Tweet
Здравейте, колеги!
Има голяма вероятност и тази тема да стане доста дълга.
От малък са ме замъкнали да ходя на село. Разбира се, като дете, не ходих през повечето случаи с голямо желание, защото, както знаете, на село работата край няма.
През далечната 2017-та година, баба ми и баща ми, Бог да ги прости, починаха. Баба ми постоянно си живееше в къщата на село, освен през определен период от зимата, когато условията станат доста тежки. Баща ми си ходеше сравнително често на село, за да помага. Те двамата бяха основните лица, които се грижиха и поддържаха къщата, както и всичко около нея.
След като починаха, къщата остана наследствена, като наследниците не са малко хора. Разбира се, всички сме рода.
Година-две минаха, като другите наследници решиха да ходят по-често на село, да си сеят нещо в градината, да почовъркат нещо друго и така. Като цяло нищо съществено от моята гледна точка.
Отвреме навреме се повдигаше темата тази къща да бъде продадена на трети лица. Аз не бях съгласен, но, понеже виждах, че имат интерес, им предложих да се захванат с продажбата.
За да се случи една такава продажба, къщата трябва да има документи. А тя няма. Тук следват няколко месеца обикаляне по институции от тяхна страна, за да могат да извадят документи за собственост. По спомен, през 2019-та година къщата вече имаше документи.
Аз им бях подхвърлил идеята аз да им откупя къщата, като разбира се, се договорим за някаква цена. Да, обаче, както можете да се досетите, когато са намесени пари, хората вече си показват рогата.
Както споменах, идеята ми беше да договорим цена. А тяхната идея явно е била да ми кажат, колко да им платя. Много голяма грешка от тяхна страна. Поискаха една сума, която нямаше как да се случи да им я дам. Техният предтекст беше, че къщата е поддържана. Да, поддържана е - от баща ми. И затова, че той я е поддържал, те искат двойно по-висока цена. Тук ще спестя много приказки, които съм изговорил лице в лице, както и по телефона, относно този техен довод. Накратко - няма как да се случи.
Минаха се още година-две и пак се повдигна темата с къщата. Да приемем, че играем игра - "На каква цена да се продаде къщата?". От едната страна съм аз - Купувачът, а от другата страна се те - Продавачите. Аз съм сам. Те са 4 (четири) човека. Обаче аз знам, какво правя и как да си отстоявам позицията. Предложих им цена, която беше двойно по-ниска от тази, която те искаха. Не, защото да им направя напук, а защото прегледах обявите, как вървят къщите в селото, както и много други фактори. Не се съгласиха. Тук може би ще вметна и едно друго нещо. Преди време помня думите на бащата, които бяха: "... Един ден тази къща ще остане твоя...". Нямаше как да подмина тези думи. Предложих им малко по-висока цена, но те отново отказаха. Понеже много бях набрал от цялата ситуация, както и тяхното отношение към мен, защото може би за тях все още съм онова пешлеме, което са свикнали да виждат. Но нещата вече не са такива, каквито са били. Явно са свикнали нещата да стават така, както те ги виждат. Да, обаче, за съжаление светът не е така устроен. Та им казах следното - щом не искат да ми я продадат, нека да я наснимат, да пуснат обява, да дойде клиент и аз ще им кажа, дали ще съм съгласен да се продаде за цената, която евентуалният клиент евентуално би предложил. Да, нарочно използвам думата "евентуално" няколко пъти. Защото това са много променливи. Аз съм "Клиент", както се казва - топъл, топъл, но явно хората искат повечето пари. Добре. Да, обаче, като им предложих това, отново не се съгласиха. Явно няма да се разберем с тях. Та ги оставихме нещата за известно време.
След няколко седмици ми звънят. Съгласни са на моето предложение. Викам си на акъла - "А, можело значи.". Цената беше договорена. Минахме през нотариус и успяхме да прехвърлим къщата. Ако трябва да бъда честен - голям камък ми падна от сърцето. Досега не се бях сблъсквал с нещо подобно. Явно хората искат да правят пари и на гърба на роднините си. Но както и да е, това са мои размисли и страсти.
