Циркът отвътре

[didogen]

От: Циркът отвътре

В общи линии описах какво е цирка. Но хайде да разкажа за престоя в града, където вятъра събори шипатото.
Тръгваме от гр. Толмин за гр. Айдувчина (не съм сигурен така ли се произнася) в Словения. Мястото е сходно с това при Сливен. Плаца се намира на една огромна поляна м/у града и планината. Пристигаме с последните от кервана. Скачам от камиона по къс ръкав, а е хладно и мрачно. От студа ме преряза корема, химическите тоалетни не бяха докарани и веднага си набелязах единствените храсти на мястото. Викам си дано няма и друг, че ще е конфузно.(Тоалетните в караваните не ги ползвахме, защото всеки ака, а само мъжете ще ги чистят.) И спокоен, че всичко е наред, че никой не ме притеснява гледам самолет. Как може такъв карък, от къде се взе този самолет? После се оказа, че това е писта за разходки с безмоторни самолети. Дано не ме познаят после на манежа, защото си летяха много ниско, абе кацаха. След като се върнах при бивака техническия беше разпределил кое къде ще е. Понеже в този момент цирка имаше 3-ма работници, а нашата трупа повече им помагахме с набиването на анкарите. Всеки прави по нещо. Дресьорите си опъва клетки и тенти за животните, клоуните и повечето жени оправят ложата и манежа. Останалите опъваме шипатото и строим секторите, но да се върна на анкарите. Набиват се с големи чукове и влизат по метър в земята, като чукът не се вдига, а се върти. Така е по лесно, щом аз добре боравех с такъв. Ама тука анкарите не дават да ги удариш и се набиват сами. Веско вика, това не е добре, нищо не държат тези анкари. Вече почти готов цирка остава отворен, ронделите са тези завеси където затварят цирка по края, но не се слагат за да се проветрява цирка. Но леко задуха. Веско този гений при циркостроенето отива при собственика на цирка и му казва да отвори купола и да затвори ронделите. Ама бугари няма да го учат как се строи цирк. Ние си подготвяхме реквизита. Това беше третия град и програмата не беше напълно готова. Дойде един Румънец, с някакви першове и една снажна девойка. Понеже неговият реквизит се строеше бавно, го сложиха за първи номер. Сглобихме люлката и нанесохме всичко вътре. Започнахме да си опъваме кабелите, водата и т.н. Запръска и ситен дъжд, а едната девойка от нашите простираше. Ама жени, не може да ги разбереш. Влязохме в едната каравана да пием чай, че бая захладня. Изведнъж се извика бугари помоч. Излизаме и какво да видим, анкарите излизат като клечки за зъби. Веско търчи и вика на главния циркаджия (техническия ръководител) сваляй купола и качвай два камиона. И той не, та не. Ще се справим. Вече около цирка заприлича на републиканско по забиване на анкари. Моят шеф вика на мен и партньора ми по забиване заебавайте анкарите измъквайте реквизита и помогнете на румънеца с неговия. Излезна и анкерището дето държеше едната зегла (стоманено въже), където държеше една гринда ( колоните на които виси купола)
Камиона е на два метра от мястото. Ние изкарахме люлката и хукнахме да държим зеглата. Вятъра вече си е сливенски, досущ като родния. В този момент докато запалят стария Щаер и да вдигне въздух 8 човека държахме цирка да не падне. Камиона трябваше да мръдне с 50 см. са да можем да вържем зеглата, а не вдигаше въздух. В този момент вятъра вдигна шипатото като парашут и моя шеф извика:
- Пускай!!!
Пуснахме, цирка се завъртя и стовари върху касата. Прибрахме се на сухо и топло в една каравата. А там какъв вятър, усещането е като в моряшки бой. Ни представление, ни нищо. Само блъскане, до 15 часа. И като изгря едно слънце, все едно нищо е нямало.

