Tweet
За Гърция през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия...Италия
С лек автомобил с климатик всеки знае. Този път ще опитам с туристически автобус. Годината е преди Словения да влезе в ЕС.
Автобусите обикновено са пълни. Конкретният, за който имам билет от софийската скапана автогара, също е пълен. Хората вътре са всякакви, каквито по принцип са си хората. Обединява ги фактът, че са туристи. Това означава, че до един са тръгнали да разглеждат статуите на Микеланджело Боунароти, Бернини и Донатело, или да упражняват в някоя шенгенска страна престижни професии – като чистачки, бетонджии и прочее – до деня, в който ги заловят. Повечето са се отправили към Гърция.
Но нека фиксираме вниманието си към предната част на автобуса, където са местата на:
-55-60-годишен мъж от Ямбол, който поразително прилича на Димитър Пенев, с голям нос и никога не те гледа в очите.В пристъп на гняв възкликва "Ей с'я тий бах мамата!!"
-Зализан двайсетинагодишен младеж с източен акцент и вид:”Всичко мога, всичко знам!”
-Пак младеж, но малко по-възрастен, малко (по някое време ще стане доста) пиян.
-Три баби без повече отличителни белези.
-Млада и хубава мома, тръгнала при любимия в Италия (в нейния случай, обаче, любимиян представлява няколко хиляди души и тя още не се е запознала с тях).
-Моя милост.
-И други.
Потегляме бавно от паркинга и всички вече се виждат в Прекрасния нов свят, където хората живеят в еднофамилни къщи, а гаражите се отварят с дистанционно; където дават кредитни карти и можеш да натрупаш 50, че и повече хиляди евро дългове; където хвърлят от прозорците работещи телевизори през терасата; където нямат нужда от Бойко Борсов, понеже си имат специален театър за оперети; където циганите не крадат, а помиярите първо питат: „Ще имате ли нещо против” и чак след това започват да те лаят...
Сред пътниците тръгва известно мърморене, когато в покрайнините на София автобусът спря и започна едно товарене на – не оръжия! – стоки от бита: лютеница, ракия, луканки, козметика, радки-пиратки, което не впечатли персонала, съставен от:
-Шофьор – ами – шофьор;
-Втори шофьор – досущ като първия;
- Стюардеса – най-добре владееща съчетанието:” Ми, моля се, де...”
-Стюард, съчетаващ длъжността връзки с митничарската общественост, който обичаше да казва: „Че се мръднеш ли, уйкьо?”
-Пети човек, чието предназначение (освен да бъде „на мама златото”) не успях да открия. Отбелязвам само, че е сравнително дебел и не може (или не му се е удал случай) да говори.
Пътят до сръбската граница не предлага нещо повече от гледката на голите Сливнишки полета, дали повод за национална гордост за всички кандидат-емигранти. Стюардесата обябява, че в автобуса се предлага кафе за едно евро и бира за две. Време е хората да свикват с Европейскя Съюз.
Пияният младеж смуче водка. Бабите (както межете да се досетите) говорят за внуците иза това коя какво я боли. Димитър Пенев и тарикатът от Северна България пушат тайно, защото е забранено. Младата мома гледа отегчено, прави се че няма нищо общо с останалите, освен че е принудена да пренася възхитителните си телеса в едно превозно средство с тях. Човекът с неизясненото предназначение дъвче „Мура”. Шофьорът управлява автобуса и и си представя как прави животински секс със стюардесата...
....................................................................
Пенев се е изтегнал, но не може да заспи заради непрекъснатите съдържателни въпроси на пияния, от рода на: „Къде изчезна чувството за дълг?”, „Кажи с’я за какво се скарахте със Стоичков?” и „Всъщност, кой съм аз?”...
......................................................................
Когато автобусът минава Ниш, вече е тъмно. До Белград има още близо двеста километра. Пътуването е в началото си.
Първото спиране от типа”пикаеш, пушиш и – бегом обратно” се състоя на паркинг с мизерен мотел малко преди Белград. Защо точно тук – няма нито магазин, нито ресторант, които да плащат на шофьора, а тоалетната е без пари? Освен това, дори самите туристи я заобикалят, както Василий Втори е заобиколил Самуиловата крепост на пътя за Струга.
Истината лъсва, когато се появяват трима сърби с дънки и кожени якета. От вида им личи,че всеки от тях е очистил минимум десетина албански села. Те вадят три кутии „Шведски кибрит, Костенец” и започват да премятат някаво топче. Тука има, тука нема. Ту печелят, ту губят. Постановката е толкова очевидна, че този, който се е хванал, трябва да е абсолютно девствен откъм разум. Улавя се не друг, а момата със списанието.
Девойката е напълно хипнотизирана. Залаг, губи и печели, докато изведнъж забелязва, че нейните 300 евро не са нейни! Почти всички пари, с които е тръгнала! Почувствала се измамена, тя проговаря:”Ама, дайте си ми парите!” и тропва с токче.
-Што сака ова пизда? – пита сърбинът, писнало му от такива, дето си сакат парете обратно.
-Аз нея не я мисля!- казва Димитър Пенев и пали с малкиа тарикат нова цигара – да му мислим ние – с пишките!
..............................................................
Словения прилича на рисунка от книжка с приказки. Чак такава маниашки подредена държава е трудно да си представи човек. Всичко тук е миниатюрно – селата – две-три къщички, градовете – 30-40, а Любляна може да събере хора, колкото един концерт на Милко Калайджиев. Всичко в тази страна е сложено в ред и спокойно може да се каже, че в сравнение със словенците, японците са пълни мундури.
П.П.Понеже е старо и неактуално, кажете си мнението - струва ли си да продължа.т.е. - дали ви харесва?
