Изкуствен интелект, перспективи и реалност

[Венцислав Петров]

До: Сами ли сме във Вселената

Е, с това не мога да се съглася!
Интелект е свързано с интелигентност. Я пак помисли дали няма животни, които да притежават интелигентност?

По-горе съм отговорил без да съм видял въпроса. Явно влагаме различно съдържание в понятието интелект което за мен (според мен) е прерогатив само и единствено на човека и в никаква степен на друго същество.

[Тодор (Zaarin)]

До: Сами ли сме във Вселената

Дайте да изгладим понятията. Интелект наистина притежават доста живи организми. Това за което говори Венци е разум. Той вече се среща само при нас.

[Венцислав Петров]

До: Сами ли сме във Вселената

ОК за да не влизаме в излишни спорове приемам дефиницията и моля всичко по-горе което съм писал за интелект да се разбира като разум!

[Тодор (Zaarin)]

До: Сами ли сме във Вселената

По темата. Сегашния клон на ИИ няма как да създаде достатъчно "умни" машини, за да могат да отговарят на критериите на Обера. Както каза Венци всичко до тук се базира на машина на Тюринг. Тя няма как да прави нещо много важно - да импровизира. С това не отричам, че не е възможно да се създаде ИИ, което да не отстъпва или дори да превъзхожда човека. Не е и по пътя по който вървим в момента обаче. Първо се нуждаем от значителен напредък в технологиите. И то в принципно различни технологии, а не по-бързи процесори. Например нещо като позитронния мозък на Азимов. Колкото и бързи да направим сегашните щтракалки, колкото и логика да наблъскаме в една машина на Тюринг, колкото и неврона да програмиране в една невронна мрежа тя няма да успее да "мисли" наистина...

[Тодор (Zaarin)]

До: Сами ли сме във Вселената

Сега ми хрумна и друга мисъл. Защо казваме Искуствен Интелект, а не Искуствен Разум... Може би си има причина. Все пак нямаме проблем да програмираме мишка, която търси път в лабиринт.

А разумът има и едно друго предимство. Може да се губи.

Защо например не се използват напълно самастоятелни бойни роботи? Да вземем един жив войник. Той има инстинкт за самосъхранение. Обаче може да го подтиска. И после пак да го проима. Може да се уплаши, а може да прояви и безрасъдна смелост. Това го прави хем ефективен, хем оцеляващ. Какви инструкции можем да дадем на една машина от тюрингов тип? "Бий се" - и ще бъде унищожена бързо. "Оцелявай" - и ще се покрие някъде. Трябва да зададем и двете с някаква тежест. И къде е тази тежест и как точно се прави оценка на ситуацията? Това вече е един сложен въпрос, който в действителност няма отговор. Всичко е според зависи.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Сами ли сме във Вселената

Кво значи, че нищо съществено не се е променило? Ми, то и от плъха, та през маймуната до нас пак нищо съществено не се е променило. И кво се хванахте за горкия Тюринг? Бинарниата машина дава градивните блокове, пък какво ще правим с тях си е наша работа. Количествените натрупвания все пак често водят да качествени изменения. Не е важно градивните блокове да са сложни, ами системата да е комплексна. Щото както казваше Тодор Колев: "Човекът - съвкупност от клетки". Да, ама съвкупността е повече от агрегатния сбор. Така че не ги подценявайте бинарните машини. Че да не отваряме приказка за квантовите разработки.

Плюс това говорим за переспектива след доста време. Щото тези работи ще ни потрябват след като започнем и ние да си гънем пространството, а това даже не сме го и зачекнали още.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Сами ли сме във Вселената

Какви са тия разсъждения и къв е тоя Тюрингов тип, все пак?! Хартдуеърът е основата, а работи софтуеърът. Последните пачове на Старкрафта имаха само няколко слаби места, но като цяло компютърните противници бяха яко бесни типове - и като отделни единици, и като стратегия.

[Венцислав Петров]

До: Сами ли сме във Вселената

Какви са тия разсъждения и къв е тоя Тюрингов тип, все пак?! Хартдуеърът е основата, а работи софтуеърът. Последните пачове на Старкрафта имаха само няколко слаби места, но като цяло компютърните противници бяха яко бесни типове - и като отделни единици, и като стратегия.

Да бе страшни противници са. Стига моля те с тези смешки. Хайде като са толкова добри да играят извън играта...ама ако няма предвидени тротоарни плочки в програмата не могат да ходят по тях... Подобен род "постижения" по нищо не се различават от най-първичните програмчета освен по количествените натрупвания.... Нищо не могат да правят извън предварително предвиденото а то е една безкрайно орязана имитация на свят... В по-сложен е съвършено друго... За всичко което не може да "мисли" и разсъждава и което е по-важно да има понятие за добро и зло не ми говори...


За квантовите компютри в момента можем да говорим само в жанра фантастика. Но този жанр който аз лично много уважавам не е предпоставка да даваме разни идеи за пример...

