Циркът отвътре

[didogen]

Провокиран от коментарите по днешната случка на конференцията на ДПС реших да ви разкажа за цирка. Не знам от къде да започна, защото е много обширна тема и с много гледни точки. Цирка не са вашите спомени от детството. Цирка е необятно понятие. Много от вас като чуят за цирк си представят палячовци, които се вихрят по 4 часа на ден, а през деня се излежават в каравани и вагони, човъркайки си из носа, и чудейки се каква гяволия да измислят за довечера. Цирка е фабрика като всяка друга. Тази фабрика произвежда емоции и спомени от детството. Но никой не си дава сметка какво се случва в привидно тихия стан. Във темата ще подреждам нещата в движение, но накратко как седят нещата в ерархията. Всичко определя собственика на цирка, с помощта на експерти, които в повечето случаи са братя,сестри и братовчеди, тук - таме мама или тате. Тези хора преди сезона трябва да наберат артисти или артистични трупи. Да съставят една атрактивна програма с времетраене два часа. Колкото един качествен филм. След тях да шефовете на трупите или соло изпълнителите. Те подготвят номера и изпращат видео на собствениците на циркове в цял свят. За да се стигне до тези презентрации се минава през много голям подбор на членовете на трупата и репетиции по няколко часа на ден. За целта по-богатите трупи си имат хореограф, който да създаде основен номер с времетраене около 10-15 мин., втори по скромен между 5 и 10 мин., и евентуално трети за пълнеж, по изискване на шефа на цирка. Но обезателно трябва да има два готови, работни номера(за това по-късно). По бедните трупи или артисти, които имат дарбата на творци, а не просто акробати (разглеждам темата от тази страна, защото съм бил от нея. Не мога да коментирам от страната на дресьор, илюзионист или клоун. Работата на клоуна е жива мъка, но и за това по късно.) сами си създават номерата. След артистите идват общите работници, тези които се грижат за животните и помагат в поддържане на материалната база на цирка.Те също са и манежните работници, тези където вдигат завесата и укрепват реквизита на манежа. Демек и те са много важни, въпреки позицията си в тази фабрика на цветното в живота. Между шефовете на трупи и артистите се намират и музикантите. Макар да се заменят от уредбата в номерата, то между номерата е тяхната работа. А тя е много важна за настроението на програмата и публиката, даже се изравнява с тази на клоуните. Но това което гледате от седалката е 1/3 от труда, който е положен да го видите в този вид. Гледали сте по научно-популярните канали как става всичко.... Ами и там е представено от по-бляскавата му страна. Някой въпроси биха ми помогнали да разкажа колкото мога повече, но понеже в главата ми излизат много и разкъсани спомени ще си дам малко почивка за да има някаква хронология... До след малко.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Абе за да си представите нещата от моята гледна точка е най-добре да ви разкажа за моята втора година в цирковото изкуство. Не знам какво си представяте, но от думите на стари циркаджии знам, че цирк е централен институт за разврат и клюли. И вярно се оказаха прави, аз толкова интриги през живота си не бях изживявал, а се стремя да не се хвърлям в големите води без никакъв смисъл. Но да започнем от труда. Много след представите ми за лъскаво представление и много преди това да се състои се случиха много неща. Истинския живот на колела. Постъпих в една трупа, която е с висок рейтинг на международно ниво, но след бойкот от страна на членовете започна да събира нов състав. Имаше само един "стар" боец. Трупата е семейна, но и сина се беше отделил от нея, за мен неясно защо. Та бяхме събрани от кол и въже спортисти познаващи се от състезанията по акробатика и гимнастика. Бяхме бързо намразени от истински те циркаджии, видиш ли, че им вземаме хляба. То спорта, ако сега е зле, в края на 90-те беше ужасТ. По наше му тренировки, по тяхно му репетиция. Сутрин от 9 до 16 вечер. След застой от година и нещо (казарма) как се връща форма, не е истина. Три седмици едвам се движех от мускулна треска. За номерата, ако проявите интерес. Но подготовката за сезона мина през ремонт на превозните средства, които бяха 3 на брой. То не бяха почистване на резервоари, пребоядисване, смяна на някой чаркове. Абе работа за сервиз с едноседмична ангажираност. Имах късмет трупата да разполага със собствена материална база. Едното МПС беше работилница, ама не само сервиз, ами и за някой шлосерски дейности. Да кажем, че шефът на трупата за една седмица изкарва една руска люлка, задвижвана от мотоциклет. Сбърка в избора на мотор, но е единствената люлка в света с мотор и мини батут. Отделно имаше 3 каравани за поддръжка, а в тях има ел. инсталации, ВиК, газопроводи, изгнили дъски по подовете. Ами там се научих да държа винтоверт, по-късно и да си служа с него. Равизиране на всичко това всяка седмица, ам да беше само това. А реквизита... Всеки ден от седмицата имахме работа по него. Като най0много внимание се обръщаше на люлката. След флигина, тя е най-опасния номер в цирковото изкуство. Познавам инвалиди от този уред, а аз един път се "нааках" след като разбрах 5 минути по0късно с какво съм се разминал. Не се нааках, ама не можех да си седя на краката. Трудно би ме изплашило нещо друго до такава степен. Имаше доста боядисване, смяна на лейкопласта, преглед на всяко болче. Ама истински преглед, не като по сервизите. Самата люлка я натягахме с две лебедки по 600 кг., ръчни. Може да ви звучи слабо, но си представете какви сили се прилагаха по време на номер, че една люлка по образ на детска люлка да се натегне с 1200 кг. към земята.

