Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Стари спомени за отдавнашно пътуване...

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Стари спомени за отдавнашно пътуване...

    За Гърция през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия...Италия

    С лек автомобил с климатик всеки знае. Този път ще опитам с туристически автобус. Годината е преди Словения да влезе в ЕС.

    Автобусите обикновено са пълни. Конкретният, за който имам билет от софийската скапана автогара, също е пълен. Хората вътре са всякакви, каквито по принцип са си хората. Обединява ги фактът, че са туристи. Това означава, че до един са тръгнали да разглеждат статуите на Микеланджело Боунароти, Бернини и Донатело, или да упражняват в някоя шенгенска страна престижни професии – като чистачки, бетонджии и прочее – до деня, в който ги заловят. Повечето са се отправили към Гърция.

    Но нека фиксираме вниманието си към предната част на автобуса, където са местата на:
    -55-60-годишен мъж от Ямбол, който поразително прилича на Димитър Пенев, с голям нос и никога не те гледа в очите.В пристъп на гняв възкликва "Ей с'я тий бах мамата!!"
    -Зализан двайсетинагодишен младеж с източен акцент и вид:”Всичко мога, всичко знам!”
    -Пак младеж, но малко по-възрастен, малко (по някое време ще стане доста) пиян.
    -Три баби без повече отличителни белези.
    -Млада и хубава мома, тръгнала при любимия в Италия (в нейния случай, обаче, любимиян представлява няколко хиляди души и тя още не се е запознала с тях).
    -Моя милост.
    -И други.

    Потегляме бавно от паркинга и всички вече се виждат в Прекрасния нов свят, където хората живеят в еднофамилни къщи, а гаражите се отварят с дистанционно; където дават кредитни карти и можеш да натрупаш 50, че и повече хиляди евро дългове; където хвърлят от прозорците работещи телевизори през терасата; където нямат нужда от Бойко Борсов, понеже си имат специален театър за оперети; където циганите не крадат, а помиярите първо питат: „Ще имате ли нещо против” и чак след това започват да те лаят...

    Сред пътниците тръгва известно мърморене, когато в покрайнините на София автобусът спря и започна едно товарене на – не оръжия! – стоки от бита: лютеница, ракия, луканки, козметика, радки-пиратки, което не впечатли персонала, съставен от:
    -Шофьор – ами – шофьор;
    -Втори шофьор – досущ като първия;
    - Стюардеса – най-добре владееща съчетанието:” Ми, моля се, де...”
    -Стюард, съчетаващ длъжността връзки с митничарската общественост, който обичаше да казва: „Че се мръднеш ли, уйкьо?”
    -Пети човек, чието предназначение (освен да бъде „на мама златото”) не успях да открия. Отбелязвам само, че е сравнително дебел и не може (или не му се е удал случай) да говори.

    Пътят до сръбската граница не предлага нещо повече от гледката на голите Сливнишки полета, дали повод за национална гордост за всички кандидат-емигранти. Стюардесата обябява, че в автобуса се предлага кафе за едно евро и бира за две. Време е хората да свикват с Европейскя Съюз.

    Пияният младеж смуче водка. Бабите (както межете да се досетите) говорят за внуците иза това коя какво я боли. Димитър Пенев и тарикатът от Северна България пушат тайно, защото е забранено. Младата мома гледа отегчено, прави се че няма нищо общо с останалите, освен че е принудена да пренася възхитителните си телеса в едно превозно средство с тях. Човекът с неизясненото предназначение дъвче „Мура”. Шофьорът управлява автобуса и и си представя как прави животински секс със стюардесата...
    ....................................................................
    Пенев се е изтегнал, но не може да заспи заради непрекъснатите съдържателни въпроси на пияния, от рода на: „Къде изчезна чувството за дълг?”, „Кажи с’я за какво се скарахте със Стоичков?” и „Всъщност, кой съм аз?”...
    ......................................................................
    Когато автобусът минава Ниш, вече е тъмно. До Белград има още близо двеста километра. Пътуването е в началото си.
    Първото спиране от типа”пикаеш, пушиш и – бегом обратно” се състоя на паркинг с мизерен мотел малко преди Белград. Защо точно тук – няма нито магазин, нито ресторант, които да плащат на шофьора, а тоалетната е без пари? Освен това, дори самите туристи я заобикалят, както Василий Втори е заобиколил Самуиловата крепост на пътя за Струга.

