Tweet
От: Какво да предпочетем? Адвенчър байк, или Дуал спорт мотоциклети?
адвенчър
-какво приключение,може да е с горепосочените характеристики.то с такова и баба ми може.
Първоначално публикуван от ВладиЧ
Преглед на мнение
Ами те критериите идват от целта, за която ще се ползва този мотоциклет. Най-общо адвенчър мотоциклета трябва да те отведе възможно най-далече, безаварийно, с максимум багаж, възможно най-удобно, но пък с възможно най-ниски разходи.
Днес имам малко време, пък и нали съм си малко дървен философ та ще поразсъждавам над темата.
Двигател - оптималният е двуцилиндров. Едноцилиндровият е малко слабичък и има вибрации, когато се опиташ да поддържаш по-висока скорост. Три, четири и повече цилиндри стават, но разходите нарастват, както и теглото на мотора.
Окачване - по възможност меко с по-дълъг ход за по-голям комфорт, но и с възможности за по-лоши пътни условия.
Резервоар - по възможност по-голям за да имаш по-голяма автономност и по-рядко да търсиш бензиностанция.
Седалка - ясно е, че трябва да е удобна за дълъг път да не те притеснява и изморява.
Стойка за каране на мотора - изправена и спокойна без напрежение нито в кръста, нито в раменете, нито в ръцете. И най-малките неудобства, които обикновенно не ти правят впечатление при изминаването на 200-300 километра, при многодневни карания от сутрин до вечер създават много неприятни и опасни проблеми, и болки.
Защити по мотора- по възможност колкото си може повече. Ролбари, тави под двигателя, защити на ръкохватките, на фаровете, на други важни части на мотора и т.н.
Гуми - универсални, по възможност с двойно предназначение и за асфалт, и за черно. Прекалено малки и тясни гуми, или прекалено широки и голями не са за предпочитане. Създават проблеми и неудобства, и струват по-скъпо (големите).
Възможности за транспорт на багаж - най-добре е с три алуминиеви куфара, които дават добра защита не само на багажа, но и на самият мотоциклет, освен това могат да понесат още доста багаж окачен върху самите куфари. Става обаче и с пластмасови куфари, с чанти, дисаги и т.н.
Екстри- колкото повече толкова, по-добре. АБС, подгрев на ръкохватките, подгрев на седалката и т.н. Неща които дават комфорт и сигурност при дълги пътувания.
Така описани нещата става ясно защо на преден план изскачат точно големите туристически ендура, а не пистарки с твърди седалки, неудобна за каране стойки и малки възможности за транспорт на багаж, или чопъри с 200 мм задна гума, ход на окачването 7-8 см, и също толкова клиренс, но пък с малки резервоари...
Горе долу това са общите изисквания към адвенчър байковете. От тук нататък всеки си подбира марка и модел мотоциклет, с който иска да пътешества според предпочитанията и възможностите.
Дано да съм помогнал с тези мои разсъждения.
Днес имам малко време, пък и нали съм си малко дървен философ та ще поразсъждавам над темата.
Двигател - оптималният е двуцилиндров. Едноцилиндровият е малко слабичък и има вибрации, когато се опиташ да поддържаш по-висока скорост. Три, четири и повече цилиндри стават, но разходите нарастват, както и теглото на мотора.
Окачване - по възможност меко с по-дълъг ход за по-голям комфорт, но и с възможности за по-лоши пътни условия.
Резервоар - по възможност по-голям за да имаш по-голяма автономност и по-рядко да търсиш бензиностанция.
Седалка - ясно е, че трябва да е удобна за дълъг път да не те притеснява и изморява.
Стойка за каране на мотора - изправена и спокойна без напрежение нито в кръста, нито в раменете, нито в ръцете. И най-малките неудобства, които обикновенно не ти правят впечатление при изминаването на 200-300 километра, при многодневни карания от сутрин до вечер създават много неприятни и опасни проблеми, и болки.
Защити по мотора- по възможност колкото си може повече. Ролбари, тави под двигателя, защити на ръкохватките, на фаровете, на други важни части на мотора и т.н.
Гуми - универсални, по възможност с двойно предназначение и за асфалт, и за черно. Прекалено малки и тясни гуми, или прекалено широки и голями не са за предпочитане. Създават проблеми и неудобства, и струват по-скъпо (големите).
Възможности за транспорт на багаж - най-добре е с три алуминиеви куфара, които дават добра защита не само на багажа, но и на самият мотоциклет, освен това могат да понесат още доста багаж окачен върху самите куфари. Става обаче и с пластмасови куфари, с чанти, дисаги и т.н.
Екстри- колкото повече толкова, по-добре. АБС, подгрев на ръкохватките, подгрев на седалката и т.н. Неща които дават комфорт и сигурност при дълги пътувания.
Така описани нещата става ясно защо на преден план изскачат точно големите туристически ендура, а не пистарки с твърди седалки, неудобна за каране стойки и малки възможности за транспорт на багаж, или чопъри с 200 мм задна гума, ход на окачването 7-8 см, и също толкова клиренс, но пък с малки резервоари...
Горе долу това са общите изисквания към адвенчър байковете. От тук нататък всеки си подбира марка и модел мотоциклет, с който иска да пътешества според предпочитанията и възможностите.
Дано да съм помогнал с тези мои разсъждения.
-какво приключение,може да е с горепосочените характеристики.то с такова и баба ми може.
Коментар