С лек автомобил с климатик всеки знае. Този път ще опитам с туристически автобус. Годината е преди Словения да влезе в ЕС.
Автобусите обикновено са пълни. Конкретният, за който имам билет от софийската скапана автогара, също е пълен. Хората вътре са всякакви, каквито по принцип са си хората. Обединява ги фактът, че са туристи. Това означава, че до един са тръгнали да разглеждат статуите на Микеланджело Боунароти, Бернини и Донатело, или да упражняват в някоя шенгенска страна престижни професии – като чистачки, бетонджии и прочее – до деня, в който ги заловят. Повечето са се отправили към Гърция.
Но нека фиксираме вниманието си към предната част на автобуса, където са местата на:
-55-60-годишен мъж от Ямбол, който поразително прилича на Димитър Пенев, с голям нос и никога не те гледа в очите.В пристъп на гняв възкликва "Ей с'я тий бах мамата!!"
-Зализан двайсетинагодишен младеж с източен акцент и вид:”Всичко мога, всичко знам!”
-Пак младеж, но малко по-възрастен, малко (по някое време ще стане доста) пиян.
-Три баби без повече отличителни белези.
-Млада и хубава мома, тръгнала при любимия в Италия (в нейния случай, обаче, любимиян представлява няколко хиляди души и тя още не се е запознала с тях).
-Моя милост.
-И други.
Потегляме бавно от паркинга и всички вече се виждат в Прекрасния нов свят, където хората живеят в еднофамилни къщи, а гаражите се отварят с дистанционно; където дават кредитни карти и можеш да натрупаш 50, че и повече хиляди евро дългове; където хвърлят от прозорците работещи телевизори през терасата; където нямат нужда от Бойко Борсов, понеже си имат специален театър за оперети; където циганите не крадат, а помиярите първо питат: „Ще имате ли нещо против” и чак след това започват да те лаят...
Сред пътниците тръгва известно мърморене, когато в покрайнините на София автобусът спря и започна едно товарене на – не оръжия! – стоки от бита: лютеница, ракия, луканки, козметика, радки-пиратки, което не впечатли персонала, съставен от:
-Шофьор – ами – шофьор;
-Втори шофьор – досущ като първия;
- Стюардеса – най-добре владееща съчетанието:” Ми, моля се, де...”
-Стюард, съчетаващ длъжността връзки с митничарската общественост, който обичаше да казва: „Че се мръднеш ли, уйкьо?”
-Пети човек, чието предназначение (освен да бъде „на мама златото”) не успях да открия. Отбелязвам само, че е сравнително дебел и не може (или не му се е удал случай) да говори.
Пътят до сръбската граница не предлага нещо повече от гледката на голите Сливнишки полета, дали повод за национална гордост за всички кандидат-емигранти. Стюардесата обябява, че в автобуса се предлага кафе за едно евро и бира за две. Време е хората да свикват с Европейскя Съюз.
Пияният младеж смуче водка. Бабите (както межете да се досетите) говорят за внуците иза това коя какво я боли. Димитър Пенев и тарикатът от Северна България пушат тайно, защото е забранено. Младата мома гледа отегчено, прави се че няма нищо общо с останалите, освен че е принудена да пренася възхитителните си телеса в едно превозно средство с тях. Човекът с неизясненото предназначение дъвче „Мура”. Шофьорът управлява автобуса и и си представя как прави животински секс със стюардесата...
....................................................................
Пенев се е изтегнал, но не може да заспи заради непрекъснатите съдържателни въпроси на пияния, от рода на: „Къде изчезна чувството за дълг?”, „Кажи с’я за какво се скарахте със Стоичков?” и „Всъщност, кой съм аз?”...
......................................................................
Когато автобусът минава Ниш, вече е тъмно. До Белград има още близо двеста километра. Пътуването е в началото си.
Първото спиране от типа”пикаеш, пушиш и – бегом обратно” се състоя на паркинг с мизерен мотел малко преди Белград. Защо точно тук – няма нито магазин, нито ресторант, които да плащат на шофьора, а тоалетната е без пари? Освен това, дори самите туристи я заобикалят, както Василий Втори е заобиколил Самуиловата крепост на пътя за Струга.
Истината лъсва, когато се появяват трима сърби с дънки и кожени якета. От вида им личи,че всеки от тях е очистил минимум десетина албански села. Те вадят три кутии „Шведски кибрит, Костенец” и започват да премятат някаво топче. Тука има, тука нема. Ту печелят, ту губят. Постановката е толкова очевидна, че този, който се е хванал, трябва да е абсолютно девствен откъм разум. Улавя се не друг, а момата със списанието.
Девойката е напълно хипнотизирана. Залаг, губи и печели, докато изведнъж забелязва, че нейните 300 евро не са нейни! Почти всички пари, с които е тръгнала! Почувствала се измамена, тя проговаря:”Ама, дайте си ми парите!” и тропва с токче.
-Што сака ова пизда? – пита сърбинът, писнало му от такива, дето си сакат парете обратно.
-Аз нея не я мисля!- казва Димитър Пенев и пали с малкиа тарикат нова цигара – да му мислим ние – с пишките!
..............................................................
Словения прилича на рисунка от книжка с приказки. Чак такава маниашки подредена държава е трудно да си представи човек. Всичко тук е миниатюрно – селата – две-три къщички, градовете – 30-40, а Любляна може да събере хора, колкото един концерт на Милко Калайджиев. Всичко в тази страна е сложено в ред и спокойно може да се каже, че в сравнение със словенците, японците са пълни мундури.
П.П.Понеже е старо и неактуално, кажете си мнението - струва ли си да продължа.т.е. - дали ви харесва?
Надявам се не си се отказал 
Коментар