От: Циркът отвътре
В общи линии описах какво е цирка. Но хайде да разкажа за престоя в града, където вятъра събори шипатото.
Тръгваме от гр. Толмин за гр. Айдувчина (не съм сигурен така ли се произнася) в Словения. Мястото е сходно с това при Сливен. Плаца се намира на една огромна поляна м/у града и планината. Пристигаме с последните от кервана. Скачам от камиона по къс ръкав, а е хладно и мрачно. От студа ме преряза корема, химическите тоалетни не бяха докарани и веднага си набелязах единствените храсти на мястото. Викам си дано няма и друг, че ще е конфузно.(Тоалетните в караваните не ги ползвахме, защото всеки ака, а само мъжете ще ги чистят.) И спокоен, че всичко е наред, че никой не ме притеснява гледам самолет. Как може такъв карък, от къде се взе този самолет? После се оказа, че това е писта за разходки с безмоторни самолети. Дано не ме познаят после на манежа, защото си летяха много ниско, абе кацаха. След като се върнах при бивака техническия беше разпределил кое къде ще е. Понеже в този момент цирка имаше 3-ма работници, а нашата трупа повече им помагахме с набиването на анкарите. Всеки прави по нещо. Дресьорите си опъва клетки и тенти за животните, клоуните и повечето жени оправят ложата и манежа. Останалите опъваме шипатото и строим секторите, но да се върна на анкарите. Набиват се с големи чукове и влизат по метър в земята, като чукът не се вдига, а се върти. Така е по лесно, щом аз добре боравех с такъв. Ама тука анкарите не дават да ги удариш и се набиват сами. Веско вика, това не е добре, нищо не държат тези анкари. Вече почти готов цирка остава отворен, ронделите са тези завеси където затварят цирка по края, но не се слагат за да се проветрява цирка. Но леко задуха. Веско този гений при циркостроенето отива при собственика на цирка и му казва да отвори купола и да затвори ронделите. Ама бугари няма да го учат как се строи цирк. Ние си подготвяхме реквизита. Това беше третия град и програмата не беше напълно готова. Дойде един Румънец, с някакви першове и една снажна девойка. Понеже неговият реквизит се строеше бавно, го сложиха за първи номер. Сглобихме люлката и нанесохме всичко вътре. Започнахме да си опъваме кабелите, водата и т.н. Запръска и ситен дъжд, а едната девойка от нашите простираше. Ама жени, не може да ги разбереш. Влязохме в едната каравана да пием чай, че бая захладня. Изведнъж се извика бугари помоч. Излизаме и какво да видим, анкарите излизат като клечки за зъби. Веско търчи и вика на главния циркаджия (техническия ръководител) сваляй купола и качвай два камиона. И той не, та не. Ще се справим. Вече около цирка заприлича на републиканско по забиване на анкари. Моят шеф вика на мен и партньора ми по забиване заебавайте анкарите измъквайте реквизита и помогнете на румънеца с неговия. Излезна и анкерището дето държеше едната зегла (стоманено въже), където държеше една гринда ( колоните на които виси купола)
Камиона е на два метра от мястото. Ние изкарахме люлката и хукнахме да държим зеглата. Вятъра вече си е сливенски, досущ като родния. В този момент докато запалят стария Щаер и да вдигне въздух 8 човека държахме цирка да не падне. Камиона трябваше да мръдне с 50 см. са да можем да вържем зеглата, а не вдигаше въздух. В този момент вятъра вдигна шипатото като парашут и моя шеф извика:
- Пускай!!!
Пуснахме, цирка се завъртя и стовари върху касата. Прибрахме се на сухо и топло в една каравата. А там какъв вятър, усещането е като в моряшки бой. Ни представление, ни нищо. Само блъскане, до 15 часа. И като изгря едно слънце, все едно нищо е нямало.
В общи линии описах какво е цирка. Но хайде да разкажа за престоя в града, където вятъра събори шипатото.
Тръгваме от гр. Толмин за гр. Айдувчина (не съм сигурен така ли се произнася) в Словения. Мястото е сходно с това при Сливен. Плаца се намира на една огромна поляна м/у града и планината. Пристигаме с последните от кервана. Скачам от камиона по къс ръкав, а е хладно и мрачно. От студа ме преряза корема, химическите тоалетни не бяха докарани и веднага си набелязах единствените храсти на мястото. Викам си дано няма и друг, че ще е конфузно.(Тоалетните в караваните не ги ползвахме, защото всеки ака, а само мъжете ще ги чистят.) И спокоен, че всичко е наред, че никой не ме притеснява гледам самолет. Как може такъв карък, от къде се взе този самолет? После се оказа, че това е писта за разходки с безмоторни самолети. Дано не ме познаят после на манежа, защото си летяха много ниско, абе кацаха. След като се върнах при бивака техническия беше разпределил кое къде ще е. Понеже в този момент цирка имаше 3-ма работници, а нашата трупа повече им помагахме с набиването на анкарите. Всеки прави по нещо. Дресьорите си опъва клетки и тенти за животните, клоуните и повечето жени оправят ложата и манежа. Останалите опъваме шипатото и строим секторите, но да се върна на анкарите. Набиват се с големи чукове и влизат по метър в земята, като чукът не се вдига, а се върти. Така е по лесно, щом аз добре боравех с такъв. Ама тука анкарите не дават да ги удариш и се набиват сами. Веско вика, това не е добре, нищо не държат тези анкари. Вече почти готов цирка остава отворен, ронделите са тези завеси където затварят цирка по края, но не се слагат за да се проветрява цирка. Но леко задуха. Веско този гений при циркостроенето отива при собственика на цирка и му казва да отвори купола и да затвори ронделите. Ама бугари няма да го учат как се строи цирк. Ние си подготвяхме реквизита. Това беше третия град и програмата не беше напълно готова. Дойде един Румънец, с някакви першове и една снажна девойка. Понеже неговият реквизит се строеше бавно, го сложиха за първи номер. Сглобихме люлката и нанесохме всичко вътре. Започнахме да си опъваме кабелите, водата и т.н. Запръска и ситен дъжд, а едната девойка от нашите простираше. Ама жени, не може да ги разбереш. Влязохме в едната каравана да пием чай, че бая захладня. Изведнъж се извика бугари помоч. Излизаме и какво да видим, анкарите излизат като клечки за зъби. Веско търчи и вика на главния циркаджия (техническия ръководител) сваляй купола и качвай два камиона. И той не, та не. Ще се справим. Вече около цирка заприлича на републиканско по забиване на анкари. Моят шеф вика на мен и партньора ми по забиване заебавайте анкарите измъквайте реквизита и помогнете на румънеца с неговия. Излезна и анкерището дето държеше едната зегла (стоманено въже), където държеше една гринда ( колоните на които виси купола)
Камиона е на два метра от мястото. Ние изкарахме люлката и хукнахме да държим зеглата. Вятъра вече си е сливенски, досущ като родния. В този момент докато запалят стария Щаер и да вдигне въздух 8 човека държахме цирка да не падне. Камиона трябваше да мръдне с 50 см. са да можем да вържем зеглата, а не вдигаше въздух. В този момент вятъра вдигна шипатото като парашут и моя шеф извика:
- Пускай!!!
Пуснахме, цирка се завъртя и стовари върху касата. Прибрахме се на сухо и топло в една каравата. А там какъв вятър, усещането е като в моряшки бой. Ни представление, ни нищо. Само блъскане, до 15 часа. И като изгря едно слънце, все едно нищо е нямало.
Коментар