Нашата галактика отвън погледнато...

[Венцислав Петров]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Стефане, хвърли ме в размисъл с тази посока на въртене Щом като на показаното на картинката, посоката на въртене е обратна на часовниковата стрелка (обикновените хора най-лесно с часовника се разбираме), значи се "развива". Може и да не ми е правилна логиката, но дори и за галактика да става въпрос, тя си е един вид цялостен организъм. При това положение би следвало ръкавите да са движеща сила и да увличат центъра ...

Е как така ръкавите ще увличат центъра? Нали малко по-горе бе обяснено че в центъра на галактиката е ЦЕНТЪРА - и гравитационен и всякакъв...

[Стефан]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Точно така, развива се.
Не, ръкавите имат мизерна маса в сравнение с ядрото на галактиката, и не могат да му влияят съществено. В центъра на правилните спирални галактики има малка или средна черна дупка, която играе централно тяло и интуитивно може да си представиш правилата на небесната механика в такава галактика като в Слънчевата система. Което май изобщо не е вярно, но за груба илюстрация става. Каква е истината се оказва че не знаем особено и за собствената си планетна система, та приближението е грубо.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Изобщо не се развива, особено като зцаключение от посоката на въртене, както се спомена. По тая логика и Луната се "развива" от Земята, защото се отдалечава под въздействието на центробежната сила.

[Стефан]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

А аз си мислех, че това че ръкавите на по-старите галактики са по-отворени значи че се развиват)
Изостават разбира се. Междугалактическото пространство е силно пустинно, вярно. Но изобщо не е празно. Особено за обекти с размерите и скоростите на галактичните ръкави. Освен това галактиките в рамките на галактичните купове взаимодействат гравитационно достатъчно силно. Дърпат се, бутат се, сблъскват се ...
Не се сещам да съм чувал за колабираща галактика. Макар че нищо не пречи да съществува.

[Милко Милков]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

На мен също не ми се връзва - ръкавите да увличат центъра ... В същото време обаче още по не ми е логично показаното на картинката да се развива по посока обратна на часовниковата стрелка При развиване трябва да има един вид избутване от вътре навън на материя, но като се има предвид че спиралата на е "твърда", а се състои от милиарди тела, не би могло да се получи такава правилна спирала.

[iiiopo]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

На мен също не ми се връзва - ръкавите да увличат центъра ... В същото време обаче още по не ми е логично показаното на картинката да се развива по посока обратна на часовниковата стрелка При развиване трябва да има един вид избутване от вътре навън на материя, но като се има предвид че спиралата на е "твърда", а се състои от милиарди тела, не би могло да се получи такава правилна спирала.

Представяй си го по друг начин: обектите по периферията на спиралата първи са напуснали ядрото движвйки се по посока обратна на часовника, все едно са изстреляни от ядрото, всички останали след тях следват пътя с накакво закъснение.

[ceko26]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Не забравяйте , че вселената от Големия взрив се разширява постоянно, а четох някъде, че се и ускорява. Луната доколкото знам се приближава към Земята със сантиметър и половина на година, а нашата галактика предполагам , че се разширява следователно се "развива" , но с мащаби които за нас са цяла вечност.
Нашето Слънце било от второ поколение, тоест по нашите места е имало и по-старо и е "гръмнало".
Нашата цивилизация е на такова ниво , че неможем да си настигнем планетата, ако не я пресрешнем.

[Стефан]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Луната си отива от Земята. Разширението на Вселената няма особено отношение към динамиката на галактиките. В неговите рамки се раздалечават помежду си галактичните купове.
Звезда от второ и следващо поколение значи не че следващите възникват на мястото на предишните. Най-старите звезди са били чисто водородни, нищо друго не е имало. Те живеят бързо, горещо и кратко. Но успяват да синтезират по-тежки елементи, и когато избухнат ги раздухват в космоса. От тези газови облаци се формират звездите от следващото поколение, в които изначално има и тежки елементи. За звездите от поколението на Слънцето реакцията е рентабилна до желязото, след това спира и изстиват.

[ceko26]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Грешката е моя!

[davc]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Всъщност, ако галактиката се "развива", то това означава, че звездните системи от периферията на галактиката изостават по ъглова скорост, линейната расте геометрично от центъра навън, това резонно увеличава ефекта от "непразнотата" на междугалактическото пространство, за която говори Стефан. Но при положение, че скоростта в периферията се забавя, то следва да намалява и центробежната сила, а това при постоянна гравитационна сила, трябва да доведе да свиване, при това по интензивно по краищата на галактиката, където да се оформи натрупване на материя. В такъв случай от този ракурс нашата галактика би следвало да докарва повече на тор, отколкото на спирала!
Кажи бе Стефане, кво става по небето!!!

