Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

[Фани]

Скъпи съфорумници, понеже много ме впечатлиха думите на проф. Ованес Мекенян:

"Ние направихме онова, което се нарича професионална наука. Това е самофинансираща се наука, която печели дивиденти единствено въз основа на професионалната си изследователска работа. Създаваме продукти, продаваме ги, вземаме пари за това, плащаме си разноските и една част от тези пари се връщат в самото начало и пак правим наука. Това е един цикъл на рефинансиране и ние трябва да се стремим да го развиваме"

в следната статия: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4385191

ми се иска тук и вие да споделяте подобни новини, а също и постижения на наши учени, изобретатели и любители от настоящето и миналото, допринесли за науката и в световен мащаб. Нека знаем тези значими хора и събития, и да имаме памет за тях!

[Wattie]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Създаваме продукти, продаваме ги, вземаме пари за това, плащаме си разноските и една част от тези пари се връщат в самото начало и пак правим наука. Това е един цикъл на рефинансиране и ние трябва да се стремим да го развиваме"

в следната статия: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4385191

Яко, то науката било баш като частен бизнес значи.

Майтапа настрана - поздравления и то искрени.

[GN2355]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

... Създаваме продукти, продаваме ги, вземаме пари за това, плащаме си разноските и една част от тези пари се връщат в самото начало и пак правим наука. ..

Mдааа, за 30 години Ончо не е променил стилът на изразяване, но няма лошо дори и 10% от приказките му да са верни...

[Пенчо]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Ма що ли се сещам само за ДЖОН Атанасов, Юл Браун и малко за Балевски?

[Фани]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

О, имаме и то много, просто трябва да потърсите.
Ето, например:
Проф. д-р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА – "ядрената дама на България" - името й е свързано с развитието на ядрената физика в България, на която тя посвещава повече от 30 години от живота си. С основание Карамихайлова може да се нарече “първата дама на българската физика”. Родена през 1897 г., тя по още много показатели е първа – първата жена, хабилитирано лице в най-старото висше училище в България - Софийския университет “Св. Климент Охридски”; организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика; основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в Университета и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българската академия на науките; първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена – професор по физика в България.
Била е истинска “дама”, но не в светския смисъл на тази дума – аристократ по дух, човек с голяма обща култура, незлоблива, чудачка, която се надсмивала над недостатъците си. Свободно говорела и пишела на немски, английски и френски език, подкрепяла талантливите млади учени и използвала големите си международни научни връзки, за да им издейства стипендии и специализации в чужбина. Човек с огромна духовна сила и висока етика. Много човешка топлина, грижи, знания и поощрения в работата си са получили всички, които са работили с нея. Тази изключителна жена не пускала сътрудниците си в хранилището с радиоактивни елементи, за да не се облъчат. Влиза само тя.

[GN2355]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Темата би била интересна, но определено трябва да се подбират източниците. Подобни небивалици:

...Тази изключителна жена не пускала сътрудниците си в хранилището с радиоактивни елементи, за да не се облъчат. Влиза само тя.

Не допринасят за качеството.

[Фани]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Темата би била интересна, но определено трябва да се подбират източниците. Подобни небивалици:



Не допринасят за качеството.

Възможно е, не сме били там, не сме видели лично, нали.
Това е написано в уикипедия и в автобиографията на тази уникална жена.

П.П. А темата е за споделяне на информация за други подобни личности и постижения.

[Wattie]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Ето давам за пример едно светило не само на българската, но и на световната наука "методика на обучение" - професор Иван Ганчев. Човек, който още през 80те години успя да направи теоретичен модел на софтуер за електронно обучение, който буквално изпревари времето си и дори днес (след малко по-малко от цели 30 години) реално практически действащ такъв все още не е реализиран в пълната си функционалност и красота.

Но за тези неща рядко ще чувате и рядко ще се говори. Те не носят пари. Но пък са безценни за поколенията.

[Фани]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Ще си позволя да допълня, надявам се нямате против:

"Проф. Иван Ганчев Донев e роден на 6 май 1935 г. в село Страхилово, област Велико Търново. Завършва основно образование в родното си село, средно в гр. Полски Тръмбеш и висше във "Физико-математическия факултет" на СУ "Св. Климент Охридски". В трите учебни заведения се дипломира с отличен успех.

