Tweet
ДА, ДА !
Днес докато си скубях уклейки и каракудки на едно язовирче, при доста силен вятър
за известно време кълването съвсем замря. Ние обаче сме упорити ( за тъпи ще си мълча ) и стоим в очакване. Дънната също не дава признаци за живот, още откакто съм я хвърлил. Явно шарана или не е гладен, или много го мързи.
Аз и затова се занимавам с директния на бял червей, от скука.
По едно време клъвна, ама така все едно е каракудка от начало, резнах я аз, обаааче не било каракудка. Все едно бях закачил дъното. Напънах телескопа, не мърда. Продължих и накрая тръгна. То по-добре да не беше тръгвал. Пууу петнадесет минути треперих кога ще скъса мижавия повод - 0.12. въртя ме наляво, надясно, когато тръгна на вътре съвсем истинАх. Обаче и той и аз упорити, той си дърпа навътре, аз му правя мръсно. Докато го вдигнах почти на повърхността мислех, че е шаран, обаче когато му видях устата, голямата, съвсем се ушашках. Не можах да позная каквое, че не е шаран, не е, ама какво е тоя дзвер. Кепа разбирасе не бях разпънал, около мене никой. Телескопа, влакното, куката едвам, едвам удържат още. При тоя зор викам си, тръгвай назад по брега, пък ако е писано, твой е. Разгеле извадих го. Куката горката, 14, се беше изправила и аха, аха да се счупи. Обаче ми направи услуга и издържа. Ето го.
Накрая извинения за снимките, ама телефони, к`во да правя !
Днес докато си скубях уклейки и каракудки на едно язовирче, при доста силен вятър
за известно време кълването съвсем замря. Ние обаче сме упорити ( за тъпи ще си мълча ) и стоим в очакване. Дънната също не дава признаци за живот, още откакто съм я хвърлил. Явно шарана или не е гладен, или много го мързи.
Аз и затова се занимавам с директния на бял червей, от скука. По едно време клъвна, ама така все едно е каракудка от начало, резнах я аз, обаааче не било каракудка. Все едно бях закачил дъното. Напънах телескопа, не мърда. Продължих и накрая тръгна. То по-добре да не беше тръгвал. Пууу петнадесет минути треперих кога ще скъса мижавия повод - 0.12. въртя ме наляво, надясно, когато тръгна на вътре съвсем истинАх. Обаче и той и аз упорити, той си дърпа навътре, аз му правя мръсно. Докато го вдигнах почти на повърхността мислех, че е шаран, обаче когато му видях устата, голямата, съвсем се ушашках. Не можах да позная каквое, че не е шаран, не е, ама какво е тоя дзвер. Кепа разбирасе не бях разпънал, около мене никой. Телескопа, влакното, куката едвам, едвам удържат още. При тоя зор викам си, тръгвай назад по брега, пък ако е писано, твой е. Разгеле извадих го. Куката горката, 14, се беше изправила и аха, аха да се счупи. Обаче ми направи услуга и издържа. Ето го.
Накрая извинения за снимките, ама телефони, к`во да правя !
Коментар