[paksss]

От: Циркът отвътре

Не знам кога си работил и в кой цирк, но имам приятел - комшия Васко /плитката/. Той изкара седем години в цирка, включително и Балкански. Нищо чудно да се познавате.

Поздрави.

[TigerHunter]

От: Циркът отвътре

Давай, Дидо!
Абонирам се, че ми е страшно интересно.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Ами не, не се познаваме, аз изкарах две години, разкъсани от казармата. Но това за познанствата е друга тема. Аз искам да разкажа, че не всичко е цветя и рози. Доста труд и себеотрицание има докато едно нещо излезе на манежа. И цирка е нещо истинско, не като днешната постановка. За това го разказвам.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Ами то не е само това, а костюмите. Не влизаш в гримьорната да те понапудрят и да ти подадат костюма. Понеже светлината на прожекторите е много силна, съобразено с изпълняваните номера. За да не се губиш в пространството. По късно и за това ще ви разкажа. Се налагаше да слагаме руж и червило, иначе изглеждах, като болнав идиот на тази светлина. В началото и аз си виках, абе сега ли ще обръщам резбата... Ама като се видях на едно видео, си викам: "По добре обратен от колкото мъртвец." Температурата в шипатото, ако на някой от публиката се струва горещо 40 С, не ме питайте при прелитане на височина м/у 6-8 метра, че температурата достига 60-70 С градуса. Потта ми минава през веждата и влиза в окото като солена вода. Това от седалката ви няма как да се види, защото гледате в изпълнителя на номера в момента. Но дискомфорта го отнасям аз, докато се качвам пак да ви зарадвам. По късно ще обясня за изпълнението на номерата. Да се върнем на костюмите. Ако не си хванеш гадже си обречен сам да си шиеш костюма, научаваш се и на ръчен оверлог. Симпатичните бели ботушки се наричат шпилове. Ако при дресьора издържат около три месеца, то при акробатите се лепяха в седмицата един път. Кожени са, а подметката е от вътрешна гума на микробус. Лепят се са хелмитекс и се затискат под пералнята за 24 часа. Технологоята я знаете, първо с шкурка, после почистване с коресилин или лакочестител и затискане под пералнята. При нас бяха на мода тези на BOSCH/SIEMENS с горно зареждане. Достатъчно тежки да не се разкарват из караваната и компакни да се съберат между спалнята и кухнята. Паетите или тези неща дето блестят. Оооо, дайте ми да извезя гоблена "трите конски глави". Като спортно шиене .