[Rabin]

От: Циркът отвътре

Стана ми интересно и за клоуните. Защо им е мъка и на тях.
Не се ли казва "шапито"?
Като цяло винаги съм си задавал въпроса какво мотивира артистите да водят такъв живот. Не може да няма нещо хубаво в цялата работа. Че аз основно негативи се сещам. Забогатял от такова не съм чувал да има.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Стана ми интересно и за клоуните. Защо им е мъка и на тях.
Не се ли казва "шапито"?
Като цяло винаги съм си задавал въпроса какво мотивира артистите да водят такъв живот. Не може да няма нещо хубаво в цялата работа. Че аз основно негативи се сещам. Забогатял от такова не съм чувал да има.

Ами може и така да се казва, но не съм го виждал написано, а и в Чехия и в Словения/Хърватия все съм го чувал на развален български. Те са един или двама в програмата. Те създават веселото настроение. И ако при нас един се контузи или разболее, резултата е Дидо скача пред един с пълнеж и му свършва въздуха. То при клоуните и с температура, разстройство трябва да седнат един час преди представление да се рисуват и в манежа трябва да са усмихнати и темпераментни. Точно парите са мотивацията, като в темата за военните мисии. Говори се, че ако един цирк работи пълен един месец, може да си позволи да не работи цяла година. Говорим за голям цирк, с над 1200 седящи места. Просто колегата в неподходящо време се е хванал с тази работа, хората безпарични, с наболели битови проблеми и накрая... Ами няма управия с управата на цирковата дирекция и всички останали. Това по негово и мое време. Аз как попаднах там. Ами исках от 15 годишен да ходя, ама мама не ме пусна. Първо завършваш и тогава, то и после не можеше, ама вече нямаше думата. Завърших 97-ма, трябваше да влезна във НСА или са служа в спортна рота. Там подробностите ще ги спестя, но баща ми безработен, майка ми на една треньорска заплата и аз без работа и квалификация за нещо си. Офертата за Чехия беше 30 дойче марки на работен ден. Мечтата беше 5-6 години цирк и после собственик на кафене в Севлиево.( слава... добре, че не се сбъдна тази мечта.) И се изнизах 5 дена преди последното състезание, всички бяха бесни. Знаеше само баща ми и моят треньор(абе втори баща си беше). При тази заплата и тези условия тук не ме интересуваше ни норматива за майстор на спорта, ни висше. Разковничето беше, че във военното окръжие изпуснаха да ми приберат паспорта. Попитан един с едни болтове на рамото в ямболското окръжие може ли да ида на гости при леля в Прага и дали няма да ме свалят на границата. Отговора:
- Щом в Габрово не са ти взели паспорта, никой нищо не може да ти каже.

[VESO4AR]

