях. Всички ползваха това съоръжение - за хранене, за следобедна почивка, за преспиване. Аз разбира се не правех изключение. Това тук е най-луксозния му вариант.



А покрива леко се поклаща от термиките над града





Язд е град от пясък. Голяма част от централните улички са всъщност тунели и усещането е като в приказките ...








Май не е ставало дума за това, че занаятите са си съвсем живи в Иран, въпреки идустриализацията на страната. Тук двама мъже се занимават с апретация на памучна тъкан.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран















Това момче само си беше правило "слюдата" и много, много се гордееше с нея.












Древна китайска техника за оцветяване на тъканите "Шине". Оцветява се първо основата, след това се тъче и резултата е леко "блърнат"



Едно от малкото неща останали от времето на Алексндър Македонски

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Среща с момче англичанче ме отведе в Silk Road Hostel. Мястото за пътуващите в Язд. Белгиец с жена си украинка, туркиня - сама, и двама-трима англичани на студентска възраст. В двора на хостела мързелувахме до вечерта в лек спор на тема "Защо не трябва да се пътува с Lonely Planet" теза, която само аз защитавах Аргументите им не бяха много сериозни ...
-А как разбра за Язд?
-Ами ходил съм на училище
-но нямаше да намериш хостела?
-Да, но Джейсън намери мен А какво пише тук ?
-Видя ли, ако имаше Lonely Planet щеше да знаеш. Там има всички цифри и букви на фарси



















Твърде дълго изкарах в градовете. Приключих с културния туризъм в Иран. Вече исках да се махна и да продължа по пътя, който наистина смятах, че ще е някакво изпитание за мен и машината. По жълтата пътечка през Dasht-E-Kavir.
Това внасяше известно напрежение в мислите ми, но беше време ...
На следващият ден (4ти юли) рано сутринта се изстрелях на север.

[Димо]

Началото беше обнадеждаващо. Перфектен асвалт... Но - няма никой. Няма движение. Всъщност трябваше да мина малко над 650 км за да изляза от там. Напредвах чудесно. Ето и първия животински вид:








Забелязах странни "землянки" край пътя и кривнах да разгледам. Да, оказаха се места за криене при буря. За животни и хора.







Имаше села. Напълно или полуразрушени. Изглеждаха празни ... Сякаш чума или друга болест е итребила населението. Тук, таме някой изпълзяваше сред руините ...Призрачна работа. Като декор някакъв.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

В градчето Khur спрях. Повече не можеше да се кара. Бях минал точно 326 км. Всички се бяха скрили. Трудно намерих някакво място за хранене, къща-ресторант, слязох под земята на ниво -2 и поръчах. После поисках да спя и ме оставиха в стаята за молитва. След малко някакъв отвори вратата, остави ми ключа за "ресторанта" и каза, като си тръгна да заключа ...Около 17:30 станах и продължих. За целия ден се разминах с 2 (два) камиона. Пътят си беше все така чудесен. Според мен всъщност риска е да се счупиш и да се наложи да чакаш. Абсолютно празно е във всички посоки...и няма сянка









Карах до късно. Изминах още 335км и спрях на някаква бензиностанция доста изморен. Момчето, което работеше нощна смяна Мохамед каза, че мога да разпъна палатката си в района без проблем ... После донесе една диня и извади учебник по английски език Вечер си учеше на бензиностанцията. Студент в университета в Дамган. Говорихме дълго. Мен ме домързя да разпъвам палатка и след динята, попитах може ли да ползвам "масата" за сън, извадих си чувалчето и заспах. На сутринта Мохамед ми показа снимка на мобилния си телефон и :
- Искаш ли да видиш това място ?
- Къде се намира?
- На близо.
- Ми добре.
И отидохме. Соленото езеро Haj Ali Gholi. Никога нямаше да го намеря сам. Уникално място.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Всъщност, това беше много лично за Мохамед. Той държеше да ми покаже най красивото място в неговата страна. Вълнуваше се много. Широко разперил ръце повтаряше "Beautiful land, beautiful land ..."
Музиката, която звучи на клипа е точно тази, която той ми пусна от GSMa си. Малко наивно парче, малко захаросано по ирански, но за мен е свързано точно с този момент и това място. Щастлив съм, че го намерих в мрежата ... и не мога да скрия, че това място е специално и за мен.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Показа ми руините от къщата на баба си ... Повечето бяха такива. Хората напуснали и отишли да живеят в града. Всичко се рушеше. Джамията също беше празна и отворена.