[Гриша]

От: Циркът отвътре

Дидо, имаш личните ми адмирации за темата!

п.п. Само този, който не е стъпвал на сцена не познава цената на аплодисментите. А тя е къртовския труд и лишения!

[didogen]

От: Циркът отвътре

Дидо, имаш личните ми адмирации за темата!

п.п. Само този, който не е стъпвал на сцена не познава цената на аплодисментите. А тя е къртовския труд и лишения!

Гриша, щом го пишеш значи знаеш, ама аз знам как 1000 души ти се смеят на сериозен номер. Заради една сбъркана крачка, или по гимнастически "разбег". Ама аз знам, знам и как ми идеше да се окопам в триците. А наглед разменени реплики между артистите, то си е една семейна свада. Която остава скрита от публиката. Един биг брадър в реално време. Осем българи заедно по 24 часа на ден. Това е другата борба, която не се вижда на манежа. Ако човека до теб се е напил предната вечер, то последствията са за теб, не за него. Това е допълнителен риск, лично аз съм оставян да падам с една подръжка. Разбивали са ми носа и съм напускал манежа. Един единствен път и то с ясното съзнание, че хората са дошли да се забавляват, не да гледат гладиаторски битки. Ама ще ти го разкажа на следващата сбирка, от смешната страна. Е ако е любопитно и тук мога да го разкажа, но да променя изказа. То нали човека дето прави двойно салто с чувал на батут вижда през чувала. Ама пречи, я някой да направи същото без чувал. Че няма да се утрепе, няма, ама я ще нанесе поражение на поколението, я ще счупи нещо по него си. Налагало ми се е да скачам на открито небе, а човек под открито небе няма ориентацията на човек в закрито пространство. Е там можеше да стане съкатлъка с мен. За малко се размина да седна в една 19 годишна, добре сложена. Но имаше благоприятни обстоятелства. И работата в екип, колкото и дрязги да имахме. Та за това ме хвана яд, че това днес е било цирк. Много е далеч от цирка. Който въпреки телевизия, радио и интернет си е тръпка да го гледаш на живо. Защото няма измана. Еле пък да го сравняват в цирк "Буш", най - популярния в Германия.

[Tpunep]

От: Циркът отвътре

Ми то не останаха циркове, първият който си замина със идването на демокрацията беше цирк "Добрич", после почнаха да ги рентват и най-големия "Глобус" откара почти до края на 90"-те да не повярваш, Бузгьов позакрепи основно като работеха на вънка. Единственният що годе е Балкански но те се върнаха в БГ сравнително отскоро сигурно 10-тина години ама с 3-ма човека програма не се прави. Та няма субсидии като едно време от Държавата а би трябвало да има, няма го и предприятието "Луна Парк" което издържаше българските циркове което също се разпадна и унищожи с цел да се вземе цирковата база на Илиенци просто нищо ново под слънцето, същото се случи с почти цялата икономика по нашенско. Никви хубави спомени нямам а и искам да ги забравя от ония години, няма вода, ток разправии с местата където да се позиционира цирка, постоянни ремонти с амортизирана база, трепериш като лист винаги когато времето рязко се развали, зимата нема кинти защото не се работи а само се ремонтира или кърпи еле пък да се отработват номерата, между хорските отношения няма да коментирам когато всички вият врат от глад а бе цирка умре много отдавна дори и да е останал някой това си е вегитиране по време на кома.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Ми то не останаха циркове, първият който си замина със идването на демокрацията беше цирк "Добрич", после почнаха да ги рентват и най-големия "Глобус" откара почти до края на 90"-те да не повярваш, Бузгьов позакрепи основно като работеха на вънка. Единственният що годе е Балкански но те се върнаха в БГ сравнително отскоро сигурно 10-тина години ама с 3-ма човека програма не се прави. Та няма субсидии като едно време от Държавата а би трябвало да има, няма го и предприятието "Луна Парк" което издържаше българските циркове което също се разпадна и унищожи с цел да се вземе цирковата база на Илиенци просто нищо ново под слънцето, същото се случи с почти цялата икономика по нашенско. Никви хубави спомени нямам а и искам да ги забравя от ония години, няма вода, ток разправии с местата където да се позиционира цирка, постоянни ремонти с амортизирана база, трепериш като лист винаги когато времето рязко се развали, зимата нема кинти защото не се работи а само се ремонтира или кърпи еле пък да се отработват номерата, между хорските отношения няма да коментирам когато всички вият врат от глад а бе цирка умре много отдавна дори и да е останал някой това си е вегитиране по време на кома.

