Продължителност на живота?

[Volk]

До: Продължителност на живота?

Така. За момент си представяме, че сме еволюционисти.

Какво ще се случи с вид, който няма програмирана продължителност на живота? Ами преди всичко, ще запълни ареала си със стари индивиди. Което е ОК, ако условията са постоянни. Дърветата някак се оправят - има такива, които изкарват по 3-5000 години.

Ако обаче условията се променят, трябва видът да реагира на промените, за да продължи да съществува - тук идва ползата от редуването на поколенията. Следващото поколение предлага нови комбинации от гени, ново разнообразие от качества и нова възможност за избиране на оня 1% който го бива при новите условия.

--- а конкретните числа за всеки вид са се установили в резултат на конкуренция между "племената" (не между индивидите). Ако някое племе установи като стандарт твърде дълга продължителност на живота, някоя рязка промяна го ливкидира, а ако продължителността пък е твърде кратка - ликвидира го съперничеството със съседното племе. Процесът не претендира за абсолютна точност. Еволюция.

Много добре...

Само ще добавя, че явно процеса е функция на времето за отглеждането на поколението до самостоятелно съществуване, което автоматично ни вкарва в графа - дългоживеещи...

Явно еволюцията при нас е намерила баланс, между предаването на знания и обновяването на екземпляра и за това са нужни около 40 години, броено от раждането на родителя...

След това е празна консерва..

[emanuilis]

До: Продължителност на живота?

Смъртта е нормален завършек на старостта - състояние свързано с намалена адаптивност и конкурентност на индивида в средата. Според мен въпросът трябва да се насочи в тази посока - кое предопределя процеса на стареене и какво може да го забави
Има различни видове стареене - физическо и ментално, които не вървят винаги ръка за ръка. В основата и на двата обаче в голяма степен стои материята - възрастова дегенерация на клетките в организма. Интересен е един друг въпрос - какви са хуморалните механизми контролиращи самообновяването на последните от стволовите им събратя...

[bojitch]

До: Продължителност на живота?

Колко години ще живее даден индивид

Интересно е и Кой, и защо е заложил тази продължителност на живота. Едни организми живеят час, други век. И едните и другите са се възпроизвели. Да кажем, при едни, за запазване на вида, е нужно по-голямо възпроизводство и природата им предоставя по-дълъг активен живот. Но как е при нас? Ако не си го свършил до 40 - нататък е проблематично. А имаме още толкова. Този период за какво е? Ако пак търсим възпроизводство, има голяма грешка в Програмата - нямаме врагове. Или Програмата е правилна, (първобитните са живели по 25-30 години) а впоследствие нещо се е объркало?
Много дълга тема, а пак идва нощ!

[Ясен]

До: Продължителност на живота?

Еволюцията слага допълнителни механизми, само когато основният работи зле, много поколения наред.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Продължителност на живота?

Продължителността на живота е като самоликвидатора на повечето снаряди, особено противовъздушните. Ако не набарат целта в рамките на зададено време си гръмват, за да не направят поразии долу или в последствие.

В природата една пренебрежимо малка част добутва до старост. Преди това става жертва на макро и микро хищниците, така да се каже. Или го "изяждат" вируси и бацили, или разни по-големи и по-зъбати, дето това ядат, или себеподобни, които искат територията. До масова старост докарва само един вид и домашните му хищници, с които има емоционална връзка. Това напоследък, де, щото до скоро гъчканакът от хора е давал идеални условия за епидемии, редувани с войни.

Интересно отклонение е прогресивният импулс, даден на цивилизацията от последните чумни епидемии и драстичният спад в населението на Европа.

Накратко - домашната котка и куче живеят примерно по 15 години, ама уличните - максимум наполовина. Лъвът в клетка изкарва 20 без да се замисли, а в саваната - 5 със зор. Съвременната старост е лукс, до който имаме уникалната привилегия да сме се докопали сравнително масово, благодарение на големите си глави.

