Здравейте, имам нужда от малко помощ относно решението на един домашен проблем.
Става дума за вече готова стара къща с вероятни основи от камък с мазилка - къщата е строена около 60те години. В момента къщата е с външна топлоизолация от стиропор (EPS) измазана с някакъв вид лепило (бял теракол).
Около къщата върви пътека от плочки залепени с цимент, широка около 50-60см. Подпочвените води са на изключително високо ниво - около 2 метра под повърхността дори в най-горещите месеци.
Проблема е следния: от вътрешната страна на две от стените (къщата е квадрат) има нещо като капилярна влага, вървяща успоредно на повърхността на земята (която е с лек наклон). Решихме, че ще правим дренаж за да решим проблема - речено, сторено. Покрай едната стена дренажа върви на около метър, метър и 20 от къщата, след което завива и тръгва покрай другата стена на около два метра от къщата. На половината стена се наложи дренажа да започне да се отдалечава от къщата под лек ъгъл - около 20тина градуса и накрая финишира в градината. Дълбочината му е около 1,60м в горната част (близката до стената) постепенно намаляваща до около 60-80см.
След направата на дренажа ситуацията е следната: на стената покрай която върви близо инцидентно остава да се появява влага около ден-два след като е валяло, при проветряване за няколко часа изчезва.
На половината от другата стена - тази половина покрай която дренажа върви на 2 метра се появява непрекъснато влага независимо валяло ли е или не - при проветряване за няколко часа изчезва и после след една нощ пак се появява и започва да се "уплътнява" влажното място (потъмнява все повече).
Частта от същата стена покрай която дренажа върви все по-далеко е абсолютно суха (?!) независимо от това вали ли или не; независимо проветрявано ли е или не - преди дренажа тази стена също беше мокра.
Почвата е т.нар. "иловица". Когато е сухо за отрицателно време се напуква зловещо, когато е мокро и вали от много малко вода се накисва и сякаш спира да попива.
Вариантите които обмислям в момента - срам не срам мислех да пробвам разтворите за импрегниране на стената при които се пробиват много на брой близки дупки и се пълнят с въпросния разтвор. На мен ми звучи като тотална измама това, ама знам ли, бих се радвал някой да сподели ако има опит с подобно решение.
Друг вариант - да разкъртя пътеките (и без това ще ги правя наново с по-широки) и да видя какво е положението с основата. Евентуално да прокопая нещо като допълнителен мини-дренаж прилепен близо до основите колкото мога по-дълбоко. Ще трябва да копая на ръка, но поне ще е само 20-30 метра. Таман да сваля някое кило.
Започна да ме гложди съмнението дали пък сегашната влага да е от конденз? Във въпросната стая дори лятото се появяваше влагата няколко часа след затваряне на прозорците. Докато стои отворено - влага нямаше никаква? В помещението има доста цветя.
Приемам всякакви съвети и идеи. Прилагам нещо като схема на стените, дренажа и влагата, както и вътрешните стени.
Ще прощавате, че е рисувана с два леви крака
Става дума за вече готова стара къща с вероятни основи от камък с мазилка - къщата е строена около 60те години. В момента къщата е с външна топлоизолация от стиропор (EPS) измазана с някакъв вид лепило (бял теракол).
Около къщата върви пътека от плочки залепени с цимент, широка около 50-60см. Подпочвените води са на изключително високо ниво - около 2 метра под повърхността дори в най-горещите месеци.
Проблема е следния: от вътрешната страна на две от стените (къщата е квадрат) има нещо като капилярна влага, вървяща успоредно на повърхността на земята (която е с лек наклон). Решихме, че ще правим дренаж за да решим проблема - речено, сторено. Покрай едната стена дренажа върви на около метър, метър и 20 от къщата, след което завива и тръгва покрай другата стена на около два метра от къщата. На половината стена се наложи дренажа да започне да се отдалечава от къщата под лек ъгъл - около 20тина градуса и накрая финишира в градината. Дълбочината му е около 1,60м в горната част (близката до стената) постепенно намаляваща до около 60-80см.
След направата на дренажа ситуацията е следната: на стената покрай която върви близо инцидентно остава да се появява влага около ден-два след като е валяло, при проветряване за няколко часа изчезва.
На половината от другата стена - тази половина покрай която дренажа върви на 2 метра се появява непрекъснато влага независимо валяло ли е или не - при проветряване за няколко часа изчезва и после след една нощ пак се появява и започва да се "уплътнява" влажното място (потъмнява все повече).
Частта от същата стена покрай която дренажа върви все по-далеко е абсолютно суха (?!) независимо от това вали ли или не; независимо проветрявано ли е или не - преди дренажа тази стена също беше мокра.
Почвата е т.нар. "иловица". Когато е сухо за отрицателно време се напуква зловещо, когато е мокро и вали от много малко вода се накисва и сякаш спира да попива.
Вариантите които обмислям в момента - срам не срам мислех да пробвам разтворите за импрегниране на стената при които се пробиват много на брой близки дупки и се пълнят с въпросния разтвор. На мен ми звучи като тотална измама това, ама знам ли, бих се радвал някой да сподели ако има опит с подобно решение.
Друг вариант - да разкъртя пътеките (и без това ще ги правя наново с по-широки) и да видя какво е положението с основата. Евентуално да прокопая нещо като допълнителен мини-дренаж прилепен близо до основите колкото мога по-дълбоко. Ще трябва да копая на ръка, но поне ще е само 20-30 метра. Таман да сваля някое кило.
Започна да ме гложди съмнението дали пък сегашната влага да е от конденз? Във въпросната стая дори лятото се появяваше влагата няколко часа след затваряне на прозорците. Докато стои отворено - влага нямаше никаква? В помещението има доста цветя.
Приемам всякакви съвети и идеи. Прилагам нещо като схема на стените, дренажа и влагата, както и вътрешните стени.
Ще прощавате, че е рисувана с два леви крака
Коментар