40 години от Аполо 11

[Стефан]

До: 40 години от Аполо 11

Не е. Тя е просто базовата липса.
Хората които нямат идеята за "свое", каквото и да е то, нямат и творчество, пак за каквото и да става дума. Не развиват нуждата да създават, само да потребяват. Като циганите, и другите примитивни протокултури.
Тези хората със сигурност няма да полетят в космоса. Никой няма да ги вземе даже и за роби по колониите, каквито и "езици и компютри да учат". Растението си е растение, и когато попълва данъчна декларация за собствен компютърен клуб.

[Hala]

До: 40 години от Аполо 11

Велико постижение,безспорно.
Само си спомням,че тогава и доста след това НАСА и американците като цяло бяха изключително горди с успеха.И имаше защо,разбира се.
И никой не сещаше да спомене,че в основата на успеха беше един инженерен гений.Не американец.Германец.

[darkrose]

До: 40 години от Аполо 11

Ами, да се научиш да държиш калция в костите цяла година, и човеците да могат да въртят гайки и да мислят 10, или поне 6 часа от всеки 24, значи струва 40 години.
За сравнение - за 100 и няколко години хората така и не се научиха да правят автомобили. Защо очакваш за тройно по-малко да се научат да живеят в чужд свят? В който по принцип не могат да живеят?
Щом ти е лесно, предложи какво да правим с радиационното натоварване, отсъствието на магнитно поле, различната гравитация, различния денонощен цикъл, праха, други такива дребни проблеми, и утре ще натрупаме в който кажеш кратер една барака от кашони и ламарини. Освен ако не те притеснява факта, че тая дреболия струва практически всички достъпни за човечеството ресурси. Всякакви.
И вече недостъпния интелектуален ресурс.

Прекалено песимистично изказване....Звучи точно като заяждане Защо ?
Не се научиха да правят автомобили ? Според теб или ?
Защото аз не съм съгласен с това твое лично мнение.
А на мен дали ми е лесно или не...едва ли е тук е мястото да споделям.
Ако можех да предложа какво да правим с тези "дребни проблеми" едва ли щях да пиша тука.
Всички достъпни на човечеството ресурси пак не ми се вярва. За една малка база ?
Написаното е Лично мнение. Не ангажирам никого с него.

[Стефан]

До: 40 години от Аполо 11

Това пък какво е? В науката по принцип няма оптимизми, песимизми, нито каквито и да е други белетристични или морални оценъчни категории. Там изобщо няма чувства. Както в цялата природа, която е и обекта на науката.
Ако искаш да летиш в космоса, трябва да можеш да държиш организмите не просто живи, а работоспособни в тия условия. Това е задачата. Резултатите до тук - руснаците могат да поддържат човек там година и половина, на края работния му ден е около 20 минути за 24 часа. До Марс и обратно например, трябват три години. За Луната по-малко, но още за Северния полюс и Антарктида, смяна по-къса от половин година е нерентабилна.
Какви оптимистични заключения трябва да направя? До тук за решаването на задачата, ние имаме по-малко решени подусловия, отколкото нерешени.

[дядо Ники]

До: 40 години от Аполо 11

Ей, за мезе ме взехте..
...
Може би на мен ми се иска да има нещо като база там или поне опит за изграждането на такава.

1. Не сме. В невероятно (за мен) жилавите спорове "Кацали ли са...", има хора, които ревностно и отчаяно си просят да ги вземеш за мезе, колкото и да ти е жал. Определено не си от тях.


2. На всички им се иска база. Дотам, че след 10-15 години наистина ще я има. Работи се по въпроса.


3. Защо 40 години (по-точно 36,5) никой друг не стъпи там? Програмата "Аполо" и въобще всички стъпки - съветски и американски, в началното покоряване на луната; бяха част от много по-широк контекст - геополитически, военно-технологичен, пропаганден, финансов, каквото щеш...

Подготовката за кацане на Луната - въпреки че съответства на политическа воля - изрично указание на Кенеди, има много силни, умни и упорити противници в САЩ. Донякъде са били прави. Неуспехът на Аполо 13 нанася смъртен удар на цялата програма. И тя приключва преждевременно с Аполо 17 (декември 1973) и с втората "лунна джипка".

Но ако мислим за контекста, веднага виждаме, че "40-те години" не са празни. За САЩ те са годините на совалката - велико нещо. За СССР - с принудителния отказ от мечтаната, красива, но за времето предимно пропагандна лунна разходка - годините на орбиталните станции, които също са велико нещо. И в технологично и в човешко отношение.

Частично се събраха в МКС, която също е велика работа, но също има силни противници, които поне отчасти са прави.


***

И тъй нататък. Имаме продължаваща и днес изключително интензивна и вълнуваща част от историята на света. (Без да се заблуждаваме и възторгваме прекомерно - в космическо отношение, светът още крета в проходилка.) Който иска да живее пълнокръвно в ХХІ век - той малко от малко се интересува от тези неща.

А който го мързи да се интересува, той еднакво лесно казва, че пирамидите в Египет са ги вдигнали извънземни; че подвигът на Олдрин и Армстронг е лъжа; че мултинационалните корпорации крият тайната как се живее с фотосинтеза, за да продават консервите си.

И тъй нататък.

Даже без да се стига до особена компетентност или кой знае каква обща култура, въпросът е "Искаш ли да се радваш на времето, в което живееш?". Или ти допада завинаги да знаеш повече за Митю Пищова, отколкото за ролята на фон Браун в програмата Аполо.

И тъй нататък...