От: Циркът отвътре

Дидо, изчетох темата на един дъх. Интересно разказваш.Не спирай до тук.Предполагам че и на други колеги им е интересно и следят темата ти.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Тя и идеята беше да разкажа за целия престой в града. Та след като излезнахме се извадиха едни флексове и се започна рязане. Всъщност рязането не беше голямо по самото шапито (и според мен така е по правилно ) Освободиха снадките на гриндите. Те самите не бяха пострадали. Касата отиде за скрап. Имаше един камион само с две лебедки монтирани на каросерията зад кабината, ама лебедки. Диаметъра на въжетата бяха около 6-7 см., така като си свия ръката е там някъде. Викаха му американеца, защо и аз не знам. Май си беше американски. Той изправя цялата конструкция на цирка. Та с негова помощ качиха шапитото на прицепа и още вечерта замина за Венеция, в завод за такива конструкции, да го лепят.
По програма трябваше да седим 3 дена. От цирка помолиха следващите дни да работим безплатно, като поемат само храната. За да съберат пари за ремонта. Щяхме да играем на арена. Като гладиатори, под небето. Нито животните са свикнали, нито акробатите. При липса на таван, под открито небе се губиш в пространството. Никаква ориентация, къде зема, къде въздух, къде облак. Скача се на късмет. Румънеца така и не игра, всичко бе на парчета от реквизита му. А така ми се искаше да видя какво прави девойката. Тц, тц...
Първото представление на другия ден. Да ви разкажа за нашите номера. Пълнежа беше "шари-вари", карам ги по ред на игра. "Шари-вари"-то беше на един мини батут. Девойките танцуват, а мъжете се лигавим със стил, все пак хора ми гледат. Но си се лигавим. Засилваме се и скачаме, я джубурмак, я кавак. От мини батут на скочище не може да стане голям сакатлък. Само дето един път Девойките избързаха един ден с танца и дръпнаха батута една идея по-рано, та колегата скочи в прожините. И един друг скочи на главата на третия.
Втория номер беше руска греда и кръстачка. Руската греда я държат двама унтермани, а скачача скача на нея. Аз не се научих, все си мислех, ако не уцеля, какво ще стане с пакета ми. Един път успях да скоча в яда си, за да покажа на едната девойка къде и е грешката при едно изплюто салто. И за малко да започна да скачам. Добре, че номера беше подреден. Все пак сме пратили видео с този номер, с такава хореография. Не се наложи и да замесвам. Втората част е кръстачката, на нея скачах. Че кой ще плаща, ако не работиш. Тя представляваше две пръчки кръстосани, и 4 души я държат. В средата с платформа, получава се малко по различен мини батут.
Третия и основен номер беше руска люлка. Като детските, само че нямаше място за сядане, а равен плот, с малка платформа. Двама бутат и един скача, още двама го гонят и ловят с един дюшек, тюфлек му викахме. При нас обаче, не се ловяхме така. А имахме голямо скочище и посрещачите те ловят под мишницата с една ръка, а с другата за предмишницата. И напъват на горе, за да противодействат. Защото тежестта с която се приземяваш от 6-8 метра, по-добрите и на горе отиват, ама там си трябва тюфлек. Но ние не се и целихме в рекорди, при височина на купола от 12 метра, няма смисъл да се натягаш. Настройката на люлката я прави най-опитния от трупата, а ние набираме на ръчните лебедки. Като прецени, че е добре натегната и фиксирана люлката, за да не хвърля на една страна е редно и той да я пробва. Ако нещо не е наред се донатяга. За да вникнете в този ми скок ще ви разкажа за начина на скачане. Люлката я люлеят двама души, един в задния край, другия в средата. Този в задния край диктува швунга (залюляването), втория е предимно за тежест и в определен момент да натисне, за да предаде още малко твърдост. И третия е скачача.
Как се изпълнява скока?
Люлката се люлее, скачача се качва в движение. Тук е опасно, ако тя те дръпне и събори, никой не може да я спре. Каквото и да става, лягаш и чакаш да я спрат, а тя да се люлее над теб. Обикновено са на височина от 50 до 70 см. от земята. А при нашата имаме плот от 12 кг. и още двама с тегло около 140 кг. Каква ударна сила има това, не искам и да знам. След като се качиш с 5-6 швунга се набира скорост. Когато скоростта и височината са достатъчни, бутача отзад казва "сега". Това става когато скачача е най-високо. Люлката се връща назад. При следващото най-високо от към скачача, ако е готов казва "up" (на горе-в превод). Това е потвърждение, че скачача е готов. Следва назад и на следващото напред, в момента преди да започне връщането скача.
Та идва моя трети трикс, аз се качвам. А шефа ми, който е среден бутач, плямпа:
- Айде бе торпила! - това към мен
- Абе Весо, какъв е тоя швунг. Ще го пребиеш. - това към колегата
Аз си викам на акъла, ей сега ще видиш какво салто ще нарисувам, в методиката по гимнастика го няма. Това ми беше грешката. Защото се пренатегнах. Но до тогава има още два швунга. Веско ми вика:
- "Сега" - и отговаря на шефа:
- Е, да ги плюя ли?
Междувременно единия спира, другия засилва. Тук казвайки "up" си викам:
- Май само аз внимавам - Това втора грешка.
При скока вместо да си пусна само ръцете, аз от пренатягане и разсейване се отблъсквам и с тях. Това променя парабулата. Много пъти съм се обеждавал, че човешкия мозък мисли много бързо. Но ако трябва да давам пример, този ми излиза веднага. Усетих как летя не на високо, ами назад. Но най-опасното в гимнастическите спортове е така нареченото отказване. Стават най-големите сакатлъци. Ако не се откажеш, както и да паднеш и контузиш, винаги е по-малко от отказването. Аз си направих трикса и се прегласих да стъпя на два стола в ложата. И за ужасна болка в глезените. Така де, помислих си, че това ще боли и се стегнах. И чудо, няколко... Унтерманите ме уловиха идеално, приземих се на не повече от 50 см. пред пистата, която огражда манежа и почвата беше мека. После ми се смяха, как стъпките ми се бяха отпечатали на ливадата. Комплимент към публиката и се отдръпвам. Заставам до люлката, че ще скачам след двама души. Ееее, такова викане, никога не съм чувал да вика шефа:
- Какво правиш беее! Ще се пребиеш, аз инвалиди не искам да връщам! До края на номера няма да скачаш! Как се прескачат 12 м. дюшеци.
В този момент краката ми така се разтрепериха, че едвам седях прав. И така до края. Не смеех да си вдигна кракът, че ще падна.
Уж аз излетях, а друг го болеше коляното. Та следващия ден скачах пълнежи през човек, за да не намаляме времето на номера. След третия ден се върнахме в Толмин. Защо, не знам. Предполагам, че там наема на плаца е бил по-малък и за това там чакахме шапитото 2 седмици. Е това вече беше почивка. Нищо, че не изкарвахме пари, понеже се плаща на работен ден. Като се замисля, целия сезон си беше готин, с много емоции. Положителни или отрицателни.
Такива работи се случват в манежа и около него. Не е само веселба.

