Позитивно мислене

[v0id]

Събота сутрин е . Обикновено спя до късно точно когато имам най много работа през деня, а днес имам само една задача и съответно не ми се спи Пия си кафето и си мисля ... защо всички наоколо са криви, защо когато спрем на пешеходна пътека и веднага чуваме клаксони . Защо когато ни спрат телефона за надвишен лимит изпадаме в дива ярост, защо когато попаднем в неочаквано задръстване изпадаме в паника ... и това е само началото на деня ... Едно мнение на Обера ме накара да се замисля ...

Не само, че съм оптимист, ами всякакви предстоящи трудности и катаклизми ме карат да потривам доволно ръце, че ще има търкал, в който ще участвам. Изчанчена работа е човешката психика или поне мъжката. Затова и се бием по кръчми, турнири и войни, щото всеки разчита да надделее, но и вътрешно се изкушава да бъде ударен, уцелен и т.н. Биеш или те бият, все е джумбуш и все нещо ще излезе. Ако не друго, ще ти се разкрият нови преживявания и ще ти се открият нови гледни точки, пък ако ще и да са на висока цена.

А и как да не съм оптимист като отдавна разбрах, че всеки може да промени света. Щото той е в главите ни. Въпрос на интерпретация и на нагласа е да го видим хубав или лош. Пък и оптимистът винаги чака "оптимален" развой.

Вероятно точно оптимистите се тормозим най много от негативните мисли на околните, за песимиста е нормално всичко да е гадно и той не го преживява но за нас не е ...

Не ме бива много с писането, щеше да стане чудесна статия ако я беше написал някой друг но както и да е, общо взето схванахте идеята .

Ето още 2 много интересни статии по въпроса :

http://www.yoga108.info/inspiration/...lene_yoga.html
http://www.yoga108.info/inspiration/...y_in_life.html

Можем ли наистина да го осъзнаем ...

Волк също написа страхотно мнение по въпроса :

Аз ставам рано сутрин, поглеждам изгрева, 
слушам птичките и си казвам - 
"децата ми са живи и здрави, жената също, тъщата също, че даже и аз"!

И поемам дълбоко сутрешния чист въздух, 
нещо като "джулай морнинг", но без тревата и махмурлука и се сещам,
че щом всичко е наред, може да се пробвам да изкарам някой лев днес!

изпринтирал съм си го и съм го залепил на огледалото в тоалетната за да го чета всяка сутрин .

[Петя]

До: Позитивно мислене

Имаш ли идея колко си прав? Някой беше казал, че за доброто и злото е нужно едно и също количество енергия. Защо често предпочитаме злото? По-лесно ли е? Едва ли. Това натрапен модел на поведение ли е? Може би... Възпитавани сме в лъжа, лъжем самите себе си и другите, тук груба дума, там ругатня, нечестна постъпка, грозен бизнес финт, оправдан от сложната икономическа обстановка...и отиде коня у ряката!
Злото просто си плува в пространството. Как да не допуснем в себе си гнева, нетърпението, нетолерантността, лъжата ? Шофирането ме направи ужасна. Почнах да се държа като другите - да бързам, да ругая...кошмар! Почнах да вредя и на себе си, и на хората около мен. Забравих колко е прекрасно да носиш в себе си слънцето. Докато миналия уикенд не отидох на едно чудесно място. 800 км път дотам си заслужаваха! Два дни без телевизор (реклами, насилие и простотии предимно), радио, кафе (съмнителен ободрител), в компанията на усмихнати, внимателни и положително настроени хора, "0"-холестеролова диета и чист въздух - почувствах се преродена! Отново се усмихвам на света и съм изпълнена с вяра, доверие и добронамереност.
Няма нищо по-хубаво от хармонията вътре в нас!

Приятели, старайте се да намирате хубавото у хората и да общувате с него. Когато някой ви се мръщи, усмихнете му се (поне мислено) той ще го усети и ще реагира адекватно, дори да е разговор по телефона! Всяка усмивка и добра постъпка са като малки слънчица, които пускаме да се реят. И те правят света малко по-приятно място за живеене.

П.П. Не съм се напушила. И аз имам проблеми, както всички. Но се старая да не се поддавам те да ме смачкат. Трудно е, но си заслужава усилията.

[penka]

До: Позитивно мислене

Хубава тема сте захванали! И аз, след доста годинки, стигнах до отдавна откритата простичка житейска мъдрост, че светът е огледало - усмихнеш ли му се, усмихва се и той, намръщиш ли му се - мръщи се и той. Опитвам се. Понякога е почти безнадеждно. Често е само мимикрия. Лесно е да бъдеш позитивно настроен, когато си здрав, хората, които обичаш също са здрави, работата ти се услажда и нямаш съществени житейски проблеми. Много е трудно да бъдеш такъв, когато си болен, или нещата буксуват, или откровено не вървят. До скоро /от около 2 години/ бях в точно такъв гаден житейски период. Сега нещата се понаредиха. Опитвам се да се радвам на всеки момент. Чувствам се малко като затворник, излязъл на свобода - радвам се дори на днешното дъждовно време.