През 1957 г. по свое желание кандидатства за учител в гр. Свищов. Там бива приет много радушно от тогавашното общинско ръководство, от директора Антон Георгиев и от учителския колектив на Първо ЕСПУ /сега СОУ/ "Алеко Константинов".
През 1960 г. бива приет като асистент във "Физико-математическия факултет" на СУ "Св. Климент Охридски". През 1962 г. става първия аспирант по методика на обучението по математика. През 1967 г. защитава кандидатска дисертация по "Методика на обучението по математика". Съвместно с колегата си асистент Йордан Кучинев за пръв път в света организират "Национален радио-конкурс по математика", служил като основна форма за подготовка на учениците за Международни математически олимпиади през 60-те години на ХХ век.
От 1971 – 1975 г. работи по съвместителство в Министерството на просветата като главен инспектор по математика. През 1983 г. става доцент, а през 2000 г. става първи доктор на педагогическите науки /по "Методика на обучението по математика"/ в България. В година 2001 г. вече е първи редовен професор по "Методика на обучението по математика" в Югозападния университет в Благоевград и гост-професор по същата дисциплина във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски".
От месец август 2003 г. е пенсионер, но продължава да работи като гост-професор в Благоевград и хоноруван преподавател в СУ. През целият период на неговата активна научна дейност той изнася лекции в Шуменския, Великотърновския, Пловдивски университети.
Като равносметка на неговият труд от 1963 г. до сега е издал като автор или съавтор общо около 80 учебника и други учебни пособия за ученици, учители или студенти, също и две монографии по Методика на обучението по математика. Автор и съавтор на повече от 100 научни публикации на български, руски, гръцки, френски, английски, полски, македонски езици. Участвал с доклади в над 70 научни конференции у нас и в чужбина.
Идеята за написването на книгата "Математически фолклор" /в която е съавтор/ издадена в чест на 1300-годишнината на България, се заражда в него още през 50-те години на ХХ век. През това време той работи в Свищов и в ръководеният от него математически кръжок използва задачи – народно творчество. Тази книга има превод на руски и японски език.
През 80-те години по негова инициатива и под негово ръководство се разработват повече от 40 диалогови обучаващи програми /ДОП/ по математика за 8-битови компютри. Оригиналният характер на тези програми стана причина те да придобият популярност в чужбина.
Като преподавател във водещия университет в България "Св. Климент Охридски", а също и в други наши университети, е участвал в ръководството на Съюза на математиците в България, работил е по съвместителство като главен инспектор по математика към Министерството на просветата. Полето на дейност на проф. д.п.н. Иван Ганчев е твърде широко. По негово мнение, може би половината от дейностите му извън Софийския университет и другите университети, където е работил и Министерството на народната просвета, са свързани с гр. Свищов. Градът, който той счита, че е вторият му университет по "Методика на обучението по математика" и по история на обучението по математика в България. Ето и някой от по-важните негови дейности свързани с гр. Свищов.

• Създава през 1957 г. по всяка вероятност първи кръжок по математика в свищовско училище.
• Организира през 1957 г. първо измерване от ученици на височината на хълма "Калето" с останките от крепостната стена, а през 1960 г. първото измерване от ученици на ширината на р. Дунав.
• През 1958 г. поставя началото на първи кабинет в Свищов по математика в училище.
• Публикува първата статия в българско списание за кръжок по математика в сп. "Математика и физика", кн.5, 1958 г., описваща дейността на неговия кръжок в Първо ЕСПУ "Алеко Константинов", гр. Свищов.
• Публикува статия в в-к "Работническо дело" около 1980 г. с предложение да не се допуска пълното унищожаване на останките от сградата на килийното училище на "Калето" и да се ремонтира училищната сграда на Велешана използвана за склад на музей "Алеко Константинов" и да се създаде в нея музей, представящ българските училища от първата половина на ХІХ век.
• Още от 70-те години на ХХ век участва с доклади на различни свищовски, национални и международни конференции, посветени на първите две български светски училища в Свищов, на учебниците написани в тях, на създателите им, а също и на дарителите на средствата за съграждането на училищата.
• Провежда експериментирането на някой от първите разработени под негово ръководство ДОП в училището "Алеко Констатинов" при учителите Нина Щърковска /негова ученичка/ и Серафим Петров /състудент/. През същият период заедно с тогавашният начален учител в същото училище Пламен Александров поставят началото на разработването на уникална ДОП за "Правец 8", основаваща се на логическия закон за разширената контрапозиция. Последният вариант на тази програма, преработен за съвременните персонални компютри от Ридван Исуфов е приет да бъде представен на Пролетната конференция на Съюза на математиците в България през април 2005 г.
• Съставител и съавтор е на книжката "Славянобългарското детеводство на Н. Бозвели и Ем. Васкидович". Книжката е издадена със субсидиране от "Отворено общество", с активното участие на доц. Ст. Стефанов и на служители от издателството при СА "Д. А. Ценов".
• Оказал е в миналото помощ при създаване на музейна експозиция в училище "Алеко Константинов", посветена на историята му, а сега оказва помощ и на училище "Филип Сакелариевич".
• Подарил е 800 тома от собствената си библиотека през 1995 г. на свищовските училища и читалището. Дарението е направено със съответствие със завета на Васил Априлов, че като създали такова училище /има се предвид създаденото през 1915 г./ свищовци са достойни за подражание.
• Осигурил е научно ръководство на двама ученика, участвали с доклади в Национален конкурс, проведен от Фондация "Ценности", посветена на "Дарителството в България", а също и издаване на докладите в отделна книжка с пари, получени от фирмата "Сити експрес" на посланика на България в Гърция – Стефан Стоянов. Книжката е със заглавие "Първите просветни дарители в Свищов" – 2003 г. Предполага се, че това е единствената книжка с подобна тематика, с автори ученици.
• Продължава да прави опити да осигури рационално използване на спасената /от сегашното общинско ръководство/ от разруха стара училищна сграда на Велешана, чрез превръщането й в музей, представящ българско училище от началото на ХІХ век и в офис на замисления от него "Клуб за изучаване, защита и популяризиране историята на град Свищов" и на свищовската секция на Съюза на математиците в България.
• В момента участва във филма на местна кабелна телевизия, посветен на учителите, положили началото на първите светски училища в България на територията на град Свищов и на свищовските дарители за просветното дело, дали пример за подражание.

