Tweet
До: За играчките по елхата
Лично аз не виждам абсолютно никакъв смисъл религиите да са табу тук, защото това са доста интересни теми, в които битуват страшно много заблуди и предубеждения. Това са социални явления, а не духовни. Да се обсъжда вярата, наистина е безпредметно, но тя изобщо не е тъждествена с религията или с квато и да е система.
Древните народи са били все слънцепоклонници в по-голяма или в по-малка степен, затова най-големият им празник е бил на датата, в която започва нарастването на слънчевия ден, т.е. един вид Слънцето се "ражда" отново. Понеже всяка прохождаща религия има нужда от бурно приобщаване на нововерци, в началото е доста гъвкава и приспособима. Затова асимилира и преиначава старите традиции и чествания, а най-важният езически празник, взема та става най-важният християнски. При това тая работа става със съвсем административна мярка - през 334 г., Папа Либерий решава, че тогава е роден Христос. Аналогията е проста - на тази дата се е раждал старият бог - Слънцето, а сега новият - Христос. Няма да развивам темата за триединството и за култа към пророка, че отиде темата...
Тарикатска врътка - и вълкът сит, и агнето цяло. Все се празнува старият повод, само дето постепенно става с нови лирични герои.
Лично аз не виждам абсолютно никакъв смисъл религиите да са табу тук, защото това са доста интересни теми, в които битуват страшно много заблуди и предубеждения. Това са социални явления, а не духовни. Да се обсъжда вярата, наистина е безпредметно, но тя изобщо не е тъждествена с религията или с квато и да е система.
Древните народи са били все слънцепоклонници в по-голяма или в по-малка степен, затова най-големият им празник е бил на датата, в която започва нарастването на слънчевия ден, т.е. един вид Слънцето се "ражда" отново. Понеже всяка прохождаща религия има нужда от бурно приобщаване на нововерци, в началото е доста гъвкава и приспособима. Затова асимилира и преиначава старите традиции и чествания, а най-важният езически празник, взема та става най-важният християнски. При това тая работа става със съвсем административна мярка - през 334 г., Папа Либерий решава, че тогава е роден Христос. Аналогията е проста - на тази дата се е раждал старият бог - Слънцето, а сега новият - Христос. Няма да развивам темата за триединството и за култа към пророка, че отиде темата...
Тарикатска врътка - и вълкът сит, и агнето цяло. Все се празнува старият повод, само дето постепенно става с нови лирични герои.
Коментар