[bojitch]

До: Продължителност на живота?

Интересно отклонение е прогресивният импулс, даден на цивилизацията от последните чумни епидемии и драстичният спад в населението на Европа.

От Сътворението си е така. Нали сме започнали от двама.
Интересно е друго - защо зацикли регулаторът? Или изпреварихме Твореца...

[hyenna]

До: Продължителност на живота?

Според една от последните теории - за свободните радикали, продължителността на живота е в зависимост от окислителните процеси в клетките и свързаните с тях повреди по ДНК. При жизнената си дейност клетката получава енергия от окисляването (точно така - обикновеното горене) основно на глюкоза. Отпадните продукти (т.нар. свободни радикали) се изхвърлят навън, но част от тях се натрупват в клетките, увреждат ДНК-то и като се прехвърли определено ниво на повреди - клетката умира. Както казва един от авторите на теорията "Започваме да умираме от първата глътка въздух която поемем". В тоя ред на мисли сърдечната честота малко влияе, защото сърцето по-бавно бие, но пък изтласква повече кръв (съответно и кислород) при едно съкращение и количеството кислород до клетките е относително константна.
Значи за да произведе една клетка даден белтък ДНК-то в ядрото и се разплита, върху разплетения участък се образува опростено казано дубликат от РНК, който напуска ядрото и отива в специалните "заводи" за производството на белтъци - митохондриите ( може и да бъркам органела, ама идеята надявам се я схващате). Там на базата на РНК се образува конкретния белтък и РНК се унищожава, а белтъка (хормон, ензим, антитяло) започва живота си. Проблема идва от това че свободните радикали объркват възстановяването на двойната верига на ДНК, стават грешки, променя се структурата и в резултат следващия път като се прави белтък, той е некачествен (ментак ). Натрупването на грешки в ДНК води до дегенерация на клетката от некачественото и производство и съответно до смъртта и. Същото става и при деленето на клетките - тогава се разплита цялата верига на ДНК, като двете и половинки са матрицата - върху тях се синтезира дубликат на веригата и от една спирала стават две и съответно всяка отива в новата клетка. Всяка нова грешка в ДНК ни доближава до попа .
Между другото това е и процеса на ракообразуването - промяната на ДНК води до израждането на нормална клетка в ракова, която не е нищо друго освен мутант на нормална клетка, загубила възможност да спре да се размножава. Затова се и оборва теорията за "програмираната клетъчна смърт" - т.е. след "n" цикъла на делене клетката умира, защото раковата клетка се дели безспир и затова рака расте.
Може и да имам някои неточности, ама все пак всичко ми е по спомени. На втори етап може да има и обяснение на начина на метастазиране .
По същество е истина за "по-добрата конструкция" на някои хора, защото техните клетъчни системи по-добре очистват свободните радикали, съответно живеят по-дълго. То това е и голямата борба на фармацевтичните фирми - най-новата им химия да елиминира по-добре св.радикали, или пък да се образуват в по-малки количества и негово величество богатия пенсионер да живее повече за тяхна радост .

[Volk]

До: Продължителност на живота?

Много интересно...

Добре , а какво правим с растителните видове?

Те не окисляват /любителски познания/, но също имат строг диапазон на живот!

[Yordan]

До: Продължителност на живота?

Всеки окислява, Волк. Всеки окислява

ДНК-то е едно от най-добре вардените неща в клетката, именно поради горепосоченото й значение. Тъй като всичко тръгва от нея, то еволюцията е изградила сума ти механизми да я предпазва от грешки, а когато такива се допускат (става постоянно) - да бъдат откривани навреме и поправяни преди намножаването им в следващото поколение. Като прибавим и факта, че през повечето време повечето ДНК е "опакована" от разни белтъци, хич недаващи достъп до веригата й, то работата на радикалите започва да изглежда не съвсем розова.

