Нали съм на 27 години, чувствам се млад - та като асистент в университет уж попадам и аз в категорията "млад учен"... а колко съм учен е друг въпрос. Днес изпаднах в дива радост, след като разбрах най-накрая какви са пряките ми ползи от новия закон за развитие на академичния състав. Ето ги и тях:
1. Отпаднала била длъжността "асистент-стажант" срещу която се протестира. Сега си оставам по старому - "асистент". Е да, ама септември месец ми прекратяват безсрочния трудов договор и ще ми предложат срочен (тригодишен). На мен това ми звучи баш "стажантско", а на вас? Аз такъв договор просто няма да подпиша и за съжаление напускам системата - знам какво ще стане след три години и как ще се подиграят с някои определени хора. Дали ще съм от тях или не - не желая да рискувам;
2. Дори да преклоня глава и да приема "офертата" на шефовете, а именно "споко бе - законът ти е осигурил място за свободна докторантура и ти ще изкараш без проблеми една, след което ще те назначим за главен асистент на постоянен договор" някак си усещам, че след 2 (досегашни) + 3 години труд в този университет, аз ще съм "на изходна позиция". Ще притежавам една съмнителна за всички диплома за доктор и ще мъдрувам на мястото, на което съм сега. Това е "развитие на кариера";
3. Всичките ми досегашни научни публикации (слава Богу при мен са само 4 на брой) НЕ важат за евентуална бъдеща моя хабилитация. В закона ясно пише, че научните статии и публикации важат само след като си изкарал (съмнителната) докторантура. Тоест в подкрепа на точка 2. не само ще съм на "изходна позиция", но ще съм с 4те си публикации назад.
Така, че новият закон ми каза в очите - отлагаме кариерата ти с 5 години. Започвам отново на чисто на 32 годишна възраст. А я започнеш, я не - защото с обединението на университети, което предстои, се обединяват и щатните места. Кой гарантира, че след 3 години за текущия "млад учен" ще има щатно място (за което впрочем преди две години съм се явявал на конкурс с други кандидати и очевидно съм го спечелил)? Може спокойно и напълно законно, без да ме уволняват за несвършена работа, просто да нямат нужда от мен и да НЕ преподпишат договор. Това е най-лошия сценарии - загубени 5 години от живота на млад човек. Значи обобщено:
1. В най-добрия сценарии след 5 години ще тъпча същото място, на което съм в момента, но горд притежател на още една диплома, на която всеки ще гледа с презрение (защото знае в масовия случай как и защо е придобита);
2. В най-лошия случай след 5 години градене на "кариера" се оказвам на улицата.
Да не изпадаме в крайности - ще бъде някъде посредата, нали? Как да не бъда щастлив от тези перспективи?
Затова колеги за добро или за лошо, българската държава изгуби един свой млад служител. Мръснишки ще си използвам лятната ваканция, която ми е платена (съжалявам братя данъкоплатци - признавам си, че по този начин ви ощетявам за моя сметка като прибирам 2 заплати по 400 лева) и после просто няма да подпиша нов договор, когато ми предложат. Всички ме уверяват да не избързвам, защото този закон нямало да издържи дълго. Е да, ама докато почакам времето също си лети. Това е моя живот - вече предпочитам да си го живея лежерно и безхаберно в някоя аутсорсинг компания, където да бачкам еднотипна и затъпяваща работа срещу много (за моя стандарт) пари. Може пък да е за добро за държавата - никой не казва, че съм бил добър асистент. Тази оценка оставям на моите студенти и шефове. Моите по-възрастни колеги, които изпаднаха в същото положение, няма да напускат. Те просто нямат вече друга алтернатива за своя живот. Затова се радвам, че промените ме хванаха рано...
1. Отпаднала била длъжността "асистент-стажант" срещу която се протестира. Сега си оставам по старому - "асистент". Е да, ама септември месец ми прекратяват безсрочния трудов договор и ще ми предложат срочен (тригодишен). На мен това ми звучи баш "стажантско", а на вас? Аз такъв договор просто няма да подпиша и за съжаление напускам системата - знам какво ще стане след три години и как ще се подиграят с някои определени хора. Дали ще съм от тях или не - не желая да рискувам;
2. Дори да преклоня глава и да приема "офертата" на шефовете, а именно "споко бе - законът ти е осигурил място за свободна докторантура и ти ще изкараш без проблеми една, след което ще те назначим за главен асистент на постоянен договор" някак си усещам, че след 2 (досегашни) + 3 години труд в този университет, аз ще съм "на изходна позиция". Ще притежавам една съмнителна за всички диплома за доктор и ще мъдрувам на мястото, на което съм сега. Това е "развитие на кариера";
3. Всичките ми досегашни научни публикации (слава Богу при мен са само 4 на брой) НЕ важат за евентуална бъдеща моя хабилитация. В закона ясно пише, че научните статии и публикации важат само след като си изкарал (съмнителната) докторантура. Тоест в подкрепа на точка 2. не само ще съм на "изходна позиция", но ще съм с 4те си публикации назад.
Така, че новият закон ми каза в очите - отлагаме кариерата ти с 5 години. Започвам отново на чисто на 32 годишна възраст. А я започнеш, я не - защото с обединението на университети, което предстои, се обединяват и щатните места. Кой гарантира, че след 3 години за текущия "млад учен" ще има щатно място (за което впрочем преди две години съм се явявал на конкурс с други кандидати и очевидно съм го спечелил)? Може спокойно и напълно законно, без да ме уволняват за несвършена работа, просто да нямат нужда от мен и да НЕ преподпишат договор. Това е най-лошия сценарии - загубени 5 години от живота на млад човек. Значи обобщено:
1. В най-добрия сценарии след 5 години ще тъпча същото място, на което съм в момента, но горд притежател на още една диплома, на която всеки ще гледа с презрение (защото знае в масовия случай как и защо е придобита);
2. В най-лошия случай след 5 години градене на "кариера" се оказвам на улицата.
Да не изпадаме в крайности - ще бъде някъде посредата, нали? Как да не бъда щастлив от тези перспективи?
Затова колеги за добро или за лошо, българската държава изгуби един свой млад служител. Мръснишки ще си използвам лятната ваканция, която ми е платена (съжалявам братя данъкоплатци - признавам си, че по този начин ви ощетявам за моя сметка като прибирам 2 заплати по 400 лева) и после просто няма да подпиша нов договор, когато ми предложат. Всички ме уверяват да не избързвам, защото този закон нямало да издържи дълго. Е да, ама докато почакам времето също си лети. Това е моя живот - вече предпочитам да си го живея лежерно и безхаберно в някоя аутсорсинг компания, където да бачкам еднотипна и затъпяваща работа срещу много (за моя стандарт) пари. Може пък да е за добро за държавата - никой не казва, че съм бил добър асистент. Тази оценка оставям на моите студенти и шефове. Моите по-възрастни колеги, които изпаднаха в същото положение, няма да напускат. Те просто нямат вече друга алтернатива за своя живот. Затова се радвам, че промените ме хванаха рано...

Коментар