[alex_markov]

До: Позитивно мислене

Еми радвайте се на Позитивизма си
Аз лично особено напоследък, не виждам НИКАКВИ причини за него, та съм Пълен с Отрицателна енергия, затова си и седя в къщи за да не развалям на позитивистите настроението.
Успех
П.С.
Най-голямият проблем е като возя детето, все трябва да се спирам, да не казвам какво мисля за масата "шофьори" и роднините им, че да не се учи детето от малко

[Kent]

До: Позитивно мислене

Еми радвайте се на Позитивизма си
Аз лично особено напоследък, не виждам НИКАКВИ причини за него, та съм Пълен с Отрицателна енергия, затова си и седя в къщи за да не развалям на позитивистите настроението.
Успех
П.С.
Най-голямият проблем е като возя детето, все трябва да се спирам, да не казвам какво мисля за масата "шофьори" и роднините им, че да не се учи детето от малко

Отрицателната енергия не се ли бори с кислородно насищане
и с "човек е човек, когато е на път"
аз тая касапница, дето я гледам на работа почти сяка смяна
я рушкам с разни посещения
на разни извънградски места
в тесен кръг
или с беседи в къщи
с много мезе
пак в тесен кръг
а може и да съм бърн аут вече
Радвам се на това как пориме вълните с Жената просто
покрай тас толкова гемии потънаха
бе работата е да хванеш вятъра после лесно

[Петя]

До: Позитивно мислене

Алекс, позитивизма е вътре в нас, той не е външен фактор като дъжда или вятъра. Точно за шофирането говорех по-горе. По нашите улици като че се лее река от агресия. Преди две седмици се усетих, че произнасям груби думи, карайки децата до тренировките. Това бая ме стресна и ме накара да се замисля, че нещата са извън контрол.
Мога да ти предложа една успешна стратегия за преодоляване на "заблатено" състояние. Аз лично я открих много отдавна, още като тийнейджър и те уверявам, че работи.
Първо, известно време съвестно избягваш употребата на "лоши" думи ( ругатни, обиди и т.н.). Това ще създаде положително усещане вътре в теб.
Когато усвоиш това, минаваш на следващата стъпка - за всеки срещнат да кажеш по едно хубаво нещо (наум като начало ). Ако съществото е отвратително или най-малкото в момента се държи така - забележи каквото и да е, важното е да е хубаво - дреха, прическа, точно изказване, умение, няма значение. Сега важно е да си създадеш навик да търсиш хубавото!
Следващ етап - прехвърляш този метод от хора към ситуации. И в най-лошата да успееш да намериш дори зрънце положително - все пак най-малкото трупаме опит.
После - да изказваш хубавото на глас - това е умението да направим искрен комплимент, да похвалим другия за положеното усилие и да благодарим, в трудна ситуация да изразиш уверение, че ще се справиш (справите). И т.н. Думите имат огромна сила!
Това е "курса" за начинаещи.
Не те подценявам, имам спомен за теб за един силен и ведър човек. Но всеки изпада понякога в дупка и губи пътя. Ще се радвам, ако с това успея да ти помогна да се радваш отново.

[Спас]

До: Позитивно мислене

Някой чел ли е ,Подсъзнанието може всичко, на Джон Кехоу

[Симеон]

До: Позитивно мислене

Преценявам отдалеч човека (рядко бъркам) и пускам някой масал.Нещо като усмивка.

Пред "Билла" четирима пият бира. Нямам нито 50, нито 20 ст. Вадя десетте от джоба и питам:
-Някой да ми даде 5ст. за количката. Давам 10!
-Брей, днес сме все на аванта! И се разсмиват. Дават ми петаче, аз давам десетаче. Не приемат. Свършва се размяна на визитки и разпиване на една бутилка за мен.

В Сливен на пазара ми трябва тоалетна.Спирам до скарата с кебабчета и питам кебабчийката:
-Обзалагам се, че имате тоалетна! И си тръгвам.
-Загубихте баса! -чувам след мен. Я! Че тази е от моята кръвна група. Връщам се и правим лаф...

Сърдита секретарка не ми обръща внимание. Все едно че ме няма.
-При нас не е редно секретарките да си окачват снимките в кабинета...и соча цветния календар над главата й.
-Че това не съм аз! Ама как ще си приличаме? Виж й прическата...
Вратите към директора се отварят, черпи ме с кафе...

Плащам в Глобул. Момичето се усмихва.
-Пак заповядайте!
-Ще дойда. Ония във Вивател и Мобилтел такива скрофи...Затова се преместих при вас.

Имам си "шперцове" за всякакви случаи. Е, на 20 ще се случи някой опериран от чувство за хумор. Направи крива физиономия, че и на мен ми е после криво...

Доброжелателството предизвиква признателна благодарност. Нищо че
е понякога "дежурно"...

[Фани]

До: Позитивно мислене

Ааа, Симеонеее, ти и на мене приложи тези твои "позитивки" на акцията в Бояджик усетих те аз...

Аз пък съм много усмихната и често ме питат откъде имам сили да съм вечно ухилена. И аз не знам.... Знам само, че това е невероятен ключ към хората - щом говориш и се обръщаш към някого позитивно, обикновено и той ти отговаря така. И не само към хората - като ми е нервно, кофти, трудно и т.н. се сетя за нещо весело, забавно и си се усмихна - и веднага ми идват сили и добро настроение, за да поема пак напред.

[banjo]

До: Позитивно мислене

Тази тема не беше ли обсъждана вече