Свободните радикали са голям бич при едни други молекули, на едно друго място в клетката - това са т.нар. липиди (мазнини по просташкому ), изграждащи клетъчната мембрана. Това е границата, която отделя "вътре" от "вън" и есенциално определя от коя страна е живото нещо Та, радикалите много обичат да атакуват по опашките на липидите и малко войници правят големи поразии из мембраната в лавинообразен процес, познат като прекисно окисление на липидите. Неутрализирането на радикалите е класическо с помощта на едни химични съединения, които навират два радикала да се свържат помежду си и новият "дабъл" вече не е радикал, тъй като всяка половина участва с несдвоения си електрон ("свободен радикал" ще рече нещо с именно такъв електрон, демек реактивоспособно). Тия химии се наричат най-общо антиоксиданти, че напоследък и в рекламите на разни козметични илачи се спрягат. Въпросните радикали са например типично последствие и от радиационно облъчване, в следствие на което илачите пък за него също съдържат антиоксиданти.

Още едно детайлче от "Знаете ли че...": След като напусне ядрото, РНК-то отива в цитоплазмата и там става синтезата на закодирания в нея белтък, осъществявана от т.нар. рибозоми. Не са органел, просто сложна структура. Хлоропластите (при растенията) и митохондриите (при растенията и животните) са органели особени с това, че съдържат малко ДНК, отговорна за белтъчни продукти, които само тях си ги засягат. Тези органели притежават т.нар."относителна автономност" точно поради този факт, сиреч не са изцяло зависими от клетъчния геном. И не само си имат свое ДНК, ами за капак имат и двойни мембрани, което е крайно нетипично за висшите клетки и твърде типично за бактериите. Оттук и основанието за теорията за "включването" на низши организми в по-висши такива по симбиотичен тертип, станало някога си в процеса на еволюцията.
Вирусите, например, са доста по-просто устроени и от най-тъпата бактерия, обаче не те са първите организми, а са възникнали на по-късен етап. Отделен е въпросът, че формално дори не ги броят за живи, тъй като не отговарят на необходимите условия При все това, вирусни геноми има вградени на длъж и шир из неносещите информация парчета в нашето собствено ДНК. Далечни еволюционни останки от отминали "зарази", които все още си влачим с нас, просто защото спят неактивни и не ни изгърчват.

"Започваме да умираме от първата глътка въздух която поемем"

А това е така, дори и без петъчните препивания Причината е, че смъртта си е съвсем изначално програмирана още на ниво ДНК. С всяко следващо деление, клетката губи парченца от нея. И това си е съвсем целенасочено, не е грешка. Свободните радикали, лютата скоросмъртница, софийският въздух и тъщата само допринасят в различна степен за ускоряването на процес, който така или иначе ще си стигне до края...

[Volk]

До: Продължителност на живота?

1. Разбрах защо навремето българите са дарявали имоти на БАН..

2.Това се нарича "наука", да се опиташ да обясниш на незнаещия, какво се случва, а не да го мислиш за селския идиот!

3. След определен момент /така и трябва да е / не разбираме нещата, обаче ни радва да виждаме, че някой от нашите ги разбира!

А сега се спри по-подробно на това, че не е толкова сложно,а и можем да го атакауваме.. /за да разберем истината/!

Причината е, че смъртта си е съвсем изначално програмирана още на ниво ДНК.

Това няма нищо общо с БАН и клоуните, с плакати "Науката е слънце"!

[Ясен]

До: Продължителност на живота?

А сега се спри по-подробно на това, че не е толкова сложно,а и можем да го атакауваме.. /за да разберем истината/!

Преговори това което писах по-горе. Редуването на поколенията е важно. Дотолкова, че еволюцията е осигурила МНОГО механизми, това да се случва. Тези, които са живели излишно дълго, са загазвали откъм оставяне на поколение и е възниквал следващият механизъм, който предотвратява това.

"Откъсването на ДНК на всяко делене" (нищо, че не е точно описание) е само щрих от картината. Човешките клетки наистина могат да се делят около 50 пъти и броячът се рестартира само при половия процес (новия човек има право на своите 50 пъти). Но това далеч не е единственият механизъм. По въпроса е РАБОТЕНО.