Та къщата е прехвърлена. Нямам конкретни планове за действия. През акъла ми минаха всякакви неща. Да срутя всичко до основи, да направя проект и да започна да строя изцяло наново. Няма да изпадам в подробности и накратко ще кажа, че за седмица-две тези мои мисли бързо отминаха, поради най-различни фактори. След това реших, че няма да събарям нищо, а ще я постегна лека-полека.
Какво представялва самата къща - едноетажна къща с няколко обособени стаи. По спомен стаите са четири отделни, като има отделно помещение за кухня и баня (няма тоалетна). Тоалетната е на септична яма отвън. Под къщата има една маза около 15-20 кв.м. В другия край на парцела има един гараж. а по средата на парцела има друга постройка - сайвант.
Парцелът е близо два декара. Има голяма градина, която нямам желание на този етап да обработвам. Пробвах да садя картофи, но след това се отказах да садя, каквото и да било друго.
Какви са ми плановете за момента - първо смятам, живот и здраве, да започна с почивстване. Всичко и навсякъде. Където, каквото го видя, че е за хвърляне, да се хвърля. Много натурии има не само в къщата, не само в гаража, не само под сайванта, а и на самия двор. Много неща са. Обмислях да взема контейнер, но за момента се спрях на бус. Смятам да подготвя всичкия боклук, който е за хвърляне и да извикам една фирма, да се натоварени и да се изхвърли. Ако имате други предложения - споделяйте. Като цяло ще започна с чистенето първо на двора.
След като разчиствя двора, смятам да пооправя малко дърветата. Има няколко дървета - череша, която е точно пред къщата, една черница, която е до сайванта, друга череша, която е до гаража и друга черница, която е отвън до оградата. Като цяло много искам двора да светне. Така ще ми дойдат повече идеи и повече неща ще успея да видя.
После смятам да започна с къщата. Вътре също има много неща за изхвърляне. Някои ще ги запазя вероятно, но други ще ги хвърля. Тук може би трябва да вметна, че не всичко ще бъде хвърлено. Някои неща вероятно ще се продадат. Но накратко казвам хвърляне. На този етап плановете ми за къщата са да я почистя изцяло. Както се казва - да остане по БДС. После ще започна да мисля, кое и как да се прави.
След къщата може би ще дойде ред и на гаража. Вътре, както можете да се досетите, има доста неща. Много от тях сигурно ще се продадат, но вече нямам спомен, какво има там. Живот и здраве, ще се разбере. После идва ред и на сайванта. По принцип тук имам една идея да го превърна в лятна кухня, но все още съм на етап идея. Зад сайванта се намира външната тоалетна. Ако ще го правя лятна кухня, тази тоалетна трябва да изчезне. Ако изчезне тоалетната, трябва да се измисли ново място. Новото място ще е добре да е в къщата. Да, обаче, това не е предвидено. Вероятно ще трябва да се копае нова септична яма. Когато се поразчистят нещата, вероятно ще ми дойдат разни други идеи.
Та мога още много да говоря и да споделям, но за момента смятам, че това е достатъчно. В процеса на обсъждане ще споделям и допълнителни неща.
А сега е ред и на снимки, като за всяка снимка ще казвам по някое друго изречение.
Това е снимка от улицата. Вляво е къщата, вдясно е гаражът, а отзад вляво от гаража се вижда леко и покривът на сайванта.
Това е гаражът от друг ъгъл. Имам желание да сменя тази дървена врата с метална, но понеже в горната част на вратата има дървена греда, която вероятно поддържа тухлите, нямам представа, как ще се случи.
Тук бащата направи изолация само на тази част на къщата, защото в нея живееше баба ми. Спомням си, че нещо майсторите го подведоха с нещо, но вече нямам представа, какво е било то.
Това е оградата зад къщата. Реално къщата грани с този главен път, който минава покрай нея, с къщата на съседите и с една река.
Това е просто друг изглед.
Това вече е зад къщата. Не се вижда много добре, заради всичките клони и дръвчета, но тук някъде е извода от банята, както и от чешмата в кухнята.