В момента (заб. информацията е към 2007г.) помага на Община Свищов да си върне отнетите й дарения /вкл. завещания/ преди около 50 г., направени от видни свищовци-патриоти в миналото, за фонда на училищата в града. За целта публикува статии във вестници и списания, организира предавания по медии, подготвя отворено писмо до Президента, Председателя на Народното събрание и Премиера с призив да се приеме закон от Народното Събрание, с който да се защити и популяризира патриотичното деяние на десетки български дарители от различни градове, последвали примера на първите свищовски дарители." - от тук
http://avangardi.blog.bg/technology/...ikvarna.101071

Наистина забележителен човек и постижения!

[Wattie]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Нека споменем екипът на акад. Цветан Цветков и неговият екип с разработката на биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум (познати като "космическа храна", с която България е позната в цял свят). Ето малко суха информация за него:

Академик Цветан Цветков е роден в с. Стубел, обл. Монтана на 12.09.1943г. През 1968 завършва образованието си в Технологичен институт по хладилна промишленост, гр. Санкт Петербург - Русия. През 1987 г. става професор, а 1995 г. - академик. От 1973 г. създава и в продължение на 35 години ръководи Централна проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация, която през 1989 г. получава статут на научноизследователски институт по криобиология и лиофилизация, преобразуван през 2000 г. в Институт по криобиология и хранителни технологии.
2000-2006 г. е председател на Националния център за аграрни науки.

По-важни фундаментални и научно-приложни приноси: Научни и научно-приложни изследвания в областта на криобиологията и лиофилизацията. Биофизични, топлофизични изследвания на клетъчно и молекулярно ниво, за установяване на механизмите, свързани с устойчивостта на растителните и животински организми при криогенно третиране. Разработване и внедряване на лиофилизирани храни на различна основа и функционални храни за хранене при екстремални условия, получени по съвременни конвенционални и криобиотехнологични методи. Разработване на режимни параметри и технологии за получаване и съхранение на различни лиофилизирани биопрепарати за медицинската практика, предназначени за лечение на рани от различен произход и материали за биотрансплантация.

Научна дейност:
Научно ръководство на 31 докторанта
302 научни труда, от които: 35 - фундаментални, публикувани в единственото в света списание по "Криобиология", САЩ; 75 - докладвани на международни конгреси и симпозиуми; 15-монографии, от които 4 самостоятелни, 1- на немски език и 2- на руски език; 14 книги, учебници, справочници, обзори и брошури. 41 авторски свидетелства и патенти, 26 внедрени рационализации.

Членство в международни организации:
Международен институт по студа в Париж-Франция; Международно дружество по криобиология -САЩ; Американска асоциация на тъканните банки; Международна конфедерация по термичен анализ и калориметрия; Японско дружество по нискотемпературна биология и Медицина; Международно дружество по лиофилизация; Руска академия за селскостопански науки."

[GN2355]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Възможно е, не сме били там, не сме видели лично, нали. ...

A ако сме били, колко от нас знаят понятие:

... радиоактивни елементи...