Ъъъъ, по думите ти съдя, че си горе долу наясно (не мисля, че някой в България е наясно с преватизацията и отдаването им под аренда на цирковете.) Но цирк "Добрич" още съществува, до колкото знам. Купола на цирк "Глобус" падна в зимата на 2000-та, опънат в зоната. Нямало е кой да се сети да свалят купола или поне да изринат снега от шипатото. От тогава, аз от цирк не се интересувам. Безхаберие като навсякъде. Да спомена, че имах удоволствието да съм в една трупа с точно предния шеф на "Глобус". Който е чудесен блъскач на люлка. Абе няма тайни на този уред и на руската греда. При падането на едно шипато в Словения, ами неговите връзки бяха както трябва. Там се скъса шипатото, иначе ааааа, бугар няма да ни учи как се строи шипато. Ама бугар излезе прав. А той каза какво трябва да се направи, за да се спаси цирка. Айде да не го хваля много.

[Гриша]

От: Циркът отвътре

Гриша, щом го пишеш значи знаеш....
...Ама ще ти го разкажа на следващата сбирка, от смешната страна.

А пък аз ще ти разкажа как се запалих (буквално) на сцената на Античния театър в Пловдив

Ми то не останаха циркове...

Балкански поддържа все още огъня. Колко много наши трупи са навън...

Спирам да цапам темата, Дидо Давай, ти си.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Балкански поддържа все още огъня. Колко много наши трупи са навън...

Спирам да цапам темата, Дидо Давай, ти си.

Ще ми разкажеш, ама барът да оцени какво е можело да загуби... Да , макар да не ми е симпатичен той поддържа това изкуство в България. А колко български трупи са на вън и славят родината, ами много са. 2003 година ми викаха, ела не знаеш какви договори излизат... Но се нахендрих на един дето за два месеца щеше да прави флигин???? Ай сектир, руснаците дето имат национално училище по цирково изкуство сглобяват флигин за 5 години, ни за два месеца ще го сглобим и да работим в "Big Apple". За тези дето не знаят какво е флигин. Ако9 сте гледали Батман и Робин, тези дето се люлеят на трапец и си подхвърлят трети от ръце на ръце. Те това е най - сложния номер в цирка, поне за мен, Аз лайно за там нямам, честно. Па не съм от най-страхливите.

[Tpunep]

От: Циркът отвътре

Ами горе-долу близо няколко години се опитвахме да се оправяме с арендата на Глобус и една част от Луна парка ама трудна работа, накрая всичко заебах на една поляна, ма всяко зло за добро, но това не е кой знае колко интересно. Приципно е хубаво да се усетиш овреме и да излезеш рано рано иначе си оставяш във едно затворено общество и почваш да изперкваш без да се усетиш, при мен стана малко късно щом и жената си взех оттам играеше при Палазови ама си извади много лошо колената и приключи, освем нея и доста момчета от онова време и в момента работят при мене ама ей така като се разговорим някой път за онова време никой не иска да се връща.