Това е и градината. За съжаление така я оставих, защото не ми се занимаваше да я почиствам. Ще се наложи да си отделя ден-два само да я почистя, комшията да я мине с трактора, а после да мисля, какво да правя, за да не се появяват такива плевели.
Ето го и сайванта. Него мисля да превръщам в лятна кухня. Как - все още не знам.
Гаражът от друг ъгъл. Наложи се да се правят подпори, защото почна да се свлича с годините. Същите подпори има и на къщата, както и на оградата.
В задната част на гаража. Заради клоните не се вижда добре, но е направена подпората.
Нямам представа, как се наричаше това, но тук се държеше царевицата.
Входа на кокошарника.
Зад кокошарника.
Сайванта от друг ъгъл. Вляво се вижда и тоалетната.
Панорамна снимка на цялата градина, че не успях да я хвана в един кадър.
Поглед към къщата от долната част на градината, откъм реката.
От същото място поглед към сайванта. Около него има пуснати метални греди, а отгоре ламарина. Вероятно е предвиждано навремето за допълнително складиране.
Май не сме успяли да извадим всичкия чесън миналата година. Тук има една интересна история. Когато прехвърлихме къщата, родата искаше да си прибере чесъна. Няколко пъти ми звъняха, за да се уговорим, кога да дойдат да си го оберат. Един наш съсед заклал едно агне, като половината е за мен, а другата половина за тях. Казах им да го задържат и да си го хапнат със здраве. След няколко седмици ми се обади да ми кажат, че не им се идвало да си оберат чесъна и щял да остане за мен.
Друг кадър на чесъна.
Зад сайванта.
Да видим, какво има вътре, но от външната страна.
Друг кадър на къщата, сниман от градината.
Това е в задната част на къщата. Тук се вижда и част от изолацията. Реално тук къщата също се наложи да бъде укрепена. Предполагам, че е заради свободното стичане на водата от мивката и банята.
От същото място, друг кадър.
Тук не помня скоро да съм стъпвал, заради многото клонаци. Вляво може да се види една сива PVC тръба, която идва от банята и кухнята, а долу се вижда и черен маркуч, който наскоро беше сложен, но явно отново е паднал.
А това дърво сякаш излиза от основите на къщата.
Това е вече зад сайванта, под ламарината. Старата дограма от апартамента във Варна. Мисля, че повечето прозорци са здрави. Ако на някого нещо му трябва - да казва.
Това е един инструмент, който бащата беше гледал в интернет и ми го сподели просто ей така. След което с едно приятелче се хванахме да го изработим и му го подарих за рождения ден. Много се зарадва. Едва ли го е ползвам често, защото тази голяма градина трудно ще се обработва с този инструмент, но все пак.
Същото място - друг кадър.
Това е вече пред къщата. Вляво се вижда външната мивка. Между нея и прозореца се намира и водомера. На метър и нещо дълбочина. Голямо навеждане пада, когато трябва да пускам или спирам водата. А това дърво е черешата пред къщата. Нея също трябва да я поизрежа малко, че клоните ѝ много отидоха в покрива на къщата.
От същото място, друг кадър, леко вдясно. Преди 6-7 години направиха асмата с един съсед.
Това е и ограта от вътрешната страна. И на нея се наложи леко укрепване.
Гаражът от друг ъгъл.
Това пространство между къщите дори не знам, на кого се пада. Трябва да питам. Иначе явно и гаражът е укрепван и от тази страна.
А това е черницата пред къщата.
И един кадър от по-високата част.
Та това е за момента от мен.
Сигурно има много неща, които съм искал да напиша, но съм ги пропуснал. Тях и в движение мога да ги напиша.
Плановете за самата къща не са да се направи ударно и след няколко месеца да е годна за живеене. Самата къща смятам, живот и здраве, да я правя малко по малко, като целта тук не е да се живее целогодишно, а да си направя едно местенце, където да идвам да разпускам от напрежението в града.
Благодаря и поздрави!
Има голяма вероятност и тази тема да стане доста дълга.