не съществува? Да оставим на страна, че изследвания с радиоактивност и ядрена спектроскопия без радиоактивни източници извън хранилището не се правят.

[GN2355]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Иван Странски - физикохимик.


Завършва средното си образование в Първа Мъжка Софийска Гимназия. С идеята да се бори с болестта си, решава да следва медицина, но след една година следване във Виена, силно разочарован от възможностите на медицината, решава да прекъсне. През 1922 г. завършва висше образование в Софийския университет, специалност химия. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия. През 1925 е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет, и става първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен — от 1937. В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията, привлича в катедрата способни учени - Ростислав Каишев, Любомир Кръстанов и др. - заедно с които прави най-значителните си разработки. През 1930 е поканен в Берлинския технически университет като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер заедно с Каишев. В периода 1935-1936 с Каишев публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.

По покана на Валтер Косел за съвместна работа в Бреслау, заминава за Германия през 1941. През войната участва в разработки, например, за предотвратяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети. С приближаването на съветската армия към границите на Германия, Странски се завръща отново в Берлин, където работи в Кайзер Вилхелм институт за физикохимия и електрохимия. След капитулацията на немците Макс Фолмер е отведен насилствено в СССР и Странски заема неговото място като ръководител на Катедрата по физикохимия в БТУ в западен Берлин. Полуунищожен от бомбардировките, чрез усилията на Странски, БТУ е от малкото университети в Германия, открили учебна година още през 1945. В периода 1948-49 е декан на факултета по общи и инженерни науки, а след това ректор и заместник-ректор на БТУ. През 1953 става директор на Фриц Хабер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.


С идването на социалистическата власт в България Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН, и през 1967 г. Странски за първи път след войната се завръща в родината си.
Умира в България през 1979 г. Погребан е в Берлин.

източник - bgwikipedia

[Wattie]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Азаря Поликаров - гениален философ и физик

Има публикации свързани с квантова механика още като ученик. Завършва образованието си в Московски държавен университет, откъдето създава и поддържа лични връзки с Алберт Айнщайн. В последствие се насочва към философията, именно сферата, която го прави световно известен.

Работната му кариера е свързана първоначално с Института по философия на БАН, където (непотвърдена информация) за известно време е бил директор. В периода 1956-1962 изнася лекции в няколко немски университета в Лайпциг и Берлин. През 1966г. става член-кореспондент на БАН. Тогава е назначен за четири години като главен специалист по философия в централата на Юнеско. За две години е командирован в в САЩ като научен сътрудник в университетите на Бостън и Питсбърг. През 1984г. е избран за академик от Българска Академия на Науките. Депутат е във Великото Народно Събрание от 1990-1991г., но в последствие се отказва от политиката. Продължава кариерата си като преподавател в Нов Български Университет и Славянски Университет. Автор е на общо Почива през 2000г на 78 годишна възраст.

Като най-значимо негово научно откритие е ковергентно-дивергентен метод за развитие на научните познания. Получава значимо приложение във философията, психологията и методологията на научните изследвания.

Част от текст на Азаря Поликаров, публикуван в Науката - новите тенденции:

"В днешното кризисно състояние, в което се намира страната ни, трябва преди всичко да се опази научния потенциал. При отсъствие на благоприятни условия би трябвало още повече да се залага на научното развитие като възможност за подобряване на нещата. Науката днес е тази, която може да помогне да се преодолее кризата, да допренесе за решаване на проблемите и за поддържане на нивото на културата на нацията. Но същевременно не по-малко важно е, че даже кризата да се преодолее без решаващата роля на науката, с колкото и финансови средстав да разполагаме след това без съответен научен потенциал няма да можем да решаваме новите проблеми. Квалифицираните специалисти не се създават за броени години. Един известен немски физик казваше, че когато има криза, обикновената реакция е да се редуцира бюджетът за наука. У нас той е намален десетократно, а далновидната стратегия би трябвало да бъде тъкмо обратна – да се увеличава този бюджет, защото друг път за справяне с кризата просто няма."

и

"Ценността на науката не може да се измерва с незабавни конкретни изгоди. Но всекидневният прагматизъм тласка обикновено в обратна посока. По този повод ми идва наум една мисъл на Айнщайн. “Зная защо – казва той – има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите”. Подобна нагласа на съзнанието може да ни доведе само до едно – да се превърнем в дървари."

Изказаното звучи все по и по-актуално...

[GN2355]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Иван Странски - физикохимик..

П.С. Единственият български учен на чието име е наречена определена величина - температура на Странски.

