Преди точно осем месеца, на 20.05.2008-ма, ми взеха книжката за -19 точки, за шест дълги месеца. Т.е. не ми я взеха, а я предадох доброволно. И в трепетно очакване тези шест месеца минаха. Вече се виждах отново, законно, зад волана и ме поляха със студен душ. Трябвало да мина психо. Отидох и го минах. От първия път. Който е карал психо-тест за "С" категория знае за какво иде реч. Тестове, машина гадна и те така. Викам си: "Успях. Тези дни ще имам книжка". Да, ама не. Втори студен душ. Трябва да изкарам наново шофьорски курс. Изкарах го. После изпит на листовки. И тях изкарах. И дойдоха празниците по Нова година. Книжка, скоро, йок. Всичко почива. Мъчително и натоварено чакане и за мен и за приятелите ми с редовни шофьорски книжки. Колко ги изтормозих, завалиите, да ме развозват. Живи и здрави да са ми. Празниците минаха, дойде ред и на изпита по курмуване. Естествено, че го минах. В един момент си направих кефа и изправих косите на изпитващия.
Голям кеф, ей, кат го гледах как скача на спирачката. Нищо, прости ми.
Явно не искаше да го возя на втори изпит. Дадоха ми заветната бележка, че съм издържал изпита. После три дни чакане да мине срока и да отида да си пусна документите в КАТ. Цял ден ме размотаваха там и, естествено, пуснах експресна поръчка. 10 дни. И днес си я взех.
ИМАМ КНИЖКА. ЧАКАЙТЕ МЕ СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ ГРАД.
Голям кеф, ей, кат го гледах как скача на спирачката. Нищо, прости ми.ИМАМ КНИЖКА. ЧАКАЙТЕ МЕ СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ ГРАД.

Коментар