До: Въздух вместо бензин. Вярвате ли?
Двигателят със сгъстен въздух на г-н Негр (чете се "Негр", а не "Негре", както гениалните преводачи от "Труд" са го превели), съществува в работещ вид поне от края на 80те години.
Г-н Негр е роден изобретател, и то не от типа на тези които изобретяват перпетуум мобиле с ластик. Първоначално е работил като конструктор на авиодвигатели. В края на 80те представя прототип на състезателен W12 двигател с газоразпределение с въртящи дискове а не с клапани, който си е бил доста на ниво, но така и не се намира бюджет за F1 отбор. Негр прави изпитания с шаси AGS, и се завързват някакви контакти, но AGS фалират преди да се стигне до някакво развитие.

Относно двигателя със сгъстен въздух - принципа на работа не е негово изобретение разбира се, но самият двигател си има достатъчно оригинални решения които го правят единствен по рода си. Биелата например е проектирана така че буталото да седи на горна мъртва точка много по-дълго от колкото при класически двигател.

Клапаните са електромагнитни.
Това което го прави различен от другите по времето когато излизат първите демонстрационни прототипи (90те) е не толкова самият двигател, колкото системата за складиране на сгъстения въздух, с бутилки от въглерод, издържащи на налягания които позволяваха да се заредят с достатъчно въздух за някаква реална автономия.
В края на 90те тогавашния парижки кмет (ако не се лъжа беше Бертран Дьоланое) беше доста заинтересуван от проекта, и имаше доста напреднали планове за прехвърляне на малките превозни средства на общинския автомобилен парк към такива машинки. Работата се разсъхна с новия кмет, но проекта си беше съвсем сериозен.
Друго негово нововъведение с което сериозно се експериментираше беше впръскване на вода в горивната камера на дизеловите автобуси заедно с впръскването на горивото, което смъкваше разхода с около 30% без загуба на мощност и без вредни ефекти върху двигателя. Намаляваше и замърсяването, и изхвърлянето на сажди и не помня още какво. Системата си работеше съвсем човешки, в някои градове се караха такива експериментални автобуси, но в крайна сметка се наложиха някакви прототипи на природен газ.
С две думи - господин Негр не е случаен човек, и не е някакъв отхвърлен от обществото и от научните среди забравен гений. Със сигурност не е блестящ финансист, но и времето когато се опитваше да наложи изобретенията си беше времето на евтиния бензин. Аз лично му пожелавам този път нещата да се раздвижат.
Двигателят със сгъстен въздух на г-н Негр (чете се "Негр", а не "Негре", както гениалните преводачи от "Труд" са го превели), съществува в работещ вид поне от края на 80те години.
Г-н Негр е роден изобретател, и то не от типа на тези които изобретяват перпетуум мобиле с ластик. Първоначално е работил като конструктор на авиодвигатели. В края на 80те представя прототип на състезателен W12 двигател с газоразпределение с въртящи дискове а не с клапани, който си е бил доста на ниво, но така и не се намира бюджет за F1 отбор. Негр прави изпитания с шаси AGS, и се завързват някакви контакти, но AGS фалират преди да се стигне до някакво развитие.

Относно двигателя със сгъстен въздух - принципа на работа не е негово изобретение разбира се, но самият двигател си има достатъчно оригинални решения които го правят единствен по рода си. Биелата например е проектирана така че буталото да седи на горна мъртва точка много по-дълго от колкото при класически двигател.

Клапаните са електромагнитни.
Това което го прави различен от другите по времето когато излизат първите демонстрационни прототипи (90те) е не толкова самият двигател, колкото системата за складиране на сгъстения въздух, с бутилки от въглерод, издържащи на налягания които позволяваха да се заредят с достатъчно въздух за някаква реална автономия.
В края на 90те тогавашния парижки кмет (ако не се лъжа беше Бертран Дьоланое) беше доста заинтересуван от проекта, и имаше доста напреднали планове за прехвърляне на малките превозни средства на общинския автомобилен парк към такива машинки. Работата се разсъхна с новия кмет, но проекта си беше съвсем сериозен.
Друго негово нововъведение с което сериозно се експериментираше беше впръскване на вода в горивната камера на дизеловите автобуси заедно с впръскването на горивото, което смъкваше разхода с около 30% без загуба на мощност и без вредни ефекти върху двигателя. Намаляваше и замърсяването, и изхвърлянето на сажди и не помня още какво. Системата си работеше съвсем човешки, в някои градове се караха такива експериментални автобуси, но в крайна сметка се наложиха някакви прототипи на природен газ.
С две думи - господин Негр не е случаен човек, и не е някакъв отхвърлен от обществото и от научните среди забравен гений. Със сигурност не е блестящ финансист, но и времето когато се опитваше да наложи изобретенията си беше времето на евтиния бензин. Аз лично му пожелавам този път нещата да се раздвижат.
Коментар