Симетрията?

[quadra]

Бе, какво значи, че трябва да има по-сериозна причина?! Точно това е най-сериозната възможна - чист геном. При нас е прието да сме симетрични и затова търсим максимум симетрия. При раците ако е прието да са асиметрични - пак ще търсят екстремални проявления. Никой не се стреми към златната среда, ами към "най-доброто".

Всичко е въпрос на гледна точка и нашата и на разните други висши организми е такава.

Красиво, ама къде е доказателството?

[Стефан]

Е това е де. Ако не си семетричен ми крив, значи си нещо дефектен, значи не си най-добрият възможен сексуален партньор. Общият стремеж е към съвършен самец/самка, които ще осигурят оптимални стартови условия за потомството. Затова се ценят мускулите и не се цени инвалидността, дебелият задник и големите цици като гаранция за нормално раждане и изхранване, но тък плоският корем като гаранция за отсъствие на бременност в момента. Това са генетични програми от преди бозайниците, базови критерии, които няма как да нарушиш. Задействат се подсъзнателно. Други признаци тип интелект, хартиени пари, прочее, стават водещи само в случай на относително дълго траещи спокойни условия. Но хипертрофията на който и да е от белезите е и смъртно опасна. Например гигантизмът осигурява доминиращо положение във вътревидовата борба, и мигновенна гибел от външни фактори. И кво ли не още, ама това вече е въпрос на по-фини настройки и по-сложна социална структура.

[Тони Груев(GAD/dag)]

Понеже следя тази и темата за "...ново средновековие", си зададох въпроса,
коя всъщност е най-висшата форма на симетрия в природата?!
Ако, изобщо има такава, защото, както вече беше казано, някои неща са в симетрия само на пръв поглед!

[Стефан]

Сферичната. За която и точка да го хванеш, в каквато и посока да го обърнеш, стигаш до идентично по форма тяло, което е огледално изображение на началното едновременно от всички ракурси. Много неприятна част от математиката, казва се топология. Освен ако не си мъртво пиян, тогава изглежда очевидна) Ако пиеш още, стават разбираеми и многомерните симетрии. Казват че има хора които се оправят и с безкрайномерните, и сигурно е така, все пак някой измисля и доказва и тия теореми. Обаче аз никога не съм можел да изпия толкова
Това - ако става дума за геометрична симетрия. Обаче въпросът е много по-общ. Освен антисиметрията, трябва да се обръща внимание и на другите симетрии. Например електрическите, гравитационните, квантовите.
Всъщност, на нас противоестествени ни се струват нарушенията в симетрията. Нямаме особено обяснение за тях. Свикнали сме че магнита има два полюса, че електронът се балансира от протон, че огледалото отразява. Но не намираме къде се е дянала антиматерията, половината от времето, което върви напред назад, кой балансира тъмната материя, от къде идват виртуалните частици и защо не изчезват, сума още шашми които виждаме. Ето, има ги. А как, защо, кой ги подпира ...
Свикнали сме със симетрията, и толкова. Не че нейното обяснение го има или дори че тя е толкова често срещана в природата. Навик, като десетичната система в която смятаме в бакалницата. А за тия които пишат програми на асмблер е естествена шестнайсетичната. А навремето един се беше научил да смята на ум в балансирана троична и така гърчеше асистентите по програмиране

[Volk]

GAD, изкефихте ме със Стефан!
И въпроса ти и неговия отговор ми отвориха очите, въобще не включвах за сферичната симетрия!
Незнам дали това съвпада с твоя отговор, ама звучи страхотно!

[Volk]

Понеже говорим за сфери..
Микроскопичната капка влага във въздуха, когато е в състояние на безтегловност и замръзне, образува ВИНАГИ ПЕРФЕКТНА СИМЕТРИЧНА КРИСТАЛНА СТРУКТУРА, позната ни като снежинка..
Т.е. може да се направи извод, че симетрията преминава през различни агрегатни състояния, стига да не и повлияят външни фактори.
А това, че в безтегловност водата добива сферична форма пък подсказва, че физиката търси симетрия, може би като естествен баланс на състоянието?

[tatkobarba]

Всяко нещо се стреми към покой или равновесно състояние.
Има една характеристика за равновесието на системата наречена ентропия. При равновесие ентропията на системата е постоянна, а при нарушаването на равновесието ентропията нараства. Това странно нещо ентропия никога не намалява (или е постоянно или нараства) и е довело до теорията за термичнатасмърт на вселената, която странно защо все още не работи

[Стефан]

А бе ... Тая със снежинките и водата изобщо не е много ясна. Въобще, водата е проблем. Борят я и физиците и химиците, обаче никой нищо не знае тъкмо за снежинките. Откъде накъде един и същи фазов преход води до образуването на различни кристали. Има снежинки даже от различни сингонии, голям скандал. Водата си остава неизвестно нещо, хич и не мисля за нея.
Сферичността в безтегловност се определя не от симетрични съображения ами от повърхностните напрежения. Ако няма външно въздействие, енергетически най-изгодната форма на капката е сферата. Минимална енергия, минимална повърхност, обем, ... Един вид спокойствие. То и пламъкът там е сферичен. Нали Мир горя, добре че скоро преди това бяха правили експеримент със свещи, та знаеха какво и как.