[alex_markov]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

ОффТопик
Много се забавлявам със съвременната наУка и нейните постижения особено в областа на Астрономията, Галактиките за който си говорим дори не можем да ги видим, да реално това което виждаме е светлината излъчена от далечните звезди, а тя пътува доста бавно за тези разстояния (около 300,000км в секунда), т.е. ние виждаме ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО на тези звезди (в някой случай май с милиони години назад, когато става въпрос за други галактики), т.е. всичко там е една голяма каша (още повече че най-вероятно и законите с който сме свикнали и приели тук, може би не важат навсякъде?) така че убедеността на един или друг уЧЕн се гради май най-вече на НЕВЪЗМОЖНОСТТА (поне за сега) да се проверят неговите теории така и аз мога да ви разкажа едни много красиви и наукоподобни теории, а дали са вярни - иди доказвай

Главичките ни са "малки" (поне моята де), ние просто не сме "правени" да възприемаме понятия като безкрайностТА - "...онази галактика е АДСКИ далеч, а какво има след нея...?" всичко на земята е обозримо и "крайно" (освен човешката глупост, но това е съвсем друг въпрос), та безкрайно големите (да не говорим за безкрайно малките) неща просто аз не мога да си ги представя, да мога да сменям мащаба, ама БЕЗКРАЙНО...

та на въпроса така ли изглежда всъщност нашата галактика? Развива ли се? Навива ли се? Големият Взрив? (а какво е имало преди него???) и други такива за мен имат чисто теоретична стойност и могат само да са ми забавни, виж когато измислим как да отидем и да погледнем от там ще се заинтересувам мога ли да се откъсна от важните ангажименти и мога ли да си позволя пътуването и ще ходя да хвърля един поглед - ще ви кажа веднага, не съм стиснат

[davc]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

М.ма му стара и Голям взрив, оттогава насам нещата са обяснени някакси логично и следват едно от друго, и се обясняват едно друго, и пр. Ама как така всичко това е било едно АБСОЛЮТНО НИЩО и изведнъж от него: ей го - всичко!
Това "Голям взрив", май е един ефвемизъм за АБСОЛЮТНО непознатото и необяснимото, нещо като: "...Ден първи,... и създаде бог... и видя, че това е добро..."

[Венцислав Петров]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Еми на въпроса: Има ли Бог? - който задали на Стивън Хокинг той отговорил че няма доказателства за или против но ако има то физичните закони са проява на неговата воля...

А вече има теория според която създаването на нова вселена (от голямия взрив нататък) е възможно с технологиите които би имала една напреднала цивилизация... Естествено остава въпроса как е създадена Първата цивилизация?

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Една от теориите, е че вселмената е пулсираща и след като се разпъне да еднородност, изпада в колапс и отново "гръмва". Какво е имало преди да започне да прави тези номера не е ясно, но и за момента "взривът", в който се вихрим ние е достатъчно занимание.

Обаче история когато не можем да разберем нещо, значи някоя разумна и божествена сила стои зад него е яко пещерно мислене според мен. Така навремето са си мислили за светкавиците, потопите, метеоритите, слънцето, ако щете. Това е някаква защитна реакция на мозъка, че достигнал предела на познанието. Щом не може да разбере нещо, значи зад него стои някой и край. На това май му се викаше антропоморфизъм - щом ние създаваме разни неща, значи и нас някой ни е създал по същата схема.

Да, обаче ние май сме синтез от енергия. Материята е просто едно от състоянията й. Не знам за вас, обаче мен страшно ме кефи мисълта, че съм едно от интересните проявления на Вселената. Всеки мой атом е бил синтезиран в старите звезди от по-леките елемнети на предходните и така в резултат на този грандиозен "труд", те ме мен. За мен това е най-грандиозното прозрение и всякакви "създатели" само отнемат от него. Май човекът е "изплатен" от милиарди звезди и от милиарди организми на Земята, за да стигне дотук и само се излага като не им го признава.

[Венцислав Петров]

До: Нашата галактика отвън погледнато...

Ще е много жалко ако е само толкова пък и няма да има особен смисъл

А колкото до това какво се смята когато не разбираме нещо то въпросът има и две страни... Както не трябва да се приема еднозначно и без доказателства така също трябва да се гледа и на другата страна... Те и затова точно едни от най-значимите учени като им задават подобни простички въпроси избягват прости отговори или казват: не знам!