    Истината лъсва, когато се появяват трима сърби с дънки и кожени якета. От вида им личи,че всеки от тях е очистил минимум десетина албански села. Те вадят три кутии „Шведски кибрит, Костенец” и започват да премятат някаво топче. Тука има, тука нема. Ту печелят, ту губят. Постановката е толкова очевидна, че този, който се е хванал, трябва да е абсолютно девствен откъм разум. Улавя се не друг, а момата със списанието.

    Девойката е напълно хипнотизирана. Залаг, губи и печели, докато изведнъж забелязва, че нейните 300 евро не са нейни! Почти всички пари, с които е тръгнала! Почувствала се измамена, тя проговаря:”Ама, дайте си ми парите!” и тропва с токче.
    -Што сака ова пизда? – пита сърбинът, писнало му от такива, дето си сакат парете обратно.
    -Аз нея не я мисля!- казва Димитър Пенев и пали с малкиа тарикат нова цигара – да му мислим ние – с пишките!

    ..............................................................
    Словения прилича на рисунка от книжка с приказки. Чак такава маниашки подредена държава е трудно да си представи човек. Всичко тук е миниатюрно – селата – две-три къщички, градовете – 30-40, а Любляна може да събере хора, колкото един концерт на Милко Калайджиев. Всичко в тази страна е сложено в ред и спокойно може да се каже, че в сравнение със словенците, японците са пълни мундури.



    П.П.Понеже е старо и неактуално, кажете си мнението - струва ли си да продължа.т.е. - дали ви харесва?

  • #2
    До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

    +++ Старо, ама като го пишеш ти и е чудно! Все едно съм с теб в автобуса! Давай!
    Ако не свършва добре, значи не е свършило!
    0888 315 794
    LZ1UPI
    A1 (Rh+)

    Коментар


    • #3
      До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

      Давай. Не питай.

      Коментар


      • #4
        До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

        Иска ли питане? Давай, чакаме с нетърпение.

        Коментар


        • #5
          До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

          Първоначално публикуван от Симеон Преглед на мнение
          За Гърция през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия...Италия

          П.П.Понеже е старо и неактуално, кажете си мнението - струва ли си да продължа.т.е. - дали ви харесва?
          За Вас - старо, но за нас е ново.Чакам с нетърпение.

          Коментар


          • #6
            До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

            Само ни раздразни.

            Коментар


            • #7
              До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

              Чакам с нетърпение Надявам се не си се отказал
              LZ1DWW

              Коментар


              • #8
                До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                Ами хади де,давай!
                Прости мя Господи,че чух вся премудрости твои,но бидох простак и невозползвaхся.

                Коментар


                • #9
                  До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                  защо питаш въобще?

                  перфектен изказ - аз сякаш също съм в автобуса...

                  продължавай, моля...

                  Коментар


                  • #10
                    До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                    Първоначално публикуван от Константин Преглед на мнение
                    Ами хади де,давай!
                    Дължа хиляди извинения на почитателите на моето перо.(Брех, как завързано го казах!)

                    В няколко раздела: библиотеките ни, препоръчвам тази книга, в пътеписи - къде ли не - препоръчвах книгата на Дилян и Георги. На живеещите наблизо купих десетина бройки.

                    И нито един едничък отзив. С първите редове на "Изкуството да си чужденец" започнах пътеписа си "През Гърция и Италия за Словения", където специално подчертах авторството на моите приятели . пловдивски майнички-журналисти Георги и Дилян.