[Wattie]

От: Българските постижения в науката и как може да се правят пари от наука

Акад. Никола Обрешков (1986 - 1963)



Честно казано ме е страх да опиша просто накратко този гениален български учен, защото каквото и да напиша все ще е непълно и недостатъчно. Едва ли България има друг учен, който да е дал по-голям принос в световната наука от него!

След като завършва Втора Софийска Гимназия Никола Обрешков е приет в Софийски Университет "Св. Климент Охридски", но неговото следване там е прекъснато и той е мобилизиран като войник по време на Първата Световна Война. В армията започва от най-ниското ниво на редник и достига до офицер (простете ме, но не намерих какъв точно чин е заемал). След завръщането си от фронта Обрешков продължава образованието си и завършва специалност "физика и математика". След това започва работа като асистент по дисциплината "Висша Алгебра". Само две години по-късно през 1922г. вече е хоноруван като доцент. През 1925г. е назначен за извънреден, а през 1928г. за редовен професор в Софийски Университет "Св. Климент Охридски". Междувременно специализира в Германия, Франция, Италия и Швеция.

Международното признание на Никола Обрешков получава за първи път в Италия. В университета в Палермо той защитава забележителна докторска дисертация. Само една година по-късно през 1933 той получава научната степен "доктор на науките" в Сорбоната в Париж. От там насетне той чете лекции в почти всички водещи немски, френски и италиански университети. Редовно е канен от различни университети в Европа да бъде рецензент на монографии на техни учени - считало се е, че е голям престиж, ако българинът Никола Обрешков напише положителна рецензия! След 1945г. е приет за академик в Българска Академия на Науките. От 1953г. до края на живота си е директор на Института по Математика (сега "и Информатика") на БАН. Няколко училища днес носят името му - в София, Казанлък, Бургас, Разград... (ако има и други математически гимназии моля да извинение, че не ги споменавам). Цели две негови монографии - една на български и една на немски език - са публикувани посмъртно.

Относно научните приноси на акад. Обрешков вече казах - не се наемам да ги описвам подробно. Само учебниците, които е написал са били и дори продължават да бъдат настолни книги за повечето математици в България. Научните му статии са над 250, като обхващат много различни раздели на математиката. Неговите научни приноси са използвани и цитирани в цял свят. Ето какво пише в българската Wikipedia:

Акад. Никола Обрешков е един от най-плодотворните учени на България, оставил едно от най-големите научни наследства. Има научни приноси в областите на алгебрата, анализа, теорията на вероятностите и математическата статистика, интегралната геометрия, топологията, механиката, математическата физика и теорията на числата. Считан е за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи редове, предизвикали интерес и развитие в работи на математици от Англия, Индия и Германия.

През периода 1933 - 1934 г. има резултати върху общия вид на мероморфните функции. В областта на теорията на вероятностите Акад. Обрешков дава нов алгебричен метод за изучаване на дискретните вериги на Марков. Резултатите му в тази област са изложени в неговата монография "Математическа статистика" ( Париж, 1938 г.). Също така определя точната стойност на константата на Е. Борел. В зряла възраст работи в областта на диофантовия анализ, където доказва редица теореми, отнасящи се до апроксимирането на линейните форми.

Акад. Обрешков има значителни трудове върху квадратурните формули, интегралната геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски и върху гранични задачи за уравненията на топлопроводността. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения.

Българската академия на науките учреди наградата "Никола Обрешков", която всяка година се присъжда по случай деня на славянската писменост за особени постижения в областта на математиката и физиката.

Ще си позволя да допълня само с някои от най-знаменитите му труводе:

• "Теорема на Декарт-Обрешков" - написана в годините, когато е бил асистент, тя е обобщение на теоремата на Декарт за положителните реални корени на полином, която се е ползвала в първоначалния си вид над 300 години;
• Обобщената теорема на Бюдан-Фурие;
• Разрешава проблема за сумиране на разходящи редове на Фурие;
• Написал е монография за суми на редове на Дирихле
• Намира точната стойност на Константната на Борел (доказва, че е 1) цели 50 години след като е формулирана;
• Негов труд е обобщението на интегралната трансформация на Лаплас.
• Негови учебници за математически гимназии са били отпечатвани не само на български, но и на английски език и са издавани в САЩ.

За по-подробна информация: http://curvebank.calstatela.edu/birt...shkoff/bio.pdf (Калифорнийски Университет в Лос Анджелис)

Освен голям български учен Никола Обрешков е бил и виден обществен деец. Години наред е бил заместник-председател на Съюза на Научните Работници в България, член на Националния Комитет за Защита на Мира и на Световния Съвет за Мир.