Огнището







Заведе ме в пощата. Включиха компютър, свързаха се с мрежата и ми дадоха достъп...Бях забравил тел. на туркмена, който трябва да ме чака на границата на следваюият ден, тъй че беше важно за мен.
Да, но оставаше още нещо. Да открия Хекатомполис. Така си бях решил преди да тръгна. Погледнах и тук. Само Любо от Бомар беше открил мястото, но не успях да се ориентирам по описание (трябваха ми координати) за това се отправих директно към Дамган. Няма да се впускам надълго и широко. Полицаите на входа на Дамган ме придружиха до историческият музей на града, където Директорката ме прие, изслуша, повика преводач и заедно с един от хората и се отправихме към Тепе Хисар.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Музейния работник и преводача се качиха на малка моторетка и стигнахме до мястото. Официалната информация е записана на снимката, неофициалната е много, много дълга ...



Разгледахме разкопките. Болката на иранските археолози е голяма. Археологията не е приоритет на днешните управляващи. Нагледно доказателство за това е новата ЖП линия, която минава през средата на селището... А на повърхността има човешки кости, зъби, артефакти на хиляди години. В ръцете си той държи метален слитък. А това тук е оръжие на труда ... заедно със зъбче.








Това тук не са камъни







Впечатлен бях. От разказите на археолога, от този пряк допир до древното От иранското отношение, загриженост и внимание, но това не беше Хекатомполис... А аз си бях решил да ходя там Археолога не се съгласи, защото е далеч и там нямало нищо за гледане. Преводачът обаче каза, че ако хапнем нещо може да ме заведе Аз с радост приех.
Типичен хитрец. Не знаеше къде е мястото, но пък говореше фарси Те навсякъде са еднакви. Изобщо не разбираше моя интерес и беше убеден, че съм иманяр Говореше супер смешен английски "Абаут Йес" ми е любимото... и много се страхуваше да се вози на моя мотор. Сега като се замисля, беше и без каска, така че основателно

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

И така, разгледахме каквото е останало от древния град на Стоте Врати. Точно оня в който Александър Македонски е разбрал, че "Път назад - няма!", че ако сега се върне ... ще загуби всичко и е продължил. Към Самарканд-пресечната точка на двете цивилизации, източната и западната. По една случайност и аз бях тръгнал на там и въпреки, че коня ми не се зовеше Буцефал - пътищата ни съвпадаха

[Stas]

От: Пътят до коприната през Иран

Благодаря Димо!
Доспа ми се, но дочетох дотук всичко.
Моля те да даваш с няколко думи какво е съдържанието на снимките, ако ти е известно - имаше красиви неща, които са загадка.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Иран

Благодаря Димо!
Доспа ми се, но дочетох дотук всичко.
Моля те да даваш с няколко думи какво е съдържанието на снимките, ако ти е известно - имаше красиви неща, които са загадка.

Първо реших, че съм те приспал с отегчителния си разказ, после видях, че си го писал в 4 сутринта ...

За съдържанието на снимките съм писал това-онова. Няма загадки из центъра на Есфахан, Кум... Питай конкретно (снимките са много). А да, на някои снимки има неописани красиви неща, но те са загадка и за археолозите все още. Тепе Хисар е от 3000г.пр.н.е.

[ili4]

От: Пътят до коприната през Иран

Невероятно!
6-минутното видео е размазващо!

[Гриша]

От: Пътят до коприната през Иран

Димо, невероятно е...
Докато четях ми извъна телефона и на въпроса къде се намирам в момента,
без да искам отговорих... в Есфахан.
И какви обяснения паднаха.

Много благодаря!!!

Поздрави