[Obersturmbahnfuehrer]

Е, това със сферичната форма е егати въпроса... Някой от вас да е виждал кубична звезда или газов гигант. Естествено пренебрегвам външните гравитационните влияния и центробежните сили.

Та, каквото прави при пренебрежими сили бурната оксидация - пламъкът, такова прави и термоядреният синтез - сфера. Едното го натиска отвсякъде повърхностното напрежение, а другото го дърпа гравитацията. Иначе горе на станцията не отсъства земната гравитация, ами се уравновесява от центробежната сила заради въртящия се комплекс, т.е. при по-екстремален сценарии тези сили ще надделеят над повърхностното напрежение и капката ще стане на някакъв елипсоид.

[Тони Груев(GAD/dag)]

A точката, безкрайно малка сфера ли е (симетрия)...?

Мен много ми харесват теориите за развитие, които се въртят около спиралата, защото нейната форма симулира в предсатвите ми движение. В зависимост от гледната точка, обаче, това движение може да е в кръг, нагоре-надолу, или наляво-надясно, при една равнина. Пространствено нещата се усложняват, а също и движението и като почнем да си представяме различните варианти на спираловидност (примерно паралелни и конусовидни спирали) се получава нещо към спиралобезкрайност. Да не говорим, че при тая разширяваща се вселена, надали има кръгово движение.

[quadra]

Сега зада изпростеят нещата и да станат по-философски ще питам, ако има една планета, разделена по екватора на две части - горната суша, а долната вода, какво можем да кажем. Че това отгоре е континент заобиколен отвсякъде с вода на световния океан, или че това отдолу е езеро обградено отвсякъде със суша на големия континент?

[Стефан]

)) Едно време живеехме по-весело. По тия логики убеждавахме народа че електроните естествено са сини, че атомното ядро цялото е на полукръгли хълмчета, и според мене винаги е било кафяво, та постоянно се карахме с един, щото според него било никелирано. Ясно е само че елементарните частици целите са очукани като селско такси, нали постоянно се блъскат една в друга.
А точката обикновенно се дефинира като безразмерна, значи е и безформена. Но нищо не пречи да я постулираш сферична, капковидна, кубична, пирамидална, квато си искаш. Тогава ще трябва да се съобразяваш пък с формата и, поне в близките и околности. Граничните интервали на всичките функции откъм нея ще са деформирани от нея. Един вид факта на съществуването и ще изкривява и пространството и явленията в него. Което собствено се и случва в реалният квантов свят
А че ядрото е никелирано е глупост, не му вярвайте на оня. Нали ако беше така отразяващите способности на всичките неща с ядрени структури щяха да са други, щяхме да живеем в по-светла Вселена, и изобщо ...))

[Volk]

Прости моето невежество, ама на атомно ниво цвят не съществува /поне според мен/!
Или я по-добре драсни два реда, какво е "цвят"!

По моите примитивни виждания би трябвало да е спектрално групиране на отразени фотони в относително еднородна материя, но минимум на молекулярно ниво..
И тъй като това е изцяло моя интерпретация, ако е тотална глупост, поне ще се посмеем!

[tatkobarba]

Цвета е тази част от светлината (спекпъра), която обекта отразява.
Например "Бялото" отразява целия спектър и си остава бяло, а черното поглъща по-голямата част от светлината и не отразява (много). Във физиката се дефинира "Идеално черно тяло", което представя варианта на обект, който поглъща всичко и има нулево отражение ...
Останалите цветове - от призмата и спектъра ...

[Obersturmbahnfuehrer]

Това, което поглъща и отразява светлината, т.е. електромагнитната вълна с честота 380-740 нанометра са електроните. Когато вълната нацели електрона, в общия случай той поглъща част от от нея, като минава на по-високо енергитично ниво, като след това започва да излъчва своя дължина на вълната докато направи енергитичен преход и се кротне на предишното си ниво. Натрият например свети ярко жълто. В металната решетка именно т.нар. електронен облак е този, който дава характерния метален блясък. Когато електроните излъчват същата дължина на вълната, елементът минава за безцветен.

Същото важи и за молекулите, където в общия случай са поляризирани и електроните им се държат още по-екстремално. Това може да се установи и емпирически - пускаш бяла светлина през епруветка с някаква течност срещу бяла стена. След като премине светлината, отпечатъкът върху стената в общия случай не е бял, а погледната отстрани, течността в епруветката свети също в някакъв цвят.

Електроните започват да излъчват и при друго енергитизиране - например загряване, електричество и т.н.

Още Бор се е захванал да прави спектрален анализ на водорода и благодарение на тези първи стъпки се е стигнало до съвременната теория за структурата на атома. Та, ако не беше цветът - забрави да изучим електроните.

Та в заклучение - ние не виждаме атомните ядра, ами тяхните електрони.