[Стефан]

До: Сами ли сме във Вселената

А, изядоха си хляба бинарните щракалки ... Кванти, кварки, даже отличничката от нашия І в да хванеш с логаритмичната линийка на татко и - до тука беше. Щом ще ги пробутваш бит по бит по цялата дължина на машината, през всичките и жици - волю-неволю ще чакаш да изтекат всичките. Със скоростта на светлината, ама много. И пак време. Толкова бързодействие доведе до където можа. Достатъчно сложна за да мисли мрежа, и достатъчно надеждна за да работи не се получи. Нито даже стига до акъла на най-простата буболечка.
Настъпили сте дебела история. Всеки който не го мързи, дава някакви определения за интелект и разум. С разумът се затруднявам, а за интелекта като че съм най-привърженик на идеята че това е способността за обучение. В такъв смисъл днешните програми са прилично интелигентни. С нещо такова се сблъсках за пръв път в края на 80-те. Тогава един стелаж с компютри, още 8 битови Правеци, крайно ловко управляваше една сложна система от печки. Хем се беше научил сам, ние не успяхме да му кажем точно какво и кога. Можехме да му кажем само какво искаме в крайна сметка. Хубав стелаж беше ... Ама работата пак не стана. Трябваше сами да мислим и да измислим друго. Не беше разумен ...
Разумът е опасно нещо. Той може да играе по правилата, и бързият компютър да го гръмне. А може да се намеси и да ги промени. Тогава компютърът може само да изгори. Да победи не може, защото не може да се пренастрои толкова бързо към големи вариации в условията. В сравнение с мозъкът който видимо е паралелна система, бързодействието му е мизерно.
Ей ги, например кучето и котката имат криво-ляво еднакво мозък. Обаче котката е тъпа а кучето умно. За да стане тая работа, са му отрязали изчислителна мощност от едно място и са я прехвърлили на друго. Оставили са го двумерно, далтонист и кьораво. Хем да се катери по дърветата, хем да вижда като котката за да е по-умно вече не може ...

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Сами ли сме във Вселената

Венци, кво значи да им махнем плочките? Това им е средата и това са им условията, с които се справят доста добре. Има много за писане ако трябва да се изкарат в реалния свят, обаче и за там на човек му трябват години развитие и обучение преди да се усети кое какво е и за какво е.

Това, че квантовите компютри били фантастика, поне имаме теория кво са и как да използват квантовите свойства. Все пак този разговор е в контекста на завладяването на Космоса, а там сме много по-боси. Моята теза е, че докато почнем да гърчим пространството, пе естествен път машините ще са нещо повече от Правеците, за които говори Стефан. В тая област най-рискованото нещо, което можеш да кажеш е, че нещо няма да стане.

Стефане това за големината на мозъка е връткава работа. Първо зависи на кого кои области са му развити и второ каква е пропорцията спрямо тялото. Щото и на делфините мозъкът им е колкото нашия, ама самите те са доста по-едри. Пък това, че котката била тъпа е някаква шега.

[vokel]

До: Сами ли сме във Вселената

Темата е интересна ,ама с този иЗкуствен интелект ,нещо я изместихте.

[Стефан]

До: Сами ли сме във Вселената

Именно. Това с добитъкът беше пример за изчерпване на изчислителната мощност. При примерно равни пропорции за които казваш, и примерно еднакъв брой връзки между невроните. Пък и живеят в примерно една среда. Общи балкони, общи кофи за буклук, ... Единия не може разни акробатични фокуси, и веднага му остава свободна мощност за да научава по-сложни номера от другия. Напълно ненужни и невъзможни в естествената природа. Полезни само в техногенна среда. Значи - интелект. А разум - колкото блондинка на изпит.

[Тодор (Zaarin)]

До: Изкуствен интелект, перспективи и реалност

Това е проблема с бинарния модел. Там 1 и 0 е 1, 0 и 0 - 0, 1 и 1 - 10... А в нашите мозъци въобще не е така. Питай няколко човека колко е 2 плюс 2 и някой със сигурност ще се изтарикати да каже 5. Той прекрасно знае, че правилния отговор е 4, но това му хрумва и това казва. И това стои в основата да може да импровизираш. Рандъм избиранията на не най-правилното решение не са същото.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Изкуствен интелект, перспективи и реалност

Бе, какво се хванахте за този бинарен код? Това е само основата, върху която се гради софтуеърът. И математиката в основата си е само събиране и изваждане, и всички операции са техни производни. Обаче с основните и с производните "блокове" се правят абсолютно всички изчисления и чрез тях се описват всички физически теории. Дайте сега да кажем, че примерно уравнението на струната не е нищо особено, защото в крайна сметка е едно събиране и изваждане. Или и ние не сме нищо съществено, защото в основата си сме едни банални атоми.

Пък дали бройната система е двоична или десетична, принципът е все този - дава ни се средство за представяне на действителността.

Стефане, кво значи изчерпване на изчислителната мощ? За да стане нещо в природата, трябва да са налице много предпоставки. Мозъкът яде страшно много ресурси и в повечето случаи е по-добре да имаш повече маса и повече зъби, отколкото повече мозък.

[Стефан]

До: Изкуствен интелект, перспективи и реалност

Толкова много, че даже няма шестокраки животни. Макар че кинематично са на далавера. А петокраките веднага са несравнимо по-тъпи от двукраките. Или имаш опашка, или знаеш вицове. И не можеш да живееш по дърветата. Ама па се пести сума ядене, кислород и не ти прегрява главата.
Е за кво да се хванем? Други апаратни средства няма. В програмните стругове има някво подобие на паралелно оцифроване, в оптическите ГСН на ракетите наистина има паралелен оптически компютър, но той може само едно нещо. И не е прототип на по-съвършен.
Ние наистина не можем да строим реално бързи и сложни невронни мрежи. Нито имаме идея от къде да ги захващаме ... Като не знаем какво и как ще работи, не знаем и как да формализираме задачата, нито как да я алгоритмизираме. Да я решим в общия случай даже ние, свръхумните човеци, не можем. Единственото което сле успели да аксиоматизираме е трогателно примитивното приближение Евклидова геометрия. Никакви скорошни надежди няма даже за класическата Нютонова механика, камо ли за нещо криво-ляво реално. Не сложно, къде ти ...