[DBRS]

От: Циркът отвътре

Давай още

[didogen]

От: Циркът отвътре

С тази тема се върнах много назад във времето. Даже не подозирах, че ги помня тези неща. Айде още една кратка случка, но от първата година в Чехия. Трупата се казваше Яшеви, типично чешко име. То те бяха само двама, другото българи. Там работихме като основен номер дъски. Другия вид детски люлки. Двама скачат от пиедестал на дъската и един скача на горе по колоната. Бяхме много шарени петима акробати, двама борци и един брой щангист. Макар, че се сетих за още една история, като се сетих за щангиста. Ама те и двете са кратки.
Първата се случи на репетиция. Докато се учех още да скачам от дъска. Първо технологията на скачане. На пиедестала има една тръба, която е заварена на около 15 см. от върха, от където скачат. Тя е белег. Като застанеш на дъската и си убеден, че си готов казваш "up". И ги гледаш и приклякаш, докато те скачат. В момента, в който стъпалата им стигнат на нивото и, трябва вече да си започнал да отскачаш. С вече опънати и стегнати колена.Колената трябва да са изпънати, че такова сгъване става, с удар м/у топките и задника. И да поведеш салтото директно нагоре, да не кажа и даже малко на пред. Е не напред, но все едно ще стъпваш пак там. Това се налага пък, защото ако си леко назад дъската те завърта, точно като по анимационните филмчета. И лек пример, защо не трябва да се отказваш като тръгнеш да скачаш. Впрочем това правило го спазвам и при изпреварване.
Заставам аз на дъската, ама пресен. Чудейки се, мога ли аджеба да вземам решения, готов ли съм, не съм ли. И казвам "up". В момента, в който те скачат аз решавам, че не съм готов и слизам от дъската. Това означава, че скачат от два метра по цвички с подметка от вътрешна гума и няма какво да им омекоти удара. Те го забелязват и гледат да паднат от страни. Да не ударят кухата дъска. Аз се сещам за последствията и се връщам. Все пак съм вързан с обезопасително въже. И както и да литна ще ме спрат във въздуха. Не скочих, но единия остави доста кожа по вече твърдата дъска. За 10 години, съм се отказвал около 5 пъти, и винаги се е разминавало с късмет. И много пъти съм довършвам, когато нещо се обърка, та още нямам нещо чупено.
Другия случай. Щангиста ми се явява ментор. Да ме въведе в духа на цирковият живот. По-горе казах защо и как заминах. Дадоха ни аванс от 1000 крони, а в магазина кисело мляко с шоколад на известна фирма 35 крони. А! Я сега се сети при цените в България през 97-ма, без да обръщаш валута, само числата смятай. Направо си е евтино. Та влизам с една количка и пазарувам по нареждане за три дни, за един човек, демек мен. Нареждам се на касата, а количката с връх. Тъкмо дойде моя ред и някой ме хваща за яката. Издърпва ме барабар с количката от опашката. Обръщам се и щангиста вика:
- От цялата количка да останат само спагетите и хляба!
И сега много се имам с този човек. Много ми е помагал, а как съм му го ритал по главата, защото и там си има технология при стъпването на раменете. А и е единствения 90 кг. човек, който направи салто от място само по обяснения. Всъщност е единствения за който знам.
П.С. Щом ви е интересно, като се сетя ще пиша и други истории.