От малък са ме замъкнали да ходя на село. Разбира се, като дете, не ходих през повечето случаи с голямо желание, защото, както знаете, на село работата край няма.
През далечната 2017-та година, баба ми и баща ми, Бог да ги прости, починаха. Баба ми постоянно си живееше в къщата на село, освен през определен период от зимата, когато условията станат доста тежки. Баща ми си ходеше сравнително често на село, за да помага. Те двамата бяха основните лица, които се грижиха и поддържаха къщата, както и всичко около нея.
След като починаха, къщата остана наследствена, като наследниците не са малко хора. Разбира се, всички сме рода.
Година-две минаха, като другите наследници решиха да ходят по-често на село, да си сеят нещо в градината, да почовъркат нещо друго и така. Като цяло нищо съществено от моята гледна точка.
Отвреме навреме се повдигаше темата тази къща да бъде продадена на трети лица. Аз не бях съгласен, но, понеже виждах, че имат интерес, им предложих да се захванат с продажбата.
За да се случи една такава продажба, къщата трябва да има документи. А тя няма. Тук следват няколко месеца обикаляне по институции от тяхна страна, за да могат да извадят документи за собственост. По спомен, през 2019-та година къщата вече имаше документи.
Аз им бях подхвърлил идеята аз да им откупя къщата, като разбира се, се договорим за някаква цена. Да, обаче, както можете да се досетите, когато са намесени пари, хората вече си показват рогата.
Както споменах, идеята ми беше да договорим цена. А тяхната идея явно е била да ми кажат, колко да им платя. Много голяма грешка от тяхна страна. Поискаха една сума, която нямаше как да се случи да им я дам. Техният предтекст беше, че къщата е поддържана. Да, поддържана е - от баща ми. И затова, че той я е поддържал, те искат двойно по-висока цена. Тук ще спестя много приказки, които съм изговорил лице в лице, както и по телефона, относно този техен довод. Накратко - няма как да се случи.
Минаха се още година-две и пак се повдигна темата с къщата. Да приемем, че играем игра - "На каква цена да се продаде къщата?". От едната страна съм аз - Купувачът, а от другата страна се те - Продавачите. Аз съм сам. Те са 4 (четири) човека. Обаче аз знам, какво правя и как да си отстоявам позицията. Предложих им цена, която беше двойно по-ниска от тази, която те искаха. Не, защото да им направя напук, а защото прегледах обявите, как вървят къщите в селото, както и много други фактори. Не се съгласиха. Тук може би ще вметна и едно друго нещо. Преди време помня думите на бащата, които бяха: "... Един ден тази къща ще остане твоя...". Нямаше как да подмина тези думи. Предложих им малко по-висока цена, но те отново отказаха. Понеже много бях набрал от цялата ситуация, както и тяхното отношение към мен, защото може би за тях все още съм онова пешлеме, което са свикнали да виждат. Но нещата вече не са такива, каквито са били. Явно са свикнали нещата да стават така, както те ги виждат. Да, обаче, за съжаление светът не е така устроен. Та им казах следното - щом не искат да ми я продадат, нека да я наснимат, да пуснат обява, да дойде клиент и аз ще им кажа, дали ще съм съгласен да се продаде за цената, която евентуалният клиент евентуално би предложил. Да, нарочно използвам думата "евентуално" няколко пъти. Защото това са много променливи. Аз съм "Клиент", както се казва - топъл, топъл, но явно хората искат повечето пари. Добре. Да, обаче, като им предложих това, отново не се съгласиха. Явно няма да се разберем с тях. Та ги оставихме нещата за известно време.
След няколко седмици ми звънят. Съгласни са на моето предложение. Викам си на акъла - "А, можело значи.". Цената беше договорена. Минахме през нотариус и успяхме да прехвърлим къщата. Ако трябва да бъда честен - голям камък ми падна от сърцето. Досега не се бях сблъсквал с нещо подобно. Явно хората искат да правят пари и на гърба на роднините си. Но както и да е, това са мои размисли и страсти.
