От: Кой и защо унищожава родните производители?
Хубава тема
Спиралата, образувала се от завъртялата се месомелачка, е меко казано страшна.
Както се споменава по-горе, намалява покупателната способност на хората и производство за родния пазар е нерентабилно, или поне трябва да поддържаш още нещо, че да крепиш разходите и да държиш някакъв пазарен имидж (до колко може да се говори за такъв).
В провинцията положението е в пъти по-зле. Аз все по-често обмислям разни варианти за някакво производство, та макар и дребно. Просто населените места се обезлюдяват с всяка година и ми е пределно ясно, че е въпрос на време търговията по място да стане губеща.
Обръщам поглед насам натам и се озъртам като плъх у брашно . На запад има работещи модели за малки производители продаващи си продукцията направо от градината. Само дето тук с нашия манталитет и завист незнам колко би коствало такава инициатива. По скоро трябва да го почнеш като нещо странично, хоби или нещо такова и да го доразвиеш. Трябва да се научим да се подкрепяме един друг. Трудно ще е, но това го виждам като сламк за която да се хванем и мнооого дълго време ще ни трябва за да се измъкнем.
Лошото е че земеделието и животновъдството държавата не ги подкрепя, на хвърчащи листове ДА, ама в действителност всичко е толкова тромаво, че на никой не му се започва. А това си е поминък. Тежко машиностроене нямаме и трудно ще се научим, при все, че сме много назад, да не говорим за производствена база и т.н.
п.п. Незнам защо всеки казва за земеделието и животновъдството, че само гърбици и нищо друго. Не съм се хващал и няма как да знам, но ако е толкова нерентабилно и всички са пред фалит, значи балъците са много. Не казвам, че е лесно, ама май и мързела ни е в повечко.
Хубава тема
Спиралата, образувала се от завъртялата се месомелачка, е меко казано страшна.
Както се споменава по-горе, намалява покупателната способност на хората и производство за родния пазар е нерентабилно, или поне трябва да поддържаш още нещо, че да крепиш разходите и да държиш някакъв пазарен имидж (до колко може да се говори за такъв).
В провинцията положението е в пъти по-зле. Аз все по-често обмислям разни варианти за някакво производство, та макар и дребно. Просто населените места се обезлюдяват с всяка година и ми е пределно ясно, че е въпрос на време търговията по място да стане губеща.
Обръщам поглед насам натам и се озъртам като плъх у брашно . На запад има работещи модели за малки производители продаващи си продукцията направо от градината. Само дето тук с нашия манталитет и завист незнам колко би коствало такава инициатива. По скоро трябва да го почнеш като нещо странично, хоби или нещо такова и да го доразвиеш. Трябва да се научим да се подкрепяме един друг. Трудно ще е, но това го виждам като сламк за която да се хванем и мнооого дълго време ще ни трябва за да се измъкнем.
Лошото е че земеделието и животновъдството държавата не ги подкрепя, на хвърчащи листове ДА, ама в действителност всичко е толкова тромаво, че на никой не му се започва. А това си е поминък. Тежко машиностроене нямаме и трудно ще се научим, при все, че сме много назад, да не говорим за производствена база и т.н.
п.п. Незнам защо всеки казва за земеделието и животновъдството, че само гърбици и нищо друго. Не съм се хващал и няма как да знам, но ако е толкова нерентабилно и всички са пред фалит, значи балъците са много. Не казвам, че е лесно, ама май и мързела ни е в повечко.
Коментар