                    В предисловието на книгата проф. Марко Семов я определя като явление в съвременната литература.

                    Аз, пък, като я прочетох, хукнах да търкам гуми и троша картери, вдъхновен от отчаяните майни, тръгнали с по 30 евро да покоряват Европа.

                    Сега, надам се, ще вдъхновя поне 15 души да се бръкнат с по 5,95 за едно удоволствие за 5950!!!

                    Приятно четене. И внимавайте, когато някой започне пътепис за подбалканските градчета с: " В тази прохладна майска вечер чорбаджи Марко вечеряше с челядта си на двора..."

                    http://grosnipelikani.net/modules.ph...article&sid=21

                    Срамът от челото ви изми Goblin, който се обади пръв, от самата Америка, нехванал се на въдицата. В будките на "Бродуей" трябва да има останали екземпляри
                    Последно редактирано от Симеон; 15-09-09, 13:45.

                    Коментар


                    • #11
                      До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                      Успя!
                      ТИ си Уникален! Както и всеки друг!
                      lre-bulgaria.org

                      Коментар


                      • #12
                        До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                        Пак се изложихме.
                        Прости мя Господи,че чух вся премудрости твои,но бидох простак и невозползвaхся.

                        Коментар


                        • #13
                          До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                          Лепна ми усмивката отново на края на работния ден
                          LZ1DWW

                          Коментар


                          • #14
                            До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                            Не беше Гоблин, засадата бе открита от най-българският Българин тук. Гадайте ! Ха да ви видя сега
                            Издъних се на Тюринг теста

                            Коментар


                            • #15
                              До: Стари спомени за отдавнашно пътуване...

                              Първоначално публикуван от Симеон Преглед на мнение
                              Дължа хиляди извинения на почитателите на моето перо.(Брех, как завързано го казах!)

                              В няколко раздела: библиотеките ни, препоръчвам тази книга, в пътеписи - къде ли не - препоръчвах книгата на Дилян и Георги. На живеещите наблизо купих десетина бройки.

                              И нито един едничък отзив. С първите редове на "Изкуството да си чужденец" започнах пътеписа си "През Гърция и Италия за Словения", където специално подчертах авторството на моите приятели . пловдивски майнички-журналисти Георги и Дилян.

                              В предисловието на книгата проф. Марко Семов я определя като явление в съвременната литература.

                              Аз, пък, като я прочетох, хукнах да търкам гуми и троша картери, вдъхновен от отчаяните майни, тръгнали с по 30 евро да покоряват Европа.

                              Сега, надам се, ще вдъхновя поне 15 души да се бръкнат с по 5,95 за едно удоволствие за 5950!!!

                              Приятно четене. И внимавайте, когато някой започне пътепис за подбалканските градчета с: " В тази прохладна майска вечер чорбаджи Марко вечеряше с челядта си на двора..."

                              http://grosnipelikani.net/modules.ph...article&sid=21

                              Срамът от челото ви изми Goblin, който се обади пръв, от самата Америка, нехванал се на въдицата. В будките на "Бродуей" трябва да има останали екземпляри
                              Чувствам се измамен. И употребен за нечисти цели. Четейки тази тема не съм предполагал, че авторът ще си прави експерименти с участниците тук. Самият разказ отначало го приех като авторски и му се израдвах. Впоследствие разбрах, че не е на Симеон, а на други, но и това бих понесъл по-леко отколкото горецитираното. Обаче обяснение като това по-горе, не само ме разочарова неимоверно, но и ме обиди. Прилича ми на ситуацията някой пръднал в автобуса, ама набеждава другите, че са се насрали. Че чак и срам им вменява. За мен това е голяма излагация и неприемливо в какъвто и да е смисъл. Извинявам се ако думите ми са били по-резки от приетото, но каквото ми е на душата, това ми е на езика.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X