[s_s1]

От: Циркът отвътре

Давай още! Много е интересно! В нашето семейство ако на някой от каналите на ТВ дават цирк ВИНАГИ го гледаме. В последните години рядко ходя на цирк, че нещо представленията ми се струват постни и тъпи.

А работата на клоуните е наистина много трудна и отговорна. От филмите ми допадат комедиите, но като се замисля много малко комедии са добре направени, колко хора са вложили талант и труд, колко средства са дадени...
Така, че не е лесно да си клоун в цирка.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Точно защото работата на клоуните е най-трудна е и най-платена, с тази на супер акробатите. Ама супер акробатите не са акробати. Има трупи дето това акробат или гимнастик не може да влезе, ако ще и световен шампион да е. Работят предимно с скачачи във вода. Тайната е, че скачачите във вода делят салтото и на половинки. А гимнастиците само на кръгло завъртане. Единственото упражнение на половина, всъщност са две, ама едното е скромно, другото е "Томас". Е на висилка има и други, но не подобряват много ориентацията в пространството. Един вид стереометрията. А при скачачите на вода салтата се делят на едно, едно и половина, две , две и половина и т.н. Отделно са пируетите, така наречените винтове. Пак да кажа, че отговоря на всеки въпрос свързан с цирка или гимнастическите въпроси, но не знам какво ви е интересно. Задайте си въпросите. Аз за прекараното време мога много да пиша, но тези емоции ги има във всяка сфера, със спецификацията си.

[Rabin]

От: Циркът отвътре

Точно защото работата на клоуните е най-трудна е и най-платена, с тази на супер акробатите. ...

Това определено не го разбирам. Да сравняваш риска на някой, дето ако сбърка милисекунди или милиметри ще си строши главата ... с тая на клоуна...

[didogen]

От: Циркът отвътре

Клоуна се спазарява за неговата програма за 150-200 лв., трупа от 8 човека си продава номерата за 700-800 лв. Шефът на трупата не знам, но предполагам няма да вземе по-малко от клоуна. Остават 400 лв. които се делят между артистите. Понякога вземат по-равно, но често всеки според приноса към номерата. По сложните номера вземат повече пари, водещ е основния номер.Това си е бизнес като всеки друг, пазарлък му е майката. Дресьорите и те така, но мисля, че договарят и храната в натура. В повечето случаи семейството на собственика на цирка играе няколко номера и дресури. По-силни номера, по-пълен цирк и по-голяма печалба за всички.
П.С. Цените са примерни, но това е схемата.