От: Млад учен подкрепен от новия закон
Гледаш от гредната точка на работодател. Там "е друга бира", както обича да се изразява Ясен.
Бърз пример - работата като support, която работя. Мога да сменя фирмата, в която работя без проблем. Работа има, качествен персонал няма (и то въпреки ниските изисквания - английски език и компютри), инвестиция не си правил (прост работник си), договорите не те обвързват...
Е, когато си инвестирал десетки хиляди в бизнес - това е съвсем друго. Аз "нямам дупе" за бизнес и не го крия. Когато си работодател даваш много, рискуваш много, но и може да спечелиш много. Има известна доза хазарт. Аз не съм хазартна личност. Напротив - предпочитам сигурност.
И отново се връщам на конкретната си ситуация. Представи си, че си градил преподавателска кариера 10 години, бил си на крачка да станеш доцент и вземеш, че "излетиш". То по новия закон даже няма значение "бил си на крачка" - вече само докторската степен е общопризната (и то със съмнения в качеството й). Доцент и професор вече са най-обикновени длъжности и при напускане ги губиш. Да де, ама те се градят с дълги години. Как ще се почувстваш на средна възраст основно със теоретични знания, които я имат практическо приложение, я не и... на изходна позиция, т.е. дори да започнеш в друго учебно заведение си на "нулата"?
Да се изразя по друг начин - чарът на професията се погуби с този закон. Не само, че вече не е престижно да получаваш научни степени и звания (защото предизвикват съмнение как са добити, подобно на "партийните назначения" преди), не само, че е ниско платено, но вече не е и относително сигурно...
Първоначално публикуван от Чавдар (V93)
Преглед на мнение
Бърз пример - работата като support, която работя. Мога да сменя фирмата, в която работя без проблем. Работа има, качествен персонал няма (и то въпреки ниските изисквания - английски език и компютри), инвестиция не си правил (прост работник си), договорите не те обвързват...
Е, когато си инвестирал десетки хиляди в бизнес - това е съвсем друго. Аз "нямам дупе" за бизнес и не го крия. Когато си работодател даваш много, рискуваш много, но и може да спечелиш много. Има известна доза хазарт. Аз не съм хазартна личност. Напротив - предпочитам сигурност.
И отново се връщам на конкретната си ситуация. Представи си, че си градил преподавателска кариера 10 години, бил си на крачка да станеш доцент и вземеш, че "излетиш". То по новия закон даже няма значение "бил си на крачка" - вече само докторската степен е общопризната (и то със съмнения в качеството й). Доцент и професор вече са най-обикновени длъжности и при напускане ги губиш. Да де, ама те се градят с дълги години. Как ще се почувстваш на средна възраст основно със теоретични знания, които я имат практическо приложение, я не и... на изходна позиция, т.е. дори да започнеш в друго учебно заведение си на "нулата"?
Да се изразя по друг начин - чарът на професията се погуби с този закон. Не само, че вече не е престижно да получаваш научни степени и звания (защото предизвикват съмнение как са добити, подобно на "партийните назначения" преди), не само, че е ниско платено, но вече не е и относително сигурно...
Коментар