Та къщата е прехвърлена. Нямам конкретни планове за действия. През акъла ми минаха всякакви неща. Да срутя всичко до основи, да направя проект и да започна да строя изцяло наново. Няма да изпадам в подробности и накратко ще кажа, че за седмица-две тези мои мисли бързо отминаха, поради най-различни фактори. След това реших, че няма да събарям нищо, а ще я постегна лека-полека.
Какво представялва самата къща - едноетажна къща с няколко обособени стаи. По спомен стаите са четири отделни, като има отделно помещение за кухня и баня (няма тоалетна). Тоалетната е на септична яма отвън. Под къщата има една маза около 15-20 кв.м. В другия край на парцела има един гараж. а по средата на парцела има друга постройка - сайвант.
Парцелът е близо два декара. Има голяма градина, която нямам желание на този етап да обработвам. Пробвах да садя картофи, но след това се отказах да садя, каквото и да било друго.
Какви са ми плановете за момента - първо смятам, живот и здраве, да започна с почивстване. Всичко и навсякъде. Където, каквото го видя, че е за хвърляне, да се хвърля. Много натурии има не само в къщата, не само в гаража, не само под сайванта, а и на самия двор. Много неща са. Обмислях да взема контейнер, но за момента се спрях на бус. Смятам да подготвя всичкия боклук, който е за хвърляне и да извикам една фирма, да се натоварени и да се изхвърли. Ако имате други предложения - споделяйте. Като цяло ще започна с чистенето първо на двора.
След като разчиствя двора, смятам да пооправя малко дърветата. Има няколко дървета - череша, която е точно пред къщата, една черница, която е до сайванта, друга череша, която е до гаража и друга черница, която е отвън до оградата. Като цяло много искам двора да светне. Така ще ми дойдат повече идеи и повече неща ще успея да видя.
После смятам да започна с къщата. Вътре също има много неща за изхвърляне. Някои ще ги запазя вероятно, но други ще ги хвърля. Тук може би трябва да вметна, че не всичко ще бъде хвърлено. Някои неща вероятно ще се продадат. Но накратко казвам хвърляне. На този етап плановете ми за къщата са да я почистя изцяло. Както се казва - да остане по БДС. После ще започна да мисля, кое и как да се прави.
След къщата може би ще дойде ред и на гаража. Вътре, както можете да се досетите, има доста неща. Много от тях сигурно ще се продадат, но вече нямам спомен, какво има там. Живот и здраве, ще се разбере. После идва ред и на сайванта. По принцип тук имам една идея да го превърна в лятна кухня, но все още съм на етап идея. Зад сайванта се намира външната тоалетна. Ако ще го правя лятна кухня, тази тоалетна трябва да изчезне. Ако изчезне тоалетната, трябва да се измисли ново място. Новото място ще е добре да е в къщата. Да, обаче, това не е предвидено. Вероятно ще трябва да се копае нова септична яма. Когато се поразчистят нещата, вероятно ще ми дойдат разни други идеи.
Та мога още много да говоря и да споделям, но за момента смятам, че това е достатъчно. В процеса на обсъждане ще споделям и допълнителни неща.
А сега е ред и на снимки, като за всяка снимка ще казвам по някое друго изречение.
Това е снимка от улицата. Вляво е къщата, вдясно е гаражът, а отзад вляво от гаража се вижда леко и покривът на сайванта.
Това е гаражът от друг ъгъл. Имам желание да сменя тази дървена врата с метална, но понеже в горната част на вратата има дървена греда, която вероятно поддържа тухлите, нямам представа, как ще се случи.
Тук бащата направи изолация само на тази част на къщата, защото в нея живееше баба ми. Спомням си, че нещо майсторите го подведоха с нещо, но вече нямам представа, какво е било то.
Това е оградата зад къщата. Реално къщата грани с този главен път, който минава покрай нея, с къщата на съседите и с една река.
Това е просто друг изглед.
Това вече е зад къщата. Не се вижда много добре, заради всичките клони и дръвчета, но тук някъде е извода от банята, както и от чешмата в кухнята.