[Volk]

До: Продължителност на живота?

Преговори това което писах по-горе. Редуването на поколенията е важно. Дотолкова, че еволюцията е осигурила МНОГО механизми, това да се случва. Тези, които са живели излишно дълго, са загазвали откъм оставяне на поколение и е възниквал следващият механизъм, който предотвратява това.

Събуди се!

Това е въпроса, заради който направих темата!

Това са технически детайли, тук трябва някакъв вид еволюционно обяснение, от типа на "Произход на видовете"...

[Ясен]

До: Продължителност на живота?

Е, какво по-еволюционно от това?

[hyenna]

До: Продължителност на живота?

Преговори това което писах по-горе. Редуването на поколенията е важно. Дотолкова, че еволюцията е осигурила МНОГО механизми, това да се случва. Тези, които са живели излишно дълго, са загазвали откъм оставяне на поколение и е възниквал следващият механизъм, който предотвратява това.

"Откъсването на ДНК на всяко делене" (нищо, че не е точно описание) е само щрих от картината. Човешките клетки наистина могат да се делят около 50 пъти и броячът се рестартира само при половия процес (новия човек има право на своите 50 пъти). Но това далеч не е единственият механизъм. По въпроса е РАБОТЕНО.

Както написах по горе това не важи за раковите клетки - и те губят ДНК при делене ама хич не им дреме, продължават до безкрай. Или поне докато свърши манджата,т.е. когато се запознаем отблизо с чимшировите растения. Друг факт - лигавицата на устната кухина се подменя на няколко дни. Да сте забелязали на някой да му е окапала устата след 100-150 дена . Щях да напиша за корена косъма дали на 50 подстрижки ти пада скалпа, ама се сетих за плешивците и ще кажете примера е неудачен .
Не мисля и че продължителността на живота влияе върху броя поколения които остават. Всмисъл орлите като живеят 100 години да не би да снасят само в 5 от тях. Или пък сьомгата като 1 път хвърля хайвер да не би да задръства реките на Аляска, май бройката си е като на другите риби.
Благодаря на Yordan че толкова хубаво (и по-вярно от мен ) е описал ролята на свободните радикали. Общо взето клетката умира когато и "изключи компютъра", т.е. ДНК-то стане негодно за "четене" и употреба. Вярно е че клетките си я пазят, ама при всяко разплитане си има риск обратното възстановяване да е с грешка. То затова и има цели участъци от ДНК, които са инертни и нищо не кодират, просто си седят там и зяпат шоуто. Свидетели един вид. Testis на латински . Най-вероятно останки от дефектни гени, дето един дявол ги знае какво са кодирали в миналото. А според някои учени - част от система за защита на ДНК от грешки при разплитането и заплитането и в двойната спирала.

[hyenna]

До: Продължителност на живота?

Вирусите, например, са доста по-просто устроени и от най-тъпата бактерия, обаче не те са първите организми, а са възникнали на по-късен етап. Отделен е въпросът, че формално дори не ги броят за живи, тъй като не отговарят на необходимите условия При все това, вирусни геноми има вградени на длъж и шир из неносещите информация парчета в нашето собствено ДНК. Далечни еволюционни останки от отминали "зарази", които все още си влачим с нас, просто защото спят неактивни и не ни изгърчват.

А то е написано бе. Точно за тия участъци говоря. И за ролята им доколкото аз знам.
За вирусите казват (аха - от типа на "Един приятел в кръчмата вика че ... ) че са останки от "разбити" по-висши организми, бактерии демек. Парчета свободна ДНК обвита в белтъци само дето са се научили да се размножават. Иначе си се шматкат из "пронстранствено-временния континуум" като мумии и стават живи само докато трае секса . Т.е. само докато се размножават в гостоприемника. Всъщност е доста интересен процеса и подозирам че от него са взаимствани цели части от "Пришълеца" .