[didogen]

От: Циркът отвътре

Първата година бях в една чехска трупа, втората година изкарах при Атли. А нашата "Циркова дирекция" не може да я оправим. Исках да разкажа, какво седи зад блясъка и благодаря, че ме подсети за зимата. Репетирахме с якета и ръкавици. Толкова студ и в казармата не съм брал. Но да разкажа за един ден по време на сезон, вече по подредено. Но пак да започна от предисторията. Репетирахме 3 месеца и нищо. В един момент дойде договор, от Германия. Единия от колегите взе усърдно да учи немски и ме гледаше странно, че аз не понечва и дума да прочета. Започнахме да стягаме всичко из основи. Разполагахме с бус работилница. Камион който возеше реквизита, а като се свали реквизита се превръщаше в дом за двама души. И лека кола, която возеше 5 човека и служеше за пазаруване, разходки и други семейни дейности. И 3 каравани. Две седмици се получава нов факс, от който става ясно, че немците са се скарали, обявили фалит и си делят материалната база. Демек сезон в Германия няма. И сега ми е смешно за колегата с немския, голямо базикане беше. А толкова труд хвърли, нищо е беше несполучлив. Откриваха сезона няколко цирка, а при нас нищо. Базата се опразни, всеки на някъде. В един момент се появиха две възможности. Да се включим в програмата на цирк "Добрич" или да заминем за Словения. Шефа ни беше обеден, че е хубаво първия сезон да е тук, но се допита до нас. И всички изкахме да ходим в чужбина. След немския, колегата се отказа да учи какъвто и да е език. А ние се надявахме той да се оправя вместо нас.
Сутрин, ако не сме станали шефа винаги намираше някаква работа, с която са вдига шум около караваната. Любимото му беше да реже нещо с флекса. Не ни занимаваше с репетиции, все пак номерата ги играехме по два пъти на ден. Два три пъти в месеца репетирахме, колкото да си сверим часовника или да направим дребни промени. След ставане пиехме кафе за около час. Започвахме с домашната работа или скачахме в работните дрехи. При тази материална база винаги имаше какво да се прави. Малко преди обед или след него ходихме до маркета за зареждане с продукти. И да излезем от този биг брадър, да се разходим. Следобед или се довършваше започнатото сутрин или си почивахме, като никой не си позволява да спи по късно от 15 часа. Понякога имаше представления пред училища или детски градини в 17 часа. А никой няма да е доволен, ако човека дето трябва да те хване, бутне или да ти намести постелката да дреме в манежа. Между представленията следва баня и хапване на по леки храни. В цирка жегата е непоносима. Ако на манежа е горе долу добре, то като се издигаш усещаш как се променя температурата. Като всяко нещо изпълнявано на живо и тук постоянно имаше дребни издънки. За това номерата трябва да са в работен вид, такъв като за пред публика. В манежа е забранено да си викате, правите забележка и удряте. Само тихо да се псувате, ей така да ви олекне. Врякането става извън купола, там може и да се сбиете, но не трябва да се удряте по лицето. Все пак се работи пред хора. След второто представление идва вечеря и лягане... Всяка трупа отговаря за част от цирка при строене или разваляне. А щом не съм казал за строенето, това с лягането не е вярно. Започвате да разваляте. Развалянето продължава час и половина, ако няма авария по някоя от машините на цирка. Но след това няма кой да ви събере вашия бивак. Та се захващате с него. Разглобяване на реквизит прибиране на кабели и маркучи. Остава само един разклонител за лампите и един маркуч за водата. Така към 1 часа вече си лягате. Сутрин се става в 5, най-късно в 6 часа, ако прехода е къс. Товари се реквизита, закачат се караваните и айде... Когато пристигнете на новото място се прави бивака, след това се строи цирка и накрая започвате с оборудването на трупата. И вече станало обед.

[Rabin]

От: Циркът отвътре

Аз още като дете съм се досещал какво чудо патят цирковите артисти. Не изпадам във възторг някой да си рискува живота, или по-лошо - здравето. За едното забавление на публиката. Та, не съм почитател на това изкуство, но ми е интересно как са нещата отвътре. Дидо, пиши, че засега само се каниш и ни държиш в напрежение.