Това е и градината. За съжаление така я оставих, защото не ми се занимаваше да я почиствам. Ще се наложи да си отделя ден-два само да я почистя, комшията да я мине с трактора, а после да мисля, какво да правя, за да не се появяват такива плевели.
Ето го и сайванта. Него мисля да превръщам в лятна кухня. Как - все още не знам.
Гаражът от друг ъгъл. Наложи се да се правят подпори, защото почна да се свлича с годините. Същите подпори има и на къщата, както и на оградата.
В задната част на гаража. Заради клоните не се вижда добре, но е направена подпората.
Нямам представа, как се наричаше това, но тук се държеше царевицата.
Входа на кокошарника.
Зад кокошарника.
Сайванта от друг ъгъл. Вляво се вижда и тоалетната.
Панорамна снимка на цялата градина, че не успях да я хвана в един кадър.
Поглед към къщата от долната част на градината, откъм реката.
От същото място поглед към сайванта. Около него има пуснати метални греди, а отгоре ламарина. Вероятно е предвиждано навремето за допълнително складиране.
Май не сме успяли да извадим всичкия чесън миналата година. Тук има една интересна история. Когато прехвърлихме къщата, родата искаше да си прибере чесъна. Няколко пъти ми звъняха, за да се уговорим, кога да дойдат да си го оберат. Един наш съсед заклал едно агне, като половината е за мен, а другата половина за тях. Казах им да го задържат и да си го хапнат със здраве. След няколко седмици ми се обади да ми кажат, че не им се идвало да си оберат чесъна и щял да остане за мен.
Друг кадър на чесъна.
Зад сайванта.
Да видим, какво има вътре, но от външната страна.
Друг кадър на къщата, сниман от градината.
Това е в задната част на къщата. Тук се вижда и част от изолацията. Реално тук къщата също се наложи да бъде укрепена. Предполагам, че е заради свободното стичане на водата от мивката и банята.
От същото място, друг кадър.
Тук не помня скоро да съм стъпвал, заради многото клонаци. Вляво може да се види една сива PVC тръба, която идва от банята и кухнята, а долу се вижда и черен маркуч, който наскоро беше сложен, но явно отново е паднал.
А това дърво сякаш излиза от основите на къщата.
Това е вече зад сайванта, под ламарината. Старата дограма от апартамента във Варна. Мисля, че повечето прозорци са здрави. Ако на някого нещо му трябва - да казва.
Това е един инструмент, който бащата беше гледал в интернет и ми го сподели просто ей така. След което с едно приятелче се хванахме да го изработим и му го подарих за рождения ден. Много се зарадва. Едва ли го е ползвам често, защото тази голяма градина трудно ще се обработва с този инструмент, но все пак.
Същото място - друг кадър.
Това е вече пред къщата. Вляво се вижда външната мивка. Между нея и прозореца се намира и водомера. На метър и нещо дълбочина. Голямо навеждане пада, когато трябва да пускам или спирам водата. А това дърво е черешата пред къщата. Нея също трябва да я поизрежа малко, че клоните ѝ много отидоха в покрива на къщата.
От същото място, друг кадър, леко вдясно. Преди 6-7 години направиха асмата с един съсед.
Това е и ограта от вътрешната страна. И на нея се наложи леко укрепване.
Гаражът от друг ъгъл.
Това пространство между къщите дори не знам, на кого се пада. Трябва да питам. Иначе явно и гаражът е укрепван и от тази страна.
А това е черницата пред къщата.
И един кадър от по-високата част.
Та това е за момента от мен.
Сигурно има много неща, които съм искал да напиша, но съм ги пропуснал. Тях и в движение мога да ги напиша.
Плановете за самата къща не са да се направи ударно и след няколко месеца да е годна за живеене. Самата къща смятам, живот и здраве, да я правя малко по малко, като целта тук не е да се живее целогодишно, а да си направя едно местенце, където да идвам да разпускам от напрежението в града.
Благодаря и поздрави!
Прикачени файлове
Ама както си го подреди човек 
Срещу нас са пуснали една къща ,днес дойдоха четири огледа и всичките млади хора ,което е добре ,че от 15 къщи само 5 са обитаеми целогодишно 
Коментар